1. в начало Бог създаде небето и земята

1 През оная нощ сънят побягна от царя; и той заповяда да донесат записната книга на летописите; и прочитаха се пред царя.

2 И намери се как Мардохей беше обадил за Вихтана и Тереса, двама от царските скопци, от ония, които пазеха входа, че бяха поискали да турят ръка на цар Асуира.

3 И царят рече: Каква почест и отличие е дадено на Мардохея за това? И слугите на царя, които му прислужваха, казаха: Не се е направило нищо за него.

4 Тогава царят рече: Кой е на двора? А Аман беше дошъл във външния двор на царската къща, за да каже на царя да обеси Мардохея на бесилката, която бе приготвил за него.

5 И слугите на царя му казаха: Ето, Аман стои на двора. И царят рече: Да влезе.

6 И като влезе Аман, царят му рече: Що да се направи на човека, на когото царя благоволява да направи почест? А Аман помисли в сърцето си: Кому другиму би благоволил царят да направи почест, освен на мене?

7 Затова Аман каза на царя: За човека, на когото царят благоволява да направи почест,

8 нека донесат царската одежда, с която царят се облича, и царската корона, която се туря на главата му, и нека доведат коня, на който царят язди,

9 и тая одежда и коня да се дадат в ръката на един от по-видните царски първенци, за да облекат човека, когото царят благоволява да почете; и когато го развеждат, възседнал на коня през градския площад, нека прогласяват пред него: Така ще се направи на човека, когото царят благоволява да почете.

10 Тогава царят рече на Амана: Скоро вземи одеждата и коня, както си рекъл, и направи така на юдеина Мардохей, който седи при царската порта; да се не изостави нищо от всичко, което си казал.

11 И така, Аман взе одеждата и коня, та облече Мардохея, и го преведе яхнал през градския площад, и прогласяваше пред него: Така ще се направи на човека, когото царят благоволява да почете.

12 И Мардохей се върна в царската порта. А Аман отиде бърже у дома си наскърбен, и с покрита глава.

13 И Аман разказа на жена си Зереса и на всичките си приятели всичко, що му се бе случило. Тогава мъдреците му и жена му Зареса му рекоха: Ако Мардохей, пред когото си почнал да изпадаш, е от юдейски род, ти не ще му надвиеш, но без друго ще паднеш пред него.

14 Докато още се разговаряха с него, царските скопци стигнаха и побързаха да заведат Амана на угощението, което Естир бе приготвила.
ГЛАВА 7

1 Царят, прочее, и Аман дойдоха да пируват с царица Естир.

2 И на втория ден, като пиеха вино, царят пак каза на Естир: Какво е прошението ти, царице Естир? и ще ти се удовлетвори; и каква е молбата ти? и ще ти се изпълни даже до половината от царството.

3 Тогава царица Естир в отговор рече: Ако съм придобила твоето благоволение, царю, и ако е угодно на царя, нека ми се подари живота ми при молбата ми, и людете ми при молбата ми;

4 защото сме продадени, аз и людете ми, да бъдем погубени, избити и изтребени. Ако бяхме само продадени като роби и робини, премълчала бих, при все че неприятелят не би могъл да навакса щетата на царя.

5 Тогава цар Асуир проговаряйки, рече на царица Естир: Кой е той, и где е оня, който е дръзнал в сърцето си да направи така?

6 И Естир каза: Противникът и неприятелят е тоя нечестив Аман. Тогава Аман се смути пред царя и царицата.

7 И царят, разгневен, стана от угощението с вино и отиде в градината на палата, а Аман стана, за да изпроси живота си от царица Естир, защото видя, че зло беше решено против него от царя.

8 В това време царят се върна от градината на палата в мястото на винопиенето; а Аман бе паднал на постелката, на която беше Естир. И царят рече: Още и царицата ли иска да изнасили пред мене у дома? Щом излязоха тия думи из устата на царя, покриха Амановото лице.

9 Тогава Арвона, един от служещите пред царя скопци, рече: Ето и бесилката, петдесет лакътя висока, която Аман направи за Мардохея, който говори добро за царя, стои в къщата на Амана. И царят рече: Обесете го на нея.

10 И така, обесиха Амана на бесилката, която бе приготвил за Мардохея. Тогава царската ярост утихна.
ГЛАВА 8

1 В същия ден цар Асуир даде на царица Естир дома на неприятеля на юдеите Аман. И Мардохей дойде пред царя, защото Естир бе явила що й беше той.

2 И царят извади пръстена си, който бе взел от Амана, и го даде на Мардохея. А Естир постави Мардохея над Амановия дом.

3 Тогава Естир говори пак пред царя, паднала на нозете му, и моли му се със сълзи да отстрани злото, скроено от агагеца Аман, и замисленото, което беше наредил с хитрост против юдеите.

4 И царят простря златния скиптър към Естир; и тъй, Естир се изправи, застана пред царя, и рече:

5 Ако е угодно на царя, и ако съм придобила неговото благоволение, и това се види право на царя, и ако съм му угодна, нека се пише да се отмени писаното в писмата, придобити с хитрост от агагеца Аман, син на Амедата, който писа, за да се погубят юдеите по всичките области на царя.

6 защото как бих могла да търпя да видя злото, което би сполетяло людете ми? или как бих могла да търпя да видя изтреблението на рода си?

7 Тогава цар Асуир каза на царица Естир и на юдеина Мардохей: Ето, дадох на Естир дома на Амана; и него обесиха на бесилката, защото простря ръката си против юдеите.

8 Пишете, прочее, и вие на юдеите каквото обичате, в името на царя, и подпечатайте го с царския пръстен; защото писмо, писано в името на царя и подпечатано с царския пръстен, не се отменява.

9 Тогава в третия месец, който е месец Сиван, на двадесет и третия му ден, царските секретари бяха повикани, та се писа точно според това, което заповяда Мардохей, на юдеите, и на сатрапите, и на управителите и първенците на областите, които бяха от Индия до Етиопия, сто и двадесет и седем области, във всяка област според азбуката й, и на всеки народ според езика му, и на юдеите според азбуката им и според езика им.

10 И Мардохей писа от името на цар Асуира, и подпечати го с царския пръстен, и изпрати писмата с бързоходци конници, които яздеха на бързи коне, употребявани в царската служба, от отборни кобили,

11 чрез които писма царят разреши на юдеите, във всеки град, гдето се намираха, да се съберат да станат за живота си, да погубят, да избият и да изтребят всичката сила на ония люде и на оная област, които биха ги нападнали заедно с децата и жените им, и да разграбят имота им,

12 и то в един ден, по всичките области на цар Асуира, сиреч, в тринадесетия ден от дванадесетия месец, който е месец Адар.

13 Препис от писаното, чрез който щеше да се разнесе тая заповед по всяка област, се обнародва между всичките племена, за да бъдат готови юдеите за оня ден да въздадат на неприятеля си.

14 И бързоходците, които яздеха на бързи коне, употребявани в царската служба, излязоха бърже, тикани от царската заповед. И указът се издаде в столицата Суса.

15 А Мардохей излезе от присъствието на царя в царски дрехи, сини и бели, и с голяма златна корона, и с висонена и морава мантия; и град Суса се радваше и се веселеше.

16 И юдеите имаха светлина и веселие, радост и слава.

17 И във всяка област и във всеки град, гдето стигна царската заповед и указ, юдеите имаха радост и веселие, пируване и добър ден. И мнозина от людете на земята станаха юдеи; защото страх от юдеите ги обзе.

1 А в дванадесетия месец, който е месец Адар, на тринадесетия ден от същия, когато наближаваше времето да се изпълни царската заповед и указ, в деня, когато неприятелите на юдеите се надяваха да им станат господари, (но напротив се обърна, че юдеите станаха господари, на ония, които ги мразеха),

2 юдеите се събраха в градовете си по всичките области на цар Асуира, за да турят ръка на ония, които биха искали злото им; и никой не можа да им противостои, защото страх от тях обзе всичките племена.

3 И всичките първенци на областите, и сатрапите, областните управители, и царските надзиратели помагаха на юдеите; защото страх от Мардохея ги обзе.

4 Понеже Мардохей беше големец в царския дом, и славата му се разнесе по всичките области; защото човекът Мардохей ставаше все по-велик и по-велик.

5 И юдеите поразиха всичките си неприятели с удар от меч, с убиване, и с погубване, и сториха каквото искаха на ония, които ги мразеха.

6 И в столицата Суса юдеите, избиха и погубиха петстотин мъже.

7 Убиха и Фарсандата, Далфона, Аспата,

8 Пората, Адалия, Аридата,

9 Фармаста, Арисая, Аридая и Ваезета,

10 десетте сина на неприятеля на юдеите Аман, Амедатаевия син; на имот обаче ръка не туриха.

11 На същия ден, като доложиха пред царя числото на избитите в столицата Суса,

12 царят рече на царица Естир: В столицата Суса юдеите са избили и погубили петстотин мъже и десетте Аманови сина; какво ли са направили и в другите царски области! Сега какво е прошението ти? и ще ти се удовлетвори; и каква е още молбата ти? и ще се изпълни.

13 И Естир каза: Ако е угодно на царя, нека се разреши на юдеите, които са в Суса, да направят и утре според указа за днес, и да обесят на бесилка десетте Аманови сина.

14 И царят заповяда да стане така; и издаде се указ в Суса, та обесиха десетте Аманови сина.

15 И тъй, юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на четиринадесетия ден от месец Адар, та избиха триста мъже в Суса; на имот, обаче, ръка не туриха.

16 А другите юдеи, които бяха по царските области, се събраха, та стояха за живота си, и се успокоиха от неприятелите си, като избиха от ония, които ги мразеха, седемдесет и пет хиляди души; на имот, обаче, ръка не туриха.

17 Това стана на тринадесетия ден от месец Адар; а на четиринадесетия ден от същия си почиваха, и го направиха ден за пируване и увеселение.

18 Но юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на тринадесетия и на четиринадесетия му ден; а на петнадесетия от същия си почиваха, и го направиха ден за пируване и увеселение.

19 Ето защо юдеите селяни, които живеят в градове без стени, правят четиринадесетия ден от месец Адар, ден за увеселение и за пируване, и добър ден, и ден за пращане подаръци едни на други.

20 Тогава Мардохей, като описа тия събития, прати писма до всичките юдеи, които бяха по всичките области на цар Асуира, до ближните и до далечните,

21 с които им заръча да пазят, всяка година, и четиринадесетия ден от месец Адар и петнадесетия от същия,

22 като дните, в които юдеите се успокоиха от неприятелите си, и месеца, в който скръбта им се обърна на радост и плачът им в добър ден, та да ги правят дни за пируване и увеселение, и за пращане подаръци едни на други, и милостиня на сиромасите.

23 И юдеите предприеха да правят, както бяха почнали и както Мардохей им беше писал,

24 по причина, че агагецът Аман, син на Амедата, неприятел на всичките юдеи, беше изхитрил против юдеите да ги погуби, и беше хвърлил пур (сиреч, жребий) да ги погуби и да ги изтреби;

25 когато обаче, Естир дойде пред царя, той с писма заповяда да се върне върху неговата глава замисленото зло, което беше наредил с хитрост против юдеите, и да се обесят на бесилката той и синовете му.

26 Затова, нарекоха ония дни Пурим, от името пур. За туй, поради всичките думи на това писмо, и поради онова, което бяха опитали в това събитие, и което им се бе случило,

27 юдеите постановиха, и възприеха за себе си и за потомството си, и за всички, които биха се присъединили към тях, непрестанно да пазят тия два дни, според предписаното за тях и във времето им всяка година;

28 и тия дни да се помнят и да се пазят във всеки век и във всеки род, във всяка област и във всеки град; и тия дни Пурим да се не изоставят от юдеите, нито да изчезне споменът им между потомството им.

29 Тогава царица Естир, дъщеря на Авихаила, и юдеинът Мардохей писаха втори път със силно наблягане, за да утвърдят написаното за Пурима.

30 При това, Мардохей прати писма до всичките юдеи в сто и двадесет и седемте области на Асуировото царство, с думи на мир и искреност,

31 за да утвърди тия дни Пурим във времената им, според както юдеинът Мардохей и царица Естир им бяха заповядали, и както бяха постановили за себе си и за потомството си, в спомен на постите и плача си.

32 И тая наредба за Пурима се потвърди със заповедта на Естир: и записа се в книгата.
ГЛАВА 10

1 И цар Асуир наложи данък на земята и на морските острови.

2 А всичките му силни и могъществени дела, и описанието на величието, на което царят въздигна Мардохея, не са ли написани в Книгата на летописите на персийските и мидийските царе?

3 Защото юдеинът Мардохей стана втори подир цар Асуира, велик между юдеите и благоугоден на многото си братя, като търсеше доброто на людете си и говореше мир за целия си род.

КНИГАТА ЙОВ
ГЛАВА 1

1 Имаше в земята Уз един човек на име Йов. Тоя човек бе непорочен и правдив, боеше се от Бога, и отдалечаваше се от злото.

2 И родиха му се седем сина и три дъщери.

3 А добитъкът му беше седем хиляди овце, три хиляди камили, петстотин чифта волове; и петстотин ослици; имаше и голямо множество слуги; така че тоя човек бе най-големият от всичките жители на изток.

4 И синовете му отиваха и правеха угощения в къщата на всекиго от тях на неговия ден; и пращаха да повикат трите си сестри, за да ядат и пият с тях.

5 И когато се изреждаха дните на угощаването, Йов пращаше за чадата си, та ги освещаваше, като ставаше рано заранта и принасяше всеизгаряния според числото на всички тях; защото Иов си думаше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърцата си. Така правеше Йов постоянно.

6 А един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана.

7 И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея.

8 После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?

9 А Сатана в отговор на Господа рече: Дали без причина се бои Йов от Бога?

10 Не си ли обградил от всякъде него и дома му и всичко що има? Благословил си делата на ръцете му, и имотът му се е умножил на земята.

11 Но сега простри ръка и допри се до всичко що има, и той ще Те похули в лице.

12 И Господ рече на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, що има той; само на него да не туриш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа.

13 И един ден, когато синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,

14 дойде вестител при Йова, та рече: Като ораха воловете, и ослиците пасяха при тях,

15 савците нападнаха, та ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.

16 Докато още говореше той, дойде и друг, та рече: Огън от Бога падна от небето,та изгори овцете и слугите и ги погълна; и само аз се отървах да ти известя.

17 Тоя като още говореше, дойде и друг, та рече: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.

18 Тоя, като говореше още, дойде и друг, та рече: Синовете ти и дъщерите ти, като ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,

19 ето, дойде силен вятър от пустинята, та удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху чадата ти, та умряха; и само аз се отървах да ти известя.

20 Тогава Иов стана, раздра дрехата си, и обръсна главата си, и като падна на земята, поклони се.

21 И рече: Гол излязох из утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне; да бъде благословено Господното име.

22 Във всичко това Иов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога.
ГЛАВА 2

1 И пак един ден, като дойдоха Божите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.

2 И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне на земята и от ходене насам-натам по нея.

3 После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото. И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.

4 А Сатана в отговор на Господа рече: Кожа за кожа, да! все що има човек ще го даде за живото си.

5 Но простри ръката Си сега, та се допри до костите му и до месата му, и той ще Те похули в лице.

6 И Господ рече на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му упази.

7 Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа, та порази Йова с лоши цирки от стъпалата на нозете му до темето му.

8 И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.

9 Тогава жена му му рече: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.

10 А той й каза: Ти говориш както говори една от безумните жени. Що! доброто ли ще приемаме от Бога, и да не приемаме и злото? Във всичко това Иов не съгреши с устните си.

11 А тримата приятели на Йова, като чуха за всичкото това зло, което го сполетяло, дойдоха всеки от мястото си, - теманецът Елифаз, шуахецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат.

12 И като подигнаха очи от далеч и го не познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си, като я хвърлиха към небето.

13 И седяха при него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.

1 След това Иов отвори устата си, та прокле деня си.

2 Иов, проговаряйки, рече: -

3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.

4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.

5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него: Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.

7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.

8 Да я прокълнат ония, коитокълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

9 Да изгаснат звездите на вечер-та й;Да очаква видело, и да го няма,И да не види първите лъчи назората;

10 Защото не затвори вратата намайчината ми утроба,И не скри скръбта от очите ми.

11 Защо не умрях при раждането,И не издъхнах, щом излязох из утробата?

12 Защо ме приеха колените?Или защо съсците, за да суча?

13 Защото сега щях да лежа и дапочивам; щях да спя;Тогава щях да съм в покой.

14 Заедно с царе и съветници на земята,Които си градят пусти стълбове;

15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си съссребро;

16 Или, като скрито пометниче, нещеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.

17 Там нечестивите престават дасмущават, И там уморените се успокояват.

18 Заедно се успокояват и плен-ниците. Не чуват гласа на насилника,

19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от го-сподаря си,

20 Защо се дава видело на зло-щастния. И живот на огорчения в душата,

21 Които копнеят за смъртта,иняма я. Ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища, -

22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?

23 Защо се дава видело на човека, чийто път е скрит, И когото Бог е преградил?

24 Защото вместо ядене,дохождами въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.

25 Защото онова, от което се боях,случи ми се, И онова, от което треперех,дойде върху мене.

26 Не бях на мир, нито на покой,нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
ГЛАВА 4

1 Тогава теманецът Елифаз, прогова-ряйки, рече: -

2 Ако започнем да ти говорим,ще ти дотегне ли?Но кой може се въздържа да не говори?

3 Ето, ти си научил мнозина,И немощни ръце си укрепил.

4 Твоите думи са заякчили колебаещия,И отслабнали колени си укрепил.

5 А сега това дойде на тебе,и ти е дотегнало;Допира те, и смутил си се.

6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование,И в правотата на пътищата титвоята надежда?

7 Спомни си, моля, кой някога е погинал невинен,Или где са били изтребени правдивите.

8 До колкото съм аз видял, ония,които орат беззаконие,И сеят нечестие, това и жънат.

9 Изтребват се от дишанетона Бога,И от духането на ноздрите Му погиват.

10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепотот него:

13 Всред мислите от нощнитевидения, Когато дълбок сън напада човеците,

14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръх-наха;

16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишината чух тоя глас:

17 Ще бъде ли смъртен човек праведенпред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

18 Ето, Той не се доверява наслугите Си, И в ангелите Си намира недо-статък, -

19 Колко повече в ония, коитоживеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват, като че ли са молци!

20 Между заранта и вечерта се събарят, Без да усети някой, изгубватсе завинаги.

21 Величието, което е в тях, не сели премахва? Умират, и то без мъдрост.

1 Извикай сега; има ли някой да ти отговори?И към кого от светите духове ще се обърнеш?

2 Наистина гневът убива безумния,И негодуването умъртвява глу-павия.

3 Аз съм виждал безумният като сее вкоренявал;Но веднага съм проклинал оби-талището му;

4 Защото чадата му са далеч отбезопасност;Съкрушават ги по съдилищата.И няма кой да ги отърве;

5 Гладният изяжда жетвата им,Граби я даже изсред тръните;И грабителят поглъща имота им.

6 Защото скръбта не излиза от пръстта,Нито печалта пониква из земята:

7 Но човек се ражда за печал,Както искрите, за да хвъркатвисоко,

8 Но аз Бога ще потърся,И делото си ще възложа на Бога,

9 Който върши велики и неизследими дела,И безбройни чудеса;

10 Който дава дъжд по лицето наземята, И праща води по нивите;

11 Който възвишава смирените,и въздига в безопасност нажалените,

12 Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършват предприятието си;

13 Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от ковар-ните се прекатурва.

14 Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат като нощем.

15 Но Бог избавя сиромаха от меча,който е устата им И от ръката на силния;

16 И така сиромахът има надежда А устата на беззаконието сезапушват.

17 Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава;Затова, не презирай наказанието от Всемогъщия;

18 Защото Той наранява, Той ипревързва Поразява, и Неговите ръце изцеляват.

19 В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.

20 В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.

21 От бича на езика ще бъдеш упазен, И не ще се уплашиш от погигибел, когато дойде.

22 На погибелта и на глада ще сеприсмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;

23 Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдатв мир с тебе.

24 И ще познаеш, че шатърът тие в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.

25 Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти както земнататрева.

26 В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен снопна времето си.

27 Ето, това издирихме; така е Слушай го, и познай го за своето добро.

1 А Иов в отговор рече: -

2 Дано само би се претеглиламоята печал,И злополуката ми да би се ту-рила срещунея на везните!3 Понеже сега би била по-тежкаот морския пясък;Затова думите ми са били необмислени.

4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене,Чиято отрова духът ми изпива;Божите ужаси се опълчват против мене.

5 Реве ли дивият осел, когато има трева?Или мучи ли волът при яслите си?

6 Яде ли се блудкавото без сол?Или има ли вкус в белтъка наяйцето?

7 Душата ми се отвращава да гидопре;Те ми станаха като омразно ястие.

8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

9 Да благоволеше Бог да ме погуби,Да пуснеше ръката Си, та ме посече!

10 Но, това ще ми бъде още утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб,която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.

11 Каква е силата ми, та да чакам? И каква е сетнината ми, та да издържа?

12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?

13 Не изчезна ли в мене по-мощта ми? И не отдалечи ли се от менеизбавлението?

14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.

15 Братята ми ме измамиха катопоток; Преминаха като течение напотоци,

16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;

17 Когато се стоплят, изчезват; Когато настане топлина, изгубват се от мястото си;

18 Керваните, като следват покриволиченията им,Пристигат в пустота и се губят;

19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;

20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;

21 Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.

22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.

25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?

26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян сакато вятър?

27 Наистина вие бихте впримчилисирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.

28 Сега, прочее, благоволете да мепогледнете,Защото ще стане явно пред вас, ако аз лъжа

29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.

30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?