1. в начало Бог създаде небето и земята

1 След това Давид събра людете, които бяха с него, и постави над тях хилядници и стотници.

2 И Давид изпрати людете, една трета под началството на Иоава, една трета под началството на Ависея Саруиния син, Иоавовия брат, и една трета под началството на гетеца Итай. И царят каза на людете: Непременно ще изляза и аз с вас.

3 Людете, обаче, отговориха: Да не излезеш; защото, ако ние се обърнем на бяг, няма да ги е грижа за нас; ако щат умре и половината от нас, пак няма да ги е грижа за нас; а ти си като десет хиляди от нас, затова сега е по-добре ти да си готов да ни помагаш от града.

4 И царят им каза: Каквото ви се вижда добро ще сторя. И тъй, царят застана на едната страна на портата, а всичките люде излязоха по стотни и по хиляди.

5 Тогава царят заповяда на Иоава, на Ависея и на Итая, казвайки: Пощадете ми младежа Авесалома. И всичките люде чуха, когато царят заповядваше на всички военачалници за Авесалома.

6 И тъй, людете излязоха на полето против Израиля; и сражението стана в Ефремовия лес.

7 И там Израилевите люде бидоха разбити от Давидовите слуги, и в оня ден там стана голямо клане на двадесет хиляди души;

8 защото сражението в тая местност се разпростря по лицето на цялата страна, и в оня ден лесът погълна повече люде, отколкото погълна ножа.

9 И случи се Авесалом да се срещне с Давидовите слуги. А Авесалом яздеше на мъска; и като влезе мъската под гъстите клони на един голям дъб, главата му се хвана в дъба, и той увисна между небето и земята: а мъската мина изпод него.

10 И един човек го видя, та извести на Иоава, казвайки: Ето, видях Авесалома увиснал на дъба.

11 А Иоав каза на човека, който му извести: Ето, ти си го видял; а защо не го порази там до земята? и аз бих ти дал десет сребърника и един пояс.

12 А човекът рече на Иоава: И хиляда сребърника, ако бяха претеглени в шепата ми, не бих дигнал ръката си против царския син; защото ние слушахме царят как заповяда на тебе, на Ависея и на Итая, казвайки: Внимавайте всички, никой да се не докосне до младежа Авесалома.

13 Иначе, ако бях постъпил невярно против живота му, нищо не се укрива от царя, и тогава сам ти би се обърнал против мене.

14 Тогава рече Иоав: Не трябва да губя време така с тебе. И като взе в ръката си три стрели, прониза с тях сърцето на Авесалома, като беше още жив всред дъба.

15 И десет момъка, Иоавови оръженосци, заобиколиха Авесалома, та го удариха и убиха го.

16 Тогава Иоав засвири с тръбата, и людете се върнаха от преследването на Израиля; защото Иоав спря людете.

17 И взеха Авесалома, та го хвърлиха в един голям ров, вътре в леса, и натрупаха на него много голям куп камъни. И целият Израил побягна, всеки в шатъра си.

18 А Авесалом, когато беше още жив, бе взел и издигнал за себе си стълпа, който е в царската долина; защото си рече: Нямам син, който да опази паметта на името ми; затова нарече стълпа по своето име; и той се нарича и до днес Авесаломов паметник.

19 Тогава рече Ахимаас, Садоковият син: Да се завтека сега да занеса на царя известие, че Господ въздаде за него на неприятелите му.

20 А Иоав му рече: Няма да занесен днес известия; друг ден ще бъдеш известител; а днес няма да занесеш известия, понеже царският син умря.

21 Тогава рече Иоав на Хусина: Иди, извести на царя каквото си видял. И Хусина се поклони на Иоава и се завтече.

22 Тогава Ахимаас, Садоковият син, рече пак на Иоава: Но каквото и да стане, нека тичам и аз, моля, след Хусина. А Иоав му рече: Защо искаш да тичаш, синко, като не ще имаш възнаграждение за известията?

23 Но той пак рече: Но каквото и да стане, нека се завтека. Тогава му рече: Тичай. И така Ахимаас се завтече през полския път, и замина Хусина.

24 А Давид седеше между двете порти; и стражът се изкачи на покрива на портата към стената, и като подигна очи видя, и, ето, един човек тичаше сам.

25 И стражът извика и извести на царя. А царят рече: Щом е сам, има известия в устата му. И той притичваше и се приближаваше.

26 После стражът видя друг човек, който тичаше; и стражът извика към вратаря, казвайки: Ето, още един човек, който тича сам. И рече царят: И той носи известия.

27 И рече стражът: струва ми се, че тичането на първия прилича на тичането на Ахимаас, Садоковият син. И рече царят: Добър човек е той, и иде с добри известия.

28 И Ахимаас извика, та рече на царя: Радвай се! И поклони се на царя с лице до земята и рече: Благословен да бъде Господ, твоят Бог, Който предаде човеците, които подигнаха ръка против господаря ми царя.

29 И царят рече: Здрав ли е младежът Авесалом? А Ахимаас отговори: Когато Иоав изпрати царския слуга, мене слугата ти, видях едно голямо смущение, но не знаех що беше.

30 И рече царят: Обърни се, та застани тук. И той се обърна, та застана.

31 И, ето, дойде Хусина. И рече Хусина: Известия, господарю мой царю! защото днес Господ въздаде за тебе на всички, които се подигнаха против тебе.

32 И царят рече на Хусина: Здрав ли е младежът Авесалом? А Хусина отговори: Неприятелите на господаря ми царя, и всички, които се повдигат против тебе за зло, дано станат като оня младеж!

33 И царят се смути много, и възкачи се в стаята над портата, та плака; и като отиваше говореше така: Сине мой, Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине мой!

1 И извести се на Иоава: Ето, царят плаче и жалее Авесалома.

2 И в оня ден победата се обърна в печал между целия народ; защото в оня ден людете чуха да казват: Царят бил печален за сина си.

3 И през оня ден людете влизаха в града скришно, както посрамени люде, които се спотайват, когато бягат насред сражението.

4 А царят покри лицето си; и царят викаше със силен глас: Сине мой, Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой!

5 Тогава Иоав влезе при царя в къщата, та рече: Ти посрами лицата на всичките си слуги, които опазиха днес живота ти и живота на синовете ти и на дъщерите ти, живота на жените ти и живота на наложниците ти.

6 Понеже обичаш ония, които те мразят, а мразиш ония, които те обичат; защото ти показа днес, че за тебе не са нищо военачалници и слуги; защото днес познах, че ако бе останал Авесалом жив, а ние всичките бяхме измрели днес, тогава щеше да ти е угодно.

7 Сега, прочее, стани, излез та говори насърчително на слугите си; защото се заклевам в Господа, че ако не излезеш, няма да остане с тебе тая нощ ни един човек; а това ще бъде по-лошо за тебе от всички злини, които са те сполетели от младостта ти досега.

8 Тогава царят стана, та седна в портата. И известиха на всичките люде, казвайки: Ето, царят седи в портата. И всичките люде дойдоха при царя. И Израил беше побягнал, всеки в шатъра си.

9 Тогава всичките люде на всичките Израилеви племена се препираха, казвайки: Царят ни е избавил от ръката на неприятелите ни, и той ни е освободил от ръката на филистимците, а сега побягна от земята поради Авесалома;

10 сега, прочее, като умря в сражението Авесалом, когото помазахме за цар над нас, защо не говорите нищо за възвръщането на царя?

11 Тогава цар Давид прати до свещениците Садока и Авиатара, да им кажат: Говорете на Юдовите старейшини, като кажете: Защо сте вие последни да възвърнете царя в дома му, тай като думите на целия Израил (според донесенията до царя) са да ги възвърнат в къщата му?

12 Вие сте мои братя, вие сте моя кост и моя плът; защо, прочее, сте последни да възвърнете царя?

13 А най-вече на Амаса речете: Не си ли ти моя кост и моя плът? Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако не бъдеш ти винаги военачалник пред мене вместо Иоава.

14 И той склони сърцата на всичките Юдови мъже, като на един човек; тъй че те пратиха до царя да му кажат: Върни се ти и всичките твои слуги.

15 И тъй, царят се върна, та дойде до Иордан; а Юда дойде до Галгал, за да иде да посрещне царя, да преведе царя през Иордан.

16 Тогава вениаминецът Семей, Гираевият син, от Ваурим, побърза та слезе с Юдовите мъже да посрещне цар Давида.

17 И с него бяха хиляда мъже от Вениамина, тоже и слугата на Сауловия дом Сива и петнадесетте му сина и двадесет негови слуги с него; и бързо преминаха Иордан да отидат при царя.

18 После премина ладия, за да преведе семейството на царя и да върши каквото би му се видяло за добре.И Семей, Гираевият син, падна пред царя, когато той щеше да премине Иордан, и рече на царя:

19 Нека не ми вменява господарят ми беззаконие, и нека не помни това, в което се провини слугата ти в деня, когато господарят ми царят излизаше из Ерусалим, та да го тури царят в сърцето си;

20 защото аз, слугата ти, познавам, че съгреших, затова, ето, дойдох днес пръв от целия Иосифов дом, за да сляза и посрещна господаря си царя.

21 Но Ависей, Саруиният син, проговаряйки рече: Не трябва ли да бъде убит Семей, за гдето прокле Господния помазаник?

22 А Давид рече: Какво има между мене и вас, Саруини синове, та да ми ставате днес противници? Бива ли да бъде убит днес човек из Израиля? защото не зная ли, че аз съм днес цар над Израиля?

23 И царят рече на Семея: Няма да умреш. И царят му се закле.

24 Също и Сауловият син Мемфивостей слезе да посрещне царя. Той нито нозете си беше умил, нито брадата си пригладил, нито дрехите си изпрал от деня, когато царят беше заминал, до деня, когато се върна с мир.

25 А когато дойде от Ерусалим да посрещне царя, царят му рече: Защо не дойде с мене, Мемфивостее?

26 А той отговори: Господарю мой, царю, слугата ми ме измами; защото слугата ти рече: Ще си оседлая един осел, за да се кача на него, та да ида с царя, понеже слугата ти куца.

27 И той е наклеветил слугата ти на господаря ми царя; но господарят ми царят е като Божий ангел; стори, прочее, каквото ти се вижда угодно.

28 Защото целият ми бащин дом можеше да се определи за смърт пред господаря ми царя; но при все това, ти постави слугата си между ония, които ядяха на трапезата ти. Затова, какво право имам аз вече да се оплаквам още на царя?

29 И царят му рече: Защо продължаваш да говориш за работите си? Аз казвам: Ти и Сива си разделете земите.

30 А Мемфивостей рече на царя: И всичките нека вземе той, тъй като господарят ми царят се е върнал в дома си с мир.

31 Тоже и галаадецът Верзелай слезе от Рогелим, та премина Иордан с царя, за да го изпрати оттатък Иордан.

32 А Верзелай беше много стар, осемдесет години на възраст; и беше прехранвал царя, когато седеше в Маханаим, защото беше много богат човек.

33 И царят рече на Верзелая: Премини с мене, и ще те издържам при себе си в Ерусалим.

34 А Верзелай каза на царя: колко е числото на годините на живота ми, та да отида с царя в Ерусалим?

35 Днес съм осемдесет години на възраст. Мога ли да различавам между добро и лошо? може ли слугата ти да усеща що яде или що пие? мога ли да чуя вече гласа на певците или на певиците? Защо, прочее, да бъде слугата ти още товар на господаря ми царя?

36 Слугата ти е помислил да премине Иордан с царя само до малко разстояние; а защо царят да ми даде затова едно такова възнаграждение?

37 Нека се върне слугата ти, моля, за да умра в града си и при гроба на баща си и майка си: но, ето, слугата ти Хамаам, той нека премине с господаря ми царя; и стори с него както ти се вижда угодно.

38 И царят рече: Хамаам ще премине с мене; и аз ще му сторя каквото на тебе ти се вижда угодно: па и за тебе ще сторя всичко, каквото поискаш от мене.

39 И така всичките люде преминаха Иордан. И когато беше преминал царят, царят целуна Верзелая и го благослови; и той се върна на мястото си.

40 Царят, прочее, продължи пътя си до Галгал, и Хамаам замина с него; и всичките Юдови люде, както и половината от Израилевите люде, преведоха царя.

41 И, ето, всичките Израилеви мъже дойдоха при царя, та рекоха на царя: Защо те откраднаха братята ни Юдовите мъже, та преведоха царя и семейството му през Иордан и всичките Давидови мъже с него?

42 А всичките Юдови мъже отговориха на Израилевите мъже: Защото царят е наш сънародник; и защо се сърдите за това нещо? дали изядохме нещо от царя? или даде ли ни той някакъв дар?

43 А Израилевите мъже, в отговор на Юдовите мъже, рекоха: Ние имаме десет части в царя, и даже имаме по-голямо право на Давида от вас; защо, прочее, ни презряхте? и не говорихме ли ние първи да възвърнем царя си? Но думите на Юдовите мъже бяха по-остри от думите на Израилевите мъже.

1 А случи се да има там един лош човек на име Савей, Вихриевият син, вениаминецът; и той засвири с тръбата и рече: Ние нямаме дял в Давида, нито имаме наследство в Иесеевия син! в шатрите си, Израилю, всеки човек!

2 И тъй, всичките Израилеви мъже се оттеглиха от Давида и последваха Савея, Вихриевия син; а Юдовите мъже останаха привързани към царя си, от Иордан до Ерусалим.

3 И Давид дойде у дома си в Ерусалим. И царят взе десетте си наложници, които бе оставил да пазят къщата, та ги тури в една къща под стража, и хранеше ги, но не влизаше при тях; и те останаха затворени до деня на смъртта си, живеещи като вдовици.

4 Тогава царят рече на Амаса: Събери ми Юдовите мъже в три дена, и тогава ти да се явиш тук.

5 И тъй, Амаса отиде да събере Юда; забави се, обаче повече от назначеното време, което бе му определил.

6 Затова Давид каза на Ависея: Сега, Савей Вихриевият син, ще ни стори по-голяма пакост от Авесалома. Вземи ти слугите на господаря си, та го преследвай, да не би да си намери укрепени градове и избегне от очите ни.

7 Излязоха, прочее, подир него Иоавовите мъже, и херетците, фелетците и всички силни мъже излязоха от Ерусалим, за да преследват Савея Вихриевия син.

8 Когато стигнаха до голямата скала в Гаваон, Амаса дойде насреща им. А Иоав носеше препасана дреха, с която беше облечен, а върху нея меч в ножницата му, вързан около кръста му с пояс; и като излезе той към него, мечът падна.

9 И рече Иоав на Амаса: Здрав ли си, брате мой? И Иоав хвана Амаса за брадата с дясната си ръка, за да го целуне.

10 А Амаса не се предпази от меча, който беше в другата ръка на Иоава; и така Иоав го удари с него в корема, и изля червата му на земята без да го удари втори път; и той умря. Тогава Иоав и брат му Ависей продължаваха да преследват Савея Вихриевия син.

11 А един от Иоавовите момци застана при Амаса и казваше: Който благоприятства на Иоава, и който е за Давида, нека върви подир Иоава.

12 А Амаса лежеше облян в кръвта си всред пътя. И когато видя тоя човек, че всичките люде се спираха, отвлече Амаса от пътя в нивата; и понеже видя, че всеки, който идеше при него, се спираше, хвърли върху него една дреха.

13 И когато беше преместен от пътя, всички люде отидоха подир Иоава, за да преследват Савея Вихриевия син.

14 А Савей мина през всичките Израилеви племена до Авел и до Вет-Мааха; и всичките отборни момци, те също се събраха заедно, та го последваха.

15 Тогава дойдоха, та го обсадиха в Авел на Вет-Мааха, и издигнаха могила против вала; и всичките люде, които бяха с Иоава, удряха стената със стеноломи, за да я съборят.

16 Тогава една благоразумна жена извика из града: Слушайте, слушайте! Моля, кажете на Иоава: Приближи се тук, за да ти поговоря.

17 И когато се приближи до нея, жената рече: Ти ли си Иоав? А той отговори: Аз. Тогава му рече: Слушай думите на слугинята си. А той отговори: Слушам.

18 И тя продума, казвайки: В старо време имаха обичай да говорят, казвайки: Нека се допитат до Авел, и така да решат работата.

19 Аз съм от мирните и верните в Израиля; ти искаш да съсипеш града и даже столицата в Израил. Защо искаш да погледнеш Господното наследство?

20 А Иоав в отговор каза: Далеч от мене, далеч от мене да погълна или да съсипя!

21 Работата не е така; но един мъж от хълмистата земя на Ефрема, на име Савей, Вихриевият син, е подигнал ръка против царя, против Давида: предайте само него, и ще си отида от града. И жената рече на Иоава: Ето, главата му ще ти се хвърли през стената.

22 Тогава жената отиде при всичките люде, та им говори с мъдростта си. И те отсякоха главата на Савея, Вихриевия син, та я хвърли на Иоава. Тогава той засвири с тръбата, и людете се оттеглиха от града, всеки в шатъра си. И Иоав се върна при царя в Ерусалим.

23 И Иоав беше над цялата Израилева войска; а Ванаия, Иодаевият син, над херетците и над фелетците.

24 Адорам беше над данъка; Иосафат, Ахилудовият син, летописец;

25 Сева, секретар; а Садок и Авиатар, свещеници;

26 също и яирецът Ирас беше първенец при Давида.
ГЛАВА 21

1 В Давидовите дни стана глад три години наред; и когато Давид се допита до Господа за причината, Господ каза: Поради Саула е и поради кръвожадния му дом, гдето изби гаваонците.

2 Тогава царят повика гаваонците, та им рече: - (а гаваонците не бяха от израилтяните, но от останалите аморейци; и израилтяните бяха им се заклели да ги оставят да живеят, а Саул от ревност към израилтяните и юдейците беше поискал да ги избие) -

3 Давид, прочее, рече на гаваонците: Що да ви сторя? и с какво да направя умилостивение, за да благословите Господното наследство?

4 А гаваонците му казаха: Не е въпрос за сребро или злато между нас и Саула, или неговия дом, нито е наша работа да убием човек в Израиля. И той рече: Каквото кажете, ще ви сторя.

5 И те рекоха на царя: От синовете на човека, който ни е погубвал, и който е изхитрявал против нас с цел да бъдем изтребени, така щото да не оставаме в никой от Израилевите предели,

6 от тях нека ни се дадат седмина човека, и ще ги обесим пред Господа в Гавая, града на Саула, Господния избраник. И рече царят: Ще ги предам.

7 Обаче, царят пожали Мемфивостея, сина на Ионатана, Сауловия син, поради Господната клетва помежду им, между Давида и Ионатана, Сауловия син.

8 Но царят взе Армония и Мемфивостея, двамата сина на Ресфа, дъщеря на Аия, когото беше родила на Саула, и петимата сина ни Михала, Сауловата дъщеря, които беше родила на Адриила, син на меолатянина Верзелай,

9 та ги предаде в ръцете на гаваонците; и те ги обесиха на бърдото пред Господа. И седмината паднаха заедно, като бяха погубени в първите дни на жетвата, в началото на жетвата на ечемика.

10 Тогава Ресфа, дъщеря на Аия, взе вретище, та си го постла на канарата, и от началото на жетвата до като падна на тях дъжд от небето не оставаше въздушните птици да се допрат до тях денем, нито полските зверове нощем.

11 И извести се на Давида онова, което стори Ресфа, дъщеря на Аия, Сауловата наложница.

12 Тогава Давид отиде, та взе костите на Саула и костите на сина му Ионатана от мъжете на Явис-галаад, които го бяха грабнали от улицата на Ветасан, гдето ги бяха обесили филистимците в деня, когато филистимците убиха Саула в Гелвуе;

13 и изнесе от там костите на Саула и костите на сина му Ионатана; събраха и костите на обесените.

14 И погребаха костите на Саула и на сина му Ионатана в Сила у Вениаминовата земя, в гроба на баща му Кис; и изпълниха всичко, що заповяда царят. След това Бог се умилостиви към земята.

15 А филистимците пак воюваха против Израиля; и Давид и слугите му с него слязоха, та се биха против филистимците; и умори се Давид.

16 А Исви-венов, който беше от синовете на исполина, чието копие тежеше триста медни сикли, и който беше опасан с нов меч, се надяваше да убие Давида.

17 Ависей обаче, Саруиният син, му помогна, та порази филистимеца и го уби. Тогава Давидовите мъже му се заклеха, като рекоха: Ти няма вече да излезеш с нас на бой, да не би да изгасиш светилото на Израиля.

18 След това, настана пак война с филистимците в Гов, когато хусатецът Сивехай уби Сафа, който беше от синовете на исполина.

19 И пак настана война с филистимците в Гов, когато Елханин, син на витлеемеца Яреорегим, уби брата на гетеца Голиат, на чието копие дръжката бе като кросно на тъкач.

20 Настана пак война в Гет, гдето имаше един високоснажен мъж с по шест пръста на ръцете си и по шест пръста на нозете си, двадесет и четири на брой; също и той се бе родил на исполина.

21 а когато хвърли презрение върху Израиля, Ионатан, син на Давидовия брат Самай, го уби.

22 Тия четирима бяха се родили на исполина в Гет; и паднаха чрез ръката на Давида и чрез ръката на слугите му.
ГЛАВА 22

1 Тогава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула;

2 и рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;

3 Бог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.

4 Ще призова Господа. Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.

5 Защото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха;

6 Връзките на ада ме обвиха, Примките на смъртта ме стигнаха

7 В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми стигна в ушите Му.

8 Тогаз се поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.

9 Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.

10 Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.

11 Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.

12 Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.

13 От святкането пред Него Огнени въглища се разпалиха.

14 Гръмна Господ от небето, Възвишният даде гласа Си;

15 И прати стрели, та ги разпръсна, Светкавици, та ги смути.

16 Тогава се явиха морските дълбочини, Откриха се основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.

17 Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;

18 Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.

19 Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.

20 И изведе ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене.

21 Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.

22 Защото съм упазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.

23 Защото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил.

24 Непорочен бях пред Него. И упазих се от беззаконието си.

25 Затова ми въздаде Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите Му.

26 Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш,

27 Към чистия, чист ще се явиш, А към развратния, противен ще се явиш.

28 Оскърбени люде Ти ще спасиш; А над горделивите са очите Ти, за да ги смириш.

29 Защото Ти, Господи, си светилник мой; И Господ ще озари тъмнината ми.

30 Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.

31 Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.

32 Защото кой е бог освен Господа? И кой е канара освен нашият Бог?

33 Бог е силната моя крепост, И прави съвършен пътя ми;

34 Прави нозете ми като нозете на елените, И поставя ме на високите ми места;

35 Учи ръцете ми да воюват, Така щото мишците ми запъват меден лък.

36 Ти си ми дал и щита на избавлението Си; И Твоята благост ме е направила велик.

37 Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.

38 Гоних неприятелите си и ги изтребих, И не се върнах, докато не ги довърших.

39 Довърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат, А паднаха под нозете ми.

40 Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.

41 Сторил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.

42 Погледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша,

43 Тогава ги стрих като земния прах, Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги;

44 Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете ми. Поставил си ме глава на народите; Люде, които не познавах, слугуваха ми.

45 Чужденците ми се покориха; Щом чуха за мене, те ме и послушаха.

46 Чужденците отслабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.

47 Жив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,

48 Бог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене,

49 И Който ме извежда изсред неприятелите ми; Да! възвишаваш ме над въставащите против мене; Избавяш ме от насилника.

50 Затова, ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.

51 Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си. Към Давид и към потомството му до века.