10 октомври 2013 г. Тема: здравеопазване

Най-често гръдната болка е тъпа или се усеща като повишена чувствителност в лявата част на гърдите. Понякога може да са налице кратки, остри, пронизващи болки в тази област, които имитират стенокардна болка. Друг път болката може да бъде като спазми на мускулите в лявата или в дясната част на гърдите, породена от мускулно пренапрежение.

Сърдечната невроза се предизвиква от физически и емоционален стрес, без да се открива органично заболяване на сърцето. Смята се, че състоянието може да е генетично предразположено и да се среща по-често сред членовете на една фамилия. Според някои изследователи, сърдечна невроза развиват по-често хора, прекарали повече инфекциозни заболявания и оперативни интервенции в детска възраст, хора със слаба фигура и заседнал начин на живот. По-често заболяването се среща при жени и може да се отключи в периода около бременност. Появата на симптомите е постепенна и затова е трудно за пациента да я свърже с някаква конкретна причина или състояние.

За разлика от нормалното чувство на умора, умората при сърдечна невроза не се повлиява от почивка. Тя се свързва с абнормално събиране на кръв във венозната система на корема и периферните вени, което намалява кръвотока към мозъка и сърцето, особено по време на физически усилия. Това обяснява по-често срещаните прималяване и замайване при сърдечна невроза, както и намаления капацитет на физически усилия.

Състоянието трябва да се разграничи от стенокардия и е нужно внимателна оценка на състоянието на пациента, преди да се приеме, че се касае за сърдечна невроза.

При наличие на болка в областта на сърцето се прави електрокардиограма за изключване на исхемична болест на сърцето. Може електрокардиограмата да не е достатъчна и се назначават лабораторни изследвания на сърдечните ензими - СК, СК - MB, тропонин, ЛДХ. При поява на оплакванията предимно при физически усилия може да се наложи извършване на стрес-тест с велоергометър или бягаща пътека. Често се налага и извършване на ехокардиография за изследване на състоянието на клапната система на сърцето, фракциите на изтласкване и други важни за функцията на сърцето параметри.

Държавата е загърбила 160 деца със страшната диагноза остра лимфо-бластна левкемия. Нито тя, нито здравната каса плащат две от лекарствата им, които нямат заместители.

Родителите на болните българчета вече са на края на силите си. Те не могат постоянно сами да купуват медикаментите. До края на 2012 г. производителите даряват нужните количества, но те вече са изчерпани, а нови няма да има.

От здравното министерство вчера казаха, че ще търсят механизъм за целевото плащане на лекарствата, тъй като сега такъв няма.

В декларациите си фирми отбелязват, че са купили сърдечни клапни протези на стойност от 569,23 до 1715,13 лв. А за всяка една от тях здравната каса плаща по 3600 лв. Стентовете, които спасяват при инфаркт, били вземани на цена от 136 до 586,75 лв. А НЗОК превежда по 1200 лв. за всеки стент. За кардиостимулаторите дава по 2400 лв., а находчивите търговци ги доставят на цени от 638,96 до 1715,65 лв. Ставните протези идват у нас с цени от 71,62 лв. до 3834,68 лв. а НЗОК плаща от 1080 до 2800 лв. За гръбначните стабилизации, които пристигат на стойност от 69,29 лв. до 251,12 лв., пациентите плащат по 3000-4000 лв. (те не се поемат от касата).

За проблема „Труд" неведнъж също е алармирал. Още преди 2 г. бившият зам.-директор на НЗОК д-р Дечо Дечев предложи чрез вестника ни както цените на лекарствата се сравняват с тези в ЕС и касата ни плаща по най-ниската стойност, същото да важи и за медицинските изделия.

Здравната министърка д-р Таня Андреева неотдавна коментира, че случващото се с цените на консумативите е недопустимо. На ход е здравната каса, която трябва да вземе нужните мерки, за да спре източването, обясниха експерти.

Това съобщиха за „Труд" от Националния алианс на хората с редки болести. Пациент-

ската организация заедно с още три сдружения отдавна настоява 6-месечните протоколи да станат едногодишни, което ще облекчи болните. Лечението си по този начин' получават пациенти с неинсулинозависим диабет, с множествена склероза, хронични вирусни хепатити, с рак и др.

Пациентските организации предлагат сред документите за новия протокол да се прилагат контролни изследвания от 3-тия, 6-ия и 9-ия месец така че, ако се налага, терапията да се смени.

Причината е, че според направени анализи за последните 15 години бюджетът на системата е увеличен два-три пъти, но качеството на здравните услуги в страната изобщо не се е повишило в същата степен.

Според финансисти орязването на бюджета ще засегне главно администрацията в министерството и няма да се отрази върху здравните услуги за гражданите. Специално средствата за спешна помощ ще се увеличат от 80 млн. лв. на поне 100 млн. лв., колкото държавата отделя за подслушване. Повече пари ще има и за психиатриите.

Намаляването на бюджета се прави и заради готвеното връщане на втория стълб в осигуряването. Властта вече обяви, че е възможно 1 или 2 процентни пункта от здравната вноска, която е 8%, да се отделят в резерв за стартирането на втория стълб след 2-3 години. Това е амбиция на тройната-коалиция още от предишния й мандат. През 2009 г. вноската бе качена от 6% на 8% с цел парите да се трупат в резерв, но събраните средства потънаха във фиска, след като ексминистър Симеон Дянков национализира резерва на здравната каса.

Новината е отпреди близо 3 години. Тогава за първи път се заговори, че цените, по които плаща институцията, не са актуализирани от 2005 г.

Лошото е, че за това време нищо не се е променило. А парите от нашите здравни вноски, с които касата щедро се разплаща, отиват в джобовете на фирми посредници.

Безспорно нещо трябва да се. направи. За съжаление ентусиазмът няма да дойде от страна на лекарите, защото прокуратурата разследва 136 неврохирурзи, облагодетелствали се с пари под масата от находчивите фирми.

Значи трябва да реагират пациентите. Както с протести и нетърпимост се посреща всяко грешно решение на здравната каса или здравното министерството, така трябва да действат и сега. Нали става дума за пилеенето на парите от нашите осигуровки! А ако и държавата реши да даде рамо със законодателни промени, успехът вече ще е гарантиран.

Въпросът обаче е дали всички искат да спрат теча за милиони?

Наскоро фондация „Център за Надежда" разпространи отворено писмо до президента на Република България, до премиера, до здравния министър, до председателя на НЗОК, до медиите...

В писмото се настоява за предприемане на бързи стъпки за преодоляване на унизителното положение, в което винаги са се намирали у нас лицата с трайни множествени увреждания, и се заплашва с организиране на гражданско неподчинение. Хората с колички вече бяха по улиците и по телевизиите. Председателят на фондацията Зоя Трифонова, майка на пораснало вече дете със споменатите увреждания, е ветеран в борбата за подобряване качеството на живот на хората с увреждания в нашата уж вече европейска страна. На писмото се получи и отговор - то тръгна по чиновническата верига. Но въпросът остава: европейци ли са нашите инвалиди?

Според заявени в съответните нормативни документи намерения, според стратегии и набелязани цели - да, европейци са. Но в нашата българска реалност - не чак дотам, както е рекъл един емблематичен за отечеството ни литературен герой. Поради едно изначално невярно дефиниране на проблема. Или поне - на една важна негова част. Което се потвърждава и от неотдавнашното решение на правителството да отпусне на всички деца с увреждания еднаквата сума от по 28 лева

Въпреки че в съответните институции очевидно има хора с отношение към проблематиката, които пишат доста грамотни и пълни с разбиране нормативни актове, остава си неразбирането на една тънкост на проблема. Която със сигурност я знаят само родителите на тежко увредени деца. И отвореното писмо на „Център за Надежда" е повод отново да се напомни за това.

Става дума за неразбирането, че не само децата, но въобще хората с увреждания не могат да бъдат поставяни под общ знаменател, защото те не са еднакви. Че техните нужди не са еднакви. И че децата, които могат да бъдат социално интегрирани, са различни от децата, които не могат, и че в нормативните актове трябва да се прави разлика между дете, което може да бъде социализирано и обучавано, и такова, по отношение на което бодряческите призиви за „равен старт", „равни възможности" или „равен шанс" звучат като цинизъм или най-малкото нямат никакъв смисъл. Да, осигуряването на равни възможности на хората с увреждания, които могат да се ползват от тях, е важно. Но има и друга не по-малка различна група.

Става дума за онези увредени хора, които са с множество трайни увреждания, и се отглеждат вкъщи от родители, които са се жертвали и са захвърлили живота си, но не и децата си на грижите на държавата. И за които никога и в никакви документи не се говори специално въпреки многото сладки приказки. Дори ако се споменава някъде из стратегиите за родители, то е свързано с предвиждането на санкции за онези от тях, които не обезпечават материално и не се грижат за увредените си деца. А за онези, които, обезпечавайки ги, живеят понякога на ръба на мизерията, съсипвайки не само своя, но и живота на цялото си семейство - какво се предвижда и най-вече какво се прави реално отвъд хубавите думи? Нищо. Ето за това иде реч.

И за 28-те лева, поставени в този контекст. Защото за семейството на леко увредено дете, което се самообслужва, ходи на училище, не се нуждае от памперси и прочие, 28 лева са едно. А за тежко увредено дете с детска церебрална парализа, епилепсия и дихателни проблеми - съвсем друго.

Каква е конкретната реалност? Какво са 28 лева за майката на голямо момиче, което получава от държавата приблизително около 250 лева на месец? И което тя отглежда сама и без средства (защото няма как да ходи на работа), а то е с квадрипареза и енцефалит (между впрочем след ваксинация!)? Момичето приема противоепилептични препарати (от цената на скъпия трилептал, да речем, майката доплаща 20 лева); купува й се от чужбина (познайте защо) примидон - 50 лева, ректален диазепам, който е животоспасяващ по време на гърчове, които може да завършат и трагично (ако детето, не-дай Боже, си глътне езика и майката не успее навреме да отвори сключените му челюсти), а ректалният диазепам действа почти мигновено. Но струва 50 лв. За страничните ефекти върху черния дроб трябват хепатопротектори, които също не са евтини; налага се прием на антибиотици за белодробен застой или за бъбречни инфекции - резултат от обездвижването, като препаратите за всички тези съпътстващи проблеми въобще не се поемат от здравната каса. Трябват и хормони заради страничните ефекти от противоепилептичните средства. И ако отгоре на всичкото порасналото вече момиче е на ръба да изпадне в кома всеки път при идването на месечния цикъл, му се предписва антидепресант, да речем - есцитил. Още 20 лв. Смятате ли? Рехабилитации, логопеди и други подобни „екстри" дори не влизат в сметката. Да не говорим пък за инхалатори и кислородни -бутилки, ако детето има белодробен проблем и прави астматични пристъпи.

Сигурно хората от съответните институции добре разбират, че тези 28 лева са малко. Но знаят ли всъщност колко малко са те именно за тежко увредените деца и семействата им?

Е, може и да стигнат за малко памперси. Което е и конкретният повод за отвореното писмо на фондация „Център за Надежда". В държавите от ЕС т. нар. абсорбиращи помощни материали са в позитивния списък на страните и са безплатни, или стойността им се възстановява на семействата.

У нас рисковата група, за която говоря, открай време се намира в положение, напомнящо геноцид, главно спрямо отглеждащия родител, най-често - майката, която зарязва живота и професията си, превръща се в пожизнена болногледачка, а милата ни родина пет пари не дава, че животът на пълноценни хора се руши.

Стремежът към буквалното хармонизиране на законодателството ни с европейското понякога води до недомислия. Като например въвеждането на механизма за закриване, реформиране и преструктуриране на специализираните институции за деца. Готови ли сме за това, къде ще се дянат децата от закритите 144 заведения? Много е европейско да се говори за извеждане от институциите и за осигуряване на приемна грижа в общността. Съответно трябват професионални приемни родители. Трескаво се търсят и доставчици на социални услуги - които по дефиниция са неправителствени (най-често родителски) организации, открай време вършещи несвършената от държавата работа.

И отново никому не идва наум, че успоредно с харченето на пари за обучаване и мотивиране на приемни родители(сиреч - чужди хора, които срещу заплащане се правят на родители) е хубаво да се мотивират и истинските и че деинституциализация може да има само като се осигурят добри условия на семействата (както е в Европа), за да не изоставят те увредените си деца, а да ги отглеждат, чувствайки вниманието и подкрепата на държавата. Защото ако родната майка изоставя болното си дете, кой чужд човек ще се нагърби да го гледа, макар и срещу заплащане? Според статистиката на УНИЦЕФ засега са настанени в приемни семейства... 25 деца с увреждания. И малък роден детайл: ако истинската майка стане личен асистент на детето си, тя няма право на друга подобна социална услуга. Но приемната майка -има! Не е ли това дискриминация спрямо истинските родители?

Тъй че хайде на първо място да мислим като българи в българската си реалност. А ако ще се правим на европейци, нека все пак това да не е чак толкова по бай-ганьовски.


Порция до 400 грама щади черния дроб
Доц. ДИМИТЪР БУЛАНОВ

Хирург от Първа хирургия на столичната университетска Александровска болница и неин и.д. зам.-директор

За заболяванията на черния дроб няма сезонност. Не е като при много други болести, например на стомашно-чревната система (язви и гастрити), които се обострят през есента и пролетта. Затова трябва да го пазим през цялата година.

Основният фактор, който може да провокира чернодробно заболяване, е начинът на хранене. Много важно е, ако хората имат проблем с органа, енергийността на приеманите храни да е във физиологичните норми. Просто казано в никакъв случай не трябва да се преяжда а да се хапва умерено, по няколко пъти на ден (най-малко три пъти) и в по-малки количества.

Често пациентите ме питат в какъв грамаж да са ястията, които поемат, за да щадят черния си дроб. Трудно е да се каже, защото е индивидуално. Причината е, че стомахът е орган с торбовидна форма,който може да помести голямо и много голямо количество храна. При всички положения обаче приеманата порция при нормалното трикратно хранене на средностатистическия човек е добре да бъде между 300 и 400 грама, не повече (количеството да включва всички ястия - от предястието до десерта). Но повтарям -много зависи на каква възраст е човекът, какви са енергийните му потребности, какво работи и какъв е здравословният му статус. Принципът на хранене със сигурност обаче трябва да е богато витаминен. В настъпващите студени месеци препоръчвам (особено на хората с наднормено тегло) да ограничат мазните, тлъсти и пържени ястия, както и по-големите количества алкохол. Нека хората да знаят, че смесването на различни по съдържание градусови напитки в комбинация с обилно хранене с мазнини, е високо рисков фактор за възпалителните чернодробно-жлъчни и панкреатични заболявания.

Кажем ли черен дроб, веднага идва и въпросът с пиенето. За мен категорично алкохол и щадене на органа са комбинация от две несъвместими думи. При всички случаи употребата на напитки в по-големи количества е вредна за организма. Няма намерена здравословна формула за това какъв алкохол да се пие и какъв да не се пие. Най-добре е да се консумират питиета със сигурен произход и които не съдържат отровни вещества, т.е. не са ментета. Но не бих се ангажирал с определение кой алкохол е по-вреден. Също е относително и да се каже коя е безопасната доза, тъй като за един е една, а за друг - различна.

Ако приемем, че съответният индивид е напълно здрав, че не взима медикаменти, които да са вредни в комбинацията с алкохол, тогава консумацията няколко пъти седмично на концентрат до 50 мл или чаша-две вино във вечерните часове не би била опасна (пак да подчертаем - това е твърде относително). Като хирург, който в практиката се е сблъсквал с различните последици от алкохола върху черния дроб и панкреаса, не смея да препоръчам каквато и да е доза.

Заболяванията на черния дроб са разнородна група и могат да се разглеждат от няколко аспекта. От една страна, са възпалителните заболявания като популярните хепатити (те са с вирусен причинител), които стават все по-разпространени. От друга страна, са болестите, свързани с промяна в структурата на черния дроб като цирозата. А до това изменение

най-често се стига след вирусни заболявания

Трета голяма група са ту-морните заболявания на органа - доброкачествени и злокачествени. Засягат го и различни кисти като кучешката тения (или казано на медицински език - чернодробна ехинококоза).

При всички оплаквания, които атакуват пространствено черния дроб, трябва да се отиде при специалист колкото се може по-бързо. Става дума за гастроентеролог и хирург (защото лечението в голяма степен предвижда операция).

Диагностиката на чернодробните заболявания се извършва чрез изследвания на кръвта, серума и урината, а след това идва ред на образните методи -рентген, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс. Благодарение на тях ние, специалистите, може да видим структурата на черния дроб (това става чрез съвкупността от приложението на методите на изследване), съответно да поставим точната диагноза и да започнем правилното лечение.

Пациентите често задават въпроса и кои чернодробни заболявания все по-често пращат в болница и съответно до хирурга?

За увеличаването на случаите на хирургичната патология има значение какво е нивото на клиниката и болницата, в която идват пациентите. А това невинаги е отражение на реалната заболеваемост. Заради масовото прилагане на качествени образни изследвания в последните години просто по-често се диагностицират различни заболявания на черния дроб. Това е обяснението.

И накрая един съвет: нека българите живеят, колкото се може под по-малко напрежение, за да се справи организмът им с предизвикателствата на всекидневието. Нека се хранят здравословно, да не прекаляват с алкохола, да изпитват удовлетворение от работата си, да се радват на добро семейство и да спортуват според възможностите на възрастта.

Целият този комплекс от начин на живот и заобикаляща ни среда би бил най-сигурната защита и за черния дроб.
Спорна е връзката с ефекта от цигарите

Ето какво казват специалистите:

✓ Черният дроб е„лабораторията" на човешкия организъм, защото в него се извършва обмяната на всички основни и допълнителни вещества, на белтъци, мазнини, въглехидрати, витамини, макро- и микроелементи, на жлъчните киселини, на билиру-бина, порфирините.

В черния дроб се синтезират също различни структурни, плазмени и ензимни белтъци и много други вещества, без които човек не може да живее нормално.

✓ Има ли връзка между цигарите и увреждането на черния дроб? Различни са изводите в медицинската литература. Според някои проучвания съществува такава обвързаност, а според други - няма.

✓ Със застудяването навън хората се заседяват повече у дома и съответно край трапезите. За да се избегне рискът от преяждане, добро решение е храната да се поема поетапно. А отделните части от приготвеното меню да се консумират през половин - един час, категорични са специалистите по хранене и диететика.

Родителите на болните българчета вече са на края на силите си. Отникъде не виждат помощ, а и не могат постоянно сами да покриват спасението на децата си. За тези майки и бащи времето е спряло там някъде през 2003-2006 г., когато хиляди онкоболни оставаха без лечение. Когато жени с оголени заради болестта глави сваляха перуките си в знак на протест пред Министерството на здравеопазването, а други продаваха пианото си, за да си купят месечната доза за химиотерапия.

„Най-абсурдното е, че за двата медикамента са необходими не повече от 60-100 хиляди лв. годишно! Не става дума за един милион или примерно 7000 лв. на месец. И когато знаеш, че при правилно проведена терапия, включваща тези две лекарства, децата

имат шанс да се излекуват напълно в 85% от случаите, си казваш как е възможно държавата да не помага?! Какво е товабезхаберие?", възмутено разказа Маргарита Борисова, председател на сдружението „Деца с онкохематологични заболявания".

Какво точно се случва днес, 10 години по-късно след онези времена?

Проблемите започват от края на 2009-а, когато двата медикамента - меркаптопурин и аспарагиназа, отпадат от Позитивния лекарствен списък и здравната каса спира да ги плаща. Производителят на първото лекарство прехвърли лиценза си за производство на южноафриканска фирма. „До ден днешен обаче тя не е направила постъпления да регистрира отново цена на медикамента у нас, за да може той пак да започне да се покрива от касата. А защо не го прави? Защото става дума за доставката на неколкостотин опаковки годишно и компанията няма икономически интерес да се появи и да присъства на пазара ни", добави Борисова.

Все пак се намира някакво решение. Но временно. Доскорошният производител дава дума да дарява медикамента на трите лечебни заведения, в които се лекуват децата със страшната диагноза - в столичната болница по детска онкохематология, в клиниките в Пловдив и Варна. И така до края на 2012 г., когато безвъзмездно осигурените лекарства изчезват. „По едно време във Варна бяха останали само 3 опаковки... Добре че имахме останали пари, пак от дарения, за да ги купим отвън", посочи Борисова.

Вторият медикамент отпада от позитивния списък при поредната пререгистрация, която се извършва на всеки 5 г. „За да го покрива нашата каса, съответният препарат трябва да се плаща поне в 3 държави (както бе регламентът доскоро). А аспарагиназата се покрива в две държави от ЕС, с които ние се сравняваме", каза още Маргарита Борисова. Жената посочи, че видът на препарата, който ние използваме, е известен в Европа като „евтината аспарагиназа" и по тази причина малко държави я поемат.

Следващата спирачка пред осигуряването на втория медикамент е, че той трябва да се доставя у нас с опаковка на български език. „Но количествата, които са ни необходими, са изключително малки – примерно през 2011 г. са били доставени 20 (вътре са с по 10 дози). Т.е. абсурдно е за толкова малък брой да се печатат опаковки на български. За щастие тук имаме обратна връзка с фирмата производител. Тя иска медикаментът й да попадне в платения списък, но някой трябва да направи компромис с опаковката", продължи да разказва Маргарита. Тъй като медикаментът не се продава в аптеките, а се прилага само в болниците, при това положение стига МЗ да поиска, може да направи отстъпка, предлагат родителите.

Има законов вариант за изход от тежката ситуация -двата медикамента да се доставят по Наредба №10 за лечение с неразрешените за употреба в България лекарства. Тя позволява болниците да поръчват доставката на спасителните препарати. „Проблемът е, че болниците нямат пари да купуват медикаментите, всички знаем в какво финансово състояние са! А МЗ продължава да ни прехвърля към прилагането на тази наредба", казаха още от сдружението. И обясниха, че те използват възможностите на наредбата, но плащането на медикаментите става с дарения или с личните им средства.

„Ние правим всичко възможно да купим лекарствата. Не оставяме децата си да умират. Отиваме в Гърция, Турция или Англия - кой където намери, купува ги, пренасяйки ги в джоба. Което е друг абсурд. Но докога така? Няма да издържим дълго", завърши Маргарита.

Експерти обясниха, че МЗ и агенцията по лекарствата по служебен път могат да установят регистрационен статут или актуални разрешения за употреба на двата продукта. Т.е. стъпките за разрешаване на проблема са много, всяка от тях обаче е свързана с ангажираността на високопоставени държавни служители и желанието им да помогнат на нуждаещите се деца", обобщиха специалисти.

„Труд" разполага с отговорите на Министерството на здравеопазването по проблема от екипите на няколко негови ръководства от 2009 г. насам.

Гергана Павлова, зам. здравен министър в кабинета „Борисов" с ресор лекарствена политика, пише през февруари 2011 г., че двата продукта не са включени в Позитивния лекарствен списък, затова няма как здравната каса да ги плаща. Но производителят е дал уверение за последващо дарение. Както става до края на 2012 г. Тя така и не дава вариант за друго решение на дефицита.

По-късно здравният министър Десислава Атанасова в писма до сдружението „Деца с онкохематологични заболявания" обяснява: „В условията на пазарна икономика не съществуват механизми, които да задължат притежателите на разрешенията за употреба на липсващите лекарствени продукти в страната да ги предлагат на българския фармацевтичен пазар." И тя препраща към наредба №10, независимо че болниците нямат пари да покриват терапията.

А от Министерството на здравеопазването коментираха пред „Труд" вчера, че проблемъте от няколко години и няма как за кратък срок да се посочи как ще се отстрани. Експертите отново щели да заседават, за да открият механизъм за целево плащане на тези продукти, тъй като към момента такъв няма.
Проф. ДРАГАН БОБЕВ, водещ експерт от солницата по детска онкохематология:

Решението е централизиран търг

Проблемът с доставянето на двата медикамента, с които се лекуват децата с остра миелоидна левкемия, е от години и вече неизбежно трябва да бъде решен. Изход от тежката ситуация е да се направи обществена поръчка за доставката чрез централизиран търг в Министерството на здравеопазването. По този начин ще се гарантира купуването на медикаментите на цени, които са изгодни както за

здравното ведомство, така и за фирмите дистрибутори или производители.

Абсурдно е родителите да се чудят как да се снабдят с лекарствата или как болниците да ги поръчат. Повече не може така.