1. в начало Бог създаде небето и земята

1 А Иосафат имаше богатство и голяма слава; и направи сватовщина с Ахава.

2 А подир няколко години слезе при Ахава в Самария. И Ахав закла много овци и говеда за него и да людете, които бяха с него; още му предложи да отиде с него в Рамот-галаад.

3 Защото Израилевият цар Ахав рече на Юдовия цар Иосафата: Дохождаш ли с мене в Рамот-галаад? И той му отговори: Аз съм както си ти, и моите люде както твоите люде; ще бъдем с тебе във войната.

4 Иосафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитай се сега до Господното слово.

5 Тогава Израилевият цар събра пророците си, четиристотин мъже, та им рече: Да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не ида? А те казаха: Иди, и Бог ще го предаде в ръката на царя.

6 Обаче, Иосафат каза: Няма ли тук, освен тия, някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?

7 И Израилевият цар рече на Иосафата: Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до Господа; но аз го мразя, защото никога не пророкува добро за мене, но всякога зло; той е Михей, син на Емла. А Иосафат каза: Нека не говори така царят.

8 Тогава Израилевият цар повика един скопец и рече: Доведи скоро Михея, сина на Емла.

9 А Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си; и седяха на открито място при входа на самарийската порта; и всичките пророци пророкуваха пред тях.

10 А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове, и рече: Така казва Господ: С тия ще буташ сирийците догде ги довършиш.

11 Също и всичките пророци така пророкуваха, казвайки: Иди в Рамот-галаад, и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

12 А пратеникът, който отиде да повика Михея, му говори, казвайки: Ето, думите на пророците, като из едни уста са добри за царя; моля, прочее, и твоята дума да бъде като думата на един от тях, и ти говори доброто.

13 А Михей рече: Заклевам се в живота на Господа, каквото рече Бог мой, това ще говоря.

14 И тъй, дойде при царя. И царят му каза: Михее, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не ида? А той рече: Идете и ще имате добър успех; защото неприятелите ще бъдат предадени в ръката ви.

15 А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да ми не говориш друго, освен истината в Господното име!

16 А той рече: Видях целият Израил пръснат по планините като овци, които нямат овчар; и Господ рече: Тия нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.

17 Тогава Израилевият цар каза на Иосафата: Не рекох ли ти, че не ще прорече добро за мене, но зло?

18 А Михей рече: Чуйте, прочее, Господното слово. Видях Господа, седящ на престола си, и цялото небесно множество, стоящо около него отдясно и отляво.

19 И Господ рече: Кой ще примами Израилевия цар Ахава, за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един, проговаряйки, рече едно, а друг рече друго.

20 Сетне излезе един дух, та застана пред Господа и рече: Аз ще го примамя. И Господ му рече: Как?

21 А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И Господ рече: Примамвай го, още и ще сполучиш; излез, стори така.

22 Сега, прочее, ето, Господ е турил лъжлив дух в устата на тия пророци, обаче Господ е говорил зло за тебе.

23 Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи, та плесна Михея по бузата и каза: През кой път мина Господният Дух от мене, за да говори на тебе?

24 А Михей рече: Ето, ще видиш в оня ден, когато ще отиваш из клет в клет, за да се криеш.

25 Тогава Израилевият цар каза: Хванете Михея, та го върнете при градския управител Амон и при царския син Иоас,

26 и речете: Така казва царят: Турете тогова в тъмницата, и хранете го със затворническа порция хляб и вода догде се завърна с мир.

27 И рече Михей: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Рече още: Слушайте вие, всички люде.

28 И така, Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат възлязоха в Рамот-галаад.

29 И Израилевият цар рече на Иосафата: Аз ще се предреша като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. Прочее, Израилевият цар се предреши, та влязоха в сражението.

30 А сирийският цар бе заповядал на колесниценачалниците си, казвайки: Не се бийте нито с малък, нито с голям, но само с Израилевия цар.

31 А колесниценачалниците, като видяха Иосафата, рекоха: Тоя ще е Израилевият цар; и отклониха се, за да го ударят. Но Иосафат извика; и Господ му помогна, защото Бог ги повлия да се отвърнат от него.

32 Понеже колесниценачалниците, като видяха, че не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.

33 А един човек устрели без да мери, и удари Израилевият цар между ставите на бронята му; затова той рече на колесничаря: Обърни юздата, та ме изведи из войската, защото съм тежко ранен.

34 И в оня ден сражението се усили; но Израилевият цар се удържа в колесницата си срещу сирийците до вечерта, и около захождането на слънцето умря.
ГЛАВА 19

1 А като се връщаше Юдовият цар Иосафат с мир у дома си в Ерусалим,

2 гледачът Ииуй, Ананиевият син, излезе да го посрещне, и рече на цар Иосафата: На нечестивия ли помагаш, и тия ли, които мразят Господа, обичаш? Затова, гняв от Господа има върху тебе.

3 Все пак, обаче, намериха се в тебе добри неща, защото ти отмахна ашерите от земята, и утвърди сърцето си да търсиш Бога.

4 И като се засели Иосафат в Ерусалим, сетне излезе пак между людете от Вирсавее до Ефремовата хълмиста земя, та ги обърна към Господа Бога на бащите им.

5 И по всичките укрепени градове на Юда постави съдии в земята, град по град.

6 И рече на съдиите: Внимавайте какво правите; защото не съдите за човека, но за Господа, Който е с вас в съдопроизнасянето.

7 Затова нека бъде върху вас страх от Господа; внимавайте в делата си; защото у Господа нашия Бог няма неправда, нито лицеприятие, нито дароприятие.

8 Тогава, като се върнаха в Ерусалим, Иосафат постави и в Ерусалим някои от левитите и свещениците и от началниците на Израилевите бащини домове, за Господния съд и за спорове.

9 И заръча им, като им рече: Така да постъпвате със страх от Господа, вярно и със съвършено сърце.

10 И като дойде при вас от братята ви, които живеят в градовете си, какъвто и да бил спор, между кръв и кръв, между закон и заповед, между повеления и узаконения, увещавайте ги да не стават виновни пред Господа, да не би да дойде гняв върху вас и върху братята ви. Така постъпвайте и няма да станете виновни.

11 И, ето, първосвещеникът Амария ще бъде над вас във всяко Господно дело; и началникът на Юдовия дом, Зевадия, Исмаиловият син, ще бъде във всяко царско дело; а левитите ще бъдат надзиратели пред вас. Действайте мъжествено; и Господ ще бъде с добрия.

1 След това моавците и амонците, и с тях някои от маонците дойдоха да воюват против Иосафата.

2 Тогава някои дойдоха, та известиха на Иосафата, като рекоха: Голямо множество иде против тебе изотвъд Соленото море, от Сирия; и ето ги в Асасон-тамар, (който е Енгади).

3 А Иосафат се уплаши, и предаде се да търси Господа, и прогласи пост по целия Юда.

4 И юдейците се събраха, за да искат помощ от Господа; дори от всичките Юдови градове дойдоха да търсят Господа.

5 И Иосафат застана всред събраните юдейци и ерусалимляни в Господния дом, пред новия двор, и рече:

6 Господи Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето? и не си ли Ти владетел над всичките царства на народите? И не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така щото никой не може да устои против Тебе?

7 Не беше ли Ти, Боже наш, Който си изпъдил жителите на тая земя пред людете Си Израиля, и дал си я завинаги на потомството на приятеля Си Авраама?

8 И те се заселиха в нея, и построиха Ти светилище в нея за Твоето име, и рекоха:

9 Ако ни връхлети зло, - меч, съдба, мор, или глад; - и ние застанем пред тоя дом и пред Тебе, (защото Твоето име е в тоя дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш.

10 И сега, ето амонците и моавците и ония от гората Сиир, които не си оставил Израиля да ги нападне, когато идеха от Египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха, -

11 ето как ни възнаграждават, като идат да ни изпъдят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим.

12 Боже наш, не щеш ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против нас, и не знаем що да правим; но към Тебе са очите ни.

13 А целият Юда стоеше пред Господа с челядите си, жените си и чадата си.

14 Тогава всред събранието дойде Господният Дух на левитина Яазиил, Захариевия син, (а Захария бе син на Венаия, син на Елила, син на Матания), от Асафовите потомци; и рече:

15 Слушайте, целий Юдо, вие ерусалимски жители, и ти царю Иосафате; така казва Господ на вас: Не бойте се, нито да се уплашите от това голямо множество; защото боят не е ваш, но Божий.

16 Слезте утре против тях; ето, те възлизат през нагорнището Асис, и ще ги намерите при края на долината, пред пустинята Еруил.

17 Не ще да е потребно вие да се биете в тоя бой; поставете се, застанете, и вижте със себе си извършеното от Господа избавление, Юдо и Ерусалиме; не бойте се, нито да се уплашите; утре излезте против тях, защото Господ е с вас.

18 Тогава Иосафат се наведе с лицето до земята; и целият Юда и ерусалимските жители паднаха пред Господа, та се поклониха Господу.

19 И левитите, от потомците на Каатовците и от потомците на Кореевците, станаха да хвалят с много силен глас Господа Израилевия Бог.

20 И тъй, на сутринта станаха рано, та излязоха към пустинята Текуе; а ккогато бяха излезли, Иосафат застана, та рече: Слушайте ме, Юдо и вие ерусалимски жители; вярвайте в Господа вашия Бог, и ще се утвърдите; вярвайте пророците Му, и ще имате добър успех.

21 Тогава, като се съветва с людете, нареди някои от тях да пеят Господу и да хвалят великолепието на Неговата светост като излизат пред войската, казвайки: Славословете Господа, защото милостта Му е до века.

22 И когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади против амонците и моавците, и против ония от хълмистата страна Сиир, които бяха дошли против Юда; и те бидоха поразени.

23 Защото амонците и моавците станаха против жителите на хълма Сиир, за да ги изтребят и заличат; и като довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха взаимно да се изтребят.

24 А Юда, като стигна до стражарската кула на пустинята, погледна към множеството и, ето, те бяха мъртви тела, паднали на земята, и никой не беше се избавил.

25 И когато Иосафат и людете му дойдоха да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи вещи и взеха си толкоз много, щото не можеха да ги отнесат; а три дена обираха, защото користите бяха много.

26 А на четвъртия ден се събраха в Долината на благословението, защото ттам благословиха Господа; за туй онова място се нарече Долина на благословение, и така се нарича до днес.

27 Тогава всичките Юдови и ерусалимски мъже, с Иосафата начело, тръгнаха да се върнат в Ерусалим с веселие, понеже Господ ги беше развеселил с поражението на неприятелите им.

28 И дойдоха в Ерусалим с псалтири и арфи и тръби до Господния дом.

29 И страх от Бога обзе всичките царства на околните страни, когато чуха, че Господ воювал против неприятелите на Израиля.

30 И така, царството на Иосафата се успокои; защото неговият Бог му даде спокойствие от всякъде.

31 Така Иосафат царуваше над Юда. Той бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.

32 Той ходи в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което бе право пред Господа.

33 Високите места обаче не се отмахнаха, нито още бяха людете утвърдили сърцата си към Бога на бащите си.

34 А останалите дела на Иосафата, първите и последните, ето, написани са в историята на Ииуя, Ананиевия син, който се споменува в Книгата на Израилевите царе.

35 А след това Юдовият цар Иосафат се сдружи с Израилевия цар Охозия, чиито дела бяха нечестиви.

36 Сдружи се с него, за да построят кораби, които да идат в Тарсис; и построиха корабите в Есион-гавер.

37 Тогава Елиезер, Додовият син, от Мариса, пророкува против Иосафата, казвайки: Понеже си се сдружил с Охозия, Господ съсипа твоите дела. И така, корабите се разбиха, тъй че не можаха да идат в Тарсис.

1 След това, Иосафат заспа с бащите си и биде погребан с бащите си в Давидовия град; и вместо него се възцари син му Иорам.

2 А Иорам имаше братя, Иосафатови синове, - Азария, Ехиил, Захария, Азария, Михаил и Сафатия; всички тия бяха синове на Израилевия цар Иосафат.

3 И баща им беше им дал много подаръци, - сребро, злато и скъпоценни неща, заедно с укрепени градове в Юда; но царството беше дал на Иорама, понеже той бе първороден.

4 А Иорам, когато се издигна на бащиното си царство и се закрепи, изби всичките си братя с меч, още и неколцина от Израилевите първенци.

5 Иорам бе тридесет и две години на възраст, когато се възцари, и царува осем години в Ерусалим.

6 Той ходи в пътя на Израилевите царе, както постъпваше Ахавовият дом, защото жена му беше Ахавова дъщеря; и върши зло пред Господа.

7 При все това, Господ не иска да изтреби Давидовия дом, заради завета, който бе направил с Давида, и понеже беше обещал, че ще даде светилник нему и на потомците му до века.

8 В неговите дни Едом отстъпи изпод ръката на Юда, и си поставиха свой цар.

9 Затова, Иорам замина с началниците си, и всичките колесници с него; и като стана през нощта порази едомците, които го обкръжаваха, и началниците на колесниците.

10 Обаче, Едом отстъпи из под ръката на Юда, и остава независим до днес. Тогава, в същото време, отстъпи и Ливна изпод ръката му, понеже беше оставил Господа Бога на бащите си.

11 Той построи и високи места по Юдовите планини, и направи ерусалимските жители да блудстват, и разврати Юда.

12 Тогава дойде до него писмо от пророка Илия, което казваше: Така казва Господ Бог на баща ти Давида: Понеже ти не си ходил по пътищата на баща си Иосафата, нито в пътищата на Юдовия цар Аса,

13 но си ходил в пътя на Израилевите царе, и си направил Юда и ерусалимските жители да блудстват, както блудства Ахавовият дом, още си избил и братята си, дома на баща си, които бяха по-добри от тебе,

14 ето, Господ порази с тежък удар людете ти, чадата ти, жените ти и целия ти имот;

15 и ти тежко ще боледуваш от разстройство на червата си, догдето от болестта червата ти почнат да изтичат от ден на ден.

16 Прочее, Господ подигна против Иорама духа на филистимците и на араби-те, които са близо до етиопяните;

17 и те възлязоха против Юда, спуснаха се на него, и заграбиха целия имот, що се намери в царската къща,още и синовете му и жените му, така щото не му остана син, освен Иоахаз(Охозия), най-младият от синовете му.

18 А подир всичко това Господ го порази с неизцелима болест в червата;

19 и след известно време, на края след две години, червата му изтекоха ппоради болестта му; и умря с люти болки. А людете му не гориха аромати за него, както бяха горили за бащите му.

20 Той беше тридесет и две години на възраст, когато се възцари, и царува в Ерусалим осем години; и пресели се неоплакан; и погребаха го в Давидовия град, обаче не в царските гробища.
ГЛАВА 22

1 Eрусалимските жители направиха цар вместо Иорама най-младия му син Охозия; защото четите, надошли в стана с арабите, бяха избили всичките по-стари. Така се възцари Охозия, син на Юдовия цар Иорам.

2 Охозия бе четиридесет и две години на възраст, когато се възцари, и ца-рува една година в Ерусалим. Името на майка му бе Готолия, внука на Амрия.

3 Също и той ходи в пътищата на Ахавовия дом; защото майка му беше негова съветница в нечестието му.

4 Той върши зло пред Господа, както Ахавовият дом; защото подир смъртта на баща му, те му станаха съветници, за неговото погубване.

5 По техния съвет като ходеше, той отиде на бой заедно с Израилевия цар Иорам,син на Ахааза, против Сирийския цар Азаил в Рамот-галаад, гдето сирийците и раниха Иорама.

6 И той се върна в Езраел, за да се цери от раните, които му нанесоха в Рама, когато воюваше против сирийския цар Азаил. Тогава Юдовият цар Охозия(Азария), Иорамовият син, слезе в Езраел, за да види Иорама, Ахавовия син,защото бе болен.

7 И загиването на Охозия стана от Бога чрез отиването му при Иорама; защото, когато дойде, излезе с Иорама против Ииуя, Намесиевия син, когото Господ бе помазал да изтреби Ахавовия дом.

8 И Ииуй, когато извършваше съдбата против Ахавовия дом, намери Юдовите първенци и синовете на Охозиевите братя, които служеха на Охозия, и ги изби.

9 Тогава потърси и Охозия; и заловиха го, като бе скрит в Самария, и доведоха го при Ииуя, та го убиха; и погребаха го, защото рекоха: Син е на Иосафата, който потърси Господа с цялото си сърце. И Охозиевият дом нямаше вече сила да задържи царството.

10 А Готолия, Охозиевата майка, като видя, че синът й умря, стана та погуби целия царски род от Юдовия дом.

11 Но Иосавеета, царската дъщеря, взе Иоаса, Охозиевия син, та го открадна изсред царските синове, като ги убиваха, и тури него и доилката му в спалнята. Така Иосавеета, дъщеря на цар Иорама, жена на свещеник Иодай, (защото бе сестра на Охозия), скри го от Готолия, та не го уби.

12 И беше при тях, скрит в Божия дом, шест години; а Готолия царуваше на земята.
ГЛАВА 23

1 А в седмата година Иодай се усили като взе стотниците: Азария, Ероамовия син, Исмаила Иоанановия син, Азария Овидовия син, Маасия Адаиевия син и Елисафата Зехриевия син, та направи завет с тях.

2 И обходиха Юда, та събраха левитите от всичките Юдови градове, и началниците на Израилевите бащини домове, и дойдоха в Ерусалим.

3 Тогава цялото събрание направи завет с царя в Божия дом. И Иодай им каза: Ето, царският син ще се възцари, както е говорил Господ за Давидовите потомци.

4 Ето какво трябва да направите: една трета от вас, от свещениците и от левитите, които постъпвате на служба в събота, нека стоят вратари при вратите,

5 една трета в царската къща, и една трета при портата на основата; а всичките люде да бъдат в дворовете на Господния дом.

6 И никой да не влиза в Господния дом, освен свещениците и ония от левитите, които служат; те нека влизат, защото са свети; а всичките люде да пазят заръчаното от Господа,

7 И левитите да окръжават царя, като има всеки оръжията си в ръка; и който би влязъл в дома, да бъде убит; и да бъдете с царя при влизането му и при излизането му.

8 И тъй, левитите и целият Юда извършиха всичко според както заповяда свещеник Иодай, и взеха всеки мъжете си - ония, които щяха да постъпят на служба в събота, и ония, които щяха да оставят службата в събота; защото свещеник Иодай не разпущаше отредите.

9 И свещеник Иодай даде на стотниците цар Давидовите копия и щитчетата и щитове, които бяха в Божия дом.

10 И постави всичките люде около царя, всеки мъж с оръжията му в ръка, от дясната страна на дома до лявата страна на дома, край олтара и край храма.

11 Тогава изведоха царския син, та положиха на него короната и му връчиха божественото заявление, и направиха го цар. И Иодай и синовете му го помазаха и казаха: Да живее царят!

12 А Готолия, като чу вика от людете, които се стичаха и хвалеха царя, ддойде при людете в Господния дом,

13 и погледна, и, ето, царят стоеше при стълба си във входа и военачалниците и тръбите при царя, и всичките люде от страната се радваха и свиреха с тръбите, а певците и ония, които бяха изкусни да псалмопеят, свиреха с музикалните инструменти. Тогава Готолия раздра дрехите си и извика: Заговор! Заговор!

14 И свещеник Иодай изведе стотниците, поставени над силите, та им рече: Изведете я вън от редовете, и който би я последвал, да бъде убит с меч; защото свещеникът беше казал: Да не я убиете в Господния дом.

15 И така отстъпиха й място: и когато стигна до входа на царската къща, убиха я там.

16 Тогава Иодай направи завет между себе си и всичките люде и царя, че ще бъдат Господни люде.

17 И всичките люде влязоха във Вааловото капище, та го събориха, жертвениците му и кумирите му изпотрошиха, а Вааловият жрец, Матан, убиха пред жертвениците.

18 И Иодай постави службите на Господния дом в ръцете на левитските свещеници, които Давид беше разпределил из Господния дом, за да принасят Господните всеизгаряния, според както е писано в Моисеевия закон, с веселие и с песни според Давидовата наредба.

19 Постави и вратарите при портите на Господния дом, да не би да влиза някой нечист от какво да е нещо.

20 Тогава, като взе стотниците, високопоставените, началниците на людете, и всичките люде от страната, изведоха царя от Господния дом; и като заминаха през горната порта в царската къща, поставиха царя на царския престол.

21 Така всичките люде от страната се зарадваха, и градът се успокои; а ГГотолия убиха с меч.

1 Иоас беше на седем години, когато се възцари, и царува четиридесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Савия, от Вирсавее.

2 И Иоас вършеше това, което бе право пред Господа, през всичките дни на свещеник Иодай.

3 И Иодай му взе две жени; и той роди синове и дъщери.

4 След това, Иоас си науми да обнови Господния дом.

5 И тъй, събра свещениците и левитите, та им рече: Излезте по Юдовите градове, та съберете от целия Израил пари, за да се поправя дома на вашия Бог от година до година, и гледайте да побързате с работата. Обаче, левитите не побързаха.

6 Тогава царят повика началника на работата Иодай, та му рече: Защо не си изискал от левитите да съберат от Юда и Ерусалим данъка, определен от Господния слуга Мойсей да се събира от Израилевото общество, за шатъра на свидетелството?

7 (Защото нечестивата Готолия и синовете й бяха разстроили Божия дом; още и всичките посветени неща в Господния дом бяха посветили на ваалимите).

8 Прочее, по царската заповед направиха един ковчег, който туриха извън, при вратата на Господния дом.

9 И прогласиха в Юда и в Ерусалим да принасят Господу данък, наложен върху Израиля от Божия слуга Мойсей в пустинята.

10 И всичките първенци и всичките люде се зарадваха и донасяха и туряха в ковчега догде се напълнеше.

11 И когато левитите донасяха ковчега при царските настоятели, и те виждаха, че имаше много пари, царският секретар и настоятелят на първосвещеника дохождаха, та изпразваха ковчега, и пак го занасяха и поставяха на мястото му. Така правеха от ден на ден, и събираха много пари.

12 И царят и Иодай ги даваха на ония, които вършеха делото на служенето в Господния дом; и тези наемаха зидари и дърводелци, за да обновят Господния дом, още и ковачи и медникари, за да поправят Господния дом.

13 И така, работниците вършеха работата, и поправянето успяваше с работенето им, тъй че възстановиха Божия дом в първото му състояние и го закрепиха.

14 И когато свършиха, донесоха останалите пари пред царя и Иодай, и с тях направиха съдове за Господния дом, съдове за служене, и за принасяне жертви, темянници, и други златни и сребърни съдове. Така, непрестанно принасяха всеизгаряния в Господния дом през целия живот на Иодая.

15 Но Иодай остаря и стана сит от дни, и умря; сто и тридесет години бе на възраст, когато умря.

16 И погребаха го в Давидовия град между царете, понеже бе извършил добро в Израиля, и пред Бога, и за дома Му.

17 А след смъртта на Иодая, Юдовите началници дойдоха, та се поклониха на царя. Тогава царят ги послуша;

18 и те оставиха дома на Господа Бога на бащите си, и служиха на ашерите и на идолите; и гняв дойде върху Юда и Ерусалим поради това тяхно престъпление.

19 При все това, Бог им прати пророци, за да ги обърнат към Господа, които заявяваха против тях; но те не послушаха.

20 Тогава Божият Дух дойде на Захария, син на свещеник Иодай, та застана на високо място над людете и рече им: Така казва Бог: Защо престъпвате Господните заповеди? Няма да успеете; понеже вие оставихте Господа, то и Той остави вас.

21 Обаче, те направиха заговор против него и с царска заповед го убиха с камъни в двора на Господния дом.

22 Цар Иоас не си спомни доброто, което му беше показал Иодай,неговият баща, но уби сина му; а той, като умираше, рече: Господ да погледне и да издири.

23 И в края на годината, сирийската войска възлезе против Иоаса; и като дойде в Юда и Ерусалим, изтребиха всичките народни първенци изсред людете, и изпратиха всичките користи, взети от тях, до царя на Дамаск.

24 При все, че сирийската войска, която дойде, беше малолюдна, пак Господ предаде в ръката им едно твърде голямо множество, понеже те бяха оставили Господа Бога на бащите си. Така сирийците извършиха съдба против Иоаса.

25 А като заминаха от него, (и го оставиха страдащ с тежки рани), собствените му слуги направиха заговор против него, поради кръвта на сина на свещеник Иодай, и убиха го на леглото му, та умря; и погребаха го в Давидовия град, но не го погребаха в царските гробища.

26 А ония, които направиха заговора против него, бяха: Завад, син на амонката Симеата, и Иозавад, син на моавката Самарита.

27 А колкото за синовете му, и за тежките товари за откуп, наложени върху него, и за поправяне на Божия дом, ето, писано е в повестите на Книгата на царете. И вместо него се възцари син му Амасия.