1. в начало Бог създаде небето и земята

1 Тогава всичките Израилеви племена дойдоха при Давида в Хеврон и говориха, казвайки: Ето, твоя кост и твоя плът сме ние.

2 И по-напред, още докато Саул царуваше над нас, ти беше, който извеждаше и въвеждаше Израиля; и на тебе рече Господ: Ти ще пасеш людете Ми Израиля, и ти ще бъдеш вожд над Израиля.

3 И така, всичките Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон, и цар Давид направи завет с тях пред Господа в Хеврон; и те помазаха Давид цар над Израиля.

4 Давид беше на тридесет години, когато се възцари, и царува четиридесет години.

5 В Хеврон царува над Юда седем години и шест месеца; а в Ерусалим царува над целия Израил и Юда тридесет и три години.

6 След това царят отиде с мъжете си в Ерусалим против евусците, жителите на земята; а те говориха на Давида, казвайки: Няма да влезеш тук; но и слепите и куците ще те отблъснат; защото си думаха: Давид не ще може да влезе тука.

7 Обаче Давид превзе крепостта Сион; това е Давидовият град.

8 И в оня ден Давид каза: Който удари евусците, нека хвърли във вадата слепите и куците, които са омразни на Давидовата душа; понеже и слепите и куците бяха казали, че той няма да влезе в жилището им.

9 И Давид се засели в крепостта, която и нарече Давидов град. И Давид построи здания около Мило и навътре.

10 Така Давид преуспяваше и ставаше по-велик; и Господ Бог на Силите беше с него.

11 В това време тирският цар Хирам прати посланици при Давида, и кедрови дървета, дърводелци, и зидари, та построиха къща за Давида.

12 И Давид позна, че Господ го бе утвърдил за цар над Израиля, и че беше възвисил царството му заради людете Си Израиля.

13 И Давид си взе още наложници и жени от Ерусалим, след като дойде от Хеврон; и родиха се на Давида още синове и дъщери.

14 А ето имената на ония, които му се родиха в Ерусалим: Самуа, Совав, Натан, Соломон,

15 Евар, Елисуа, Нефег, Яфия,

16 Елисама, Елиада и Елифалет.

17 А когато филистимците чуха, че помазали Давида за цар над Израиля, всичките филистимци дойдоха да търсят Давида; а Давид като чу за това, слезе в крепостта.

18 И тъй, филистимците дойдоха, та се разпростряха в долината Рафаим.

19 Тогава Давид се допита до Господа, казвайки: Да възляза ли против филистимците? ще ги предадеш ли в ръката ми? И Господ каза на Давида: Възлез, защото непременно ще предам филистимците в ръката ти.

20 И тъй, Давид дойде в Ваал-ферасим; и Давид ги порази там, като рече: Господ избухна пред мене върху неприятелите ми, както избухват водите. За туй, онова място наречете Ваал-ферасим.

21 Там филистимците оставиха идолите си; а Давид и мъжете му ги дигнаха.

22 И филистимците пак дойдоха, та се разпростряха по долината Рафаим.

23 А когато Давид се допита до Господа, Той каза: Не възлизай; обиколи изотзад им, та ги нападни срещу черниците.

24 И когато чуеш шум, като от маршируване по върховете на черниците, тогава да се подвижиш, защото тогава Господ ще излезе пред тебе да порази филистимското множество.

25 И Давид стори, както му заповяда Господ, и порази филистимците от Гава до входа в Гезер.

1 След това Давид пак събра всичките отборни мъже от Израиля, на брой тридесет хиляди души.

2 И Давид стана от Ваала Юдова, та отиде, и всичките люде, които бяха с него, за да пренесе от там, дето се намираше, Божия ковчег, който се нарича с името на Господа на Силите, Който обитава между херувимите.

3 И положиха Божия ковчег на нова кола, и дигнаха го от Авинадавовата къща, която бе на хълма; а Оза и Ахио, Авинадавовите синове, караха новата кола с Божия ковчег,

4 като Ахио вървеше пред ковчега, а Оза край него.

5 А Давид и целият Израилев дом свиреха пред Господа с всякакви видове инструменти от елхово дърво, с арфи, с псалтири, с тъпанчета, с цитри и с кимвали.

6 А когато стигнаха до Нахоновото гумно, Оза простря ръката си към Божия ковчег, та го хвана; защото воловете го раздрусаха.

7 И Господният гняв пламна против Оза, и Бог го порази там за грешката му; и той умря там при Божия ковчег.

8 И Давид се наскърби за гдето Господ нанесе поражение на Оза; и нарече онова място Фарез-Оза.

9 И в оня ден Давид се уплаши от Господа, и рече: Как ще дойде Господният ковчег при мене?

10 Затова Давид отказа да премести Господния ковчег при себе си в Давидовия град; но Давид го отстрани в къщата на гетеца Овид-едом.

11 И Господният ковчег престоя в къщата на гетеца Овид-едома три месеца; и Господ благослови Овид-едома и целия му дом.

12 Известиха, прочее, на цар Давида, казвайки: Господ е благословил дома на Овид-едома и целия му имот заради Божия ковчег. Тогава Давид отиде та пренесе с веселия Божия ковчег, от къщата на Овид-едома в Давидовия град.

13 И когато тия, които носеха Господния ковчег, преминаха шест крачки, той пожертва говеда и угоени телци.

14 И Давид играеше пред Господа с всичката си сила; и Давид беше препасан с ленен ефод.

15 Така Давид и целият Израилев дом пренесоха Господния ковчег с възклицание и с тръбен звук.

16 А като влизаше Господният ковчег в Давидовия град, Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца, и като видя, че цар Давид скачаше и играеше пред Господа, презря го в сърцето си.

17 И донесоха Господния ковчег, та го положиха на мястото му, всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и Давид принесе всеизгаряния и примирителни приноси пред Господа.

18 И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в името на Господа на Силите.

19 И раздаде на всичките люде, сиреч, на цялото множество израилтяни, мъже и жени, на всеки човек, по един хляб и по една мера вино и по една низаница сухо грозде. Тогава всичките люде си отидоха, всеки в къщата си.

20 А когато Давид се връщаше, за да благослови дома си, Михала, Сауловата дъщеря, излезе да посрещне Давида, и рече: Колко славен беше днес Израилевият цар, който се съблече днес пред очите на слугините на служителите си, както се съблича безсрамно един никакъв човек!

21 А Давид каза на Михала: пред Господа, Който предпочете мене пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави вожд над Господните люде, над Израиля, да! пред Господа играх.

22 И ще се унижа още повече, и ще се смиря пред собствените си очи; а от слугините, за които ти говори, от тях ще бъде почитан.

23 Затова Михала Сауловата дъщеря остана бездетна до деня на смъртта си.

1 И като се настани царят в къщата си, и Господ беше го успокоил от всичките неприятели около него,

2 царят каза на пророк Натана: Виж сега, аз живея в кедрова къща, а Божият ковчег стои под завеси.

3 И Натан каза на царя: Иди, стори всичко, което е в сърцето ти; защото Господ е с тебе.

4 Но през същата нощ Господното слово дойде на Натана и рече:

5 Иди кажи на слугата Ми Давида: Така говори Господ: Ти ли ще Ми построиш дом, в който да обитавам?

6 Защото от деня, когато изведох израилтяните от Египет, дори до днес, не съм обитавал в дом, но съм ходил в шатър и в скиния.

7 Където и да съм ходил с всичките израилтяни, говорих ли някога на някое от Израилевите племена, на което заповядах да пасе людете Ми Израиля, да кажа: Защо не Ми построихте кедров дом?

8 Сега, прочее, така да кажеш на слугата Ми Давида: Така казва Господ на Силите: Аз те взех от кошарата, от подир стадото, за да бъдеш вожд на людете ми, на Израиля;

9 и съм бил с тебе навсякъде, гдето си ходил, и изтребих всичките ти неприятели пред тебе, и направих името ти велико, както името на великите, които са на земята.

10 И ще определя място за людете Си Израиля и ще ги насадя, та ще обитават на свое собствено място, и няма да се преместват вече, и тези, които вършат нечестие, няма вече да ги притесняват, както по-напред,

11 и както от деня, когато поставих съдии над людете Си Израиля; и ще те успокоя от всичките ти неприятели. При това, Господ ти явява, че Господ ще ти съгради дом.

12 Когато се навършат дните ти и заспиш с бащите си, ще въздигна потомеца ти подир тебе, който ще излезе из чреслата ти, и ще утвърдя царството му.

13 Той ще построи дом за името Ми; и Аз ще утвърдя престола на царството му до века.

14 Аз ще му бъде Отец, и той ще Ми бъде син: ако стори беззаконие, ще го накажа с тояга, каквато е за мъжете, и с биения, каквито са за човешкия род;

15 но Моята милост няма да го остави, както я отнех от Саула, когото отмахнах от пред тебе.

16 И домът ти и царството ти ще се утвърдят пред тебе до века; престолът ти ще бъде утвърден до века.

17 И Натан говори на Давида точно според тия думи и напълно според това видение.

18 Тогава цар Давид влезе, та седна пред Господа и рече: Кой съм аз, Господи Иеова, и какъв е моят дом, та си ме довел до това положение?

19 Но даже и това бе малко пред очите Ти, Господи Иеова; а Ти си говорил още за едно дълго бъдеще за дома на слугата Си, и даваш това като закон на човеците, Господи Иеова!

20 И какво повече може да Ти рече Давид? защото Ти, Господи Иеова, познаваш слугата Си.

21 Заради Своето слово и според Своето сърце Ти си сторил всички тия велики дела, за да ги явиш на слугата Си.

22 Затова Ти си велик, Господи Боже; защото няма подобен на Тебе, нито има бог освен тебе, според всичко, що сме чули с ушите си.

23 И кой друг народ на света е както Твоите люде, както Израил, при когото Бог дойде да го откупи за Свои люде, да ги направи именити, и да извърши за тях велики дела, и страшни дела за земята Ти, пред Твоите люде, които Ти си откупил за Себе Си от Египет, от народите, и от боговете им?

24 Защото Ти си утвърдил людете Си Израиля за Себе Си, за да Ти бъдат люде до века; и Ти, Господи, им стана Бог.

25 И сега, Господи Боже, утвърди до века думата, която си говорил за слугата Си, и за дома му, и стори както си говорил.

26 И нека възвеличат името Ти до века, като казват: Господ на Силите е Бог над Израиля; и нека бъде утвърден пред Тебе домът на слугата Ти Давида,

27 Защото Ти, Господи на Силите, Боже Израилев, откри на слугата Си, като каза: Ще ти съградя дом: затова слугата Ти намери сърцето си разположено да Ти се помоли с тая молитва.

28 И сега, Господи Иеова, Ти си Бог, и думите Ти са истинни, и Ти си обещал тия блага на слугата Си;

29 сега, прочее, благоволи да благословиш дома на слугата Си, за да пребъдва пред Тебе до века; защото Ти, Господи Иеова, Си говорил тия неща, и под Твоето благословение нека бъде благословен до века домът на слугата Ти.

1 След това Давид порази филистимците и ги покори; и Давид отне Метег-ама от ръката на филистимците.

2 И порази и моавците, и измери ги с въжета, като ги накара да легнат на земята; и отмери две въжета, за да ги погуби, и едно цяло въже, за да ги остави живи. Така моавците станаха Давидови слуги, и плащаха данък.

3 Давид още порази совския цар Ададезер, син на Реова, когато последният отиваше да утвърди властта си на реката Ефрат.

4 Давид му отне хиляда колесници и седемстотин конници и двадесет хиляди пешаци; и Давид пресече жилите на всичките колеснични коне, запази от тях само за сто колесници.

5 И когато дамаските сирийци дойдоха да помогнат на совския цар Ададезер, Давид порази от сирийците двадесет и две хиляди мъже.

6 Тогава Давид постави гарнизони в дамаска Сирия; и сирийците станаха Давидови слуги, и плащаха данък. И Господ запазваше Давида където и да отиваше.

7 И Давид взе златните щитове, които бяха върху слугите на Ададезера, та ги донесе в Ерусалим.

8 И от Ветах и от Веротай, Ададезерови градове, цар Давид взе твърде много мед.

9 А ематският цар Той, когато чу, че Давид поразил всичката сила на Ададезера,

10 тогава Той изпрати сина си Иорама при цар Давида, за да го поздрави и да го благослови, понеже се бил против Ададезера и го поразил; защото Ададезер често воюваше против Тоя. И Иорам донесе със себе си сребърни съдове, златни съдове и медни съдове;

11 па и тях цар Давид посвети на Господа, заедно със среброто и златото, що беше посветил, взето от всичките народи, които беше покорил;

12 от Сирия, от Моав, от амонците, от филистимците, от амаличаните, и от користите, взети от совския цар Ададезер, Реововия син.

13 И Давид си придоби име, когато се върна от поражението на осемнадесет хиляди сирийци в долината на солта.

14 И постави гарнизони в Едом; в целия Едом постави гарнизони, и всичките едомци се подчиниха на Давида. И Господ запазваше Давида където и да отиваше.

15 Така Давид царува над целия Израил; и Давид съдеше всичките си люде и им раздаваше правда.

16 А Иоав, Саруиният син, беше над войската; а Иосафат, Ахилудовият син, летописец;

17 а Садок, Ахитововият син, и Ахимелех, Авиатаровият син, свещеници; а Сарая, секретар;

18 А Ванаия, Иодаевият син, беше над херетците и фелетците; а Давидовите синове бяха придворни началници.
ГЛАВА 9

1 След това Давид каза: Остава ли още някой от Сауловия дом, комуто да покажа благост заради Ионатана?

2 И имаше един слуга от Сауловия дом на име Сива. И повикаха го при Давида; и царят му каза: Ти ли си Сива? И той рече: Слугата ти е.

3 И царят каза: Не остава ли още някой от Сауловия дом, комуто да покажа Божия благост? И Сива рече на царя: Има още един Ионатанов син, повреден в нозете.

4 И царят му каза: Где е той? А Сива рече на царя: Ето, той е в къщата на Махира, Амииловия син, в Лодавар.

5 Тогава цар Давид изпрати да го вземат от къщата на Махира Амииловия син, от Лодавар.

6 И когато Мемфивостей, син на Ионатана, Сауловия син, дойде при Давида, падна на лице, та се поклони. И рече Давид: Мемфивостее! А той отговори: Ето слугата ти.

7 И Давид му каза: Не бой се; защото непременно ще покажа благост към тебе заради баща ти Ионатана, и ще ти възвърна всичките земи на баща ти Саула; и ти всякога ще ядеш хляб на моята трапеза.

8 А той му се поклони и рече: Кой е слугата ти, та да пригледаш такова умряло куче като мене?

9 Тогава царят повика Сауловият слуга Сива, та му каза: Всичко, що принадлежеше на Саула и на целия му дом, дадох на сина на господаря ти.

10 Ти, прочее, ще му обработваш земята, ти и синовете ти и слугите ти, и ще донасяш доходите, за да има синът на господаря ти хляб да яде; но Мемфивостей, синът на господаря ти, всякога ще се храни на моята трапеза. (А Сива имаше петнадесет сина и двадесет слуги).

11 И Сива рече на царя: Според всичко, що заповяда господарят ми царят на слугата си, така ще направи слугата ти. А Мемфивостей, рече царят, ще яде на моята трапеза, като един от царевите синове.

12 И Мемфивостей имаше малък син на име Миха. А всички, които живееха в същата на Сива, бяха слуги на Мемфивостея.

13 Така Мемфивостей живееше в Ерусалим; защото винаги ядеше на царевата трапеза. И той куцаше и с двата крака.

1 След това, царят на амонците умря, и вместо него се възцари син му Анун.

2 Тогава Давид каза: Ще покажа благост към Ануна, Наасовия син, както баща му показа благост към мене. И така Давид прати чрез слугите си да го утешат за баща му. А когато Давидовите слуги дойдоха в земята на амонците,

3 първенците на амонците рекоха на господаря си Ануна: Мислиш ли, че от почит към баща ти Давид ти е изпратил утешители? Не е ли пратил Давид слугите си при тебе, за да разузнаят града и да го съгледат, та да го съсипе?

4 Затова Анун хвана Давидовите слуги, та обръсна половината от брадите им, и отряза дрехите им до половина - до бедрата им, и ги отпрати.

5 А когато известиха това на Давида, той изпрати човеци да ги посрещнат, (понеже мъжете се крайно срамуваха), и да им рекат от царя: Седете в Ерихон догде порастат брадите ви, и тогава се върнете.

6 А като видяха амонците, че станаха омразни на Давида, амонците пратиха, та наеха двадесет хиляди пешаци от вет-реовските сирийци и хиляда мъже от царя на Мааха, и дванадесет хиляди души от товските мъже.

7 И когато чу това Давид, прати Иоав и цялото множество силни мъже.

8 И амонците излязоха, та се строиха за бой при входа на портата; а сирийците от Сова и Реов, и мъжете от Тов и Мааха бяха отделно на полето.

9 А Иоав, като видя, че бяха се строили за бой против него отпред и отзад, избра измежду всичките отборни Израилеви мъже, та ги опълчи против сирийците;

10 а останалите люде даде в ръката на брата си Ависей, който ги опълчи против амонците.

11 И каза: Ако сирийците надделеят над мене, тогава ти ще ми дойдеш на помощ; а ако амонците надделеят над тебе, тогава аз ще ти дойда на помощ.

12 Дерзай, и нека бъдем мъжествени за людете си и за градовете на нашия Бог; а Господ нека извърши каквото Му се вижда угодно.

13 И тъй Иоав и людете, които бяха с него, стъпиха в сражение против сирийците; а те побягнаха от него.

14 А когато амонците видяха, че сирийците побягнаха, тогава и те побягнаха от Ависея и влязоха в града. Тогава Иоав се оттегли от амонците, та дойде в Ерусалим.

15 А сирийците, като видяха, че бяха поразени от Израиля, пак се събраха всички заедно.

16 И Адарезер прати да изведат сирийците, които бяха оттатък реката; и те дойдоха в Елам, със Совака, военачалника на Адарезера, на чело.

17 И когато се извести на Давида, той събра целия Израил и премина Иордан, та дойде в Елам. А сирийците се опълчиха против Давида и се биха с него.

18 Но сирийците побягнаха пред Израиля; и Давид изби от сирийците мъжете на седемстотин колесници и четиридесет хиляди конници, и порази военачалника им Совак, и той умря там.

19 И така, всичките царе, подвластни на Адарезера, като видяха, че бяха победени от Израиля, сключиха мир с Израиля и им се подчиниха. И сирийците не смееха вече да помагат на амонците.

1 След една година, във времето, когато царете отиват на война, Давид прати Иоава и слугите си с него и целия Израил; и те разбиха амонците, и обсадиха Рава. А Давид остана в Ерусалим.

2 И надвечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща; и от покрива видя една жена, която се къпеше; а жената бе много красива на глед.

3 И Давид прати да разпитат за жената; и рече един: Не е ли това Витсавее, дъщеря на Елиама, жена на хетееца Урия?

4 И Давид прати човеци да я вземат, и когато дойде при него, лежа с нея, (защото се бе очистила от нечистотата си); и тя се върна у дома си.

5 А жената зачна; и прати да известят на Давида, казвайки: Непразна съм.

6 Тогава Давида прати до Иоава да кажат: Изпрати ми хетееца Урия. И Иоав изпрати Урия при Давида.

7 И когато дойде Урия при него, Давид го попита как е Иоав, как са людете и как успява войната.

8 После Давид каза на Урия: Слез у дома си, та умий нозете си. И Урия излезе из царската къща, а след него отиде дял от царската трапеза.

9 Но Урия спа при вратата на царската къща с всичките слуги на господаря си, и не слезе у дома си.

10 И когато известиха на Давида, казвайки: Урия не слезе у дома си, Давид каза на Урия: Не си ли дошъл от път? защо не слезе у дома си?

11 И Урия каза на Давида: Ковчегът и Израил и Юда прекарват в шатри; и господарят ми Иоав и слугите на господаря ми са разположени в стан на открито поле; а аз ли да ида у дома си, за да ям и да пия и да спя с жена си? Заклевам се в твоя живот и в живота на душата ти, не направям аз това нещо.

12 Тогава Давид каза на Урия: Престой тука и днес, па утре ще те изпратя. И тъй, Урия престоя в Ерусалим през оня ден и през другия.

13 И Давид го покани, та яде пред него и пи; и опи го. Но вечерта Урия излезе да спи на леглото си със слугите си, а у дома си не слезе.

14 Затова, на утринта Давид писа писмо на Иоава и го прати чрез Уриева ръка.

15 А в писмото написа, казвайки: Поставете Урия там, гдето сражението е най-люто; сетне го оттеглете от него, за да бъде ударен и да умре.

16 И така, Иоав, като държеше града в обсада, определи Урия на едно място, гдето знаеше, че има храбри мъже.

17 И когато мъжете излязоха от града, та се биха с Иоава, паднаха неколцина от людете, ще каже, от Давидовите слуги; умря и хетеецът Урия.

18 Тогава Иоав прати да известят на Давида всичко, що се бе случило във войната.

19 И заповяда на вестителя, казвайки: Когато разкажеш на царя всичко, що се е случило във войната,

20 ако пламне гневът на царя и той ти рече: Защо се приближихте толкоз до града да се биете? не знаехте ли, че щяха да стрелят от стената?

21 Кой порази Авимелеха син на Ерувесета? Една жена не хвърли ли върху него от стената горен воденичен камък, та умря в Тевес? Защо се приближихте толкоз при стената? Тогава ти кажи: Умря и слугата ти, хетеецът Урия.

22 И така, вестителят замина и, като дойде, извести на Давида всичко, за което Иоав го беше изпратил.

23 Вестителят рече на Давида: Мъжете надделяха над нас, та излязоха против нас на полето; а ние ги прогонихме дори до входа на портата;

24 но стрелците стреляха от стената върху слугите ти, и неколцина от слугите на царя умряха; умря и слугата ти, хетеецът Урия.

25 Тогава Давид каза на вестителя: Така да кажеш на Иоава: Да те не смущава това нещо, защото мечът пояжда някога едного и някога другиго; засили още повече нападението си против града и съсипи го. Също и ти го насърчи.

26 И Когато чу Уриевата жена, че мъжът й Урия умрял, плака за мъжа си.

27 И като премина жалейката, Давид прати, та я взе у дома си, и тя му стана жена, и му роди син. Но делото, което Давид бе сторил, беше зло пред Господа.

1 Тогава Господ прати Натана при Давида. И той, като дойде при него, каза му: В един град имаше двама човека, единият богат, а другият сиромах.

2 Богатият имаше овци и говеда твърде много;

3 а сиромахът нямаше нищо друго, освен едно малко женско агне, което бе купил и което хранеше; и то бе пораснало заедно с него и чадата му, от залъка му ядеше, от чашата му пиеше, и на пазухата му лежеше; и то му беше като дъщеря.

4 И един пътник дойде у богатия; и нему се посвиди да вземе от своите овци и от своите говеда да сготви за пътника, който бе дошъл у него, но взе агнето на сиромаха, та го сготви за човека, който бе дошъл у него.

5 Тогава гневът на Давида пламна силно против тоя човек; и той каза на Натана: В името на живия Господ, човекът, който е сторил това, заслужава смърт;

6 и ще плати за агнето четверократно, понеже е сторил това дело, и понеже не се е смилил.

7 Тогава Натан каза на Давида: Ти си тоя човек. Така казва Господ Израилевият Бог: Аз те помазах за цар над Израиля, и те избавих от Сауловата ръка;

8 и дадох ти дома на господаря ти, и жените на господаря ти в пазухата ти, и дадох ти Израилевия и Юдовия дом; и ако това беше малко, приложил бих и това и това.

9 Защо презря ти словото на Господа, та стори зло пред очите Му? Ти порази с меч хетееца Урия, и си взе за жена неговата жена, а него ти уби с меча на амонците.

10 Сега, прочее, няма никога да се оттегли меч от дома ти, понеже ти Ме презря, та взе жената на хетееца Урия, за да ти бъде жена.

11 Така казва Господ: Ето, отсред твоя дом ще подигна против тебе злини, и ще взема жените ти пред очите ти, та ще ги дам на ближния ти; и той ще лежи с жените ти пред това слънце.

12 Защото ти си извършил това тайно: но Аз ще извърша туй нещо пред целия Израил и пред слънцето.

13 Тогава Давид каза на Натана: Съгреших Господу. А Натан каза на Давида: И Господ отстрани греха ти; няма да умреш.

14 Но понеже чрез това дело ти си дал голяма причина на Господните врагове да хулят, затова детето, което ти се е родило, непременно ще умре.

15 И Натан си отиде у дома си.

А Господ порази детето, което Уриевата жена роди на Давида, и то се разболя.

16 Давид, прочее, се моли Богу за детето; и Давид пости, па влезе та пренощува легнал на земята.

17 И старейшините на дома му станаха и дойдоха при него, за да го вдигнат от земята; но той отказа, нито вкуси хляб с тях.

18 И на седмия ден детето умря. И слугите на Давида се бояха да му явят, че детето бе умряло, защото думаха: Ето, докато детето бе още живо говорехме му, и той не слушаше думите ни; колко, прочее, ще се измъчва, ако му кажем, че детето е умряло!

19 Но Давид, като видя, че слугите му шепнеха помежду си, разбра, че бе умряло детето; затова Давид каза на слугите си: Умря ли детето? А те рекоха: Умря.

20 Тогава Давид стана от земята, уми се и се помаза, и, като промени дрехите си, влезе в Господния дом, та се поклони. После дойде у дома си; и, понеже поиска, сложиха пред него хляб, и той яде.

21 А слугите му му казаха: Що е това, което ти стори? Ти пости и плака за детето, докато беше живо; а като умря детето, ти стана и яде хляб!

22 А той рече: Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си рекох: Кой знае? може Бог да ми покаже милост, и детето да остане живо.

23 Но сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна надире? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене.

24 След това, Давид утеши жена си Витсавее, и влезе при нея, та лежа с нея; и тя роди син, и нарече го Соломон. И Господ го възлюби,

25 и прати чрез пророка Натана, та го нарече Едидия, заради Господа.

26 А Иоав воюва против Рава на амонците и превзе царския град.

27 И Иоав прати вестители до Давида, да кажат: Воювах против Рава, и даже превзех града на водите.

28 Сега, прочее, събери останалите люде, та разположи стана си против града и завладей го, да не би аз да завладея града, и той да се нарече с моето име.

29 Затова Давид събра всичките люде, та отиде в Рава, би се против нея, и я завладя.

30 И взе от главата на царя им короната му, която тежеше един златен талант, и бе украсена със скъпоценни камъни; и положиха я на главата на Давида. И той изнесе из града твърде много користи.

31 Изведе и людете, които бяха в него, та ги тури под триони и под железни дикани и под железни брадви, и преведе ги през пещта за тухли; и така постъпи с всичките градове на амонците. Тогава Давид се върна с всичките люде в Ерусалим.