10. Потребности и потребителско поведение

И при двата варианта на кардиналния подход се задейства правилото за намаляващата се пределна полезност. В резултат на това икономистите формират т.нар. Закон за намаляващята пределна полезност. Смисълът на закона е, че трябва да се търси противодействие на тази тенденция към намаляване на полезността и тя е в комбинирането на потреблението с други стоки така, че от тяхната по-висока полезност да се компенсира спадащата пределна полезност на други стоки.

Смисълът на Закона е да принуди потебителя да рационализира своето потребителско поведение. Това рационализиране се свежда до:

- от всеки ред се получава еднаква полезност;

- полезността от всеки ред да спомага за получаване на възможно най-голяма полезност от потреблението. Схематично Законът може да бъде илюстриран със следната таблица:

Пределна полезност на благата и полезност на 1лв.

Самата рационализация се извършва по формулата за взаимно заместване и допълване на потребностите от различните видове блага. Критерий за заместване е цената. Формулата е:

1. Допускаме, че е налице т.нар. двусекторна икономика, т.е. произвеждат се само два продукта, между които потребителят в зависимост от своите предпочитания трябва да направи съответния избор;

Графически кривите на безразличието имат следния вид:

За да се изгради моделът на кривата на безразличие, трябва да се отчита възможността за заместване на една стока с друга. Това става посредством т.нар. коефициент на заместване на стоките. Коефициентът представлява съотношение, в което потребителят може да замести дадено количество от една стока с друга стока така, че в крайна степен да запази неизменен полезен ефект от потреблението:

Пределната норма на заместване гласи, че заместването трябва да бъде такова съотношение, че да позволява на потребителя да запазва неизменния полезен ефект на потребление. От това се извежда и Закона за заместването. Той гласи, че колкото по-дефицитна е дадена стока, толкова по-голяма е нейната стойност при заместване. За да бъде изграден моделът на заместването трябва да се спазват следните 3 условия:

Графически бюджетната линия ще показва възможните комбимнации на потребление между двете блага. Тя има следния вид:

Бюджетната линия ще показва ограничените възможности на индивида в рамките на разполагаемия доход да прави съответната комбинация от блага. Това ограничние се нарича бюджетно ограничение. То показва възможните количества от комбинации между двет блага в рамките на разполагаемия доход. Бюджетното пространство е следващата величина, която показва съвкупността от всички стойностни блага, които могат да бъдат закупени при изразходването на целия или определена част от разполагаемия доход. В своето потребителско поведение индивида ще се движи около линията на бюджетните възможности, като вариантите са 3:

1. То е под линията на бюджетните възможности, което означава, че част от дохода не се потребява, а се спестява.

2. Потребителят се движи в границата на бюджетните възможности, което означава, че той потребява целия доход.

3. Когато потребителят се движи над бюджетните възможности, т.е. консумира повече, отколкото е разполагаемият доход.

Разликата между потреблението и разполагаемия доход ще бъде или за сметка на предишни спестявания или от други източници извън реализирания доход.

Измененията на потеблението в следствие промяната на дохода и изследването от пруския (герм.) социолог Ернст Енгел. Той открива следните 3 закономерности в потреблението на благата:

В случая при тези закономерности Енгел се ръководи от отделянето на отделните блага на предпочитаните и по-малко предпочитаните. Kоето значи, че с увеличаване на дохода семейството ще обърне внимание на онези блага, които до този момент поради финансови възможности са били по-малко предпочитани. Тези закономерности са общовалидни за отделните социални групи в различните страни и те са в основата на международните сравнения. Те се използват широко при маркетинговите проучвания.

Законите на Енгел са в основата на стратегията, прилагана от производителите за завладяване на съответните пазари.

Освен от дохода промените в количеството на купуваните блага стават и под влияние в промените на цените. Тук са възможни две последици от промяната в цените.

Бюджетното ограничение и бюджетната линия по правило се разглеждат в два аспекта: в статичен и в динамичен аспект. При статичния аспект дохода и цените са фиксирани и бюджетната линия се движи в зависимост от вкусовете и предпочитанията на индивида, като максимален ефект се получава, когато е изпълнена формулата:

Това значи, че наклонът на бюджетната линия ще зависи вече не от абсолютното равнище на съпоставените цени на благата. При това съпоставяне всяка от цените получава нова оценка, наречена “относителна релативнa цена” (ОРЦ). ОРЦ означава, че всяка от конкретните цени се разглежда не сама за себе си, а в съотношение с цените на останалите потребявани блага от индивида. Правилото е, че потребителят ще се движи в своето поведение от относителната цена на благото. Това значи, че всяка промяна в количеството на потребление на останалите блага ще дава отражение върху цената на благото, което ние съпоставяме, т.е. задвижват се принципите на пределните величини. При динамичния аспект има изместване на бюджетната линия под влияние на промените и в дохода и в цените. Комбинациите са три:

В крайна сметка потребителският избор и поведение ще зависят от дохода и предпочитанията на индивида. Потребителските предпочитания се показаха с помощта на кривите на безразличие, а доходите се ограничаваха от бюджетната линия. Съчетанието между тях дава т.нар. “потребителско равновесие” и графически той има следния вид:

Потребителското равновесие означава, че потребителят е постигнал тази комбинация, кочто в рамките на финансовите възможности му носи най-голямо удовлетворение. При това положение той не е съгласен да промени създалото се положение, за да не попадне на комбинация, която му носи по-малко удовлетворение. От икономическа гледна точка потребителското положение означава, че е постигнат синхрон между “мип”, “р”.

Първото последствие е, че с промяна на количеството на потребяваната стока се осъществява промяна в нейната цена, т.е. че ако поевтинее стоката, то потреблението ще нарастне, но не в същата пропорция, защото потребителят ще има възможност вече да избира друга по-удачна комбинация. Поевтиняването в случая е от икономическа, субективна гледна точка. Второто последствие е, че с промяната на цената се променят относителните цени на стоките, а оттам и разполагаемият доход. Независимо че сме приели дохода като константна величина, напрактика той се променя, защото се променят релативните цени. Това позволява и съответната промяна в комбинациите. Тези последици, породени от от промяната на цените са детайлно изследвани от Джон Хикс, който формулира два ефекта върху потребителското поведение. Първият ефект е изменение в съотношението на използваните стоки в потребителската кошница- това е т.нар. ефект на заместването и второ, изменение в реалния доход, нар. ефект на дохода. При ефекта на заместването ще се пренареждат стоките в потребителската кошница в резултат на промяната на относително релативните цени. Напрактика потребителят ще се ориентира към потреблението на стоки с относително по-ниски цени и ще се свива потреблението на стоки с по-високи, но при всички случаи ще спази принципа: “Предпочитам повече пред по-малко”. Това значи, че при правенето на комбинации той ще се стреми да извлече максимум продоволствие от тях. Това положение е известно в икономическата теория като крива цена- потребление. Има следния вид:

Ефектът на дохода зиразява промяната в дохода, която настъпва в потреблението в резултат на промяната в цената на една от стоките в потребителската кошница. Тази промяна засяга реалния доход, а той на свой ред ще движи бюджетната линия, защото се променят всички останали релативни цени. Това ще наложи пренареждане на потребителската кошница по познатата формула:

Ефектът на заместване и ефекта на дохода по различен начин се отнася към вида на използваните блага. При нормалните стоки ефектът на дохода е положителен. Това значи, че при намаляване на цената ще се увеличи реалният доход и потребителя ще реагира положително, като покачи потреблението на стоките. Обратно, при покачване на цената дохода ще намалее и потреблението се свива. При малоценните стоки ефектът на заместване и ефекта на дохода са отрицателни. Обикновено ефектът на заместване е достатъчно силен, за да надделее над ефекта на дохода, но самият характер на стоките води до това, че при промяна на дохода потреблението на тези стоки не расте със същия темп, а потребителят се ориентира към потреблението на нормални стоки. Това е т.нар. ефект на Джифин. Този ефект се обяснява със следния пример: ако цената на картофите спадне два пъти, потребителят няма да купува два пъти повече картофи, а ще купи парче месо към картофите. При превъзходните стоки положението е както при нормалните, но с условието за прагови промени в дохода в дохода и вида на стоката, на която се променя цената.

Раздел III


29. Фактори на производството и производствена функция
Най-същественият момент, който отделя човека от животинския свят е производството. За да се стигне до производство, човеството е извървяло дълъг път от търсенето на елементарни блага до съвременните технологии. Независимо от различното равнище на производствения процес общият момент е, че в него в една или друга степен присъства човекът с неговия труд. Този труд се материализира в определена дейност, крайният резултат от който е материален продукт или услуга. В крайна сметка човекът е решаващият фактор в производствения процес, независимо от това дали пряко участва в него или съпътства този процес. Производителният процес е процес на потребление на ресурси, които се превръщат в производствени фактори. Разликата между ресурс и фактор е, че ресурсът съществува като възможност за ползване, докато факторът е ползван ресурс.

Производственият процес може да се осъществява там, където са налице съответните предпоставки за съединяване на ресурсите в производствени фактори. Самото производство представлява съединяване на факторите с цел създаване на определен полезен ефект. Ресурсите най-общо се подразделят на две основни групи: демографски и природни. Демографските ресурси включват човешките ресурси с натрупания производствен опит, умение и управленско поведение. Природните ресурси включват всички естесвени и постоянни природни дадености, които не са резултат от човешкия труд, но се включват в производствения процес благодарение на създадената технология. Към тях причисляваме земя, природни богатства, климат, води, местоположение и пр. Наред с тези класификации в зависимост от степента на участие на човека в тяхното създаване производствените фактори се подразделят на два вида: личностни и веществени. Личностният фактор включва работната сила на човека, като под работна сила се разбира съвкупността от физическите и умствените възможности на човека, които той би приложил в производствения процес. Тук класиците, наред с работната сила говорят и за труда като личностен фактор. Разликата между работна сила и трудът според тях е, че работната сила е способността, а трудът е реализираната напрактика способност. Трудът е достояние единствено на човека, защото той включва три момента: осъзната дейност, целенасочена дейност, производствена насоченост, т.е. тази си дейност човека използва помощни средства, които са създадени или осмислени от него.

Трудът може да се класифицира по разичен начин:

I. Според вида на изразхованата енергия:

1. Физически;

2. Умствен труд.

II. Според подготовката:

1. Неквалифициран;

2. Квалифициран- изисква съответна подготовка и квлификация.

III. Според функционалното предназначение:

1. Изпълнителски (“ сини якички”) ;

2. Ръководен (“ бели якички”).

Вторият вид фактор е вещественият, включващ опредметените (материализираните) условия на човешки труд. Към него причисляваме предмети на труда и средства на труда. Предмети са всички онези неща, към които е насочена човешката дейност, за да може човек да задоволи своите потребности, т.е. това са онези неща, които човек откъсва от природата, за да може да ги потребява. Средствата на труда са всички онези неща, които човек използва, за да преодолее биологичните си потребности, т.е. това са нещата, които човек оставя между себе си и природата. Средствата на труда се подразделят на естествени и изкуствени. Естествени са всички органи, които човек използва в производствения процес. Изкуствени са всички онези неща, които човек създава, за да удължи своите сетива (крайници). В зависимост от функционалното си предназначение средствата на труда се подразделят на:

Съвкупността от средствата на труда и предмети на труда образуват средствата за производство. Те, в съчетание с използваната работна сила, образуват организацията на производството. Организацията е система на съгласуване и съединяване на факторите за производство. В крайна сметка производственият процес може да се разглежда като съотвена комбинация от фактори на производство, като функцията е:

Тези фактори според класиците са земя, труд и капитал, а според неокласиците са земя, труд, капитал и предприемачество.

30. Разделение на труда. Организационен принцип на производството

I. Във вертикална посока- включва 3 стъпала: производство, разпределение и потребление.

II. В хоризонтален аспект- заключава се в това, че:

1. Във всяко стъпало се формират едни и същи предприятия, които произвеждат еднаква продукция и се конкурират помежду си.

2. Тези предприятия се специализират в такава степен, че в крайна сметка могат да произведат един краен продукт. Така най-същественият резултат от ОРТ е специализацията на производството. Това е такава система на производство, при която отделни предприятия участват в отделни операции от производството на крайния продукт. Специализацията на производството има както положителни, така и отрицателни черти.

Положителните страни са:

- значително нарастване на производителността на труда поради това, че работникът придобива автоматизация в своите действия;

- усъвършенстване оръдията на труда;

- облекчаване на труда на работника;

- специализацията води до намалзване времето за подготовка и обучение на кадрите.

Отрицателните страни са:

- ограничаване на тврческия характер на труда;

- значително физическо и умствено натоварване на работника;

- трудности при преминаване от една към друга професия;