1. в начало Бог създаде небето и земята

1 Тогава сирийският цар Венадад събра цялата си войска; (а имаше с него тридесет и двама царе, и коне и колесници); и влезе, та обсади Самария и воюваше против нея.

2 И прати човеци на Израилевия цар Ахаава, в града, да му кажат : Така казва Венадад:

3 Среброто и златото ти е мое; тоже и жените ти и най-добрите от чадата ти са мои.

4 И Израилевият цар в отговор рече: Според както казваш, господарю мой царю, твой съм аз и все що имам.

5 А пратениците пак дойдоха, та рекоха: Така говори Венадад, казвайки: Наистина пратих до тебе да кажат: Ще дадеш на мене среброто си, златото си, жените си и чадата си;

6 обаче утре, около тоя час, ще пратя слугите си при тебе, които да претърсят къщата ти и къщите на слугите ти; и все, що ти се вижда желателно, ще го турят в ръцете си и ще го отнемат.

7 Тогава Израилевият цар повика всичките старейшини на страната, та рече: Забележете, моля и вижте, че тоя човек търси повод за зло; защото прати до мене за жените ми, за чадата ми, за среброто ми и за златото ми, и не му отказах нищо.

8 А всичките старейшини и всичките люде му рекоха: Да не го послушаш, нито да склониш.

9 Затова, той каза на Венададовите пратеници: Кажете на господаря ми царя: Всичко, каквото ти заръча на слугата си изпърво, ще го направя, но това нещо не мога да направя. И тъй, пратениците си отидоха, та му занесоха отговора.

10 Тогава Венадад прати до него да кажат: Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако пръстта на Самария бъде достатъчна по за една шепа на всичките люде, които ме следват.

11 Но Израилевият цар в отговор рече: Кажете му: Оня, който опасва оръжия, нека не се хвали както оня, който ги разпасва.

12 А когато Венадад чу тая дума, той и царете, които бяха с него, пиеха в шатрите; и рече на слугите си: Опълчете се. И те се опълчиха против града.

13 И, ето, един пророк дойде при Израилевия цар Ахаав и каза: Така казва Господ, виждаш ли цялото това голямо множество? Ето, Аз днес го предавам в ръцете ти; и ще познаеш, че Аз съм Господ.

14 А Ахаав рече: Чрез кого? А той каза: Така казва Господ: Чрез слугите на областните управители. Тогава рече: Кой ще почне сражението? И той отговори: Ти.

15 Тогава Ахаав събра слугите на областните управители, които бяха двеста и тридесет и двама души, и след тях събра всичките люде, всичките израилтяни, които бяха седем хиляди души;

16 и те излязоха около пладне. А Венадад пиеше и се опиваше в шатрите, той и царете, тридесет и двамата съюзени с него царе.

17 Първи излязоха слугите на областните управители; и когато прати Венадад да се научи, известиха му, казвайки: Мъже излязоха из Самария.

18 А той рече: Било, че са излезли с мир, хванете ги живи, или ако са излезли за бой, пак ги живи хванете.

19 И тъй, слугите на областните управителите и войската, която ги следваше, излязоха из града.

20 И всеки уби човека насреща си; и сирийците побягнаха, и Израил ги преследва; а сирийският цар Венадад се отърва на кон с конниците.

21 Тогава Израилевият цар излезе, та порази бягащите на конете и в колесниците, и нанесе на сирийците голямо поражение.

22 След това, пророкът дойде при Израилевия цар и му рече: Иди, укрепи се; размисли и внимавай какво да направиш; защото, след като се измине една година, сирийският цар ще дойде против тебе.

23 А слугите на сирийския цар му рекоха: Техният бог е планински бог, затова израилтяните надделяха над нас; но ако се бием с тях на полето, непременно ние ще надделеем над тях.

24 Затова, ето какво да направиш: отмахни всеки от царете от мястото му, и вместо тях постави военачалници.

25 После ти си събери войска колкото войската, която ти изгуби, кон вместо кон, колесница вместо колесница; и нека се бием с тях на полето, и непременно ще надделеем над тях. И той послуша гласа им, та направи така.

26 Тогава, след като се измина една година, Венадад събра сирийците, и възлезе в Афек, за да се бие с Израиля.

27 И израилтяните, като бяха събрани и продоволствани, отидоха насреща им; и израилтяните разположиха стана си срещу тях, като две малки кози стада, а сирийците изпълниха страната.

28 Тогава Божият човек дойде, та говори на Израилевия цар, казвайки: Така говори Господ, понеже сирийците рекоха: Иеова е Бог на планините, а не Бог на долините, затова ще предам в ръката ти цялото това голямо множество; и ще познаете, че Аз съм Иеова.

29 И стояха разположени в стан едни срещу други седем дена, а на седмия ден завързаха бой; и израилтяните избиха от сирийците сто хиляди пешаци в един ден.

30 А останалите, като побягнаха до Афек, в града, стената падна върху двадесет и седем хиляди от останалите мъже. Побягна и Венадад, та влезе в града, гдето се криеше из клет в клет.

31 Тогава слугите му му казаха: Ето сега, чули сме, че царете от Израилевия дом били милостиви царе; нека турим, прочее, вретища на кръстовете си и въжета на главите си, и нека излезем при Израилевия цар, дано би ти пощадил живота.

32 И тъй, като се препасаха с вретища около кръстовете си и туриха въжета на главите си, дойдоха при Израилевия цар, та рекоха: Слугата ти Венадад казва: Моля ти се, остави ме да живея. А той каза: Жив ли е още? брат ми е.

33 А мъжете взеха това за добър знак, и побързаха да го уловят от него, и казаха: Брат ти Венадад. И той каза: Идете, доведете го. И когато дойде Венадад при него, той го качи на колесницата си.

34 Тогава Венадад му рече: Градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще ти ги върна; и ти си направи улици в Дамаск, както си направи баща ми в Самария. А Ахаав отговори: И аз ще те пусна с тоя договор. Така направи договор с него и го пусна.

35 Тогава един човек от пророческите ученици (Еврейски: Синовете на пророците) рече на другаря си чрез Господното слово: Удари ме, моля. Но човекът отказа да го удари.

36 Затова, той му рече: Понеже ти не послуша Господния глас, ето, щом си тръгнеш от мене, лъв ще те убие. И щом тръгна от него, намери го лъв и го уби.

37 Сетне той намери друг човек и рече: Удари ме, моля. И човекът го удари и с удара го нарани.

38 Тогава пророкът си отиде и чакаше на пътя за царя, като бе се предрешил с покривало на очите си.

39 И когато минаваше царят, той извика към царя и рече: Слугата ти отиде всред сражението; и, ето, един човек, като се отби настрана, доведе едного при мене и рече: Пази тоя човек; ако побегне някак, тогава твоят живот ще бъде вместо неговия живот, или ще платиш един талант сребро.

40 И като се занимаваше слугата ти тук-там, той се изгуби. А Израилевият цар му каза: Ето присъдата ти; ти сам си я изрекъл.

41 Тогава той побърза, та дигна покривалото от очите си; и Израилевият цар го позна, че беше един от пророците.

42 А той му рече: Така казва Господ, понеже ти пусна от ръката си човека, когото Аз бях обрекъл на погубване, затова твоят живот ще бъде вместо неговия живот, и твоите люде вместо неговите люде.

43 И Израилевият цар дойде в Самария и отиде у дома си тъжен и огорчен.

1 След тия събития, понеже езраелецът Навутей имаше лозе в Езраел, близо до палата на самарийския цар Ахаава,

2 Ахаав говори на Навутея, казвайки: Дай ми лозето си да го имам за бостан (Еврейски: Градина за зеленчук), понеже е близо до къщата ми; и вместо него ще ти дам лозе, по-добро от него, или, ако ти се види добре, ще ти дам стойността му в пари.

3 А Навутей рече на Ахаава: Да ми не даде Господ да ти дам бащиното си наследство.

4 И Ахаав дойде у дома си тъжен и огорчен поради думата, която езраелецът Навутей му каза, като рече: Не ща да ти дам бащиното си наследство. И като легна на леглото си, отвърна лицето си и не яде хляб.

5 Тогава жена му Езавел дойде при него, та му рече: Защо е духът ти тъжен, та не ядеш хляб?

6 А той й каза: Понеже, говорейки на езраелеца Навутей, рекох му: Дай ми лозето си с пари, или, ако обичаш, ще ти дам друго лозе вместо него; а той отговори: Не ща да ти дам лозето си.

7 А жена му Езавел му рече: Царуваш ли ти наистина над Израиля? Стани, яж хляб, и нека е весело сърцето ти; аз ще ти дам лозето на езраелеца Навутей.

8 И така, тя писа писма от Ахаавово име, и като ги запечата с печата му, прати писмата до старейшините и благородните, които бяха в града му, живеещи с Навутея.

9 В писмата писа, казвайки: Прогласете пост, и поставете Навутея на видно място пред людете;

10 и срещу него поставете двама лоши човеци да засвидетелстват против него, казвайки: Ти похули Бога и царя. Тогава го изведете вън и убийте го с камъни, и нека умре.

11 И мъжете от града му, старейшините и благородните, които живееха в града му, сториха според заповедта, която Езавел им бе пратила, според написаното в писмата, които им бе пратила:

12 прогласиха пост, и поставиха Навутея на видно място пред людете.

13 И двамата лоши човеци влязоха и седнаха пред него; и лошите човеци свидетелстваха против него, против Навутея, пред людете, казвайки: Навутей похули Бога и царя. Тогава го изведоха вън от града, та го убиха с камъни; и умря.

14 После пратиха до Езавел да кажат: Навутей е убит с камъни и умря.

15 А като чу Езавел, че Навутей бил убит с камъни и умрял, Езавел рече на Ахаава: Стани, присвои си лозето, което езраелецът Навутей отказа да ти даде с пари; защото Навутей не е жив, но е умрял.

16 И като чу Ахаав, че Навутей е умрял, Ахаав стана, та слезе в лозето на езраелеца Навутей, за да го присвои.

17 Но Господното слово дойде към тесвиеца Илия и рече:

18 Стани, слез да посрещнеш Израилевия цар Ахаава, който живее в Самария; ето, той е в Навутеевото лозе, гдето слезе да го присвои.

19 И да му говориш, казвайки: Така казва Господ: Уби ли ти, а още присвои ли ти? Да му говориш още, казвайки: Така казва Господ: На мястото, гдето кучетата лизаха Навутеевата кръв, кучетата ще лижат твоята кръв, да! твоята.

20 И Ахаав каза на Илия: Намери ли ме, враже мой? А той отговори: Намерих те, защото ти си продал себе си да вършиш зло пред Господа.

21 Ето казва Господ: Аз ще докарам зло върху тебе, ще те измета, и ще изтребя от Ахаава всеки от мъжкия пол, както малолетния, така и пълнолетния ( Еврейски: Затворения, така и свободния ) в Израиля;

22 и ще направя дома ти като дома на Еровоама Наватовияя син, и като дома на Вааса Ахиевия син, поради раздразнението, с което Ме ти разгневи, като направи Израиля да съгреши.

23 Също и за Езавел говори Господа, казвайки: Кучетата ще изядат Езавел при рова на Езраел.

24 Който от Ахаавовия род умре в града, него кучетата ще изядат; а който умре в полето, него въздушните птици ще изядат.

25 (Никой, наистина, не биде подобен на Ахаава, който продаде себе си да върши зло пред Господа, като го подбуждаше жена му Езавел,

26 и който извърши много мерзости като следваше идолите, съвсем, както вършеха аморейците, които Господ беше изгонил пред израилтяните).

27 А Ахаав, като чу тия думи, раздра дрехите си, тури вретище на снагата си, пости и лежеше обвит във вретище, и ходеше внимателно.

28 Тогава Господното слово дойде към тесвиеца Илия и рече:

29 Видя ли как се смири Ахаав пред Мене? Понеже той се смири пред Мене, няма да докарам злото в неговите дни; в дните на сина му ще докарам зло върху дома му.

1 И минаха се три години без война между Сирия и Израиля.

2 А в третата година, когато Юдовият цар Иосафат слезе при Израилевия цар,

3 рече Израилевият цар на слугите си: Знаете ли, че Рамот-галаад е наш; а ние немарим (Еврейски: Мълчим) да си го вземем от ръката на сирийския цар?

4 Рече и на Иосафата: Дохождаш ли с мене на бой в Рамот-галаад? И Иосафат каза на Израилевия цар: Аз съм както си ти, моите люде както своите люде, моите коне както твоите коне.

5 Иосафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитайте се сега до Господното слово.

6 Тогава Израилевият цар събра пророците си, около четиристотин мъже, та им каза: Да ида ли на бой против Рамот-галаад, или да не ида? А те казаха: Възлез и Господ ще го предаде в ръката на царя.

7 Обаче Иосафат каза: Няма ли тук, освен тия, някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?

8 И Израилевият цар рече на Иосафата: Има още един човек, Михей, син на Емла, чрез когото можем да се допитаме до Господа; но аз го мразя, защото не пророкува добро за мене, но зло. А Иосафат каза: Нека не говори така царят.

9 Тогава Израилевият цар повика един скопец и рече: Доведи скоро Михея, син на Емла.

10 А Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си, на открито място при входа на самарийската порта; и всичките пророци пророкуваха пред тях.

11 А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове, и рече: Така казва Господ: С тия ще буташ сирийците, догде ги довършиш.

12 Също и всичките пророци така пророкуваха, казвайки: Иди в Рамот-галаад, и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

13 А пратеникът, който отиде да повика Михея, му говори, казвайки: Ето сега, думите на пророците, като из едни уста са добри за царя; моля, и твоята дума да бъде като думата на един от тях, и ти говори доброто.

14 А Михей рече: В името на живия Господ заявявам, че каквото ми рече Господ, това ще говоря.

15 И тъй, дойде при царя. И царят му каза: Михее, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не идем? А той му отговори: Възлез и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

16 А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да ми не говориш друго, освен истината в Господното име!

17 А той рече: Видях целия Израил пръснат по планините, като овци, които нямат овчар; и Господ рече: Тия нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.

18 Тогава Израилевият цар каза на Иосафата: Не рекох ли ти, че не ще прорече добро за мене, но зло?

19 А Михей рече: Чуй, прочее Господното слово. Видях Господа, седящ на престола Си, и цялото небесно множество, стоящо около него отдясно и отляво.

20 И Господ рече: Кой ще примами Ахаава, за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един каза едно, а друг каза друго.

21 Сетне излезе един дух, та застана пред Господа и рече: Аз ще го примамя.

22 И Господ му рече: Как? А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И Господ рече: Примамвай го, още и ще сполучиш; излез, стори така.

23 Сега, прочее, ето, Господ е турил лъжлив дух в устата на всички тия твои пророци; обаче Господ е говорил зло за тебе.

24 Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи, та плесна Михея по бузата и каза: През кой път мина Господният Дух от мене, за да говори на тебе?

25 А Михей рече: Ето, ще видиш в оня ден, когато ще отиваш из клет в клет, за да се криеш.

26 Тогава Израилевият цар каза: Хванете Михея, та го върнете при градския управител Амон и при царския син Иоас.

27 И речете: Така казва царят: Турете тогова в тъмницата, и хранете го със затворническа порция хляб и вода (Еврейски: С хляб печален и вода печална), догде си дойда с мир.

28 И рече Михей: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Рече още: Слушайте вие, всички племена.

29 И така, Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат отидоха в Рамот-галаад.

30 И Израилевият цар рече на Иосафата: Аз ще се предреша като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. Прочее, Израилевият цар се предреши, та влезе в сражението.

31 А сирийският цар бе заповядал на тридесет и двамата свои колесниценачалници, казвайки: Не се бийте нито с малък, нито с голям, но само с Израилевия цар.

32 А колесниценачалниците, като видяха Иосафата, рекоха: Несъмнено тоя ще е Израилевият цар; и отклониха се, да го ударят; но Иосафат извика.

33 И колесниценачалниците, като видяха, че не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.

34 А един човек стреля, без да мери, и удари Израилевия цар между ставите на бронята му; за това той рече на колесничаря си: Обърни ръката си, та ме изведи из сражението, защото съм тежко ранен.

35 И в оня ден сражението се усили; а царят биде подкрепен в колесницата си срещу сирийците, но привечер умря; и кръвта течеше от раната в дъното на колесницата.

36 И около захождането на слънцето, нададе се в стана вик, който казваше: Всеки да иде в града си и всеки на мястото си!

37 Така царят умря, и донесоха го в Самария, и погребаха царя в Самария.

38 И като миеха колесницата в самарийския водоем, гдето се миеха и блудниците, кучетата лижеха кръвта му според словото, което Господ бе говорил.

39 А останалите дела на Ахаава, и всичко що върши, и къщата, която построи от слонова кост, и всичките градове, които съгради, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

40 Така Ахаав заспа с бащите си; и вместо него се възцари син му Охозия.

41 А над Юда се възцари Иосафат, син на Аса, в четвъртата година на Израилевия цар Ахаав.

42 Иосафат бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.

43 Той ходи съвършено в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което бе право пред Господа. Високите места, обаче, не се отмахнаха: людете още жертваха и кадяха по високите места.

44 И Иосафат сключи мир с Израилевия цар.

45 А останалите дела на Иосафата, юначествата, които показа, и как воюваше, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

46 Също той изтреби от земята останалите мъжеложци, които бяха останали от времето на баща му Аса.

47 В това време нямаше цар в Едом, но наместник царуваше.

48 Иосафат построи кораби, като тарсийските, които да идат в Офир за злато; обаче не отидоха, защото корабите се разбиха в Есион-гавер.

49 Тогава Охозия, Ахаавовият син, каза на Иосафата: Нека отидат моите слуги с твоите слуги в корабите. Но Иосафат отказа.

50 И Иосафат заспа с бащите си, и биде погребан с бащите си в града на баща си Давида; и вместо него се възцари синът му Иорам.

51 Охозия, Ахаавовият син, се възцари над Израиля в Самария, в седемнадесетата година на Юдовия цар Иосафат, и царува две години над Израиля.

52 Той върши зло пред Господа, като ходи в пътя на баща си, и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоама, Наватовия син, който направи Израиля да греши;

53 защото служи на Ваала и му се поклони, и разгневи Господа Израилевия Бог според всичко, което бе вършил баща му.

ЧЕТВЪРТА КНИГА НА ЦАРЕТЕ

Или Втора книга на царете

1 След смъртта на Ахаава, Моав въстана против Израиля.

2 И Охозия падна през решетката на своята горна стая, която бе в Самария, и се разболя; и прати човеци, на които рече: Идете, допитайте се до акаронския бог Ваал-зевув дали ще оздравея от тая болест.

3 Но ангел Господен каза на тесвиеца Илия: Стани, иди да посрещнеш пратениците на самарийския цар, и кажи им: Няма ли Бог в Израиля, та отивате да се допитате до акаронския бог Ваал-зевува?

4 Сега, прочее, така казва Господ: Няма да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш. Тогава Илия си отиде.

5 А като се върнаха пратениците при Охозия, той им рече: Защо се върнахте?

6 Те му казаха: Един човек излезе да ни посрещне и рече ни: Идете, върнете се при царя, който ви е пратил, та му кажете: Така казва Господ: Няма ли Бог в Израиля, та пращаш да се допитат до акаронския бог Ваал-зевува? Няма, прочее, да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш.

7 И рече им: Какъв беше на глед човекът, който излезе да ви посрещне и ви каза тия думи?

8 И те му отговориха: Беше човек, облечен в кожух и препасан около кръста си с кожен пояс. А той рече: Това е тесвиецът Илия.

9 Тогава царят прати при него един петдесетник с петдесетте му войници. И той се възкачи при него; и, ето, Илия седеше на върха на хълма. И рече му: Божий човече, царят каза: Слез.

10 А Илия в отговор рече на петдесетника: Ако съм аз Божий човек, нека слезе огън от небето, та нека изгори тебе и петдесетте ти войници. И слезе огън от небето, та изгори него и петдесетте му войници.

11.Пак царът прати при него друг петдесетник с петдесетте му войници. И той проговори, та му рече: Божий човече, така казва царят: Слез скоро.

12 А Илия в отговор им рече: Ако съм аз Божий човек, нека слезе огън от небето, та нека изгори тебе и петдесетте ти войници. И слезе Божият огън от небето, та изгори него и петдесетте му войници.

13 Пак прати царят трети петдесетник с петдесетте му войници. И третият петдесетник, като се възкачи, дойде, та коленичи пред Илия и го помоли, казвайки му: Божий човече, моля ти се, нека бъде скъпоценен пред очите ти животът ми и животът на тия петдесет твои слуги.

14 Ето, огън слезе от небето, та изгори първите двама петдесетника с петдесетте им войници; а сега нека бъде моят живот скъпоценен пред очите ти.

15 И ангел Господен рече на Илия: Слез с него; не се бой от него. И тъй, той стана, та слезе с него при царя.

16 И рече му: Така казва Господ: Понеже си пратил човеци да се допитат до акаронския бог Ваал-зевува, като че нямаше Бог в Израиля, за да се допиташ до Неговото слово, затова няма да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш.

17 И така, той умря според Господното слово, което Илия беше говорил. И вместо него се възцари Иорам във втората година на Юдовия цар Иорам, Иосафатовия син; понеже Охозия нямаше син.

18 И останалите дела, които Охозия извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?
ГЛАВА 2

1 И когато Господ щеше да възнесе Илия на небето с вихрушка, Илия отиде с Елисея от Галгал.

2 И Илия рече на Елисея: Седи тука, моля, защото Господ ме прати до Ветил. А Елисей рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, слязоха във Ветил.

3 И пророческите ученици (Еврейски : Синовете на пророците - и така из цялата книга), които бяха във Ветил, излязоха при Елисея, та му рекоха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, който е бил над тебе? А той каза : Да, зная това, мълчете!

4 Тогава Илия му рече: Елисее, седи тука, моля, защото Господ ме прати в Ерихон. А той рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. Така, дойдоха в Ерихон.

5 И пророческите ученици, които бяха в Ерихон, дойдоха при Елисея, та му рекоха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, който е бил над тебе? А той отговори: Да, зная това, мълчете.

6 Тогава Илия му рече: Седи тука, моля, защото Господ ме прати до Иордан. А той каза: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И тъй, отидоха и двамата.

7 И петдесет мъже от пророческите ученици отидоха, та застанаха насреща им от далеч. А те двамата застанаха при Иордан.

8 И като взе Илия кожуха си, та го сгъна, удари водата; и тя се раздели на едната и на другата страна, така че двамата преминаха на сухо.

9 И когато преминаха, Илия каза на Елисея: Искай какво да ти сторя преди да бъда отнет от тебе. И рече Елисей: Моля, нека бъде в мене двоен дял от духа ти.

10 А той рече: Мъчно нещо поиска ти; но, ако ме видиш, когато ме отнемат от тебе, ще ти бъде така; но ако не, не ще бъде.

11 И докато те още ходеха и се разговаряха, ето, огнена колесница и огнени коне, които ги разделиха един от друг; и Илия възлезе с вихрушка на небето.

12 А Елисей, като гледаше, извика: Татко мой, татко мой, колесницата Израилева и конница негова! И не го видя вече. И хвана дрехите си, та ги разкъса на две части.

13 И като дигна кожуха на Илия, който падна от него, върна се и застана на брега на Иордан.

14 И взе кожуха, който падна от Илия, та удари водата и рече: Где е Господ Илиевият Бог? И като удари и той водата, тя се раздели на едната и на другата страна; и Елисей премина.

15 А пророческите ученици, които бяха в Ерихон, като го видяха отсреща, рекоха: Илиевият дух остава на Елисея. И дойдоха да го посрещнат, и му се поклониха до земята.

16 Тогава му рекоха: Ето сега, между слугите ти има петдесет силни мъже; нека отидат, молим, да потърсят господаря ти, да не би да го е вдигнал Господният Дух и го е хвърлил на някое бърдо или в някоя долина. А той каза: Не изпращайте.

17 Но като настояваха пред него толкоз, щото се засрами, рече: Изпратете. Изпратиха, прочее, петдесет мъже, които търсиха три дена, но не го намериха.

18 И когато се върнаха при него, (защото той беше останал в Ерихон); рече им: Не ви ли казах: Не отивайте?

19 След това, гражданите казаха на Елисея: Виж, молим ти се, местоположението на тоя град е добро, както вижда господарят ни; но водата е лоша, а земята е безплодна.

20 А той рече: Донесете ми ново блюдо, и турете в него сол. И донесоха му.

21 Тогава слезе при извора на водата, та хвърли солта в него, като рече: Така казва Господ: Изцерих тая вода; не ще има вече от нея ни смърт, ни безплодие.

22 Така водата биде изцерена, каквато е и до днес, според словото, което Елисей говори.

23 И от там той възлезе във Ветил; и като се качваше по пътя, излязоха из града малки деца, та му се присмиваха, като му казваха: Качи се, плешиве! качи се, плешиве!

24 А той, като се озърна назад и ги видя, прокле ги в Господното име. И излязоха из дъбравата две мечки, та разкъсаха от тях четиридесет и две деца.25 И от там отиде на планината Кармил, отгдето се върна в Самария.