11 август 2010 г. Тема: здравеопазване

По думите му за година и половина на 10 жени е отказано финансиране от фонда, защото са били над тази възраст.

В правилника на фонда за асистирана репродукция няма възрастово ограничение, но. според действаща Наредба на здравно министерство и докторите, и администраторите трябва да се съобразяват с наложеното ограничение, че достъп до средства от фонда имат само жени до 43 години. След като 43-годишна жена заведе дело заради отказ, съдът постанови, че възрастовият критерий е дискриминационен и противоречи на Конституцията и Закона за защита

от дискриминация. По информация на Дарик здравното министерство ще обжалва решението. Директорът на фонда призна, че има случаи, при които и 50-годишни жени са подходящи за ин витро.

Също вчера в „Държавен вестник" бе публикуван и актуализираният бюджет на НЗОК. Разходите се увеличават с 220 млн. лв. Най-много-178 млн. лв., ще отидат за болниците. От 708 млн. лв. те стават 886 млн. За лекарства за домашно лечение се дават с 27 млн. лв. повече.

Според разчета най-много средства ще постъпят в НЗОК от здравноосигурителни вноски и приходи - общо около 80 млн. лв. С 13 млн. е увеличението на трансферите на здравното министерство към касата. От 4,5 млн. лв. те нарастват до 17,5 млн. Тези пари се използват за акушеро-гинекологична помощ и покриване на разликата между сумата, която плащат пенсионерите, и реалната потребителска такса при джипи и зъболекар. Те дават левче, а останалите -по 2,40 лв.


В Сливен и Бургас без планови операции
МАРИЯ АТАНАСОВА

Плановите операции спират в бургаската и сливенската болница заради решение на здравната каса да намали парите на лечебните заведения за август.

Ще се приемат само спешни пациенти.

По същата причина 8 болници обявиха, че до дни ще спрат да работят и ще започнат да протестират. Според изпратен вчера коментар от НЗОК новото свиване на бюджетите е законно, а подписването на тези условия е в реда на нещата.

Бюджетът на МБАЛ-Бургас за август е намален с близо една трета - от 1,2 млн. лв. на 858 хил. лв. Липсата на средства принудила да се спрат плановите операции и пациенти. Те ще бъдат записвани в листи на чакащи, като не се знае кога ще бъдат обслужени, обясни шефът на болницата доц. Стефан Станчев. Неосигурените ще се приемат само по спешност. Най-потърпевши ще са чакащите за отделенията по хирургия, ортопедията и неврохирургията.

Парите на сливенската болница са намалени от 1 млн. на 644 хил.лв.

Явно за здравната каса спиране на планови операции и евентуална стачка на болници не са проблеми, за които трябва да се отдели внимание. Не се знае в коя реалност обаче живеят те, след като масово лечебни заведения у нас спират да работят или намаляват дейността си заради малкото пари, които им се дават.

Болниците буквално са притиснати до стената, след като за втори път им намаляват парите от началото на годината. От тях искат да покриват куп нови изисквания, да имат специалисти и апаратура на ниво. В същото време обаче от здравната каса се чудят как биха могли, ако може да работят и за без пари. Единственото, до което води липсата на пари, е по-голяма корупция, от една страна, и голяма изнервеност на и без това стресираните лекари.

Д именно те имат нужда от сигурност и спокойствие, за да си вършат добре работата.

Нели Нешева, управител на НЗОК

"След подписването на анекса с НЗОК болницата ще получи 845 хил. лв. за клиничните пътеки. Средната сума, която сме отчитали към касата всеки месец от началото на годината, е 1.26 млн. лв."

Стефан Станчев, директор на Бургаската многопрофилна болница

След шуменската болница и многопрофилната в Бургас обяви, че спира плановия прием на пациенти и ще обслужва само спешните случаи. Причината е в намерението на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да намали парите за август, които отпуска на лечебните заведения.

От различни болници в страната твърдят, че реално намалението на средствата е с над 30%. От миналата седмица директорите на лечебните заведения започнаха да получават покани от касата да подпишат анекс към договорите, с който им се орязват парите.

"Бюджетът на бургаската многопрофилна болница за август е намален с около една трета", обяви вчера изпълнителният директор доц. Стефан Станчев. Лечебното заведение е подписало анекса, предложен от касата, на 5 август. Така болницата ще получи 845 хил. лв. за работа по клиничните пътеки.

Средната сума, която здравното заведение е отчитало всеки месец от началото на годината, е 1.26 млн. лв., каза директорът. "Орязването на бюджета ще доведе до ограничаване на дейността ни и затова през август се спира обслужването на плановите операции и на плановите пациенти, като те ще бъдат записани в листи на чакащите", допълни той.

Делегираният бюджет за август, определен от здравноосигурителната каса на МБАЛ "Д-р Иван Селимински" в Сливен, е намален с над 30% вместо с 12-15%, каквато беше договорката през юни, каза изпълнителният директор на здравното заведение д-р Васислав Петров.

На срещи с болничните директори ръководството на НЗОК е обяснило, че ако миналата година касата е плащала средномесечно по 85 млн. лв., тази година заради липсата на средства в бюджета парите няма да са повече от 75 млн. лв., съобщи Петров.

На месец най-голямата болница в Сливенска област изработва по клинични пътеки и получава от касата средно по 1 млн. лв. Вместо очакваните 850-900 хил. лв. за август обаче д-р Петров бил поканен в районната каса да подпише договор за 644 хил. лв.

"Реших, че не мога да подпиша този анекс без решение на съвета на директорите, тъй като тези пари поставят болницата в невъзможност да работи", обяви директорът. По думите му толкова голямо орязване на бюджетите на лечебните заведения не е имало от 2000 г.

Още в понеделник осемте болници в област Стара Загора обявиха, че до дни ще спрат работа и ще започнат протестни действия заради предложения от здравната каса анекс.

"Така е било всеки август", обяви пред БНР управителят на НЗОК д-р Нели Нешева. "Ако август е месец на отпуските и шефовете на здравните заведения, които могат да преценяват как колективът да почива и как да извършват дейностите, колко да бъдат плановите, колко да бъдат спешните, аз не виждам нищо лошо в намалението на бюджета за месеца", каза тя.

По нейна информация 50% от болниците вече са подписали анексите. На сайта на здравната каса пък има съобщение, което гласи: "Подписването на допълнителните споразумения с договорните партньори на НЗОК за болнична помощ протича нормално.

" Нешева каза, че засега орязването на средствата ще е само за август. Касата изчаква в Държавен вестник да бъде публикувана актуализацията на бюджета й, чрез която тя ще получи допълнителни 220 млн. лв., обясни Нешева.

Националният съвет на Българския лекарски съюз (БЛС) ще заседава извънредно днес заради орязването на парите за болниците. "Ако се позоваваме на законите и на националния рамков договор, касата няма никакво основание да предлага анекс само за един месец", напомни вчера председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов.

Според него болниците категорично не трябва да подписват документа и НЗОК ще е длъжна да им преведе парите по договора от началото на годината. Няколко шефове на здравни заведения са отказали да подпишат анексите и сега чакат каква ще е реакцията на касата.

Пари за болниците няма, пари за служебни адвокати няма, пари за пътища няма, пари за онкоболни няма и т.н., и т.н. Какъв е изводът - държавата бло­кира!... Имаше едни поло­вин милиард, които липс­ваха в здравнато каса -какво стана с тях?

danakoplatec

Болниците се издържат именно от парите, получени от касата. Тя, вездесъща­та, обаче решава да плати примерно за 100 преми­нали болни, а реално на месец преминават 300. Нали се сещате, че за оста­налите 200 някой трябва да плати и това в момен­та е за сметка на допълни­телното възнаграждение за клинични пътеки, т.е. медицинският персонал спонсорира здравеопаз­ването в България. Реал­но лекарите в болниците получаватв момента само основните си запла­ти, които средно се дви­жат около 800 лв. Прода­вачките по моловете взи­мат повече.

subcross

До срива на здравната, пенсионната, осигурителната и системата на социалните грижи, а и на самата дър­жава, давам не повече от 2-3 години при тази ско­рост по нанадолното. Държава, в която интелек­туалният труд се цени по-малко от физическия, не­минуемо стига до това де­редже, просто е въпрос на време.

Крез

Кризата приключва (нали така казва Дянков?), а пари повече няма... Това е то, а правителството преди дни отчете върхови по­стижения,

Разбирам от нови­ната, че вече имаме право да не плащаме здравни осигу­ровки, нали така?

Калоянчо

За възстановяване здравето на все още живите бълга­ри пари няма. Съвсем другояче стои въпросът с възстановяването на църквите, в които да се полагат незнайни мърт­вешки кости...

SAAVEDRA


Шефката на здравната комисия към НС иска ценоразписи за всяка предлагана екстра
Вадят на светло даренията в болниците

Списъците щели да преустановят раздаването на пари под масата
ПЕТЪР ИВАНОВ

Сумите, които се раздават под масата за екстри и специално внимание в болниците, трябва да бъдат извадени на светло. За това настоя в интервю пред „Монитор” шефката на здравната парламентарна комисия Десислава Атанасова.

По думите на депутатката от ГЕРБ заради липса на ценоразписи на всички видове допълнителни услуги в определени лечебни заведения там се прибират пари от пациентите чрез неформално доплащане за нерегламентирани екстри под формата на дарения, които се раздават на тъмно под масата.

Атанасова даде пример с възможността за

избор на стая и екип, който понякога се оказва изненадващо задължителен

и може да излезе доста солено и да надскочи дори 600 лв. Тя е убедена, че са необходими ценоразписи във всяка една болница с цените на допълнителните екстри, също като посочените в списъците пред кабинетите потребителски такси и медицински дейности, които се заплащат изцяло или частично от здравната каса.

Парламентаристката лично се е уверила, че в отделенията и пред кабинетите в болниците е изваден пакетът с услуги, стойността, която касата поема за здравноосигурените лица, размерът на потребителската такса, както и списък със заболяванията и пациентите, които са освободени от заплащане на въпросните 2,60 лв. при посещение при лекаря.

За никого не е тайна, че родилка, която иска да бъде настанена сама в т.нар. ВИП стая, трябва да си приготви 70-80 лв. на ден. Цената на леглото, ако майката споделя помещението с друга родилка, е двойно по-ниска. Не са редки случаите, когато

родилките дори са офертирани да си плащат за телевизор

Цените за различните дни от седмицата при секцио също варират. Екстрите са всевъзможни, но не рядко бъдещите майки се оказват разорени при появата на тяхното дете на бял свят, оплакват се потърпевши в блоговете в интернет. По думите им, въпреки че са им прибирали по хилядарка за специално внимание, така и не са усетили ефекта от него.

„Трябва, както е в някои частни болници, да има ценоразпис, така че услугата, за която пациентът е там, да се знае колко струва”, категорична е парламентаристката.

Както писа „Монитор”, Атанасова и колегите й от здравната комисия към Народното събрание ще умуват след депутатската ваканция също така дали клиничните пътеки да бъдат заменени от диагностично свързани групи. Според представителката на ГЕРБ, докато съществува сегашният здравноосигурителен модел, болниците ще се изкушават да злоупотребяват. Освен това предимството на свързаните групи е, че при престоя му в болницата пациентът се лекува от всички заболявания, а не само от поетото от съответната пътека, разясни Десислава Атанасова. Управляващите щели да обсъждат също така евентуалното включване на частните фондове, както и механизми, чрез които хората да бъдат накарани да си плашат вноските (още за идеите и реформата в здравеопазването четете в интервюто на стр. 13).

Средно между 16 и 18 са хората у нас, които изпадат в будна кома всяка година, припомниха от Министерството на здравеопазването. Цифрите обаче по думите на специалиста от дирекцията „Планиране и управление на медицинските дейности” доц. Стоян Александров са ориентировъчни, тъй като никое ведомство не води списък и под бройка пациентите в будна кома.

Хората със специалности, които на други места получават добри пари, бягат от спешните отделения заради ниското заплащане, натоварената и високоотговорна работа по всяко време на денонощието, както и от зачестилия в последните години риск от саморазправа с близки на пациенти, обясни доц. Златица Петрова.

Максимум 1200 лева получава лекар в спешно отделение в средно голяма болница, каквито са областните, уточниха от Българския лекарски съюз.

Те са посещавани и натоварени най-много през нощта и през лятото – сезона на отпуските, от хора, които не са намерили свое джипи, но и от такива, които не искат да плащат за изследвания, тъй като не са успели да се доредят за талон от своя личен доктор, обясниха от агенция „Медицински одит”. Проверката на одиторите показва още, че в спешните отделения на болниците и особено в „Пирогов” през нощта и в почивни дни се струпват и много здравно неосигурени, които обаче като спешни случаи не могат да бъдат върнати. По 20 лв. от републиканския бюджет броят на докторите за прегледан болен дори той да не е приет за лечение по клинична пътека, по която им се плаща отделно.

Една трета от българските мъже в активна възраст имат проблеми с тестостерона и прекарват нещо като ранния климактериум при жените, твърди доц Здравко Каменов, шеф на Българската асоциация по сексуална медицина. При всички представители на силния пол хормонът намалява с възрастта, но при всеки трети мъж това става ускорено. Половината пък си помагат с различни хапчета, обясни и проф. Михаил Протич от болницата на МВР.

Проблемът напоследък се изостря заради увеличената заболеваемост от диабет и наднорменото тегло, които са критични фактори за сексуалните способности.

Стресът също влияе зле на креватните подвизи

Според национално проучване 63% от мъжете в активна възраст у нас са с наднормено тегло, а 22% от силния пол страда от затлъстяване. Макар и остеопорозата да се счита за „женска“ болест, при мъжете тя също не е рядкост – съотношението между двата пола е 4:1. За сметка на по-ниската честота обаче при мъжете фаталният изход е 2 пъти по-чест, отколкото при жените. Оплакванията при силния пол обикновено идват след след 40-ата година, но напоследък все по-млади хора не могат да разчитат на тестостерона си, твърди проф. д-р Михаил Протич. Засегнатите обикновено имат намалена мускулна сила и издържливост, натрупване на мастна тъкан в областта на корема, лабилност на настроението, пояснява доц. Каменов. Те имат все по-рядко желание за секс, мислят за него от дъжд на вятър и когато решат да се заемат, той трудно им се отдава. Както и при жените след менопаузата, така и при мъжете с хипогонадизъм се

увеличава допълнително рискът от затлъстяване

захарен диабет, артериална хипертония, нарушения в липидния профил, намаление на костната плътност. Само че ново европейско проучване за мъжката менопауза отхвърли доскоро широко приемани симптоми като промените в съня, по-лошата концентрация, чувството на безполезност, нервността и безпокойството, трудността при ставане от стол и т.н.

Според последните определения на световната медицина 3 симптома говорят за хипогонадизъм у мъжа и те са свързани с намалена честота на сутрешна ерекция, на сексуални мисли и с еректилна дисфункция, както и с определени нива на общия и свободен тестостерон.

У нас обаче все още много малко мъже търсели лекарска помощ и предпочитали да си помагат сами. Проучване сред 400 аптекари в страната показа, че българинът купува медикаменти за сексуална мощ “на кило”. Половината предпочитат да се доверяват на различни фармацевтични продукти, твърди проф. Протич. Той обаче предупреждава, че нарушенията в ерекцията често са предвестник на сериозни заболявания. Мъжете с подобни проблеми между 40- и 49-годишна възраст имат многократно по-голяма вероятност да развият заболявания на сърцето, твърди ново американско изследване


Десислава Атанасова, председател на здравната комисия към НС: ПРАВИМ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ДОСТЪПНО ЗА ХОРАТА
Имаме 460 болници, а за реформа изобщо не е мислено
ПЕТЪР ИВАНОВ

- Г-жо Атанасова, темата за преструктурирането на лечебните заведения безспорно вълнува много обществото. Промените в закона вече са факт, парламентът реши да се закрият диспансерите. Ще има ли болници, които да последват тяхната съдба? Какво предвижда реформата и какво следва оттук нататък?

- Със закона за лечебните заведения всъщност започва реформата. Той вече е обнародван в „Държавен вестник”, така че часовникът тиктака, както се беше изразила проф. Борисова в парламента. Какво предвижда реформата? Предвижда да се изработи национална здравна карта, която ще е предхождана от областни такива. Във всяка област (от всичките 28) областни комисии, назначени със заповед на министъра, ще разгледат кои лечебни заведения отговарят на изискванията и кои от тях ще формират областната здравна карта. За първи път при изработването на тази карта ще участват и пациентските организации, както и по един представител на общините, на чиято територия има лечебно заведение за болнична помощ. Критериите са дейността им да отговаря на медицинските стандарти, да имат необходимия брой специалисти, които осъществяват тази дейност, да разполагат с необходимата апаратура за диагностика и лечение и да оказват 24-часов прием на пациенти.

- Какво става с диспансерите?

- Създали сме условия те да се преобразуват в медицински центрове или в специализирани болници, или по решение на общинските съвети, защото повечето от тях са 100% общинска собственост, както и по решение на собственика на лечебното заведение за болнична помощ, което също може да е общинско, а може и да е държавно, каквито са областните болници, да може дейността им да се осъществява вече в лечебните заведения за болнична помощ, като те станат или новоразкрити отделения или пък клиники там.

- Основната цел е да се подобри качеството на здравното обслужване ли?

- Целта е, първо, то да е достъпно и, второ, не само да съществува дадено лечебно заведение, но то да оказва и качествена и адекватна медицинска помощ.

- Щом стана дума за достъпност, как ще отговорите на хората, които се притесняват, че населеното място, където живеят, може да остане без болница?

- На тези места ще има медицински центрове, които са с до 10 легла за 48 часа наблюдение и диагностика. Именно в тези медицински центрове ще работят определени специалисти. Проф. Борисова заяви пред здравната комисия, че когато са правили преглед, е преценено, че най-наложително е в тези центрове да има поне трима специалисти – по вътрешни болести, по образна диагностика и педиатри. Разбира се, това трябва да е съобразено със спецификата на района. Ако там населението е от над 80-годишни хора, съответно няма да има нужда от педиатър, а ще има нужда от кардиолог, от специалист по вътрешни болести и т.н. Много детайлно се мисли по този въпрос, за да се гарантира наистина достъпът на хората.

- Правен ли е анализ на легловата база в България, на глава от населението по колко легла се падат и спрямо другите държави в ЕС нормална ли е бройката?

- Не е нормална. Ние сме на първо място в Европа по брой на легла за активно лечение и на последно съответно по отношение на леглата за долекуване. Именно това е основното в реформата - да намалим тези легла за активно лечение. Затова и в НЗК като критерий е записано, че тя се изготвя с оглед потребността на населението от първична, спешна и специализирана болнична и извънболнична помощ. С нея се определят обаче и минималният и максималният брой легла. Което означава, че във всеки един район този минимален брой легла трябва да гарантира именно достъпа, като се вземе предвид статистиката за заболеваемостта на населението. Какъв трябва да е минимумът и максималният брой? В момента в България има около 460 болници. Реформа в болничната помощ у нас не е правена изобщо. Направи се реформа по отношение на извънболничната помощ и общопрактикуващите лекари. Сега обаче има политическа воля да се осъществи реформата изцяло.

- А по отношение на финансирането тези злоупотреби с клиничните пътеки например как ще спрат?

- Въпросът наистина опира до необходимия контрол, който трябва да се оказва от дирекция „Медицински одит” към МЗ и от НЗОК. Аз мисля, че глобално проблемът ще бъде решен с промени в Закона за здравното осигуряване, когато стартира електронната система с досие на пациента и електронна здравна карта. В момента се подготвя концепция за спецификацията тази здравна карта какви данни трябва да съдържа. Тази система в момента обслужва лекарите, които се отчитат пред касата по електронен път, с електронен подпис. Само че връзката между пациента и касата я няма. С тази електронна карта ще може прегледът на пациента, отиващ при личния си лекар, да бъде отчетен веднага в системата на НЗОК, която го финансира. Последващите прегледи, ако той е посетил специалисти, ако е хоспитализиран, всичко ще може да се отчита онлайн в момента, за да се избегне дублиране на дейности и лечение. Освен това пациентът вече ще знае какво лечение и диагностика са му били оказани и още на входа на системата той ще може да извършва контрол. Чрез тази електронна система и карта се предвижда да бъде обхваната и аптечната мрежа.

- Знае ли се приблизителната сума, която изтича чрез злоупотребите с клиничните пътеки?

- Като точна сума чисто статистически не мога да кажа, но знам, че са доста пари, които са от рехоспитализации или за пациенти, които не са получили адекватно лечение в един вид лечебно заведение и им се налага след 2-3 седмици да постъпват в друг вид лечебно заведение. Предполагам, знаете, че има изискване в НРД, че ако пациент постъпи два пъти за едно и също заболяване в рамките на 30 дни, то вторият му прием не се заплаща от НЗОК. А оттам се изкривява и статистиката, защото в много лечебни заведения формално хората се хоспитализират по други пътеки, за да получат лечение. Може би трябва да се промени моделът на финансиране на лечебните заведения. Защото в момента единственият източник на финансиране на лечебните заведения е приходът им от здравната каса за преминал пациент по определена клинична пътека. Ако продължават клиничните пътеки да съществуват, то така или иначе може би лечебните заведения ще опитват да злоупотребяват.

- Обсъжда ли се в момента друг модел на финансиране?

- Обсъжда се да бъдат въведени диагностично свързани групи. В момента обаче не сме взели решение. Това предстои след ваканцията, трябва до края на годината вече да имаме конкретни промени в Закона за здравното осигуряване както по отношение на това дали ще бъдат въведени ДСГ, така и по отношение на модела, т.е. дали ще се запази монополът на касата, дали ще има допълнително задължително осигуряване и т.н.

- Каква е разликата между диагностично свързаните групи и клиничните пътеки?

- Клиничните пътеки са алгоритъм (правила) за извършване на диагностика и лечение и метод за отчитане и заплащане на медицинската помощ. В диагностично свързаната група са включени свързани заболявания в опредени групи, близки по степен на тежест диагнози, както и близки по размер разходи.

- Достатъчно прозрачни ли са според вас правилата за заплащането на услугите, информирани ли са пациентите каква част поема касата, колко трябва да доплатят те?

- Във всички лечебни заведения за болнична помощ, в самите отделения в тях, както и пред всички кабинети на специалисти и общопрактикуващи лекари има информация за стойността, която се заплащана от НЗОК за здравно осигурените лица, стойността на потребителската такса, която дължат същите, както и списък на тези заболявания и лица, които са освободени от такъв вид такса. Така че мисля, че тук проблемът е решен. Има нещо друго обаче. Под различни форми лечебните заведения без обявен ценоразпис практикуват неформално доплащане под формата на дарения от пациентите, под формата на доплащане за стая по избор и такива неща, които не са регламентирани. Може би наистина е най-удачно да има ценоразпис за допълнителните услуги или избор на стая, екип и т.н. и пациентът, който е там и е избрал да е там, да знае колко струват престоят и лечението му.

- Имали сте среща с премиера, министър Борисова също е присъствала, какво обсъждахте заедно - онези текстове, които касаят съдбата на частните болници на територията на държавните ли?

- Точно тези три текста обсъдихме. Единият предвижда на територията на лечебно заведение за болнична помощ да могат да осъществяват дейност медицински, диагностично-консултативни центрове и лаборатории само ако това заведение е едноличен собственик на капитала в тях. Другият текст, който обсъдихме, е на територията на държавно или общинско лечебно заведение да може да осъществява дейност друго лечебно заведение само ако 50 на сто от капитала му е на държавата или общината, което означаваше, че всички частни болници трябва да напуснат територията, която са наели. Тук обаче възникнаха няколко въпроса. Първият е, че за общинските лечебни заведения не можем да въведем такова изискване, тъй като има специални закони и това са ЗМСМА и Законът за общинската собственост. В които е регламентирано, че общинският съвет се разпорежда с общинското имущество, понеже е собственик на капитала на общинските лечебни заведения. Освен това би се затруднил и достъпът на пациентите, нуждаещи се от медицинска помощ, оказвана в тези лечебни заведения. И не на последно място частните и държавните или общинските лечебни заведения са в дългосрочни наемни отношения или са сключили договори за съвместна дейност, съответно са инвестирали средства и в ремонти, и в апаратура, и в обучение на специалисти и не е редно с промяна в закона да променяме и договорните отношения между две търговски дружества. Между първо и второ четене текстовете, предложени от МЗ, ще се обмислят и вероятно ще се променят в следната редакция: на територията на държавно или общинско лечебно заведение да може да осъществява дейност друго лечебно заведение, което не осъществява конкурентна на него дейност. И последният текст, на който обърнахме внимание, касае физическите и юридическите лица, които създават лечебни заведения и ще се финансират от НЗОК или от бюджета на МЗ, да се създават след съгласието на министъра, като това съгласие се дава, в случай че има потребност от съответния вид медицинско обслужване на територията на общината или областта.