1. в начало Бог създаде небето и земята

1 А в осемнадесетата година на Юдовия цар Иосафат, Иорам, Ахаавовият син, се възцари над Израиля в Самария; и царува дванадесет години.

2 Той върши зло пред Господа, но не както баща му и майка му, защото дигна Вааловия кумир, който бе направил баща му.

3 Обаче беше привързан за греховете на Еровоама, Наватовия син, който направи Израиля да греши; не се остави от тях.

4 А моавският цар Миса имаше стада, и даваше данък на Израилевия цар вълната от сто хиляди агнета и от сто хиляди овни.

5 Но когато умря Ахаав моавският цар въстана против Израилевия цар.

6 Затова, цар Иорам излезе в онова време от Самария, та събра целия Израил.

7 И отивайки, той прати до Юдовия цар Иосафата да кажат: Моавският цар въстана против мене; ще дойдеш ли с мене на бой против Моава? И той каза: Ще възляза; аз съм както си ти, моите люде както твоите люде, моите коне както твоите коне.

8 Попита още: През кой път да възлезем? А той отговори: През пътя за едомската пустиня.

9 И така, Израилевият цар, и Юдовият цар, и едомският цар отидоха и направиха седем дневна обиколка; но нямаше вода за войската и за животните, които бяха с тях.

10 Тогава рече Израилевият цар: Уви! наистина Господ свика тия трима царе, за да ги предаде в ръката на Моава!

11 А Иосафат рече: Няма ли тука Господен пророк, за да се допитаме до Господа чрез него? И един от слугите на Израилевия цар в отговор рече: Тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце.

12 И Иосафат рече: Господното слово е у него. И тъй, Израилевият цар и Иосафат, и едомският цар слязоха при него.

13 А Елисей рече на Израилевия цар: Какво има между мене и тебе? Иди при пророците на баща си и при пророците на майка си. А Израилевият цар му каза: Не, защото Господ свика тия трима царе, за да ги предаде в ръката на Моава.

14 А рече Елисей: Заклевам се в живота на Господа на Силите, Комуто слугувам, наистина, ако не почитах присъствието на Юдовия цар Иосафата, не бих погледнал на тебе, нито бих те видял;

15 но сега, доведете ми един свирач. И като свиреше свирачът, Господната ръка дойде върху него.

16 И той рече: Така казва Господ: Направи цялата тая долина на трапове;

17 защото така казва Господ: Без да видите вятър и без да видите дъжд, пак тая долина ще се напълни с вода; и ще пиете вие, добитъкът ви и животните ви.

18 Но това е малко нещо пред очите на Господа; Той, при това, ще предаде и Моава в ръката ви;

19 и ще поразите всеки укрепен град и всеки отборен град, ще повалите всяко добро дърво, ще запушите всичките водни извори, и ще запустите с камъни всяка добра площ земя.

20 И на сутринта, когато се принасяше приносът, ето, дойдоха води от едомския път, и земята се напълни с вода.

21 А като чуха всичките моавци, че царете са дошли да се бият с тях, събраха се всички, които можеха да опасват нож и нагоре, та застанаха на границата.

22 И като станаха на сутринта и изгря слънцето върху водите и моавците видяха водите отсреща червени като кръв, рекоха:

23 Това е кръв; непременно царете са се били помежду си и са поразили едни други; сега, прочее, на користите, Моаве!

24 А когато дойдоха в Израилевия стан, израилтяните станаха, та поразиха моавците, тъй щото побягнаха пред тях; и като поразяваха моавците, влязоха в земята им.

25 И събориха градовете, и на всяка добра площ земя хвърлиха всеки камъка си, та я напълниха, запушиха всичките водни извори, и отсякоха всяко добро дърво; само на Кир-арасет оставиха камъните му, но пращниците го заобиколиха, та го поразиха.

26 И моавският цар, когато видя, че сражението се засилваше против него, взе си седемстотин сабленици, за да пробият пътя до едомския цар; но не можаха.

27 Тогава той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, та го принесе всеизгаряне на стената. Затова стана голямо възмущение между Израиля; и оттеглиха се от него и се върнаха в земята си.

1 А една от жените на пророческите ученици извика към Елисея и каза: Слугата ти мъжа ми умря; и ти знаеш, че слугата ти се боеше от Господа; а заимодавецът дойде да вземе за себе си двата ми сина за роби.

2 И Елисей й каза: Що да ти сторя? Кажи ми що имаш в къщи? А тя рече: Слугинята ти няма нищо в къщи, освен един съд с дървено масло.

3 И рече: Иди, вземи на заем вън, от всичките си съседи, съдове празни, съдове заеми не малко.

4 Сетне влез и затвори вратата зад себе си и зад синовете си, и наливай от маслото във всички тия съдове, и пълните туряй настрана.

5 И тъй, тя си отиде от него, та затвори вратата зад себе си и зад синовете си; и те донасяха съдовете при нея, а тя наливаше.

6 И като се напълниха съдовете, рече на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той й рече: Няма друг съд. И маслото престана.

7 Тогава тя дойде, та извести на Божия човек. И той рече: Иди, продай маслото, та плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти.

8 И един ден Елисей замина в Сунам, гдето имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти заминаваше, свръщаше там, за да яде хляб.

9 Сетне жената рече на мъжа си: Ето, сега познавам, че този, който постоянно наминава у нас, е свят Божий човек.

10 Да направим, моля, една малка стаичка на стената, и да турим в нея за него легло и маса и стол и светилник, за да свръща там, когато дохожда при нас.

11 И един ден, като дойде там и свърна в стаичката, та лежеше в нея,

12 рече на слугата си Гиезия: Повикай тая сунамка. И повика я, и тя застана пред него.

13 И рече на Гиезия: Кажи й сега: Ето, ти си положила всички тия грижи за нас; що да ти сторим? Обичаш ли да се говори за тебе на царя или на военачалника. А тя отговори: Аз живея между своите люде.

14 Тогава рече: Що, прочее, да сторим за нея? А Гиезий отговори: Наистина тя няма син, а мъжът й е стар.

15 И рече: Повикай я. И когато я повика, тя застана при вратата.

16 И Елисей й рече: До година, по това време, ще имаш син в обятията си. А тя рече: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си.

17 Но жената зачна и роди син на другата година по същото време, както й рече Елисей.

18 И когато порасна детето, излезе един ден към баща си при жетварите.

19 И рече на баща си: Главата ми! главата ми! А той рече на един от момците: Занеси го при майка му.

20 И като го взе, занесе го при майка му; и детето седя на коленете й до пладне, и тогава умря.

21 И тя се качи, та го положи на леглото на Божия човек, и като затвори вратата след него, излезе.

22 Тогава повика мъжа си и рече: Изпрати ми, моля, един от момците и една от ослиците, за да тичам при Божия човек и да се върна.

23 А той рече: Защо да отидеш днес при него? не е нито нов месец, нито събота. А тя рече: Бъди спокоен.

24 Тогава оседла ослицата, и рече на слугата си: Карай и бързай; не забавяй карането заради мене, освен ако ти заповядам.

25 И тъй, стана та отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя от далеч, рече на слугата си Гиезия: Ето там сунамката!

26 Сега, прочее, тичай да я посрещнеш и кажи й: Добре ли си? добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре.

27 А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му; а Гиезий се приближи, за да я оттласне. Но Божият човек рече: Остави я, защото душата й е преогорчена в нея; а Господ е скрил причината от мене, и не ми я е явил.

28 А тя рече: Искала ли съм син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи?

29 Тогава Елисей рече на Гиезия: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка, та иди; ако срещнеш човек, да го не поздравиш, а ако те поздрави някой, да му не отговориш; и положи тоягата ми върху лицето на детето.

30 А майката на детето рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, той стана, та отиде подир нея.

31 А Гиезия мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но нямаше ни глас, нито слушане. Затова се върна да го посрещне и му извести, казвайки: Детето не се събуди.

32 И когато влезе Елисей в къщата, ето, детето умряло, положено на леглото му.

33 Влезе, прочее, та затвори вратата зад тях двамата, и помоли се Господу.

34 Тогава се качи, та легна върху детето,и като тури устата си върху неговите уста, и очите си върху неговите очи, и ръцете си върху неговите ръце, простря се върху него; и стопли се тялото на детето.

35 После се оттегли, та ходеше насам натам из къщата, тогава пак се качи, та се простря върху него; и детето кихна седем пъти, и детето отвори очите си.

36 И Елисей извика Гиезия и рече: Повикай тая сунамка. И повика я; и когато влезе при него, рече й: Вземи сина си.

37 И тя влезе, падна на нозете му, та се поклони до земята, и вдигна сина си, та излезе.

38 Пак дойде Елисей в Галгал, когато имаше глад в земята; и като седяха пред него пророческите ученици, та го слушаха, рече на слугата си: Тури големия котел, та свари вариво за пророческите ученици.

39 Затова, един излезе на полето, за да набере зеленище, и като намери диво растение, набра от него диви тиквички, та напълни дрехата си, и се върна и ги наряза в котела с варивото, понеже не знаеха, че са отровни.

40 После сипаха на човеците да ядат; а като ядоха от варивото, извикаха, казвайки: Божий човече, смърт има в котела! И не можеха да ядат от него.

41 А той рече: Тогава донесете брашно. И като го хвърли в котела, рече: Сипи на людете да ядат. И нямаше нищо отровно в котела.

42 В това време един човек от Ваалсалиса дойде, та донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемични хляба и пресни класове жито небелени. И рече: Дай на людете да ядат.

43 И слугата му рече: Що! да сложа ли това пред стотина човека? А той каза: Дай на людете да ядат, защото така казва Господ: Ще се нахранят,и ще остане излишък.

44 Тогава той сложи пред тях, та се нахраниха, и остана излишък, според Господното слово.
ГЛАВА 5

1 А Нееман, военачалникът на сирийския цар, беше човек велик и почитан пред господаря си, понеже чрез него Господ бе дал избавление на Сирия; при това, беше човек силен и храбър, но беше прокажен.

2 И сирийците бяха излезли на чети, и бяха довели от Израилевата земя една малка мома пленница; и тя слугуваше на Неемановата жена.

3 И рече на господарката си: Ако беше господарят ми при пророка, който е в Самария, и той би го изцелил от проказата му!

4 Тогава влезе Нееман, та съобщи на господаря си, казвайки: Така и така рече момата, която е от Израилевата земя.

5 И рече сирийският цар: Стани, иди, и ще пратя писмо до Израилевия цар. И тъй, той отиде, вземайки в ръката си десет таланта сребро, шест хиляди жълтици, и десет премени дрехи.

6 И донесе писмото на Израилевия цар, в което се казваше: Като пристигне това писмо до тебе, ето, същевременно пратих до тебе слугата си Неемана, за да го изцериш от проказата му.

7 А Израилевият цар, като прочете писмото, раздра дрехите си и рече: Бог ли съм аз, за да умъртвявам и да съживявам, та праща до мене да изцеря човек от проказата му? Моля, прочее, разсъдете и вижте как търси повод за скарване с мене.

8 А Божият човек Елисей, като чу, че Израилевият цар раздрал дрехите си, прати до царя да рекат: Защо си раздрал дрехите си? Нека дойде сега при мене, и ще познае, че има пророк в Израиля.

9 И така, Нееман дойде с конете си и с колесниците си, та застана при вратата на Елисеевата къща.

10 И Елисей прати до него човек да каже: Иди, окъпи се седем пъти в Иордан; и ще се обновят месата ти, и ще се очистиш;

11 А Нееман се разгневи, та си отиде, като казваше: Ето, аз мислех, че той непременно ще излезе при мене, ще застане, и ще призове името на Господа своя Бог, и ще помаха ръката си върху мястото, и така ще изцери прокажения.

12 Реките на Дамаск, Авана и Фарфар, не струват ли повече от всичките води на Израиля? Не мога ли да се окъпя в тях и да се очистя? Затова, той се обърна и си отиде много разгневен.

13 А слугите му се приближиха, та му говориха, казвайки: Татко мой, ако ти беше заръчал пророкът нещо голямо, не би ли го извършил? Колко повече, прочее, като ти казва! Окъпи се и очисти се!

14 Тогава той слезе, та се потопи седем пъти в Иордан, според думите на Божия човек; и месата му се обновиха, като месата на малко дете, и очисти се.

15 Тогава той се върна при Божия човек с цялата си дружина, и като дойде, та застана пред него, рече: Ето, сега узнах, че няма Бог в целия свят, освен в Израиля; затова, моля, приеми сега подаръка от слугата си.

16 А той каза: Заклевам се в живота на Господа, Комуто слугувам, не ща да приема. А той го принуждаваше да приеме; но отказа.

17 Тогава Нееман рече: Ако не, то нека се даде, моля, на слугата ти товар за две мъски от тая пръст; защото слугата ти не ще вече да принася ни всеизгаряне, нито жертва на други богове, освен на Господа.

18 Господ да прости това нещо на слугата ти, ако, когато влиза господарят ми в капището на Римона, за да се поклони там, и се подпира на ръката ми, се навеждам и аз в капището на Римона; като се навеждам в капището на Римона, Господ да прости това нещо на слугата ти!

19 И рече му: Иди с мир. И така, той отиде от него на известно разстояние.

20 Но Гиезий, слугата на Божия човек Елисей, си рече: Ето, господарят ми се посвени, та не взе от ръката на тоя сириец Нееман това, което донесе; но в името на живия Господ, аз ще се завтека подир него и ще взема нещо от него.

21 И тъй, Гиезий се завтече подир Нееман. А Нееман, когато видя, че тича подир него, скочи от колесницата да го посрещне и рече: Добре ли е с всички ви?

22 Той рече: Добре. Господарят ми ме прати да река: Ето тъкмо сега дойдоха у мене от хълмистата земя на Ефрема двама младежи от пророческите ученици; дай им, моля, един талант сребро и премени дрехи.

23 И рече Нееман: Благоволи да вземеш два таланта. И като го принуди, върза двата таланта сребро в два мешеца заедно с две премени дрехи, и натовари ги на двама от слугите си, които ги носеха пред него.

24 И когато стигна до хълма, взе ги от ръцете им, та ги скри в къщата; и отпусна човеците, та си отидоха.

25 Тогава влезе, та застана пред господаря си. И Елисей му рече: От где идеш, Гиезие? А той рече: Слугата ти не е ходил никъде.

26 И Елисей му каза: Не отиде ли сърцето ми с тебе, когато се върна човекът от колесницата си, за да те посрещне? Време ли е да приемеш пари и да приемеш дрехи, маслини и лозя, овци и говеда, слуги и слугини?

27 Затова, Неемановата проказа ще се залепи за тебе и за рода ти до века. И той излезе от присъствието му прокажен, бял като сняг .

1 И пророческите ученици казаха на Елисея: Ето сега, мястото, гдето живеем, та внимаваме пред тебе, е тясно за нас.

2 Нека отидем, молим, до Иордан, и от там да вземем всеки по една греда, и да си построим там място, гдето да живеем. А той отговори: Идете.

3 И един от тях каза: Благоволи, моля, да дойдеш и ти със слугите си. И той отговори: Ще дойда.

4 Отиде, прочее, с тях. И като стигнаха до Иордан, сечеха дървета.

5 А един от тях като сечеше греда, желязото падна във водата; и той извика и рече: Ах, господарю мой! то беше взето на заем!

6 А Божият човек рече: Где падна? И показа му мястото. Тогава той отсече едно дръвце, та го хвърли там; и желязото изплава.

7 И рече: Вземи си го. И той простря ръка, та го взе.

8 А сирийският цар, като воюваше против Израиля, съветваше се със слугите си, та каза: На еди-кое-си място ще разположа стана си.

9 Тогава Божият човек прати до Израилевия цар да кажат: Пази се да не минеш през това място, защото сирийците са слезли там.

10 И Израилевият цар прати до мястото, за което Божият човек му каза и го предупреди; и опази се от там не еднъж, нито дваж.

11 И сърцето на сирийския цар се смути поради това нещо; за туй свика слугите си, та им каза: Не щете ли да ми обадите, кой от нашите е за Израилевия цар?

12 А един от слугите му каза: Никой, господарю мой царю; но пророкът, който е в Израиля, Елисей, известява на Израилевия цар думите, които говориш в спалнята си.

13 И рече: Идете, научете се где е, за да пратя да го заловят. И известиха му, казвайки: Ето, в Дотан е.

14 Тогава той прати там коне, колесници и голяма войска, които дойдоха през нощта и обиколиха града.

15 И на сутринта, когато слугата на Божия човек стана, та излезе, ето, войска с коне и колесници беше обиколила града. И рече му слугата му: Ах, господарю мой! Какво ще правим?

16 А той отговори: Не бой се, защото ония, които са с нас, важат повече от ония, които са с тях.

17 И помоли се Елисей, казвайки: Моля Ти се, Господи, отвори му очите, за да види. И Господ отвори очите на слугата, та видя, и, ето, хълмът бе пълен с огнени коне и колесници около Елисея.

18 И когато слязоха към врага, Елисей се помоли Господу, казвайки: Моля Ти се, порази тия люде със слепота. И порази ги със слепота, според както каза Елисей.

19 Тогава Елисей им рече: Не е тоя пътят, нито е тоя градът; дойдете подир мене, и ще ви заведа при човека, когото търсите. И отведе ги в Самария.

20 И когато стигнаха в Самария, Елисей рече: Господи, отвори очите на тези, за да видят. И Господ отвори очите им, та видяха; и, ето, бяха всред Самария.

21 А когато ги видя, Израилевият цар рече на Елисея: Да ги поразя ли, татко? да ги поразя ли?

22 А той отговори: Не ги поразявай. Поразил ли би ти ония, които би пленил с меча си и с лъка си? Сложи им хляб и вода, за да ядат и пият; и нека отидат при господаря си.

23 И така, той им сложи много ястия; и след като ядоха и пиха, пусна ги, та отидоха при господаря си. И сирийските чети не дойдоха повече в Израилевата земя.

24 А след това, сирийският цар Венадад събра цялата си войска и дойде, та обсади Самария.

25 И стана голям глад в Самария; защото, ето, обсаждаха я докле една оселова глава се продаваше за осемдесет сребърника, и четвърт кав гълъбова тор за пет сребърника.

26 И като заминаваше Израилевият цар по стената, една жена извика към него и каза: Помогни, господарю мой, царю!

27 А той рече: Ако Господ не ти помогне, от где ще ти помогна аз? от гумното ли, или от лина?

28 И царят й рече: Що имаш? А тя отговори: Тая жена ми рече: Дай твоя син да го изядем днес, а утре ще изядем моя син.

29 И тъй, сварихме моя син, та го изядохме; и на следния ден й рекох: Дай твоя син да го изядем; а тя скри сина си.

30 И като чу царят думите на жената, раздра дрехите си; и като минаваше по стената, людете видяха, и, ето, извътре имаше вретище върху снагата му.

31 Тогава рече: Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако главата на Елисея, Сафатовия син, остане на него днес.

32 А когато изпрати мъж от служащите му, Елисей седеше в къщата си и старейшините седяха с него; но преди да стигне пратеникът при него, той рече на старейшините: Виждате ли как тоя син на убийцата прати да ми отнемат главата? Гледайте, щом дойде пратеникът, затворете вратата и спрете го при вратата; тропотът на нозете на господаря му не е ли подир него?

33 И докато още говореше с тях, ето, пратеникът слезе при него; а царят го превари и каза: Ето, от Господа е това зло; какво има да се надея вече на Господа?

1 Тогава рече Елисей: Слушайте Господното слово. Така казва Господ: Утре, по това време, при портата на Самария една сата чисто брашно ще се продаде за един сикъл, и две сати ечемик за един сикъл.

2 А сановникът, на чиято ръка се подпираше царят, отговори на Божия човек, казвайки: Ето сега, и прозорци ако би направил Господ на небето, би ли могло да стане това нещо? А той каза: Ето, ще видиш с очите си, но няма да ядеш от него.

3 А във входа на портата имаше четирима прокажени; и рекоха си един на друг: Защо да седим тук докле умрем?

4 Ако речем да влезем в града, гладът е в града, и ще умрем там; а ако седим тук, пак ще умрем. Сега, прочее, да идем та да се предадем в сирийския стан. Ако ни оставят живи, ще живеем; но ако ни убият, само ще умрем.

5 И така, на мръкване станаха, за да отидат към сирийския стан, а когато стигнаха до края на сирийския стан, ето, нямаше никой там.

6 Защото Господ беше направил да се чуе в стана на сирийците тропот от колесници и тропот от коне, тропот от голяма войска; и те бяха си рекли един на друг: Ето, Израилевият цар е наел против нас хетейските царе и египетските царе, за да дойдат върху нас.

7 Затова, бяха станали и побягнали в полусветлината, като оставиха шатрите си, конете си и ослите си, - целият стан, както си беше, - и бяха побягнали за живота си.

8 И когато тия прокажени стигнаха до края на стана, влязоха в един шатър, та ядоха и пиха, и взеха оттам сребро, злато и дрехи, и отидоха та ги скриха; после, връщайки се, влязоха в друг шатър, взеха и от там и отидоха, та скриха взетото.

9 Тогава рекоха помежду си: Ние не правим добре; тоя ден е ден на добри вести, а ние мълчим; ако чакаме докле съмне, възмездието ни ще ни постигне; нека, прочее, отидем да известим това на царския дом.

10 И тъй, дойдоха, та извикаха към градските вратари, и известиха им, казвайки: Отидохме в стана на сирийците, и, ето, нямаше там ни човек, ни човешки глас, само коне вързани и осли вързани, и шатрите както са си били.

11 И вратарите извикаха и известиха това вътре в царския дом.

12 А царят, като стана, през нощта, каза на слугите си: Сега ще ви кажа що ни направиха сирийците. Те знаят, че сме гладни, и за това са излезли из стана, за да се скрият по нивите, като си казват: Когато излязат из града ще ги заловим живи, и ще влезем в града.

13 А един от слугите му в отговор рече: Нека вземат, моля, пет от останалите коне, които са оцелели в града, (ето те са като цяло множество от Израиля, което е оцеляло в него; ето, те са както цялото множество от израилтяните, които се изнуриха), и нека пратим да видим.

14 Взеха, прочее, две колесници с коне, и царят ги прати по дирята на сирийската войска, и рече: Идете и вижте.

15 И отидоха подир тях до Иордан; и, ето, целият път беше пълен с дрехи и вещи, които сирийците бяха хвърлили в бързането си. И пратениците се върнаха, та явиха това на царя.

16 Тогава людете излязоха, та разграбиха стана на сирийците. Така, една сата чисто брашно се продаваше за един сикъл, и две сати ечемик за един сикъл, според Господното слово.

17 И за пазенето на портата царят постави сановника, на чиято ръка се подпираше; но людете го стъпкаха в портата, та умря, както беше казал Божият човек, който говори, когато царят слезе при него.

18 И както беше говорил Божият човек на царя, казвайки: Утре, по това време, в самарийската порта две сати ечемик ще се дават за сикъл, и една сата чисто брашно за сикъл,

19 а сановникът беше отговорил на Божия човек, казвайки: и прозорци ако би направил Господ на небето, би ли могло да стане такова нещо? а той беше казал: Ето, ще видиш това с очите си, но няма да ядеш от него,

20 така му се случи, защото людете го стъпкаха в портата, та умря.
ГЛАВА 8

1 А Елисей беше говорил на жената, чиито син беше съживил, като беше казал: Стани, та иди, ти и домът ти, и поживей гдето можеш поживя; защото Господ повика глада, и ще дойде на земята и ще продължи седем години.

2 И жената беше станала и постъпила според думите на Божия човек, и беше отишла, тя и домът й, и беше поживяла във филистимската земя седем години.

3 А в края на седемте години жената се върна от филистимската земя; и излезе да вика към царя за къщата си и за нивите си.

4 А царят се разговаряше със слугата на Божия човек, Гиезий, и казваше: Я ми разкажи всичките големи дела, които Елисей извърши.

5 И като разказваше на царя как бе съживил мъртвия, ето, че жената, чиито син беше съживил, извика към царя за къщата си и за нивите си. И рече Гиезий: Господарю мой царю, тази е жената и този е синът й, когото Елисей съживи.

6 И царят запита жената, и тя му разказа работата. Тогава царят й определи един чиновник, комуто каза: Повърни всичко, което е било нейно, и всичките произведения от нивите й от деня, когато е напуснала страната до сега.

7 А Елисей отиде в Дамаск. А сирийският цар Венадад бе болен; и известиха му, казвайки: Божият човек дойде тук.

8 И царят рече на Азаила: Вземи подарък в ръката си, та иди да посрещнеш Божия човек и допитай се чрез него до Господа, като кажеш: Ще оздравея ли от тая болест?

9 И тъй, Азаил отиде, за да го посрещне, като взе със себе си подарък от всяко благо от Дамаск, четиридесет камилски товари; и дойде, та застана пред него и рече: Син ти Венадад, сирийският цар, ме прати при тебе, и казва: Ще оздравея ли от тая болест?

10 И Елисей му рече: Иди, кажи му: Непременно ще оздравееш от болестта. Обаче, Господ ми яви, че непременно ще умре друго-яче.

11 И втренчи погледа си в Азаила без да мръдне, догде се засрами той; и Божият човек заплака.

12 А Азаил каза: Защо плачеш, господарю мой? А той отговори: Защото зная колко зло ще сториш на израилтяните: укрепленията им ще предадеш на огъня, младежите им ще избиеш с меч, малките им деца ще смажеш и бременните им жени ще разпориш.

13 И рече Азаил: Но що е слугата ти, куче, та да извърши това голямо нещо? И Елисей отговори: Господ ми яви, че ти ще царуваш над Сирия.

14 Тогава той тръгна от Елисея, та дойде при господаря си и той му рече: Що ти каза Елисей? И отговори: Каза ми, че непременно ще оздравееш.

15 А на другия ден взе завивката и, като я натопи във вода, разпростря я по лицето му, така че той умря. А вместо него Азаил се възцари.

16 И в петата година на Израилевия цар Иорам, синът на Ахаава, възцари се Иорам, син на Юдовия цар Иосафат.

17 Той бе тридесет и две години на възраст, когато се възцари, и царува осем години в Ерусалим.

18 И ходи в пътя на Израилевите царе, както постъпваше Ахаавовият дом, защото жена му беше Ахаавова дъщеря; и върши зло пред Господа.

19 При все това, Господ не иска да изтреби Юда, заради слугата Си Давида, както му бе обещал, че ще даде светилник нему и на потомците му до века.

20 В неговите дни Едом отстъпи изпод ръката на Юда, и си поставиха свой цар.

21 Затова, Иорам замина за Саир, и всичките колесници с него; и като стана през нощта, порази едомците, които го обкръжаваха, и началниците на колесниците; а людете побягнаха в шатрите си.

22 Обаче, Едом отстъпи изпод ръката на Юда, и остана независим до днес. Тогава, в същото време, отстъпи и Ливна.

23 А останалите дела на Иорама, и всичко каквото извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

24 И Иорам заспа с бащите си, и биде погребан с бащите си в Давидовия град; а вместо него се възцари син му Охозия.

25 Охозия, син на Юдовия цар Иорам, се възцари в дванадесетата година на Израилевия цар Иорам, Ахаавовия син.

26 Охозия бе двадесет и две години на възраст, когато се възцари, и царува една година в Ерусалим. Името на майка му бе Готолия, внучка на Израилевия цар Амрий.

27 Той ходи в пътя на Ахаавовия дом, и извърши зло пред Господа, както Ахаавовият дом; защото бе зет на Ахаавовия дом.

28 И отиде на война с Иорама, Ахаавовия син, против сирийския цар Азаил в Рамот-галаад; а сирийците раниха Иорама.

29 И тъй, цар Иорам се върна в Езраел, за да се цери от раните, които му нанесоха сирийците в Рама, когато воюваше против сирийския цар Азаил. И Юдовият цар Охозия, Иорамовият син, слезе в Езраел, за да види Иорама, Ахаавовия син, защото бе болен.