Тракийска литотектонска единица

3.2.1. Тракийска литотектонска единица

Тракийската единица е разположена най-високо в разреза на метаморфитите, което обяснява и ниската степен на метаморфните промени в по-голямата част от скалите на единицата. Според нас първичната долна граница на единицата трябва да се корелира със синметаморфните навлачни контакти в подложката на нискокристалинния триаско-юрски разрез от района на Мандрица, Горно и Долно Луково, Меден бук, р. Марешница и др., влизащи в обхвата на Мандришката единица от Източнородопския метаморфен терен. В картен лист Славяново тази граница не се разкрива на повърхността. От юг е срязана от Маришката отседна зона, която се прокарва (Ж. Иванов, 1998) между селата Тополово и Златоустово, като на изток от Златоустово е покрита от неоген-кватернерни отложения. Горната граница се поставя в основата на трансгресивно залягащите палеогенски и неоген-кватернерни отложения на Горнотракийското понижение.

В рамките на к. л. Славяново Тракийската единица е представена само от скалите на дотриаско-юрската подложка, която е изградена от порфирни, равномернозърнести и аплитоидни метагранити и тяхната рамка от биотитови гнайси, амфиболити, ултрабазити и мрамори. Основната литоложка разновидност в рамката са биотитовите гнайси. Те са в незакономерно редуване с амфиболити и незначително количество мрамори. В тях са включени също и лещовидни тела от ултрабазити.

Лещите от масивни ортоамфиболити се наблюдават като будини в пара разреза от биотитови гнайси и като ксенолити в равномернозърнестите метагранити северно от с. Тънково. Те са с масивна текстура и нематобластова, гранобластова структура. Минералният им състав е представен от амфибол, епидот, плагиоклаз, кварц, титанит и руден минерал (илменит).

Макроскопски левкократните метагранити са светлосиви и сиви на цвят, средно- неравномернозърнести. Често имат шистозна текстура, като субпаралелната ориентировка на слюдестите минерали е свързана с анизотропната среда на формиране при синкристализационна деформация. Структурата им е хипидиоморфнозърнеста и гранолепидобластна.

Главните скалообразуващи минерали са мусковит, плагиоклаз, калиев фелдшпат и кварц. Като второстепенен е представен биотитът, а от акцесорните се срещат апатит, циркон и титанит. Наблюдават се и съвсем дребни зародишни зърна от гранат.

Петрохимичната характеристика е направена за трите разновидности метагранити. На дискриминантната диаграма, разделяща орто- от парагнайси, всички състави попадат в полето на ортометаморфитите. В класификационно отношение съставите попадат в полетата на гранитите и висококалиевите гранити.

Главните скалообразуващи минерали са биотит, мусковит, плагиоклаз, калиев фелдшпат, кварц. Като акцесорни най-често се срещат апатит и циркон. Основната маса е изградена от относително едри зърна и е с белези за пълна прекристализация. На фона на тази основна маса се открояват порфирокластите от калиев фелдшпат, които достигат на места до 1,5–2 cm. Някои от тях са карлсбадски срастъци. По линейни зони, резултат от деформацията, е започнала прекристализация, като са се образували дребни, бистри, полигонални зърна от калиев фелдшпат, кварц и плагиоклаз. В порфирокластите има включени плагиоклазови зърна, серицитизирани и с бистра обвивка от плагиоклаз. В сенките на натиск се отлагат спокойни, по-едри зърна от плагиоклаз и кварц, които образуват мирмекити. Рядко се срещат реликти от едри плагиоклазови порфирокласти, които са почти изцяло серицитизирани или заместени от полигонални зърна от кисел плагиоклаз.

Наблюдаваните микроскопски особености на скалите показват, че едропорфирният гранит е бил заварен от деформацията и е синкинетично метаморфозиран.
Равномернозърнести метагранити (Tr/mγ). Разкрития от равномернозърнести метагранити са наблюдавани в долините на Кютуклю дере и Адрен дере, северно от с. Тънково. Разглеждаме ги като част от метагранитите в района на Харманли. В посочените разкрития метагранитите са предимно биотитови, равномернозърнести, средно- до дребнопорфирокластични с ясно изразена шистозна текстура, определена от субпаралелното подреждане на слюдестите минерали.

Структурата на скалите е лепидогранобластна, понякога ивичеста, получена от обособяването на биотита и мусковита в тънки ивички и на плагиоклаза, калиевия фелдшпат и кварца в по-дебели ивици, на места лещовидно раздуващи се. Главните скалообразуващи минерали са биотит, мусковит, плагиоклаз, калиев фелдшпат и кварц.

В регионален план фолиацията затъва преобладаващо на СИ. В зоните на пластична деформация тя е огъната в гънки с посока на шарнирите около 100–110°.

Описаните скални рановидности са причислени от Боянов и др. (1989) към Прародопската метаморфна група с типови разрези на свитите от района на Белоречкото подуване. Разновидностите от Сакарски тип метагранити се разглеждат от тези автори като продукт на мигматизационни прояви – очни и хомеобластични мигматити. Детайлните изследвания на условията на метаморфизъм на смятаните за мигматити и характеризирани по-късно като метагранити са определени от Macheva, Kolcheva (1992). Посочените автори определят температура 430–470° и налягане 5–8 kbar. Тези данни се потвърждават и от характера на придружаващата метаморфизма деформация – около крехко-пластичния преход, както и от присъствието на асоциацията епидот–бяла слюда–хлорит и кисел плагиоклаз, която показва, че температурата не надвишава горната част на зеленошистен фациес и началото на амфиболитов фациес. Това означава, че ако Сакарските метаморфити са аналог на свитите от Белоречко те не са мигматити. Специализирани изследвания за РТ условията на метаморфизъм в рамките на картния лист Славяново не са правени. Данните от петрографските анализи очертават рамките на метаморфизма в амфиболитов фациес, без проява на мигматизация и анатексис. Анализът на проникващата фолиация показва еднакъв характер в метагранитоидите и тяхната рамка. Според изледванията на Ж. Иванов (1998) и Герджиков (1999) това е сигурен белег за едновременното им образуване при данни за еднократен метаморфизъм за двете разновидности и за триаско-юрската последователност в по-регионален план. Доказването на този метаморфизъм като алпийски се базира на факта, че еднократните прояви са засегнали и мезозойските триаско-юрски скали.

Въпросът за възрастта на протолитите на метагранитите остава открит. Съществуват две виждания – палеозойска и ранноалпийска. Има данни по K/Ar метод (Пальшин и др., 1989; Скендеров и др., 1986; Лилов, 1990; Бояджиев, Лилов, 1972 и др.), които показват ранноалпийска възраст между 100 и 140 Ma. Палеозойска възраст от 305 Ma показва една проба от порфирната разновидност на Сакарския гранит от райна на с. Шишманово (непубликувани данни на И. Пейчева – устно съобщение). Според Ж. Иванов (1998) и Герджиков (1999) теренните взаимоотношения и структурните особености на метаморфозираните гранити ги характеризират като ранноалпийски синтектонски гранити, метаморфозирани през алпийско време. Същите автори разглеждат рамката на гранитите като вулканогенно-седиментна алтернация с палеозойска възраст, която означават като ВТК (Вулканогенно-теригенен комплекс).
4. СТРАТИГРАФИЯ НА НЕОЗОЯ
4.1. ПАЛЕОГЕН
4.1.1. Принципи на подялба на палеогенските скали

Литостратиграфските единици са поделени на слоести и неслоести. Широкото развитие на вулкански скали, продуцирани от различни центрове, мотивира при тяхната подялба и картиране прилагането на комбинация от литостратиграфски и вулканоложки подход. В съответствие с това се отделят вулкански комплекси, най-често съставени от подкомплекси. Тези поделения със сложен вътрешен строеж принадлежат на категорията на официалните неслоести литостратиграфски единици, като са именувани с топонимно прилагателно и съответния рангов термин – вулкански комплекс или подкомплекс. Биномното означаване на ранговия термин (и чрез „вулкански”) го отличава от „официалния комплекс”, който в Българския стратиграфски кодекс се дефинира като литостратиграфска единица от смесени скали.

Вулканските комплекси и подкомплекси съдържат единици от по-нисък ранг, както неслоести, така и слоести. Последните могат да бъдат и вулкано-седиментни – свити и членове, респективно задруги и пачки, в случаите, когато вулканският (но не и епикластичен) материал е продуциран от съответния източник. Вулканските комплекси в отделни случаи са обединявани със седиментни свити и задруги във вулкано-седиментни групи.

Въведените от някои автори (Георгиев, Милованов, 2003, 2006) официални литостратиграфски единици, изградени предимно от вулкански скали, са интерпретирани като комплекси от смесени скали. В действителност се касае за единици от категорията на вулканските комплекси (Хрисчев, 2005). В този смисъл те са ревизирани при нашите изследвания, без промяна на авторството им.

Вулканските комплекси се продуцират от (палео)вулкани – самостоятелни или групирани по някакви белези. С оглед обвързването на литостратиграфската и палеовулканоложка информация е извършено ранкиране на вулканските структури с отчитане на комплексното им устройство, като са отделени (суб)структури от II, III и пр. порядък.

Пъстрата литостратиграфско-вулканоложка картина отразява сложно магмено-тектонско развитие на Източните Родопи, в което се отделят стадии, етапи и фази. Пространствено-времевите взаимоотношения на литостратиграфските единици и структурната им привързаност са показани съответно на Фиг. 2 и Фиг. 11. Двете схеми са разработени от Б. Йорданов в периода 1999–2006 г.

По-подробно принципите на подялба на палеогенските скали в Източните Родопи и произтичащите от това вулканоложки и тектонски интерпретации са изложени в обяснителните записки към картните листове в М 1: 50 000 Студен кладенец и Сусам.

Фиг. 2. Схема на съподчинеността, взаимоотношенията и регионалната привързаност на разноранговите литостратиграфски единици от палеогена в Източните Родопи (щрихованите полета показват застъпените единици в рамките на картния лист).

Абревиатурни обозначения:

ТД – Тракийска депресия; ЗИСЗ – Звинишко-Ибреджекска структурна зона; ГТД – Горнотракийска депресия; ДТД – Долнотракийска депресия; ККБВ – Комплекс на късния базичен вулканизъм; ПВК – Планинецки вулкански комплекс; КТК – Кисел тензионен комплекс; ЗДК –Загражденски дайков комплекс; ГВК – Гарвановски вулкански комплекс; ТВК – Татаревски вулкански комплекс; ЗВК – Звезделски вулкански комплекс; ПКЗ – пясъчниково-конгломератна задруга; МВЗ – мергелно-варовикова задруга; КТТЗ – карбонатно-теригенно-туфозна задруга
4.1.2. Ивановска група

Единицата е означена под това име за първи път от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф) по името на с. Иваново, Хасковска област, без да са следвани изискванията при въвеждането на официалните литостратиграфски единици.

Към състава на групата са причислени отделените от Горанов, Боянов (1996) Бисерска и Лешниковска свита, отнесени от номиниращите ги автори към обема на Крумовградската група. Главните основания за възприетата от нас промяна на литостратиграфската принадлежност на двете свити са установените на различни нива взаимоотношения на преход и зацепване с приабонската брекчоконгломератна задруга в самия типов разрез на свитите в Ибреджекския хорст.

В настоящите изследвания на Източните Родопи широко разпространената червенооцветена брекчоконгломератна задруга се официализира под наименованието Подрумченска свита. Така съставът на групата придобива следния вид: Бисерска свита, Лешниковска свита и Подрумченска свита. Като официална литостратиграфска единица Ивановската група се въвежда в Обяснителната записка към Геоложката карта в М 1: 50 000 – к. л. Харманли.

В регионален план скалите на групата изпълват Припекското съставно понижение. В рамките на изследваната площ в класическия си вид са представени материалите на Лешниковската и Подрумченската свита, изпълващи Лозенското понижение, като последната изгражда голяма част от Ибреджекския хорст.

Съобразно стратиграфската и позиция, възрастта на групата се определя като приабонска.

Скалите на Ивановската група представляват континентални седименти от различни фациеси. Те са пъстрооцветени и се характеризират с груботеригенен и разнообразен литоложки състав.
4.1.2.1. Лешниковска свита (LeE₃)

За първи път единицата е обозначена като Лешниковска песъчливо-конгломератна свита от Боянов и др. (1980ф). Като официална литостратиграфска единица се въвежда от Горанов, Боянов (1996) към състава на Крумовградската група. В предишните изследвания тя е описвана като „втори песъчливо-конгломератен хоризонт” (Боянов и др., 1962ф). Като свита от състава на т. нар. Припекска група е предложена от Йорданов (в: Саров и др., 2000ф), а като част от Ивановска група – от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф) и регистрирана при настоящите изследвания.

Седиментите на свитата заемат сравнително голяма площ в североизточния край на картния лист по периферията на Лозенското понижение. Отделни части от нея се разкриват при с. Болярски извор, както и по пътя между селата Селска поляна – Върбово и Малко Градище – Дъбовец в Ибреджекския хорст.

Долната граница на единицата не е разкрита на повърхността. Покрива се съгласно с бърз литоложки преход и се зацепва латерално с брекчоконгломератите на Подрумченска свита. В рамките на Лозенския блок свитата се процепва и покрива от материалите на Лозенския вулкански комплекс.

Единицата е изградена от незакономерно редуване във вертикална и латерална посока на дребнокъсови конгломерати до брекчоконгломерати с грубозърнести пясъчници. Кластичните скали прехождат помежду си и обазуват пластове с добре изразена слоестост и дебелина до 2–3 m.

Конгломератите преобладават. Цветът им е сив, жълтеникав или по-рядко ръждив, което на места ги прави трудно разграничими от скалите на Подрумченската свита. Те са полигенни, преобладаващо дребночакълни, с много добра обработка. Късовият състав е представен основно от нискостепенни метаморфни скали – филити, зелени шисти, вулкански и жилни скали, отлично заоблен кварц и др. Значително по-слабо са застъпени късовете от порфиробластични ортогнайси и гранити от непосредствената подложка. Свързващата песъчлива маса преобладава по количество. Тя е здрава, със сходни текстурни и структурни белези и състав като самостоятелно изграждащите пластове и пачки пясъчници.

Пясъчниците са ръждивокафяви, добре споени, едро- среднозърнести, с груба хоризонтална слоестост. Съставът им е полимиктов, с преобладаване на литокластите и кварцовите зърна. Той включва скални отломки, кварц, калиев фелдшпат, плагиоклаз, биотит, мусковит, турмалин, гранат. Свързващата маса е от поров тип, често варовита. На места се установява железодоломит-анкеритова спойка. Северно от района всред пясъчниците са описвани и тънки неиздържани въглищни лещи.

Дебелината на единицата е значителна, като в Лозенското понижение достига 500 m.

Йорданов (в: Саров и др., 2000ф) допуска, че тези скали са резултат на северно ориентиран алувиален снос от южно разположена подхранваща провинция. Те се отлагат в сравнително голям, удълбочващ се пресноводен (езерен тип) басейн.

Въз основа на стратиграфската позиция на единицата, разположена в основата на палеогенския разрез, се допуска ранноприабонска възраст.

Като официална литостратиграфска единица под това име свитата е номинирана при настоящото изследване на Източните Родопи. Въвеждането ù се прави в Обяснителната записка към картен лист Крумовград и Егрек – М 1: 50 000, където се намира геоложкият епоним (с. Подрумче) и типовият разрез.

Скалите на свитата са означавани с различни термини – хоризонт, подхоризонт, задруга. Общото в тези наименования е литоложкият състав – брекчоконгломератен (Р. Иванов и др., 1956ф; Костадинов и др., 1957ф; Горанов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф; Боянов и др., 1992; Георгиев и др., 1999ф).

От приабонските седименти Подрумченска свита има най-широко площно разпространение в изследваната площ. Тези материали изграждат по-голямата част от Ибреджекския хорст. Срещат се на значителни площи и в Лозенското понижение, както и като отделни изолирани малки разкрития около селата Славяново и Болярски извор.

Свитата заляга с размив спрямо метаморфния фундамент или се отделя с разломна граница от него. В Лозенското понижение единицата прехожда от подстилащата я Лешниковска свита. Покрива се несъгласно и трансгресивно от конгломератно-пясъчниковата задруга на теригенния комплекс и се процепва от скалите на Лозенския вулкански комплекс. В Ибреджекския хорст свитата се зацепва локално със скалите на Лешниковска свита и се съчленява и покрива с бърз преход, но по същество трансгресивно от най-ниските морски нива на карбонатно-теригенно-туфозната задруга. С останалите единици в рамките на хорста границите ù са предимно тектонски. В Горнотракийската депресия единицата се покрива с размивна граница от отложенията на неогена и кватернера.

Подрумченска свита е изградена главно от брекчоконгломерати, които се заместват незакономерно в разреза от конгломерати и грубозърнести пясъчници. Отново характерен за всички скални разновидности е наситеният червено-виолетов цвят. Размерът на късовете варира, като преобладава едрочакълната, на места валунна фракция. Материалът е слабо сортиран, включително и в пясъчниците. Слоестостта е неизразителна или е груба, хоризонтална и коса. Текстурата е неравномерна, пробладаващо кластподдържана. Свързващата маса е предимно песъчлива. В Лозенското понижение и Ибреджекския хорст късовете са предимно от нискостепенни метаморфни скали – зелени амфиболови шисти, филити, метадиабази и пр., а в подчинено количество са високостепенните метаморфити – порфиробластични, аплитоидни и мусковитови гнайси, гранити, кварц и др. Нискостепенните метаморфни класти са предимно с дребночакълни размери и добре заоблени. На отделни места се наблюдават едрочакълни до блокови, често групирани късове от мрамори.

Южно от с. Славяново и по периферията на Тракийската литотектонска единица, късовете в свитата са с по-големи размери – до блокови. Преобладават късовете от равномернозърнести гнайси и кварц, като на отделни места кластите издребняват до чакълни, а кварцът преобладава.

Дебелината на свитата в Лозенското понижение е около 150 m, а в Ибреджекския хорст надхвърля 1000 m.

Седиментите на свитата представляват делувиално-пролувиално акумулирани континентални образувания. Скалите се възприемат като преотложени продукти на латеритоподобна кора, развита по метаморфния терен в субаридна обстановка.

Фауна и флора в свитата не са установени, но поради факта, че прехожда нагоре в разреза в седименти с доказана приабонска възраст, се допуска, че тези отложения са образувани в началото на късния еоцен.