1. в начало Бог създаде небето и земята

1 Тогава Иов в отговор рече:

2 Докога ще оскърбявате душата ми,И ще ме съкрушавате с думи?

3 Десет пъти вече станаме укорявате,Но пак не ви е срам, че мисмайвате главата.

4 Даже ако наистина съм съгрешил,Грешката ми остава с мене.

5 Ако непременно искате дасе големеете над менеИ да хвърляте против мене укора ми,

6 Знайте сега, че Бог ме повалиИ ме обиколи с мрежата Си.

7 Ето, викам: Неправда! ноняма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

8 Той е преградил пътя ми,та не мога да премина.И турил е тъмнина в пътеките ми.

9 Съблякъл ме е от славата ми,И отнел е венеца от главата ми.

10 Съкрушил ме е от всякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

12 Полковете Му настъпват заедно Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стана около шатъра ми.

13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

16 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.

17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми,

18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам, говорят против мене.

19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.

21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

22 Защо ме гоните, като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

26 И, като изтлее след кожата ми това тяло,Пак вън от плътта си ще видя Бога:

27 Когато сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец. За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.

28 Ако кажете: Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!

29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.

1 Тогава нааматецът Софар в отговор рече:

2 Понеже ме карат мислите мида отговоря,Затова бързам.

3 Чух укорителното изобличениепротив мене;И духът на разума ме кара да отговоря.

4 Не знаеш ли това от старо време,От когато е поставен човек на земята,

5 Че тържеството на нечестивитее кратковременно,И радостта на безбожния е минутна?

6 Макар величието му да се издигне до небето,И главата му да стигне до облаците,

7 Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му;Ония, които са го гледали,ще кажат: Где е той?

8 Като сън ще отлети и нямада се намери,И като нощно видение ще изчезне.

9 Окото, което го е гледало, не щего гледа вече;И мястото му няма да го види вече.

10 Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.

11 Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.

12 Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си,

13 Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,

14 Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.

15 Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.

16 Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.

17 Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.

18 Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,

19 Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.

20 Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;

21 Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.

22 Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.

23 Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.

24 Когато бяха от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.

25 Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.

26 Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън, нераздухван от човек, ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.

27 Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се подигне против него.

28 Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.

29 Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.

1 Тогава Иов в отговор рече:

2 Слушайте внимателно говоренето ми,И с това ме утешавайте.

3 Потърпете ме, и аз ще говоря;А след като изговоря, присмивайте се.

4 За човека ли се оплаквам аз?А как да се не утесни духът ми?

5 Погледнете на мене и почудете се,И турете ръка на устата си.

6 Само да си наумя тия въпроси,ужасявам се,И трепет обзема снагата ми.

7 Защо живеят нечестивите,Остаряват, даже стават и много силни.

8 Чадата им се утвърждават заедно стях пред лицето им,И внуците им пред очите им.

9 Домовете им са свободни от страх;И Божията тояга не е върху тях.

10 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята,

11 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.

12 Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.

13 Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.

14 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.

15 Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?

16 Ето, щастието им не е в тяхна ръка: Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.

18 Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.

19 Думате: Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;

20 Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.

21 Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?

22 Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?

23 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;

24 Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.

25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.

26 Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.

27 Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.

28 Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?

29 Не сте ли попитали минаващите през пътя?

И не разбирате ли бележититеим примери, -

30 Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?

31 Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?

32 Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.

33 Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него.

34 Как, прочее, ми давате празни утешения. Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?

1 Тогава теманецът Елифаз в отговор рече:

2 Може ли човек да бъде полезен Богу?Ако разумен може да бъде полезенна себе си.

3 Ако си ти праведен, Всемогъщият имали за какво да се радва?Или ползва ли се Той, акоправиш пътищата си непорочни?

4 Поради твоя ли страх от НегоТой те изобличава, и влиза в съд с тебе?

5 Нечестието ти не е ли голямо?И беззаконията ти не са ли безкрайни?

6 Защото без причина си взелзалог от брата си.И си лишил голите от дрехите им?.

7 Не си напоил с вода уморения,И си задържал хляб от гладния.

8 А който беше як, той придоби-ваше земята:И който беше почитан, тойсе заселваше в нея.

9 Вдовици си отпратил празни,И мишците на сирачетата си строшил.

10 За това примки те обикалят, И страх внезапен те ужасява,

11 Или тъмнина, та не виждаш, И множество води те покрива.

12 Бог не е ли на небесните висоти? Сега гледай височината на звездите, колко са на високо!

13 А ти казваш: Где ще знае Бог? През мрака ли може да съди?

14 Облаци Го покриват, та не вижда; И ходи по свода небесен,

15 Забелязал ли си ти стария път, По който са ходили беззаконниците? -

16 Тия, които преждевременно бидоха грабнати, И чиято основа порой завлече, -

17 Които рекоха Богу: Отдалечи се от нас, И - какво може Всемогъщият да стори за нас? -

18 При все, че Той напълни с благадомовете им. Но далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

19 Праведните гледат и се радват; И невинните им се присмиват, като казват:

20 Не бяха ли погубени въстаналите против нас. И огън погълна останалите от тях?

21 Сприятели се сега с Него и бъди в мир; От това ще дойде добро за тебе.

22 Приеми, прочее, закона от устата Му И съхрани думите Му в сърцето си.

23 Ако се върнеш към Всемогъщия, пак ще бъдеш утвърден; Отдалечи, прочее, беззаконието от шатрите си,

24 Хвърли злото си в пръстта, И офирското злато междукамъните на потоците;

25 И Всемогъщият ще ти бъде злато, И изобилие от сребро за тебе.

26 Защото тогава ще се веселиш във Всемогъщия, И ще въздигаш лицето си към Бога.

27 Ще Му се помолиш, и Той ще те послуша; И ще изпълни обреците Си.

28 И каквото решение направиш, ще ти бъде потвърдено; И светлина ще сияе по пътищата ти.

29 Когато те унижат, Тогава ще речеш: Има въздигане! И Той ще спаси онзи, който има смирен поглед.

30 Даже онзи, който не е невинен, ще избави; Да! с чистота на твоите ръце ще бъде избавен.
ГЛАВА 23

1 А Иов в отговор рече:

2 И днес оплакването ми е горчиво;Раната ми е по-тежка отвъздишането ми.

3 Ах, да бих знаел где да Го намеря!Отишъл бих до престола Му,

4 Изложил бих делото си пред Него,И напълнил бих устата си с доводи.

5 Узнал бих думите, които Тойби ми отговорил,И разбрал бих какво щеше да ми рече.

6 Щеше ли Той да се препира с менес голямата Си сила?Не! щеше само да внимава в мен.

7 Тогава би станало явно, че единправедник разисква с Него;И така, аз бих се освободилзавинаги от Съдията си.

8 Обаче, ето, отивам напред, но няма Го,И назад, но не Го виждам,

9 Наляво, гдето работи, ноне мога да Го видя;Крие се надясно, и Го не виждам.

10 Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.

11 Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му, без да се отклоня;

12 От заповедта на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.

13 Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, прави това.

14 Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.

15 Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам, треперя от Него.

16 Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;

17 Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми, Нито по причина на мрака, който

покрива лицето ми.
ГЛАВА 24

1 Защо, ако времената не саскрити от Всемогъщия,Ония, които Го познават, невиждат дните Му за съд?

2 Едни преместят межди,Грабят стада и ги пасат;

3 Откарват осела на сирачетата;Вземат в залог говедотона вдовицата;

4 Изтласкват бедните от пътя;Сиромасите на земята секрият заедно от тях.

5 Ето, като диви осли в пустинятаизлизат по работата си,Подраняват да търсят храна;Пустинята им доставя храназа чадата им.

6 Жънат фуража в нивата, за да го ядат.И берат лозата на неправедника;

7 Цяла нощ лежат голи без дрехи,И нямат завивка в студа;

8 Измокрят се от планинските дъждове,И прегръщат скалата, понеженямат прибежище.

9 Други грабват сирачетоот съседите,И вземат залог от сиромаха.

10 Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

11 Изстискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

12 Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

13 Други са противници на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

14 Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

15 Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

17 Защото за всички тях зората е като мрачна сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

18 Бърже се отвличат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя на лозята.

19 Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните.

20 Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

21 Поглъщат неплодната, която не ражда; И на вдовицата не правят добро,

22 Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

23 Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея. Но очите Му са върху пътищата им.

24 Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се както главите на класовете.

25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?

1 Тогава шуахецът Валдад в отговор рече: -

2 Господството и страховдъхновениетопринадлежат Нему;Прави мир във висините Си.

3 Имат ли брой войнствата Му?И върху кого не изгряваНеговата светлина?

4 И тъй, как може човек да еправеден пред Бога?Или как може да е чист родениятот жена?

5 Ето, и самата луна не е светла,И звездите не са чисти, пред Него,

6 Колко по-малко гадината човек,И червеят човешки син!
ГЛАВА 26

1 А Иов в отговор рече: -

2 Каква помощ си дал тина немощния!Как си спасил безсилната мишца!

3 Как си съветвал оня, койтоняма мъдрост!И какъв здрав разум си изсипал!

4 Към кого си отправил думи?И чий дух те е вдъхновявал?

5 Пред Него мъртвите треперятПод водите и обитателите им.

6 Преизподнята е гола пред Него,И Авадон няма покрив.

7 Простира севера върхупразния простор;Окача земята на нищо.

8 Връзва водите в облаците Си;Но облак не се продираизпод тях.

9 Покрива лицето на престола СиКато простира облака Си върху него.

10 Обиколил е водите с граница Дори до краищата на светлината и на тъмнината.

11 Небесните стълбове треперят И ужасяват се от смъмрането Му.

12 Развълнува морето със силата Си; И с разума Си поразява Рахав.

13 Чрез духа Си украсява небесата; Ръката Му пробожда бягащия змей.

14 Ето, тия са само краищата на пътищата Му; И колко малко шепнене ни дават да чуем за Него! А гърма на силата Му, кой може да разбере?
ГЛАВА 27

1 И Иов продължи беседата си, като казваше:

2 В живота на Бога, Който е отнел правото ми,И на Всемогъщия, Който е огорчил душата ми,

3 Заклевам се, че през всичкотовреме, докато е дишането ми в мене, И Духът Божий в ноздрите ми,

4 Устните ми няма да изговорятнеправда,Нито езикът ми ще продума измама.

5 Да не даде Бог да ви оправдая!Докато издъхна няма да отхвърлянепорочността си от мене.

6 Правдата си ще държа, и не ще я оставя;Догдето съм жив сърцето миняма да ме изобличи.

7 Неприятелят ми нека бъдекато нечестивия,И който въстава против менекато беззакония.

8 Защото каква е надеждатана нечестивия,Че ще спечели, когатоизтръгне Бог душата му?

9 Ще послуша ли Бог вика му,Когато го сполети беда?

10 Ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога във всяко време?

11 Ще ви науча това, което е в Божията ръка; Каквото има у Всемогъщия не ща да скрия.

12 Ето, вие всички сте видели това; Защо, прочее, ставате съвсем безполезни?

13 Делът на нечестивия от Бога, И наследството, което притеснителите Ще получат от Всемогъщия, е това:

14 Ако се умножават чадата му, умножават се за меч; И внуците му не ще се наситят с хляб.

15 Останалите от него, смърт ще ги погребе, И вдовиците му няма да плачат.

16 Ако и да натрупа сребро много като пръст, И приготви дрехи изобилно като кал,

17 Може да приготви, но праведните ще ги облекат, И невинните ще си разделят среброто.

18 Построява къщата си както молеца. И както пъдарят, който прави колиба.

19 Богат ляга, но няма да повтори. Веднъж отваря очите си, и го няма;

20 Трепет го хваща като потоп; Буря го граби нощем;

21 Източният вятър го вдига, и той отива; Той го изтръгва от мястото му.

22 Защото Бог ще хвърли върху него беди, и не ще го пожали; Той ще се старае да избяга от ръката Му.

23 Ще изпляскат с ръце против него, И ще му подсвирнат така, че ще бяга от мястото си.

1 Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.

2 Желязото се взима из земята, И медта се лее от камъка.

3 Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.

4 Далеч от човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.

5 Колкото до земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разтваря като че ли с огън.

6 Камъните й са място на сапфир, И златна пръст има в нея.

7 Хищна птица не знае тоя път, И око на сокол не го е видяло.

8 Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъвът не е заминавал през него.

9 Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.

10 Разсича проломите между скалите; И окото му открива всичко, що е скъпоценно.

11 И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.

12 Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?

13 Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,

14 Бездната казва: Не е в мене; И морето казва: Не е у мене.

15 Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.

16 Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.

17 Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.

18 Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.

19 Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.

20 От где, прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума? -

21 Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.

22 Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.

23 Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;

24 Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,

25 За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.

26 Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гърма,

27 Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! и я изследва;

28 И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.
ГЛАВА 29

1 И Иов още продължи беседата си, като казваше:

2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелстваше за мене;

12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.

16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат както пясъка.

19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокря цяла нощ клоните ми.

20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепва в ръката ми.

21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.

22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

23 За мене очакваха като за дъжд, И устата им зееха като за пролетен дъжд.

24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнят светлостта на лицето ми.

25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Като онзи, който утешава наскърбените.

1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

2 Защото в що можеше да ме ползва силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тях като подир крадци.

6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

7 Ревяха между храстите. Събираха се под тръните;

8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздиха пред мене.

12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения.

13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.

15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.

18 Само с голямо усилие се променя дрехата ми; Тя ме стяга както яката на хитона ми.

19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.

21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огъня.

31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в гласа на плачещи.