1. в начало Бог създаде небето и земята

1 В двадесет и седмата година на Израилевия цар Еровоама, се възцари Азария, син на Юдовия цар Амасия.

2 Той беше шестнадесет години на възраст, когато се възцари, и царува петдесет и две години в Ерусалим; и името на майка му бе Ехолия, от Ерусалим.

3 Той върши това, което бе право пред Господа, напълно според както беше сторил баща му Амасия.

4 Но високите места не се отмахнаха; людете още жертваха и кадяха по високите места.

5 Но Господ порази царя, така щото той остана прокажен до деня на смъртта си, та живееше в отделна къща. А царският син Иотам бе домовладетел, и съдеше людете на земята.

6 А останалите дела на Азария, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

7 И Азария заспа с бащите си, и погребаха го с бащите му в Давидовия град; и вместо него се възцари син му Иотам.

8 В тридесет и осмата година на Юдовия цар Азария, се възцари над Израиля в Самария Захария, Еровоамовият син, и царува шест месеца.

9 Той върши зло пред Господа, както сториха бащите му; не се остави от греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши.

10 А Салум, Явисовият син, направи заговор против него, и порази го пред людете и го уби; и вместо него сам се възцари.

11 А останалите дела на Захария, ето, написани са в Книгата на летописите на Израилевите царе.

12 Това беше изпълнение на словото, което Господ говори на Ииуя, като рече: Твоите синове ще седят на Израилевия престол до четвъртото поколение. Така и стана.

13 Салум, Явисовият син, се възцари в тридесет и деветата година на Юдовия цар Озия, и царува един месец в Самария.

14 Защото Манаим, Гадииният син, като излезе от Терса, дойде в Самария, и като порази Салума, Явисовия син, в Самария, и го уби, сам се възцари вместо него.

15 А останалите дела на Салума, и заговорът, който направи, ето, написани са в Книгата на летописите на Израилевите царе.

16 Тогава Манаим порази Тапса и всичко, що бе в нея, и околностите й, от Терса. Порази я, понеже не му отговориха; и разпра всичките бременни жени в нея.

17 В тридесет и деветата година на Юдовия цар Азария, се възцари над Израиля Манаим, Гадииният син, и царува десет години в Самария.

18 Той върши зло пред Господа; през целия си живот не се оставяше от греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши.

19 Тогава асирийският цар Фул дойде против земята; а Манаим даде на Фула хиляда таланта сребро, за да му помогне да закрепи царството в ръката си.

20 И Манаим с насилие събра среброто от Израиля, от всичките големи богаташи по петдесет сребърни сикли, за да даде на асирийския цар. И така асирийският цар се върна, и не остана там в земята.

21 А останалите дела на Манаима, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

22 И Манаим заспа с бащите си; и вместо него се възцари син му Факия.

23 В петдесетата година на Юдовия цар Азария, се възцари над Израиля в Самария Факия, Манаимовият син, и царува две години.

24 Той върши зло пред Господа; не се остави от греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши.

25 И полководецът му Факей, Ромелиевият син, направи заговор против него, та го порази в Самария, във вътрешната царска къща, с Аргова и Арие, като имаше със себе си петдесет мъже от галаадците; и уби го, та сам се възцари вместо него.

26 А останалите дела на Факия, и всичко, що извърши, ето, написани са в Книгата на летописите на Израилевите царе.

27 В петдесет и втората година на Юдовия цар Азария, се възцари над Израиля в Самария Факей, Ромелиевият син, и царува двадесет години.

28 Той върши зло пред Господа; не се остави от греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши.

29 В дните на Израилевия цар Факей, дойде асирийският цар Теглат-феласар, та превзе Иион, Авел-вет-мааха, Янох, Кадес, Асор, Галаад и Галилея цялата Нефталимова земя, и заведе жителите им пленници в Асирия.

30 А Осия, син на Ила, направи заговор против Факея, Ромелевия син, и като го порази, уби го, и сам се възцари вместо него в двадесетата година на Иотама, Озиевия син.

31 А останалите дела на Факея, и всичко, що извърши, ето, написани са в Книгата на летописите на Израилевите царе.

32 Във втората година на Израилевия цар Факей, Ромелиевия син, се възцари Иотам, син на Юдовия цар Озия.

33 Той беше двадесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Еруса Садокова дъщеря.

34 Той върши това, което бе право пред Господа; постъпваше съвсем както бе направил баща му Озия.

35 Но високите места не се отмахнаха; людете още жертвуваха и кадяха по високите места. Той построи горната порта на Господния дом.

36 А останалите дела на Иотама, и всичко, що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

37 В онова време Господ почна да праща против Юда сирийския цар Расин и Факея, Ромелиевия син.

38 А Иотам заспа с бащите си и биде погребан с бащите си в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Ахаз.
ГЛАВА 16

1 В седемнадесетата година на Факея, Ромелиевия син, се възцари Ахаз, син на Юдовия цар Иотам.

2 Ахаз бе двадесет години на възраст, когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим; но не върши това, което бе право пред Господа своя Бог, както баща му Давид,

3 но ходи в пътя на Израилевите царе, и даже преведе сина си през огъня според мерзостите на народите, които Господ изпъди преди израилтяните.

4 Той жертвуваше и кадеше по високите места, и по върховете и под всяко зелено дърво.

5 Тогава сирийският цар Расин и Израилевият цар Факей, Ромелиевият син, дойдоха в Ерусалим да воюват, и обсадиха Ахаза, но не можаха да му надвият.

6 В онова време сирийският цар Расин възвърна Елат под Сирия, и изпъди юдеите из Елат; а сирийците дойдоха в Елат, та живееха там, гдето са и до днес.

7 Затова Ахаз прати човеци до асирийския цар Теглат-феласар да кажат: Аз съм твой слуга и твой син; възлез да ме избавиш от ръката на сирийския цар и от ръката на Израилевия цар, които се повдигнаха против мене.

8 И Ахаз взе среброто и златото, което се намери в Господния дом и в съкровищата на царската къща, та ги прати подарък на асирийския цар.

9 И асирийският цар го послуша и възлезе против Дамаск, та го превзе, и отведе жителите му в Кир, а Расина уби.

10 А когато цар Ахаз отиде в Дамаск да посрещне асирийския цар Теглат-феласар, видя жертвеника в Дамаск; и цар Ахаз изпрати на свещеника Урия образа на жертвеника, и рисунка на него, точно според направата му.

11 И свещеникът Урия направи жертвеника точно според това, което цар Ахаз прати от Дамаск; така го направи свещеникът Урия догде се върна цар Ахаз от Дамаск.

12 И когато се върна царят от Дамаск, видя жертвеника; и царят се приближи до жертвеник, та направи принос върху него.

13 И върху тоя жертвеник изгори всеизгарянето си и хлебния си принос, и изля възлиянието си, и поръси кръвта на примирителните си приноси.

14 А медният олтар, който бе пред Господа, премести от лицето на дома, от мястото му между жертвеника и Господния дом, и го постави на северната страна от жертвеника.

15 И цар Ахаз заповяда на свещеника Урия, казвайки: На великия жертвеник принасяй утрешното всеизгаряне, вечерния хлебен принос, царското всеизгаряне и хлебен принос, с всеизгарянето, принасяно от всичките люде на земята и хлебния им принос и възлиянията им, и ръси и върху него всичката кръв на всеизгарянето и всичката кръв на жертвата; а медният олтар ще служи за мене, за да се допитвам до Господа.

16 И свещеник Урия стори така, точно според както му заповяда цар Ахаз.

17 А цар Ахаз отсече страничните плочи на подножията, и дигна от тях умивалника; и свали морето от медните волове, които бяха под него, та го тури на каменен под.

18 И покрития път за съботата, който бяха построили в къщата, и външния вход за царя, премести в Господния дом, поради асирийския цар.

19 А останалите дела, които извърши Ахаз, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

20 И Ахаз заспа с бащите си, в Давидовия град; а вместо него се възцари син му Езекия.
ГЛАВА 17

1 В дванадесетата година на Юдовия цар Ахаз, се възцари в Самария над Израиля Осия, син на Ила, и царува девет години.

2 Той върши зло пред Господа, обаче, не както Израилевите царе, които бяха преди него.

3 Против него възлезе асирийският цар Салманасар, комуто Осия стана слуга, като му даваше данък.

4 А след време асирийският цар откри заговор в Осия, защото той бе пратил човеци до египетския цар Сов, и не беше дал данък на асирийския цар, както беше правил всяка година; затова асирийският цар го затвори и върза в тъмница.

5 И асирийският цар опустошаваше цялата земя, и като отиде в Самария, обсаждаше я три години.

6 В деветата година на Осия, асирийският цар превзе Самария, отведе Израиля в плен в Асирия, и засели ги в Ала и в Авор при реката Гозан и в мидските градове.

7 А това стана, защото израилтяните бяха съгрешили на Господа своя Бог, Който ги изведе от Египетската земя, изпод ръката на египетския цар Фараона, като бяха почитали други богове,

8 и бяха ходили в наредбите на народите, които Господ изпъди пред израилтяните, и в наредбите, които Израилевите царе узакониха.

9 И израилтяните бяха вършили скришно работи, които не бяха прави пред Господа техния Бог, и бяха си строили високи места във всичките си градове, от стражарска кула до укрепен град.

10 Също бяха си издигали кумири и ашери върху всеки висок хълм и под всяко зелено дърво;

11 и там бяха ходили по всичките високи места, както народите, които Господ изпъди пред тях, и бяха вършили зли дела, с които разгневяваха Господа,

12 и бяха служили на идолите, за които Господ им беше казал: Не вършете това нещо.

13 Но пак чрез всичките пророци и всичките гледачи Господ беше предупреждавал Израиля и Юда, казвайки: Върнете се от злите си пътища, и пазете Моите заповеди и Моите повеления, съвършено според закона, който дадох на бащите ви, и който ви пратих чрез слугите Си пророците.

14 При все това, те не бяха послушали, но бяха закоравили врата си, както врата на бащите им, които не повярваха в Господа своя Бог.

15 Бяха отхвърлили повеленията Му и завета, който направи с бащите им, и заявленията, с които им заявяваше, и бяха последвали идолите и станали суетни, и бяха последвали народите около тях, за които Господ им беше заповядал да не правят както тях.

16 И бяха оставили всичките заповеди на Господа своя Бог, та си бяха направили две леяни телета, направили бяха ашери, и се кланяли на цялото небесно множество, и бяха служили на Ваала.

17 Те бяха превеждали синовете си и дъщерите си през огъня, чародействали и гадаели, и продавали себе си да вършат зло пред Господа, та бяха Го разгневили.

18 Затова, Господ се разгневи много против Израиля и ги отхвърли от лицето Си; остана само едното Юдово племе.

19 Па и Юда не беше опазил заповедите на Господа своя Бог, но бяха ходили в наредбите, които Израил беше узаконил.

20 Господ, прочее, отхвърли целия Израилев род, унижи ги, и ги предаде в ръката на разграбителите, докле ги отхвърли от лицето Си.

21 Защото отцепи Израиля от Давидовия дом; и те направиха Еровоама, Наватовия син, цар; и Еровоам оттегли Израиля, та да не следват Господа, и направи ги да извършат голям грях.

22 И израилтяните бяха ходили във всичките грехове, които Еровоам извърши; не се оставяха от тях

23 докле Господ не отхвърли Израиля от лицето Си, както беше говорил чрез всичките Си слуги пророците. Така Израил биде отведен от своята земя в Асирия, гдето е и до днес.

24 Тогава асирийският цар доведе люде от Вавилон, от Хута, от Ава, от Елат и от Сефаруим, та ги засели в самарийските градове вместо израилтяните; и те усвоиха Самария и населиха се в градовете й.

25 А в началото на заселването си там, те не се бояха от Господа; затова Господ прати между тях лъвове, които убиваха някои от тях.

26 По тая причина те говориха на асирийския цар, казвайки: Людете, които ти пресели и постави в самарийските градове, не знаят начина на служене на местния Бог; затова Той прати лъвове между тях, и, ето, убиват ги, понеже не знаят начина на служене на местния Бог.

27 Тогава асирийският цар заповяда, казвайки: Заведете там един от свещениците, които запленихме от там; и нека идат пак и да се заселят там, и свещеникът нека ги научи начина на служене на местния Бог.

28 И така, един от свещениците, които те бяха запленили от Самария, дойде, та се засели във Ветил, и поучаваше ги как да се боят от Господа.

29 Обаче людете от всеки народ поставиха свои богове, людете от всеки народ в градовете, гдето живееха, и туриха ги в капищата по високите места, които самаряните бяха построили.

30 Вавилонските мъже поставиха Сокхот-венот, а хутайските мъже поставиха Нергал, ематските мъже поставиха Асима,

31 авците поставиха Ниваз и Тартак, и сефаруимците горяха децата си на огъня за сефаруимските богове Адрамелех и Анамелех.

32 Така те се бояха от Господа, и си поставиха свещеници за високите места от всякакви люде между тях, които служеха за тях в капищата по високите места.

33 Бояха се от Господа, и на своите си богове служеха според обичая на народите, измежду които бяха преселени.

34 Дори до днес постъпват според по-предишните обичаи: не се боят от Господа, а нито постъпват според своите си повеления и според своите си съдби, нито според закона и заповедта, която Господ даде на потомците на Якова, когото нарече Израил,

35 с които Господ бе направил завет, като им заповяда, казвайки: Да се не боите от други богове, нито да им се кланяте, нито да им служите, нито да им жертвувате;

36 но от Господа, Който ви изведе из Египетската земя с голяма сила и с издигната мишца, от Него да се боите, Нему да се кланяте и Нему да принасяте жертва.

37 И да внимавате да изпълнявате всякога повеленията, съдбите, закона и заповедта, които Той написа за вас; а от други богове да се не боите.

38 И да не забравяте завета, който направих с вас; и да не се боите от други богове.

39 Но от Господа вашия Бог да се боите; и Той ще ви избави от ръката на всичките ви неприятели.

40 Те, обаче, не послушаха, но постъпваха според по-предишните си обичаи.

41 И така, тия народи се бояха от Господа, и служеха на своите идоли; също и чадата им и внуците им постъпваха до днес, както постъпваха бащите им.

1 В третата година на Израилевия цар Осия, Иловия син, се възцари Езекия, син на Юдовия цар Ахаз.

2 Той беше двадесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим; а името на майка му беше Авия, Захариева дъщеря.

3 Той върши това, което бе право пред Господа, напълно както извърши баща му Давид:

4 събори високите места, изпотроши кумирите, изсече ашерите и сломи медната змия, която Мойсей беше направил, защото дори до онова време израилтяните й кадяха; и нарече я Нехущан.

5 На Господа Израилевия Бог упова. Нямаше подобен нему между всичките Юдови царе, ни между ония, които бяха подир него, нито преди него;

6 защото се прилепи към Господа, не престана да Го следва, но опази заповедите, които Господ даде на Мойсея.

7 И Господ бе с него; където и да излизаше, той благоуспяваше; и въстана против асирийския цар, и не му слугуваше вече.

8 Той порази филистимците до Газа и до околността й, от стражарска кула до укрепен град.

9 А в четвъртата година на цар Езекия, която бе седмата година на Израилевия цар Осия, син на Ила, асирийският цар Салманасар възлезе против Самария и я обсаждаше.

10 След три години я превзе; в шестата година на Езекия, която бе деветата година на Израилевия цар Осия, Самария бе превзета.

11 И асирийският цар отведе Израиля в плен в Асирия, и ги настани в Ала и в Авор при реката Гозан и в мидските градове;

12 защото не послушаха гласа на Господа своя Бог, но престъпиха завета Му, - всичко, което Господният слуга Мойсей заповяда, - и не послушаха, и нито го извършиха.

13 А в четиринадесетата година на цар Езекия, асирийският цар Сенахирим възлезе против всичките укрепени Юдови градове и ги превзе.

14 Тогава Юдовият цар Езекия прати до асирийския цар в Лахис да кажат: Съгреших; върни се от мене; каквото ми наложиш ще го нося. И тъй, асирийският цар наложи на Юдовия цар Езекия триста таланта сребро и тридесет таланта злато.

15 И Езекия му даде всичкото сребро, което се намери в Господния дом и в съкровищата на царската къща.

16 В това време Езекия откова златото от вратите на Господния храм и от стълбовете, които той, Юдовият цар Езекия, бе обковал със злато, и го даде на асирийския цар.

17 Но асирийският цар прати от Лахис Тартана, Рапсариса и Рапсака с голяма войска при цар Езекия в Ерусалим. А те възлязоха и дойдоха в Ерусалим. И когато стигнаха, дойдоха та застанаха при водопровода на горния водоем, който е по друма към тепавичарската нива.

18 И когато извикаха към царя, излязоха при тях управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син, и секретарят Шевна, и летописецът Иоах, Асафовият син.

19 Тогава Рапсак им рече: Кажете сега на Езекия: Така казва великият цар, асирийският цар, каква е тая увереност, на която уповаваш?

20 Ти казваш: Имам благоразумие и сила за воюване. Но това са само лицемерни думи. На кого, прочее, се надяваш, та си въстанал против мене?

21 Виж, ти се надяваш, като че ли на тояга, на оная строшена тръстика на Египет, на която, ако се опре някой, ще се забучи в ръката му, та ще я промуши. Такъв е египетският цар Фараон за всички, които се надяват на него.

22 Но ако ми речете: На Господа нашия Бог уповаваме, то Той не е ли Оня, Чиито високи места и жертвеници премахна Езекия, като рече на Юда и на Ерусалим: Пред тоя олтар в Ерусалим се покланяйте?

23 Сега, прочее, дай човеци в залог на господаря ми асирийския цар; а аз ще ти дам две хиляди коне, ако можеш от своя страна да поставиш на тях ездачи.

24 Как тогава ще отблъснеш един военачалник измежду най-низките слуги на господаря ми? Но пак уповаваш на Египет за колесници и за конници!

25 Без волята на Господа ли възлязох сега на това място, за да го съсипя? Господ ми рече: Възлез против тая земя, та я съсипи.

26 Тогава Елиаким, Хелкиевият син, Шевна и Иоах рекоха на Рапсака: Говори, молим, на слугите си на сирийски, защото го разбираме; недей ни говори на юдейски, та да чуят людете, които са на стената.

27 Но Рапсак им рече: Дали ме е пратил господарят ми само при твоя господар и при тебе да говоря тия думи? не ме ли е изпратил при мъжете, които седят на стената, за да ядат с вас заедно изпражненията си и да пият пикочта си?

28 Тогава Рапсак застана, та извика на юдейски със силен глас, като говори, казвайки: Слушайте думата на великия цар, асирийския цар:

29 така казва царят: Да ви не мами Езекия. Защото той не ще може да ви избави от ръката ми.

30 И да ви не прави Езекия да уповавате на Господа, като казва: Господ непременно ще ни избави, и тоя град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

31 Не слушайте Езекия, защото така казва асирийският цар: Направете спогодба с мене и излезте при мене, и яжте всеки от лозето си, и всеки от смокинята си, и пийте всеки от водата на щерната си,

32 докле дойда и ви заведа в земя, подобна на вашата земя, земя, изобилстваща с жито и вино, земя, изобилстваща с хляб и лозя, земя, изобилстваща с дървено масло и мед, за да живеете и да не умрете; и не слушайте Езекия, когато би ви убеждавал, като казва: Господ ще ни избави.

33 Някой от боговете на народите избавил ли е земята си от ръката на асирийския цар?

34 Где са боговете на Емат и Аршад? Где са боговете на Сефариум, на Ена и на Ава? Избавиха ли те Самария от ръката ми?

35 Кои измежду всичките богове на разните страни са избавили земята си от моята ръка, та да избави Иеова Ерусалим от ръката ми?

36 А людете мълчаха, и не му отговориха ни дума, защото царят беше заповядал, казвайки: Да му не отговаряте.

37 Тогава управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син, и секретарят Шевна, и летописецът Иоах, Асафовият син, дойдоха при Езекия с раздрани дрехи, та му известиха Рапсаковите думи.

1 А когато цар Езекия чу думите му, раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом.

2 И прати управителя на двореца Елиаким, секретаря Шевна и старшите свещеници, покрити с вретища, при пророк Исаия, Амосовия син.

3 И рекоха му: Так казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на оскърбление е тоя ден, защото настана часът да се родят децата, но няма сила за раждане.

4 Може би Господ твоят Бог ще чуе всичките думи на Рапсака, когото господарят му асирийският цар прати да укорява живия Бог, и ще изобличи думите, които Господ твоят Бог чу; затова, възнеси молба за остатъка, що е оцелял.

5 И тъй, слугите на цар Езекия отидоха при Исаия,

6 И Исаия им рече: Така да кажете на господаря си: Така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха.

7 Ето, Аз ще туря в него такъв дух, щото, като чуе слух, ще се върне на своята земя; и ще го направя да падне от нож в своята земя.

8 И така, Рапсак, като се върна, намери, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото бе чул, че той заминал от Лахис.

9 И царят, когато чу да казват за етиопския цар Тирак: Ето, излязъл да воюва против тебе, прати пак посланици до Езекия, казвайки:

10 Така да говорите на Юдовия цар Езекия, да речете: Твоят Бог, на Когото уповаваш, да те не мами, като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

11 Ето, ти чу какво направили асирийските царе на всичките земи, как ги обрекли на изтребление; та ти ли ще се избавиш?

12 Боговете на народите избавиха ли ония, които бащите мм изтребиха, Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар?

13 Где е ематският цар, арфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава?

14 А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците, та го прочете, Езекия възлезе в Господния дом и го разгъна пред Господа.

15 И Езекия се помоли пред Господа, като каза: Господи Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства; Ти си направил небето и земята.

16 Приклони. Господи, ухото Си и чуй; отвори Господи очите Си и виж; и чуй думите, с които Сенахирим изпрати тогоз да похули живия Бог.

17 Наистина, Господи, асирийските царе запустиха народите и земите им;

18 и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, но дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха.

19 Сега, прочее, Господи Боже наш, отърви ни, моля Ти се, от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог.

20 Тогава Исаия, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ Израилевият Бог: Чух това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим.

21 Ето словото, което Господ изговори за него:-Презря те, присмя ти се, девицата, сионовата дъщеря;Зад гърба ти поклати глава ерусалимската дъщеря.

22 Кого са обидил и похулил ти?И против Кого си говорил с висок глас.И си надигнал нагоре очите си?Против Светия Израилев.

23 Господа си обидил ти чрез посланиците си, като си рекъл:С множеството на колесниците си възлязох азВърху височината на планините,Върху уединенията на Ливан:И ще изсека високите му кедри,Отборните му елхи;И ще вляза в най-крайното помещение по него,В леса на неговия Кармил.

24 Аз изкопах, и пих чужди води;И със стъпалото на нозете сиЩе пресуша всичките реки на Египет.

25 Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна, и от древни времена съм начертал това?А сега го изпълних,Така щото ти да обръщаш укрепени градове в купове развалини.

26 Затова жителите им станаха безсилни,Уплашиха се и посрамиха се;Бяха като трева на полето, като зеленина,Като трева на къщния покрив,И жито, препълнено преди да стане стъбло.

27 Но Аз зная жилището ти,Излизането ти и влизането ти,И убийството ти против Мене,

28 Понеже буйството ти против Мене,И надменността ти стигнаха до ушите Ми,Затова ще туря куката Си в ноздрите ти,И юздата Си в устните ти,Та ще те върна през пътя, по който си дошъл.

29 И това ще ти бъде знамението:Тая година ще ядете това, което е саморасло,Втората година това, което израства от същото;А третата година посейте и пожънете,Насадете лозя и яжте плода им.

30 И оцелялото от Юдовия дом,Което е останало, пак ще пуска корени долу,И ще дава плод горе.

31 Защото из Ерусалим ще излезе остатък,И из хълма Сион оцелялото.Ревността на Господа на Силите ще извърши това.

32 Затова, така казва Господ за асирийския цар:Няма да влезе в тоя град,Нито ще хвърли там стрела,Нито ще дойде пред него с щит,Нито ще издигне против него могила.

33 По пътя, през който е дошъл, по него ще се върне,И в тоя град няма да влезе, казва Господ;

34 Защото ще защитя тоя град, за да го избавя,Заради Себе Си и заради слугата Ми Давида.

35 И в същата нощ ангел Господен излезе, та порази сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато станаха хора на сутринта, ето, всички ония бяха мъртви трупове.

36 И тъй, асирийският цар Сенахирим си тръгна, та отиде, върна се, и живееше в Ниневия.

37 А като се кланяше в капището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар го убиха с нож; и побягнаха в аратската земя.А вместо него се възцари сина му Есарадон.