11 май 2009 г. Тема: здравеопазване пациентите остават без евтини лекарства?

Обществени поръчки обикновено се печелят по документи. Само че има случаи, в които състезанието се решава с фотофиниш. Хватката е да стоиш до последната секунда в деловодството, където се завеждат офертите, докато конкурентът ти чака отвън. След това отброяваш секундите и искаш той да бъде отстранен, защото не е спазил срока. В някои офиси обаче вече има камери, което променя "правилата на играта".

Така е и в коридора на един от най-големите възложители на обществени поръчки - Електроенергийният системен оператор (ЕСО). Именно с помощта на записите от компанията доказват, че честно са си избрали частен здравен фонд. В ролята на бавещия се е здравният фонд "ДаллБогг: Живот и Здраве" (собственост на групата около дистрибутора на лекарства "Търговска лига"). Заснетият незакъснял пък е фондът на Христо Ковачки Общинска здравноосигурителна каса. Сюжетът описа за "Капитал" конкурент, присъствал на подаването на офертите преди месец.

Новият енергиен осигурител

От февруари две големи държавни фирми - ЕСО и НЕК, търсят нови здравни фондове, с които да сключат договор. И двете компании в края на миналата година подписаха временен договор без търг или конкурс с "ДаллБогг: Живот и Здраве" (виж карето). Сега същата компания загуби поръчката на ЕСО и оспорва процедурата в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). В НЕК пък още не са определили официално фаворит, но в сектора се говори, че начело е "ДаллБогг: Живот и Здраве".

За здравните услуги на служителите на ЕСО кандидатстваха осем фонда, а за НЕК - 10 от общо 21 частни здравни дружества на пазара към момента. Изискванията и на двете дружества бяха фондът да осигурява дружества с над 1000 работници и да има премийни приходи над 500 хил. лв. през последните три години. Фирмите се състезавали по отношение на цена на услугата, болници и медицински центрове, в които тя се предлага, и регионални представителства. За да гарантират прозрачност на процедурата, двете компании дори си назначиха консултанти. В случая с ЕСО това беше външен консултант - д-р Дилян Петров, предишен директор на здравния фонд "Дженерали Закрила". В НЕК консултанти са двама държавни служители - д-р Иван Букарев (и.д. началник на кабинета на здравния министър) и заместник-директорът на здравната каса д-р Глинка Комитов.

В случая с ЕСО, ако се спазват условията на поръчката двете дружества - "ДаллБогг: Живот и Здраве" и "Общинска здравноосигурителна каса" (ОЗОК) би трябвало да отпаднат още на първия тур, тъй като са получили лиценз през миналата година. "Те обаче имат за клиенти фирми с над 1000 осигурени и приходи над 500 хил. лв. за миналата година и преминаха във втория кръг", отбеляза Дилян Петров.

Компанията на Христо Ковачки печели ЕСО с цена от 27.80 лв. на служител месечно. В числа това означава, че за първата година от договора ще получи 1.4 млн. лв. Досегашният осигурител "ДаллБогг: Живот и Здраве" е взел само от системния оператор за четири месеца 638 хил. лв. (по 38 лв. месечно на човек). Заедно с временния договор с НЕК в компанията са влезли общо 1.094 млн. лв.

"ОЗОК беше избрана заради съотношението между цена и услуги. Те имат 60 регионални представителства, свързани с енергетиката, и много добра информационна система - в сайта им можеш да видиш резултатите от профилактичните си прегледи, да ги разпечатиш, да си провериш здравната сметка, а плащанията се контролират по електронен път", коментира Дилян Петров.

"ДаллБогг: Живот и Здраве" атакува процедурата по две линии. Първата е, че Общинската здравноосигурителна каса е подала оферта две минути преди крайния срок и физически не е могло да бъде заведена в деловодството. Според източник от ЕСО обаче записи от камерите с таймери вече са предоставени в КЗК, така че този аргумент едва ли ще издържи. Втората причина е, че в протокола за избор на фонд не е видно как е формиран точковият актив на победителя. От фонда са поискали КЗК да спре сключването на договора, но комисията е отказала. Ведомството на Петко Николов трябва да се произнесе до два месеца по същността на спора.

От "ДаллБогг: Живот и Здраве" не пожелаха да коментират процедурата и жалбата си.

Бързоразвиващи се

Съсобственици на ОЗОК са компанията "Ел Ем импекс" (50%), еднолична собственост на инвестиралия основно в енергетика Христо Ковачки, както и контролираните от него Общинска банка и ТЕЦ "Марица 3". Фондът работи от септември 2008 г. и по думите на изпълнителния му директор д-р Георги Дурмишев за четири месеца има приходи от 2.3 млн. лв. и печалба от 550 хил. лв. През 2008 г. фондът е имал 12 хил. осигурени, като 70% са от групата дружества на Христо Ковачки, а останалите 30% - от външни фирми. От началото на 2009 г. здравноосигурените са 16 хиляди, а премийният приход е 3.5 млн. лв. Това класира дружеството на едно от първите места по премиен приход, особено като се има предвид, че към края на 2008 г. 20-те дружества на пазара бяха събрали общо около 26 млн. лв. доброволни здравни вноски.

"Имаме представителства във всички офиси на Общинска банка в страната, които са 100 и в 50-те офиса на Общинската застрахователна компания. Договорни партньори са ни около 100 от най-добрите болници, сред които Правителствена и Александровска болница в София", отбелязва Дурмишев. В следващите месеци фондът ще има и четири собствени болници "в четирите краища на България", обещава той.

"Процедурата за избор на здравен фонд на Електроенергийния системен оператор беше проведена абсолютно прозрачно и изобщо не се притесняваме, че конкурентите ни обжалват", казва изпълнителният директор на Общинската здравноосигурителна каса д-р Георги Дурмишев.

В колективния трудов договор на Електроенергийния системен оператор е записано, че компанията предоставя на служителите и техните семейства допълнителни здравни услуги. В края на 2008 г. обаче договорът с предишния здравен фонд изтичал, екипът на ЕСО не успял да подготви навреме документите за избор на нов фонд и затова избрал новолицензираната компания "ДаллБогг" по...рекламата по телевизията. Договорът е сключен до избирането на фонд чрез процедура по обществената поръчка, като заплащането е било по 38 лв. на служител месечно. Дотогава ЕСО е плащал 19.47 лв. на предишния си фонд "Дженерали Закрила". Тогава директорът на ЕСО Иван Айолов призна пред "Капитал", че договорът е незаконен, но го е направил заради 4000 служители. По-странното е, че същата теза беше цитирана и от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров в отговор на парламентарно питане по казуса. Финансовият и икономическият министър и двете агенции към тях - за финансова инспекция и за обществени поръчки, бяха сезирани за договора от останалите здравни фондове и имаха правомощията да обявят договора за незаконен и нищожен. Това обаче така и не се случи.


Пламен Таушанов:

Хиляди българи са жертви на лекарски грешки
Трябва да се създаде гаранционен фонд за обезщетение на пострадалите, смята председателят на Асоциацията за закрила на пациентите
Визитка: Пламен Таушанов е председател на председател на Българската асоциация за закрила на пациентите. Като ръководител на организацията той се занимава основно със законодателни предложения и правна консултация на болните.

- Г-н Таушанов, колко българи годишно стават жертва на лекарски грешки?

- Такава статистика у нас не се води. Регистър обаче трябва да се създаде, като за него трябва да отговаря държавата в лицето на Министерството на здравеопазването. В него пък е нужно да бъдат вписани инцидентите в болниците, лекарските грешки, вътрешноболничните инфекции и др.

- Каква е разликата между лекарска грешка и лекарска небрежност?

- Небрежността е лекарска грешка. За инцидент се приемат случаите, когато лекарят няма вина. В много голяма част от случаите, когато има увреждане, е възможно лекарят да няма пряка вина. Т.е. да са спазени изискванията, да няма немарливост, небрежност или престъпна самонадеяност и въпреки това да е настъпило увреждане. За целта обаче трябва да има ясно разписани стандарти за дейност, а такива има много малко – едва 29 от 98. Това предполага, че процентът на лекарските грешки е висок.

- Как в момента хората могат да потърсят правата си, ако са пострадали от неправилно лечение?

- Хората могат да потърсят правата си по съдебен път, макар че и това не е решение. Защото експертизата не е независима. Обикновено медицинските експертизи, които се правят по повод наказателни дела, са извършени от медици или съдебни лекари работещи в болници в същия град, от който е и докторът, допуснал грешката. А когато в това населено място има само две или три лечебни заведения, няма как тази експертиза да бъде обективна. Затова ние смятаме, че трябва да се създаде гаранционен фонд за обезщетение на пострадалите и да има независима съдебномедицинска експертиза, която да се назначава от този фонд.

- С какви средства ще се „пълни” този фонд, предлагате парите за него да се гласуват всяка година заедно с държавния бюджет, така ли?

- Фондът може да бъде и към правителството. Трябва да бъде обаче независим обществен фонд, както е здравната каса, която не е към министерството. В него би трябвало да участват осигурители и застрахователи. Той трябва да бъде с малко по-различен статут, защото обезщетенията ще се изплащат от застрахователите. Към момента обаче застрахователният пазар, свързан с професионалната отговорност на лекарите, не е много развит. В системата на здравеопазването се въртят няколко милиарда лева, а здравната каса само има задачата да изразходва два и повече милиарда и няма задача да гарантира недопускането на лекарски грешки. Това не е много правилно – хем финансираш една дейност, хем не носиш отговорност, ако лицето се увреди.

- Създаването на регистър на лекарските грешки може ли да бъде един от критериите за създаването на рейтинг на лечебните заведения у нас?

- Да, това ще бъде един от критериите. Друг важен показател ще бъде броят на вътрешноболничните инфекции и мерките, които се взимат. Тук не трябва само да се каже, че в дадена болница е имало две грешки и един човек е починал. Много по-важно е да се открие къде се допускат грешки в процедурите от дейността на даден сектор или клиника и те да се отстранят.

Ако приемем, че 3-4 процента от извършените медицински услуги завършват с лекарски грешки, при над милион, преминали през болниците, и над 100 000, на които са направени операции за година, може да се види какъв е процентът на лекарските грешки. Идеята е при такива случаи да се търси обезщетение, защото пациентът се нуждае от продължително лечение и възстановяване.

- Докъде стигнаха усилията за създаването на рейтинг на болниците у нас?

- Все още работим по създаването на критериите. Те ще бъдат около 10, т.е. това са въпросите, по които пациентите ще оценяват допълнително всяко лечебно заведение. Те ще влияят със своята оценка върху промяната на рейтинга. Идеята е да разберем доколко са доволни самите пациенти от извършените услуги в съответното здравно заведение. Предстои да се уточни тази оценка на качеството с каква давност ще бъде.

- Постоянно излизат различни проучвания, според които България е на последно място по спазване правата на пациентите, така ли е наистина?

- Не просто сред последните, а винаги сме на последно място. Преди две години не бяхме на дъното, но сега отново сме на опашката. В последната статистика България пак е на крайна позиция, като капак сме класирани и след 4 неевропейски държави. Всъщност има само едно право, което някак си се реализира, и то е свързано с информираното съгласие.

За него обаче не може да се твърди, че се реализира на 100 процента, тъй като нарушаването на информираното съгласие не води до наказателна и гражданска отговорност. Това е само административно нарушение и се санкционира например със 100 лв.

То не води до съществени промени, тъй като реално пациентът е изключен от достъп до това да участва активно в лечебния процес, да избира методите на процеса, диагностика и операции и по този начин той от субект се превръща в обект на въздействието.

Затова по-бързо трябва да се внедрят електронните здравни досиета за всички хора, както за 40 000-те държавни служители. Там вече всичко, което се извършва с пациента, ще бъде отразено и ще може да има някакъв контрол – какво е направено и какво не, от какво е заболял и какво предстои. Тези консултации болният ще може да провежда и с друг специалист в страната и в чужбина. Т.е. така ще имаме една доказателственост за извършената или неизвършената дейност.

- Какво трябва да се направи, за да променим реда си в тази класация? Защо години наред депутатите не приемат закон за защита правата на пациентите?

- Депутатите просто не искат да приемат такъв закон. Единствените промени, които се предложиха от НДСВ и БСП, са да впишат в закон 14-те права на пациентите, които съществуват в законодателството на Европа. Засега обаче това не е успешно. Искахме да имаме свой представител във Висшия медицински съвет, където министърът определя политиката, но това не стана, а от здравното министерство нямаме отговор. Освен това настоявахме да има квота за наши представители в управителния съвет на касата, но и това не се прие. Като цяло неправителствените организации в тези органи нямат блокираща квота. И по тази причина нищо не зависи от тях, а държавата прави каквото реши.

- Преди време имаше една идея във всяка болница да бъде назначен по един омбудсман, когото хората да търсят, ако имат нарушени права…

- Това е една неработеща идея. Омбудсмани няма в половин Европа. Това е един щат – един човек, който ще приема жалби и ще ги насочва. Обаче с нищо не помага, тъй като той няма да има никакви административни възможности, а и не е елемент от структурата. Ние смятаме, че трябва да има представител на пациентска организация, който да дава информация, да насочва хората и така да им помага.

Практиката с назначаването на омбудсмани не работи у нас. По-скоро трябва да има представител на пациентите и те да могат да търсят представители на пациентските организации с въпроси или оплаквания за обслужването. Самите пациенти са склонни да търсят правата си, когато те са нарушени. В болниците трябва да има информационни пунктове с интернет връзка, където болните да отправят въпросите си към експерти. Скоро ще отправим това предложение и към здравния министър Евгений Желев.

- До месец ще правим най-модерна диагностика с последния модел 64-срезов компютърен томограф. Той дава възможност за 3D образи, мозъчни и съдови навигации и т. н. Имаме го благодарение на здравното министерство, което плати 1,8 млн. лв. за него, отделно болницата даде 100 хил. лв.

- Колко пациенти минават годишно през вашите клиники?

- През миналата година през стационара на болницата са преминали 27 000 души - с 2500 повече от предходната година. Това означава, че пациентите остават доволни и споделят със свои близки и приятели, които от своя страна ни търсят, когато им се наложи. В края на миналата година открихме и клиника по кардиохирургия и сключихме договор със здравната каса. Там работят първокласни специалисти под ръководството на доц. Владимир Данов, който е специализирал и работил 15 години в Централната академична болница в Аугсбург, Германия. Това лечебно заведение се намира на 60 км от Мюнхен и е учебна база на най-големия медицински университет "Лудвиг Максимилиан". Успяхме да сключим двегодишен договор за съвместна работа с нашите немски колеги.

- Какво ще спечелят пациентите ви?

- С помощта на телемедицината те ще могат да се консултират с водещи немски професори, т. е. ще изпращаме медицински изследвания и анамнези по интернет за второ мнение. При по-тежки диагнози в областта на неврохирургията, ортопедията и травматологията, гинекологията ще правим съвместни екипи. Това ще позволи у нас да се извършват уникални операции, които в момента е невъзможно да се направят. Наши пациенти ще бъдат оперирани и в Германия. Вече получихме и две дарения от Германия - неврохирургичен апарат на стойност 120 000 евро и хирургически инструментариум за клиниките по неврохирургия и кардиохирургия на стойност 50 000 евро. Предстои да изпратим този месец двама наши лекари на обучителен курс в Аугсбург. Съвсем наскоро, през март, поканихме най-добрите неврохирурзи оттам. Те изнесоха лекции за последните медицински новости пред членовете на Българското дружество по неврохирургия. Така че това сътрудничество е полезно не само за болницата ни, но и за България. Годишната издръжка на Аугсбургската университетска болницата, в която работят 5000 души, е 450 млн. евро. Това е бюджетът на 250-300 български болници. Оттук идва и разликата в качеството на медицинските услуги и заплащането на специалистите. Все пак ние закупуваме западна апаратура и консумативи на същите цени, че и на по-високи.

- При това положение не рискувате ли ваши лекари да "забегнат" в Германия?

- Това е съвсем реално. Ще ви дам и пресен пример. Д-р Веселин Йовчев, който завеждаше Първа реанимация, замина на 30 април за централна болница в Париж, с която е сключил трудов договор за 4 години. Не го упреквам за избора, тъй като там той ще взема 9 пъти по-високо възнаграждение.

- Той сподели ли с вас с каква заплата ще започне?

- Да, започва с 5000 евро основна заплата, или 10 000 лева. Това е възнаграждението за начинаещ лекар. Без да се броят сумите за допълнителни дежурства. За жалост заради мизерните заплати на медицинските кадри България ще губи още лекари и медицински сестри. У нас началната заплата на медсестра е 440 лв., или 200 евро, а на лекар 750 лева, или 375 евро. За какво говорим!

- Според вас какъв трябва да е стартът на заплатите?

- 1000 лева за медицинските сестри и 3000-3500 за лекарите. Те трябва да се отдадат напълно на пациентите си, а не да мислят, че като си тръгнат от работа, имат 2 лева в джоба

- Колко на месец получават вашите специалисти по реанимация и анестезиология?

- Между 1500 и 1800 лв. Това е чистата сума, без да броим удръжките в размер на 30%. Засега обаче нямаме възможност да увеличим заплатите, тъй като клиничните пътеки на здравната каса не са мръднали от 4 години. В същото време за този период всичко поскъпна неколкократно.

- Бихте ли дали конкретни примери?

- За лечението на инсулт НЗОК ни превежда 660 лв. Ние сме изчислили обаче, че 10-дневното лечение на такъв пациент ни излиза около 1800 лв. Или да вземем една по-лека диагноза - бъбречна колика. За нея доскоро касата даваше 105 лв., а с 10-процентното увеличение, което направи през ноември м. г., парите станаха 116 лв. За да установим откъде идва болката - жлъчка, черен дроб, бъбрек или друг коремен орган, ние трябва да направим определен брой параклинични изследвания - пълна кръвна картина, биохимия, рентгенови снимки, ехография. За това отиват между 120 и 150 лв., толкова излиза и цветната снимка на бъбрек, която се прави с помощта на два контраста. Така че само за диагностиката на бъбречна колика отиват между 200 и 250 лв. в зависимост от това в кое лечебно заведение се прави и с каква апаратура. Какво остава за скъпите хирургически интервенции, като премахване на туморни образувания на дебелото черво или панкреаса. По здравна каса те вървят между 2500 и 2700 лв. В такава операция участват 8 души - хирургичен и анестезиологичен екип. Общите разходи са между 6500 и 7000 лева. Пациентите от своя страна си купуват платната, които струват 150-200 евро, в някои случаи и скъпия антибиотик.

- От Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване настояват здравният министър да актуализира основния пакет с медицински услуги, за да е ясно какво могат да поемат като надстройка. Включването на тези фондове ще даде ли шанс за по-качествено здравеопазване по време на икономическата криза?

- У нас има около 20 здравноосигурителни фонда и отдавна трябваше да им се даде зелена улица. Сега НЗОК плаща едва ли не всички медицински услуги, но само на книга. В клиничните пътеки не влизат разходите за режийните, за храната, за болничната аптека, амортизацията на апаратурата, издръжката на административния персонал и т. н. Крайно време е да се каже какво може да плаща касата 100% и какво ще остане за фондовете. А вече хората ще преценяват дали да си внасят осигуровка във втори стълб, или ще плащат кеш, ако им се наложи болнично лечение. Сега НЗОК твърди, че плаща всичко, но отбелязва с малки букви под линия какво се налага да доплаща пациентът - някои скъпи консумативи, импланти и пр.

- Лекувате ли чужденци?

- Засега лекуваме граждани от ЕС, които са дошли на почивка у нас и имат нужда от спешна помощ - например скиори от Пампорово, Боровец. През миналата година през клиниките ми преминаха 97 такива пациенти от Англия, Франция, Германия, Италия. Все още сме далеч от времето, когато граждани на ЕС ще избират България като дестинация за медицински туризъм.

- Според еврокласацията българските пациенти са най-недоволни в ЕС от качеството на медицинските услуги.

- Аз твърдя, че пари за здравеопазване у нас има. Всяка година бюджетът на НЗОК расте, цената на клиничните пътеки обаче от 4 години не е мръднала.

Питам къде отиват тези милиони - кой ги ползва и за какво? Тази година НЗОК ще разполага и с двойно по-голям оперативен резерв в рамките на 240 млн. лв. В същото време болници в страната се оплакват, че касата им покрива само 80% от направените по клиничните пътеки разходи.

- По разчетите на НЗОК през миналата година имаше огромно увеличение на болничните пациенти.