лв. заплата в болницата с най-яки дългове

Някои медици получават огромни заплати, а други - 400 лв.

Срещу 60 000 лв. месечна заплата се разписват лекари в инвазивната хирургия на най-голямата болница в държавата - пловдивската “Св. Георги”.

Тя е и национален рекордьор по дългове - близо 40 млн., установи проверка от агенция “Медицински одит” към здравното министерство. Засечена е и разлика в заплатите около 20 пъти.

Вчера в Шумен, Разград, Габрово и други градове спряха плановите операции, тъй като парите им били орязани с 30%.

“Ще харчат толкова, колкото има!”, категоричен бе премиерът Бойко Борисов. Големите болници в София подписали своите анекси.

Още по времето на министър Божидар Нанев дебелите надници всяха раздор , защото други се подписват под 400-500 лева месечно, при това не ги получават редовно.

"Заплатите тук са като зеле със свинско, будалите хрупат зелето, а за други остава чиста мръвка", сравни ситуацията бивш началник в здравното заведение.

Примерно в инвазивната кардиология 25 хиляди лева на месец не ги харесват, а има колеги, дето редовно си заработват до 60 хил., коментират хирурзи. Сегашният шеф на болницата доц. Джамбазов предпочита да замълчи дали е така.

Други пък едва стигали до 1000 лв., и то с нощния и извънредния труд. Може би затова в инвазивното за 8 места се борят 35 кандидати. А за останалите клиники не достигат кадри.

В средата на юни медиците се вдигнаха на протест, защото получавали едва 30% от заработеното. Доцент рентгенолог се водел на щат 430 лева, но няколко месеца вземал едва по 100-200 лева аванс.

аборантки също от януари си чакали пълната заплата от 342 лева. Изхранваме цяла армия от близо 100 души администратори, негодуват медиците.

Бунтът в "Св. Георги" беше сред първите сериозни изпитания на проф. Борисова като здравен министър. Дни след това тя спусна доц. Джамбазов за нов шеф.

40 милиона лева надхвърлят вече задълженията на здравния мастодонт, показват последните проверки на изпълнителната агенция "Медицински одит". Болницата с близо близо 1400 легла и 2400 души персонал обслужва 8-9 на сто от населението на страната.

За десетина години в "Св. Георги" се извъртяха няколко директори, но нито един не успя да стопи борчовете. Напротив, след всеки нов те застрашително набъбват с по 4-5 млн. лв.

"Поех болницата с 22 млн. лв. на червено, сега са с 2 млн. повече", призна през август миналата година доц.

Илия Баташки, когато отстъпи поста на доц. Божидар Хаджиев.

Приемникът му почти моментално контрира, че дълговете всъщност са поне с 13 милиона отгоре и минават 35. Месечно се трупат над 200 хил. лв. нови задължения, обяви Хаджиев и се закани да спре изтичането и да изведе "Св. Георги" на печалба.

Тъкмо непопулярните мерки, които подхвана Хаджиев, го направиха един от най-мразените шефове на болницата.

От 37 клиники само 9 са на печалба, показа първият разбор в "Св. Георги" преди година.

Въпреки това всички началници си начисляват премии върху основните заплати, това прави минимум 1000 лв. месечно, а за останалия персонал около 300, пресметна тогава Хаджиев. И оряза бонусите на губещите звена.

Липсата на административен опит обаче си каза думата, за няколко месеца хирургът се оплете в цифрите и батакът в най-голямото здравно заведение у нас стана още по-голям, дори основните заплати започнаха да закъсняват.

Именно напрежението за заплатите стана формалната причина министър Борисова да смени преди малко повече от месец доц. Божидар Хаджиев със специалиста по УНГ доц. Карен Джамбазов.

"Горкият, като синя каска го мобилизираха, ще изгори", коментират негови колеги.

Само за погасяване на забавените заплати трябват спешно 12 млн. лв., отделно още 6 са необходими за разплащане с доставчици.

В същото време освен официалните парични потоци в университетската болница се изливат милиони от търговски обекти на територията й. "По-заредени сме от мола", шегуват се медиците.

Няма етаж, на който да не кипи търговска дейност - хранителни магазини, дрогерии, кафе-автомати, зарзават.

Първият документ, който получих, беше констативният протокол на "Медицински одит", призна новият директор доц. Карен Джамбазов. В него се описват сериозни финансови и юридически нарушения вследствие на безстопанственост.

Открити са куп наематели, които не са свързани с основния предмет на дейност. Кафенетата наоколо продават свободно бира, въпреки че е забранено.

Шефката на "Медицински одит" доц. Златица Петрова се хванала за главата от резултатите. Такова нещо не била виждала в никое здравно заведение.

Не е ясно как са сключвани договорите. Какви наеми се плащат е сред най-пазените тайни от всички предишни ръководства.

"Дайте ми време, назначил съм проверка, до края на август ще има резултати", поиска отсрочка доц. Джамбазов.

Другите констатации в одита са, че ценоразписът в болницита не е утвърден от борда на директорите.

Това пък създава предпоставки за своеволия и прибиране на безотчетни пари от пациентите.

Медицинският съвет на "Св. Георги" пък се е събирал само 4 пъти за около година, но от заседанията нама протоколи. Допълнителен хаос създава и липсата на интегрирана информационна система. Така не се знае колко се харчи за всеки пациент.

Освен това няколко клиники имат дублиращи звена, пример за това са лабораториите, а те са скъпо струващи дейности.

Заради тези неразбории дори доставчиците вече гледали с резерви към болницата, не са рядкост случаите, когато отказват да доставят важни лекарства.

Ако някой си мисли, че УМБАЛ "Св. Георги" може да излезе на печалба, е нездраво мислещ администратор. Една от шестте основни функции на болницата е социалната, коментира сега ситуацията доц. Илия Баташки.

Той твърди, че е поел болницата, когато е обслужвала 5% от пациентите в България, увеличил ги на 8%. Тогава болницата била с 22,7 млн. лева дълг към доставчици. След 4 години управление въпреки усилията на екипа задълженията стигнали 27,8 млн. лв.

"За същите 4 г. направихме 270 млн. лв. оборот, а само инфлационният индекс за това време е 28%", добавя Баташки.

И не пропуска да уточни, че наследникът му на поста Божидар Хаджиев е обявил, че поема болницата с дълг от 35 млн. лв. И само за 10 месеца е успял да ги направи 39 милиона.

Хаджиев обаче е на друго мнение. "По време на моето управление в продължение на 9-10 месеца болницата бе на 2, 8 млн. лв. печалба. За натрупаните задължения трябва да се пита този, който бе начело преди мен.

Аз дългове нямам. Нека вече тази тема за дълговете не се рови. Сегашният директор доц. Карен Джамбазов е млад, но управлява много добре. Искрено му пожелавам успех. Уверен съм, че той ще се справи!"

"За 2 години УМБАЛ „Свети Георги" - Пловдив трупа по 3 млн. лв. годишно дългове, сочи одитът на болницата. За първата половина на 2010 г. приходите на лечебното заведение надвишават разходите с 1 млн. лв.

Болницата задлъжнява с 36 664 хил. лв., от които 19 228 хил. лв. са просрочени. Одитът установява, че въпреки колосалните загуби заплатите неизменно растат.

Просто защото са залагани увеличения всяко тримесечие на база на предходното. Въпреки ниските на пръв поглед основни заплати - 350 лв. средно, брутните доходи са 4 до 6 пъти по-високи от основната заплата, а в някои случаи разликата е и над 20 пъти.

”Белите престилки” от някои звена се разписвали във ведомостите срещу суми, в пъти по-високи от колегите си в други, сочи одитът. Например инвазивните кардиолози, кардиохирургията и съдовата хирургия вземали повече от ендокринологията, пулмологията, неврологията.

Към болницата имало спецфонд ”Менажиране и управление на финансовите ресурси”, който заделял 1% от парите за заплати. Нямало документи за какво се използва натрупаното в него. Вероятно през този фонд се изплащат възнаграждения на изпълнителния директор и съвета на директорите, допускат проверяващите.

Към основните заплати се начислявали “допълнителни възнаграждения с постоянен характер”- общо 12 на брой. По празници се вземали суми, равни на 2 пъти основната заплата.

В последните три години болницата неизменно е на загуба - по 3 млн. лева годишно. За първото полугодие на 2010 г. болницата за първи път излиза на печалба. На всеки процент увеличение на приходите от 2007 до 2009 г. болницата вдига парите за заплати с 0,5- 0,7%, които качват разходите.

В пари, всеки процент увеличен приход вдига парите за заплати с между 179 и 251 хил. лв. Рязък скок на пациентите минали през спешните кабинети установява одитът - с 34% прираст на годишна база. В абсолютни цифри от 8805 пациента през 2008 г. до 11608 пациента през 2010г.

Въпреки твърденията в докладите на ръководството, повечето пътеки, които УМБАЛ "Св. Георги" обслужва, са рентабилни, т.е. приходите от НЗОК по тях надвишават разходите, заключава одитът.

- Доц. Джамбазов, защо болницата е все в челото на класацията в страната по дългове?

- "Свети Георги" е поела ролята на буфер на здравеопазването в региона. Тя осигурява 24-часова спешност, в това число на най-тежките случаи в областта. А тяхното лечение най-често е свързано с високи разходи.

Спешните са около 40% от общия брой на постъпилите пациенти в болницата, като голям процент от тях не са и здравно осигурени. Относителният дял на онкоболните е около 12% от всички преминали болни. Трябва да се има предвид и закъсняващото финансиране на извършената дейност по клинични пътеки от НЗОК.

- Как се формират заплатите?

- Определят се от система за разпределение, която отговаря на всички законови и подзаконови нормативни актове. Тя не е в противоречие с действащия в момента Национален рамков договор и стриктно следва Инструкция №1 на Министерството на здравеопазването.

Системата за организиране и разпределение на средствата за работна заплата се разглежда от новото ръководство на болницата, което до края на месец август ще излезе с виждане по въпроса за размера и структурата на възнагражденията в бъдеще.

- В кой сектор в болницата са най-високи възнагражденията? Например в ”Инвазивна кардиология ” се получават по 60-70 хиляди на месец.

(Отказва да коментира.)
Оперират само по спешност или ако платиш

Болниците спират планови операции, освен ако пациентите не си платят консумативите, обяви д-р Цветан Райчинов, шеф на лекарския съюз (БЛС). Причината са разпратените от касата анекси.

От март насам болниците не са получили 20% от сумите за отчетена дейност, а сега бюджетите им се намаляват с още 10-30%, добави Райчинов. Така парите средно били орязани с около 30%.

Имало и драстични случаи - в болницата в Левски за август 2009 г. били платени 140 000 лв., а анексът сега бил за 70 000 лв. По груби изчисления НЗОК виси към болниците с близо 400 млн. за 2010 г. “Недоволството е масово”, коментира д-р Райчинов.

Днес националният съвет на БЛС се събира спешно в София.

Големите столични болници обаче подписаха анекса. Бордът на "Св. Екатерина" взе решение вчера, а ВМА и "Пирогов" сториха това по-рано. Ще намаляваме заплати, ще пестим, лаконично коментира проф. Генчо Начев, шеф на "Св. Екатерина".

Плановите операции в Разград са спрени, персоналът на 6 отделения е пуснат в неплатен отпуск през август.

В Шумен вече лекуват само по спешност. Шефът на болницата д-р Виктор Минчев обясни, че драстичната мярка е заради 35% недостигащ бюджет.

Операциите в многопрофилната болница в Бургас пък стават по списък. Тя е най-голямата по Южното Черноморие и поема 47% от областта.

"Бюджетът за август е 858 782 лв. - с 1/3 по-малко отпреди”, каза директорът доц. д-р Стефан Станчев. По-бързо става лечението с плащане. Между 500 и 1500 лв. излизала лека мозъчна интервенция.

Подобна е ситуацията в Пловдив и Габрово. Само по спешност лекуват и в старозагорската МБАЛ "Проф. д-р Стоян Киркович". Заради икономии в Разлог пък спират да приемат болни от съседните Якоруда, Белица и Банско както досега.
Д-р Нели Нешева, директор на НЗОК: Парите са до 27% надолу, няма да оставим пациенти

- Какъв е общият бюджет за болниците през август според анексите, които касата разпрати?

- За август 2009 г. са изплатени 83 864 000 лв. по каса. За същия месец тази година прогнозираната стойност е 69 960 000 лв. Процентно на национално ниво това е с 19,9% надолу. Има разлика в отделните болници, но тя е до 26-27%.

Нямаме данни за свиване на бюджета с 30-40%, както се говори. Изчислява се по формула, която е с много компоненти - в зависимост от натовареността и относителната тежест на болницата се изчисляват тези проценти.

Няма причина да се говори, че пациенти ще останат на улицата или че няма да бъдат посрещнати. Знаете, че движението им в България е свободно. Приемат се пациенти, живеещи на различни места.

Понякога има по-натоварени болници в сравнение с другите, но това не бива да се отрази на пациентите. През юли разговарях с директори на 4-те типа болници - университетски, областни, общински и частни. Разяснихме условията, а ръководствата бяха доволни, че ще има редовни плащания.

- Ще има ли нов анекс през септември?

- Този бюджет не е по-различен от последните два месеца, защото е индивидуален. Няма да се променя до края на годината. Това са стойностите, в които би трябвало да се вмести дейността. Директорите ще могат да участват и да се проявят като добри мениджъри.

- С колко пари месечно ще трябва да се справят болниците?

- До 80 млн. лв. общо за страната.

- А миналата колко бяха?

- Между 85 и 90 млн. лв.

- “Държавен вестник” публикува актуализацията на бюджета на НЗОК. Това ще промени ли плащанията?

- С тази актуализация и с разчетите до края на 2010 г. трябва да се изплатят 1 011 млн., а за 2009 г. са платени 976 млн.

- Но как тази година парите накрая са повече при намален бюджет?

- Защото ще бъдат платени повече месеци заради едно забавяне.

- Какво става с 20-те процента, които по старите правила касата трябва да доплати след проверка, но не са дадени?

-Те са дължими.

Линеен ускорител от най-ново поколение ще заработи до края на годината в УМ-БАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ". Това е най-модерният апарат от този вид за балканските страни.

Предназначен е за самостоятелно или спомагателно лечение към хирургична или химиотерапия на злокачествени заболявания на гърдата, маточната шийка и тяло, правото черво, на устната кухина, гьлтача, ларинкса, носа и ушите, тестисите, кожата, мозъка, белия дроб, простатата, пикочния мехур, стомаха и панкреаса. Част от изброените заболявания не можеха да се лекуват чрез лъчетерапия с досега използваната техника. Новият апарат максимално точно насочва лъчите към болните тъкани, при което здравите тъкани наоколо не се увреждат. Например с новата апаратура ще може най-щадящо да се облъчат злокачествени и незлокачествени тумори на мозъка, които сега се лекуват в чужбина.

Лъчетерапията е метод за лечение на онкологични и други заболявания, при които през кожата сноп лъчи се насочва към болната тъкан и я унищожава. С помощта на лъчелечението самостоятелно, предоперативно, следоперативно и едновременно с химиолечение се излекуват около 40% от пациентите. Около половината от всички раково болни по-късно, в хода на заболяването, допълнително имат необходимост от лъчелечение. Приносът на оперативните методи за излекуването на онкоболните е 49%, а на химиотерапията - 11%.

Лъчелечението е една от най-високо технологичните специалности в медицината. Статистика от 90-те години на XX в. на Европейската общност показва, че стойността на среден курс лъчелечение е 3000 евро на пациент срещу средно 7000 евро за хирургия и 17 000 евро за химиотерапия.

В България има два линейни ускорителя. В страната с лъчетерапия се лекуват около 11 800 болни годишно.

Лъчетерапевтичният план се осъществява чрез т.нар. компютърна планираща система. Тя показва тумора и тъканите около него в триизмерен образ. Начинът на облъчване също се определя от апарата.
ЗДРАВНАТА КАСА ПЛАЩА

За високотехнологично лъчелечение НЗОК заплаща по клиничната пътека 258 лв. на болницата, независимо че на лечебното заведение манипулациите струват около 3500-4000 лв. За тях НЗОК дава 726 лв. В Европа за същото лечение плащат минимум 3000 евро.

Който е смятал, че здравната система на България е нехуманна, корумпирана и произвежда качество, колкото селска кланица, е бил доста черноглед. В най-близко бъдеще ще имаме твърде печална база за сравнение и ще установим, че от мизерния, макар и краен и разхвърлян, но все пак ограден и защитен двор сме се озовали в гъстата джунгла, където важи единствено правилото, че по-силният (богатият) оцелява.

Здравната каса задължи болниците да работят с фиксирани бюджети от този месец. За пръв път от 10 години те ще получават точно определена сума за лечение и нито стотинка повече, независимо колко дейност са извършили и отчели. В това има известен резон. Убийствената подробност е, че за август парите са с 30-40% по-малко в сравнение със същия период на миналата година и с 10-20% по-малко от средствата, които са получавали тази година. За следващите месеци - не се знае. Директорите обясняват, че това ще доведе до листи на чакащи за лечение, намаление на заплатите на лекари и сестри, трупане на нови и нови дългове, спиране на доставки на лекарства и консумативи. В превод - едва ли в болница ще успее да пробие пациент, ако не си плати, независимо под каква форма. Който не може да си плати, няма да се лекува и ще живее, ако Господ е милостив. Или пък ако е наистина милостив - няма да живее,

в зависимост от заболяването. Първичен естествен подбор в XXI век насред ЕС.

И досега болниците имаха навика да недолюбват твърде болни хора и тук-там да искат по някой лев от пациентите. И досега по-добър шанс за лечение имаха богатите и здравите, но системата позволяваше достъп да получат и останалите, тъй като вместо от пациентите, болниците си вземаха своето от здравната каса със свръххоспитализации и отчети на мъртви души. Вместо да бъркат директно в джоба на всеки един, те пощипваха от общата каца и се получаваше нещо като солидарен модел в изкривен вид. Сега обаче каквато и да е солидарност остава в миналото и всеки ще се оправя сам, плащайки осигуровки, данъци и кеш. От "всички плащат, получава този, който има нужда", моделът постепенно се превърна в "някои плащат, получава този, който плати още".

Всичко това е логичният финал на серията дестабилизиращи мерки, предприети от управляващите от есента на миналата година насам. За да приключи държавата годината с по-нисък касов дефицит, здравната каса, ръководена от зам.- министъра на финансите Владислав Горанов, плати на болниците дейността за ноември чак през януари. Това пък значи, че за 2010 г. вместо 12 плащания, касата трябва да направи 13. Отделно заради кризата и недомислените мерки за дисциплиниране на неосигурените приходите от вноски тръгнаха надолу, броят на невнасящите - нагоре, а вицепремиерът Симеон Дянков категорично отказва да плаща в нормален размер дължимото от държавата за осигуровки на над 4 милиона пенсионери, деца, бедни и чиновници. В резултат касата започна постоянно да бави плащанията към болниците, а когато те все пак си получаваха парите, средствата бяха около 80% от заработеното. За останалите 20% се чакаше още няколко месеца. Ефектът не закъсня - болниците започнаха да трупат просрочени дългове, да бавят заплати и да затварят полека-лека вратите си за пациенти. Беше въпрос на време да се разсрочи в листи на чакащи плановият прием и

корупцията да разцъфти с нова сила.

Съвсем скоро и това ще е повсеместен факт, благодарение на лимитираните и допълнително орязани бюджети. На теория фиксираният бюджет има доста положителни страни. Спират свръххоспитализациите, източването на здравната каса и прекалената комерсиализация в здравеопазването, дава стабилност и предвидимост в системата и като цяло е по-ляв, социално ориентиран и непазарен инструмент за управление на болниците. Обратното - чистият пазар в подобна система е немислим за бедна държава, особено пък в криза.

За да се превърне теорията в практика обаче, е нужно доста. Например не може да се задължават търговски дружества да изпълняват един и същ обем дейност, по един и същ пакет, но с 30% по-малко пари. Това е сигурен начин да бъдат извадени извън строя, ако решат да изпълнят задачата. А ако изберат да оцелеят - обречени са пациентите им, тъй като колкото по-малко работят, толкова по-малко дългове ще трупат. Тоест лимитиран бюджет не трябва да значи орязан бюджет. Или да се спуска социалистическо финансиране на фирми с регистрация по Търговския закон, позволяваща фалит или скрита приватизация през дългове по всяко време.

Това естествено не е реформа,