В малките болници докторите вече с половин заплата

Картината обаче ще става още по-тежка, докато замислените реформи не станат факт. И лекари, и пациенти са съгласни, че 414-те болници в България са много. А в тях има много кухи звена, които единствено гълтат пари за ток, вода, отопление, консумативи и лекарства, без да оказват нужната помощ на болния. А той като футболна топка често бива хвърлян лекуван-недолекуван от общинската болница към областната и най-накрая пристига в университетската. През това време парите от 2-3 клинични пътеки са източени.

Толкова обсъжданото преструктуриране на болниците става още по-належащо, защото есента и зимата наближават. А не се знае с какъв процент за здравеопазване от брутния вътрешен продукт ще посрещнем новата година. Не е тайна, че думата на финансовия министър е по-тежка от тази на здравния.

С 50% по-малко пари са взели например в белослатинската болница миналия месец. Там работи и освободената от Либия медсестра Ваня Червеняшка, която е старша в детското отделение. Тя и нейни колежки разказаха, че орязването на възнагражденията започнало още от ноември м.г. “И затъваме в дългове”, алармира “Труд” Червеняшка. Тя по фиш трябва да взима като старша 470 лева, но вече получава 210 лв. И добави: “Независимо че в нашето звено имаме достатъчно пациенти, като се поделят парите от здравната каса между отделенията, и в нашето накрая се получават по-ниски възнаграждения.” Дотолкова е затегнат коланът, че месечно на отделението се отпускат по 2-3 праха за пране. Които естествено не стигат доникъде. Така било и с други хигиенни препарати. “Да не говорим, че по-голямата част от пациентите са ромски деца, които заради лошия начин на живот понякога приемаме по 2-3 пъти месечно. И то с едно и също заболяване, но не можеш да върнеш дете под 1 г.”, добави Червеняшка.

Болницата в Бобов дол, която е известна като местния “Пирогов” (заради миньорите в града), била на път да фалира. Пациенти и лекари в града коментират, че не може без лечебното заведение. “Представете си 1100-1200 миньори под земята във всеки момент. Не дай Боже да се случи инцидент. На пострадалия първо тук ще му окажат помощ”, говорят в града. Но клиничните пътеки в болницата от 47 вече са 18.


Кой погасява дълговете?
Въоръжени” с погасителни планове, някои големи болници започнаха да чистят дълговете си. Те обаче имат реален шанс да преодолеят част от затрудненията - имат пациенти и извършват високоспециализирана дейност.

“Ето, преди няколко дни директорът на Александровска болница (проф. Лъчезар Трайков, бел. ред.)дойде при мен и заяви, че въпреки кризата е погасил 1 млн. лева”, разказа пред журналисти здравната министърка проф. Анна-Мария Борисова. Военномедицинска академия също ликвидира просрочените си задължения, заяви началникът й ген. Стоян Тонев.

С преструктурирането на болничната помощ и превръщането на легла за активно лечение в такива за долекуване разходите в болничната помощ значително ще паднат, категорични са експерти от здравното министерство. Защото не може за обикновени възстановителни процедури пациентите да се приемат в болниците, където лечението е много скъпо.

“Естония например е намалила почти наполовина активните си легла и ги е направила за долекуване. С тази реформа тя получи толкова много пари от Европа, за което можем само да завиждаме”, добави проф. Борисова. Тя е категорична, че обществото е готово за реформите, но “някои лекари са си намерили местенцата и резистират, не искат промени.”

“Това ни обрича на фалит”, предупреди д-р Неделчо Тотев, шеф на чирпанската болница.

В областната болница в Сливенспират плановите операции. А с парите, които са получили за работата си през август, няма да успеят да се изплатят дори заплатите, казаха от лечебното заведение.


Затвориха 8 отделения в Разград
Осем отделения на болницата в Разград затварят врати заради орязания с 40% делегиран бюджет. Лекарите поемат само спешни случаи, а всички планови дейности са отложени за по-добри времена. Засега мярката ще е до края на август, но и ако през следващото тримесечие няма средства, ограниченията ще останат в сила и наесен.

“За август имаме само с 375 000 лв., а трябваше да са над 600 000 лв. В тази ситуация се наложи да чистим отпуски и да пускаме хора в неплатени”, обясни директорът д-р Иван Петров. Ръководството оглежда щатовете и за съкращения, но лекари няма да се съкращават, защото и без това не достигали.

Шефката на най-малката болница в региона - в Кубрат, д-р Павлина Мичева пък каза, че за месец ще се справи въпреки орязаните пари, защото има резерви.


В Преслав пестят от храната
Вече цял месец болницата във Велики Преслав, Шуменско, не предлага храна на пациентите си, но учудващо те не роптаят. Ядат домати и сирене по стаите и се радват, че има кой да ги лекува. Засега още не си носят илачите от вкъщи. В момента са заети 40 легла. Управителят д-р Милчо Мавродинов обяснява, че са спестили около 7 000 лв. от отрязаната храна. Фирмата, която готвела, се отказала. Наели нова, но сега се прави ремонт на стола.


Теглят кредити, за да се издължават
С кредит ще покриват задълженията за заплати и належащите плащания за консумативи в чирпанската болница. “Получихме разрешение от общинския съвет да поискаме овърдрафт от банка, с който да погасяваме дълговете”, съобщи шефът на болницата д-р Неделчо Тотев. Така той се надява да задържи лекарите си, които вече били демотивирани и заявявали намерения да напуснат.

В момента ръководеното от него лечебно заведение има натрупани 500 хил. лв. дългове, а всеки месец се бави плащането на заплатите на 150-те служители. “Изправени сме пред фалит, ако някоя фирма потърси по съдебен път вземанията си”, заяви д-р Тотев. Лечебното заведение в града на Яворов все пак ще остане МБАЛ, след като бе обсъждан вариант и за превръщането му в болница за долекуване.

В Чирпан недоволстват все още от това, че останаха с 11 клинични пътеки по-малко през тази година. “След реформите бяха отрязани най-доходоносните пътеки - кардиологичните”, жалва се д-р Тотев. Той припомни, че населението, обслужвано от болницата, се нуждае най-вече от този вид специалисти, защото все повече застарява.


Радомирки раждат у дома
Вече осми месец болницата в Радомир не работи. В началото на януари всички лекари напуснаха заради неплатени заплати. Официална заповед за закриване на болницата няма, чакат се по-добри финансови времена, обясниха от общината.

Радомирци са принудени да пътуват до Перник на лечение. Тежко е положението с ражданията. Защото родилките трябва да пътуват 15 км до миньорския град. Ако нямат кола, плащат на такси, което излиза около 20 лева. Затова много майки предпочитали да раждат вкъщи, за да спестяват пари, твърдят от Общинския ритуален дом в Радомир.

Това съобщи д-р Атанас Атанасов, управител на болницата в гр. Нови пазар, Шуменско. Той се ожали, че от февруари за реално извършената дейност им се плащат 80%. За юни пък не са получили нищо и затова трупат задължения към персонала и доставчиците на консумативи. Борчовете им са 420 хил. лв.

Сега дошъл нов удар - от здравната каса им предложили анекс към договора, в който от август има много ограничени лимити. Отпускат се 86 800 лв. при нужни 100 000 лв. само за заплати. “Не знам дали ще го подпиша, първо ще се обърна към общинския съвет. Ако от кметството не ни помогнат, не е ясно как ще се справим”, категоричен е д-р Атанасов. Алтернативата е част от персонала да бъде пуснат в неплатен отпуск, въпреки че хората имат неползвани полагаеми.

Сред хората от региона вече вървели слухове, че болницата няма да функционира. 4 общини с 45 000 население разчитат на здравното заведение в Нови пазар и още в началото на годината те се вдигнаха на протест да я бранят.

“Има ропот сред работещите в болницата, но той не е насочен към мен. Всички знаят, че здравната каса ни дължи пари. За март, април и май все още не са ни платили по 20% от изработените средства, а за юни и юли не са давани никакви суми. По тази причина внесох жалба срещу касата в Административния съд в Търговище”, каза д-р Димитров. И съобщи, че районната здравна каса ще се опита да накара болниците да подпишат нови анекси към договорите, за да им отрежат още повече парите.

От догодина болницата ще остане без хирургия, което донагнети напрежение и стана повод за политически борби между кмета на Попово д-р Людмил Веселинов (БСП) и ГЕРБ.

- Закъсненията в плащанията от касата създават проблеми и в болницата в Омуртаг.Там ръководството й все още намира начин да дава заплати. “Бюджетът за м.г. бе 216 000 лв., сега падна на 114 000 лв., а имаме информация, че се иска редуцирането му до 98 хил. лв. Това вече е пълен абсурд”, заяви управителят на болницата д-р Боян Филев. Заради ограничените пари той вече е направил съкращения, като от 212 щатни бройки оставил 178. Задълженията към доставчици са близо 260 000 лв., като вече е имало отказ на фирма да доставя нови лекарства, докато не се изплатят старите.

Около 4 милиона лева са нужни на община Пловдив, за да заработи инсинераторът, в който ще бъдат изгаряни отпадъците от всички болници и медицински заведения в Южна България, съобщи ресорният заместник-кмет Александър Долев. Досега в пречиствателната станция за болничните отпадъци, изградена в южната индустриална част на града под тепетата, са инвестирани над 7 млн. лева, а по международна спогодба за опазване на околната среда вече е доставена скъпата техника от Швейцария и остава само да се свържат отделните машини. От община Пловдив търсят варианти и за частно партньорство за довършване на инсинератора, за да може той да заработи още в края на тази година.

Изискванията към кандидатите за консултанти са висше медицинско образование, докторантура и поне 18 г. лекарска практика след завършването на университета. За позицията се изисква още поне 11 г. от стажа да са по конкретната специалност. Новото отделение към болница Ibn Sina в Кувейт

търси и специалисти лекари, за които изискванията са същите, но нужният стаж по специалността е 3 г. Кандидатите за работа могат да подават документи - автобиография, копия от дипломите си, сертификати за стаж и копие от

паспорт в посолството на Кувейт у нас. Заплащането е според специалността, стажа, но конкретни суми не са посочени.

Приемете най-сърдечни поздравления по случай осемнадесетата годишнина на в. "Стандарт". С професионалните качества, които вашият екип доказва ежедневно - обективност, настъпателност, борбеност и грижа към проблемите на българските граждани, вие сте на пулса на събитията в различните области на обществения ни живот. Използвам случая, за да отбележа, че ценя и уважавам работата на журналистите в нашия напрегнат, динамичен и променящ се свят. По случай празника на вестник "Стандарт" желая на целия редакционен колектив здраве, спорна работа и много нови професионални успехи!