11 май 2009 г. Тема: здравеопазване пациентите остават без евтини лекарства?
Кой „пие“ и кой плаща сметките в пътната агенция
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Кой „пие“ и кой плаща сметките в пътната агенцияБалканските ни методи на кражба се оказаха трудни за възприемане от брюкселските чиновнициЛявата ръка не знае какво прави дясната. Този извод може да се направи от доклада на Сметната палата след проверка на похарчените пари от пътната агенция за ремонт и поддръжка на републиканската ни пътна мрежа. Дирекцията, отговаряща за изпълнението на договорите, не осигурявала обективна информация на счетоводството. Счетоводителките пък пускали платежни документи на базата на сертификати, издавани от колегите им от съседната дирекция. Има ли, няма ли път, докъде е стигнало строителството и дали то е по план за текущата година, или е с неразплатени суми от предишни години – това те не знаят, пък и не им е работа. Тъне в неизвестност дейността на агенцията в периода от началото на 2006 г. до средата на 2007 г. Светлина в делата й не можа да внесе дори и Сметната палата. Причината е простичка – тя трябва да проверява дали е спазена буквата на закона, а не кой коя отсечка и кога е ремонтирал. И тъй като за посочения период от време тече разследване срещу бившия шеф на агенцията – Веселин Георгиев, който е сключил договори за ремонти с фирми притежавани или управлявани от братята му, редно е да се провери как те са си свършили работата. И дали им е платено според качеството и количеството. В противен случай ще се окаже, че семейство Георгиеви „пие“, а всички ние плащаме сметката им. Ако това не се случи, ще изгубим още пари от ЕС, защото балканските ни методи на кражба се оказаха трудни за възприемане от брюкселските чиновници. 
Тръгваме на лекарствен туризъм от 1 юни 1000 аптеки отказват договори с НЗОК заради отрязаните надценки ЗДРАВКА АНДОНОВА Българите, които живеят в селата и малките градчета, ще бъдат принудени да пътуват до общинските центрове, за да си купят лекарства. Причината - поне 1000 от по-малките аптеки няма да подпишат договори със здравната каса и ще пуснат животоспасяващите илачи на свободна продажба, т.е. на по-високи цени. "В момента около 2000 аптеки в страната работят с НЗОК. Поне половината няма да подновят договорите си от 1 юни. Очаква се лекарства на цени на касата да се предлагат само в по-големите вериги", обясни пред "Монитор" председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов вчера. В събота в Държавен вестник бяха обнародвани промени в Наредба № 10 за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти, според които фармацевтите трябва да продават близо 1000 вида лекарства от позитивния списък без надценка. "Пациентите ще бъдат лишени от право на достъп до фармацевтични услуги", обясниха от Българския фармацевтичен съюз. Аптекари прогнозираха пред "Монитор", че лекарствата ще излизат по-скъпо на хората, тъй като те ще дават пари и за пътни. "Проблемът с надценката е най-малък. Според наредбата цените на лекарствата от една референтна група трябва да бъдат еднакви. Все едно да продавате "Мерцедес" и "Шкода" от един клас на цената на шкодата. Няма да стане. Така и производителите на висококачествените лекарства няма да са съгласни да продават на по-ниски цени", обясни още Костов. Той прогнозира, че през здравната каса ще минава само един от десет бетаблокера, а другите ще се продават на по-висока цена.
няма предвидени средства за подобни промени и нищо чудно те да започнат чак през 2010-а. Алтернативно финансиране на новите дейности пък би могло да се осигури чрез създаването на клинични пътеки за продължаващо лечение и рехабилитация, тъй като такива в момента липсват. Реформата не ще подмине и университетските и окръжните лечебници, чийто брой ще бъде редуциран, но без да се закриват структури, уточни неотдавна заместник здравният министър Стоян Стоянов. "Ще се приватизират отделни дейности, но няма да се затварят болници", категоричен бе той. Което не изключва обединяването на някои клиники, за да се подобри управлението им. Типичен пример е "Александровска" болница в столицата, под чиято шапка има общо осем здравни заведения. Въвеждат се и нови изисквания за разкриване на болнични отделения. За да съществува едно хирургично звено, например, то ще трябва да изпълнява минимум 1000 операции годишно, а дейността на акушеро-гинекологичните отделения ще е възможно само при положение, че за същия период отчитат най-малко 400 раждания. Изключение ще се прави само за болници в отдалечените райони, където на пациентите ще им се налага да пътуват на повече от 60 км, за да получат здравна помощ. Диспансерите с по-малко от 80 легла ще станат отделения към областните лечебници, а тези с над 80 - специализирани болници за активно лечение. В извънболничната помощ се предвижда окрупняване на лекарските практики - обединения на около осем-десет лекари, между които се препоръчва да има педиатър и акушер-гинеколог. Заложена е и горна граница на броя пациенти, които едно джипи може да обслужва. А специалистите, работещи извън болниците, вероятно ще се простят с договорите си със здравната каса. В общините с население до 20 хил. души дейността на филиалите за спешна помощ ще се интегрира с лечебните заведения за първична и специализирана доболнична помощ. Тяхната задача ще е да диагностицират пациентите, да ги лекуват и при нужда да ги приемат на легло за кратък период от време. При по-тежките случаи ще се осигурява и транспорт до най-близката болница. Срещу предлаганите промени първи скочиха медицинските специалисти и още в средата на април алармираха, че проектът на здравна карта се изготвя "нелегално" защото върху него, почти "на четири очи", работят само хора от здравното ведомство и от районните центрове по здравеопазване. Твърдението им подкрепи и председателят на Българския лекарски съюз Божидар Нанев, споделяйки, че не е виждал документа и не е получавал покана от ресорното министерство да изготви становище по него. Националното сдружение на общопрактикуващите лекари пък направо заклейми проекта като некомпетентен. "Дори бързият прочит на въпросния модел показва, че се ползва удобната, а не актуалната база данни, не се познават в детайли проблемите, което определя и формирането на неправилни подходи по-нататък. Финансирането е тема "табу", а популизмът присъства навсякъде, макар и като фон. Анализите се основават предимно на данни за 2007 г., които в повечето направления вече не отговарят на реалностите и водят до погрешни решения", се казва в тяхно писмо до медиите. "Националната здравна карта е в състояние да срути цялата система на здравеопазване", опасяват се докторите. Не закъсня реакцията и на местната власт в "засегнатите" от здравната карта региони. Според представители на общината в Пловдив, плановете за преструктуриране на болничния сектор е безпрецедентен опит на държавата да сложи ръка върху печеливши общински лечебници. Предлага се сливане на пловдивските болници "Св. Мина" и "Св. Пантелеймон" и превръщането на диспансерите по психиатрия и онкология, заедно с Белодробната болница, в държавни специализирани здравни заведения. От друга страна, кожният диспансер, който е с 30 легла, става отделение към МБАЛ "Пловдив". "Държавата парадоксално се разпорежда с общинско имущество. Картата е направена от чиновници, които изпълняват поръчки отгоре, без да мислят за медицинската помощ на пациентите", възмущава се заместник-кметът Александър Константинов, предричайки ликвидация на здравеопазването в цяла България Жителите на миньорската община Гълъбово също се тревожат ще остане ли върху новата здравна карта местната болница. Притесненията са продиктувани от предложението на областната здравна комисия до Министерството на здравеопазването тя да бъде закрита. Парадоксът е, че преди две години лечебницата успешно е преминала пилотна акредитация, която дала висока оценка на екипа и оборудването. Не е за подминаване и обстоятелството, че Гълъбово се намира в сърцето на енергийния комплекс "Марица-изток", където професионалните травми са често явление, и при една по-голяма авария липсата, да речем, на хирургическо отделение може да коства живота на пострадалите. Горе-долу такова е положението и в МБАЛ - Разлог, която бе акредитирана преди осем месеца, и получи оценка "много добър" за четири години. Според новата областна здравна карта обаче тя трябва да закрие две от най-важните си отделения. Другият парадокс е, че "под ножа" попадат хирургичното отделение в МБАЛ-Петрич и АГ-отделението в МБАЛ-Сандански, въпреки че общинските здравни заведения са класирани в първа група - с население над 40 хил. жители. Против здравната карта се обявиха и лекарите от Варна, като дори възложиха на своя представител в областната комисия да гласува срещу проекта. В Белоградчик тръгна подписка, подета от общността, за запазването на общинската болница. В Русе срещу проекта се обяви ръководството на районната колегия на лекарския съюз заедно с Районния център по здравеопазване. "В новото предложение за здравна карта има клаузи, които са в разрез с нормалното здравеопазване", коментира пред местните издания председателят на съсловната организация д-р Светослав Дачев, посочвайки за пример идеята на правителството за сливане на общински и държавни болници. Тази мярка, смята той, ще доведе както до съкръщаване на лекари, медицински сестри и обслужващ персонал, така и до финансови кризи в обединените стационари, тъй като общините и здравното министерство ще си прехвърлят топката и ще се ослушват за преводите на пари" Като капак проектът на нов болничен модел буквално взриви четирите диспансера във Велико Търново. Причината е, че предвижда кожният диспансер, който е само с 15 легла, да стане отделение към областната болница. Същата съдба очаква психодиспансера, макар че има 85 легла и е над минималната граница за преструктуриране. Онкодиспансерът и този по белодробни болести пък ще станат специализирани фтизиатрични болници. "Предлаганите реформи да бъдат подложени на обществено обсъждане, а не да се умуват от четири-пет души, които не познават законите", поиска шефката на онкодиспансера д-р Мария Рачева, цитирана от местния в. "Борба". По думите й, за последните две години в лечебното заведение са инвестирани около 2 млн. лв., а годишно се обслужват над 14 хил. пациенти. На този етап е ясно, че Националната здравна карта в този й вид няма да бъде приета от медицинската общност. Работата е там, че управляващите партии, и по-конкретно БСП, бързат да прокарат документа преди парламентарните избори през юли, за да има на какво да наблягат в предизборната си кампания. Особено когато най-голямото обещание на наследника на здравния министър Радослав Гайдарски - Евгений Желев, бе да сложи ред в хаоса на здравната система именно чрез националната здравна карта. Истината обаче е, че преструктурирането на здравния сектор у нас се подготвя въз основа на някакви непремислени критерии. Ето защо не бива да ни учудва, ако догодина имаме здравеопазване, "еднакво навсякъде, с възможно най-високо качество, толкова, колкото да не е без хич". 
Узакониха такса "лекар" за пенсионерите В броя на "Държавен вестник" от вчера е обнародвана наредба за промени в наредбата от 2008 г., която регламентира начина за заплащане на разликата в потребителската такса за пенсионери при посещение при зъболекар и лекар в доболничната помощ. За 2009 г. средствата ще се предоставят на Националната здравноосигурителна каса чрез бюджета на здравното министерство и ще се отчитат като трансфер, гласи текстът. Миналата година Народното събрание прие промени в Закона за здравното осигуряване, според които хората над 60 години за жените и над 63 години за мъжете заплащат само по левче за преглед, вместо 1 на сто от минималната работна заплата. До края на 2008 г. лекарите получаваха разликата по ред, определен с наредба на здравния министър. Текстът й обаче уреждаше въпроса само до края на миналата година, затова от януари насам изпълнителите на медицинска помощ не получаваха дължимите средства за прегледи на хора в напреднала възраст. Преди дни общопрактикуващи лекари от Пловдив заплашиха, че от 1 май ще таксуват пенсионерите по 2,40 лв. вместо по левче.
Бизнесът с болестите Или истинското лице на съвременния световен фармацевтичен бизнес Пейчо Кънев Само на мен ли ми се струва така, или наистина фармацевтичните компании стават по-нагли с всяка година. Малко хора знаят, освен тези, които са в бранша, че тези компании са най-печелившите, надминават по приходи автомобилната, оръжейната и развлекателната индустрия. Милиарди долари се изливат в ненаситните им търбуси всяка година от страданието и болката на хората. Наистина ли са ни необходими всички тези лекарства, които поглъщаме целогодишно? Дали не се разболяваме точно от това? Модерните болести се появиха след появата на модерните лекарства. През последните хиляда години от съществуването си човешката цивилизация разполага с работещи лекарства чак сега и все пак е още тук, не е изчезнала, изтребена от смъртоносен вирус в зората си, за който не е имала лек. Еволюцията се е погрижила да имаме идеални тела с перфектно работеща имунна система, способна да преодолее 90% от съвременните вируси. Но ние успяваме да унищожим и нея, поглъщайки невероятни количества антибиотици и всякакви други хапове. Любителите на световни конспирации пишат, че много от новите смъртоносни болести, като СПИН, са лабораторно произведени от фармацевтичните конгломерати, за да се купуват произвеждани от тях впоследствие ваксини и лекарства. Не мисля, че това е вярно, но в едно съм сигурен, а то е, че тези компании са виновни за прогресивното смъкване на горната възрастова граница при смъртните случаи, увеличаването на апоплектичните удари, инфарктите, раковите състояния, болестите на кръвта и т.н. В масовата си част хората са първосигнални и вярват на всичко. И точно тук се намесват компаниите, произвеждащи лекарства, и техните огромни рекламни отдели. Всеки фармацевтичен конгломерат разполага със стотици служители в рекламните си отдели, които сондират общественото мнение, правят анкети, проучвания, събират огромна база данни от психиатричните прегледи на всички възрастови групи, за да намерят най-прекия начин за продажбата на новите си продукти. Рекламни кампании по всички медии, струващи милиарди долари, повтарят до всепромиващо мозъците втръсване как можем да живеем без болка и без страдание, стига да си купим съответния продукт, разбира се. Това е огромна, капиталистическа система, непризнаваща правила, закони и компромиси. Току-що е затихнал шумът от поредната несъстояла се пандемия, произлязла от някой животински вид, компанията е продала своите илачи, отчела е огромните печалби и ето че се заражда нова смъртоносна болест, принуждаваща ни отново да бръкнем в джобовете. Но лицемерието и жаждата за печалба на химичните концерни не спира дотам. През 2003 г. две от най-големите световни фармацевтични компании - германската "Байер" и английско-британският конгломерат "ГлаксоСмитКлайн", бяха санкционирани с рекордни глоби в размер на общо 350 млн. долара, заради измами в САЩ. "Байер", производителят на антибиотика Cipro, който стана хит по продажби в САЩ след разразилата се паника със заплахите с антракс, бе задължен да плати 258 млн. долара. "ГлаксоСмитКлайн" сключи гражданско споразумение и ще плати 90 млн. долара. Двете компании бяха обвинени в преопаковане на произвеждани от тях евтини лекарства, продавайки ги след тази процедура на по-високи цени, което е нарушение на федералните закони. През 2006 г. в."Гардиан" цитира доклад на международната организация на потребителите "Кънсюмърс Интернешънъл", според която големите фармацевтични компании застрашават здравето на потребителите с измами и нелоялна реклама. Проучванията на организацията, проведени на територията на цяла Европа, разкриват, че производителите на медикаменти подкупват лекари, които внушават на клиентите си, че са болни, преувеличават ефикасността и не посочват всички противопоказания и странични ефекти на някои лекарствени препарати. Безотговорни маркетингови тактики, за които компаниите харчат милиарди евро годишно застрашават здравето на гражданите. "Те са проблем на цялата фармацевтична промишленост", се посочва в доклада. Проучването включва 20 големи производителя на лекарствени препарати, сред които "Мерк", "Астра Зенека", "ГлаксоСмитКлайн" и др. В документа се призовава правителствата да упражнят по-стриктен контрол върху компаниите. Ход на проучването дадоха няколко нашумели случая, един от които беше изтеглянето от пазара на противовъзпалителния и болкоуспокояващ препарат против артрит Vioxx. През септември 2004 г. компанията "Мерк" обяви, че ще изземе лекарството от пазарите по цял свят, след като стана ясно, че то крие рискове за сърдечносъдовата система. Скандалното в случая беше, че "Мерк" е знаела, че Vioxx увеличава опасността от инфаркт още от 2000 г., но е манипулирала резултатите от първите проучвания, за да може да продължи да продава иначе изключително успешното болкоуспокояващо. Производителите на лекарства отделят за маркетинг близо два пъти повече пари, отколкото за изследвания на безопасността на медикаментите си. През 2005 г. глобално за маркетинг са похарчени 60 млрд. долара, а 33 млрд. - за изследвания. Над половината от 20-те компании са подкупвали лекари да препоръчват техните медикаменти в периода 2001-2005 г., посочва Ричард Лойд, директор на "Кънсюмърс Интернешънъл". В САЩ ситуацията е напълно идентична с тази в Европа. Според данни на Министерството на здравеопазването на Съединените щати от 2000 г. до 2003 г. приходите от наложените на фармацевтичните компании финансови наказания възлизат на 4,21 млрд. долара. Това е значително увеличение спрямо предишните десет години, когато сумата е била 3,29 млрд. долара. Обвиненията към фармацевтичните компании обхващат почти целия спектър на дейността им Контролните органи в САЩ разследват както процеса на производство и определяне цените на медикаментите, така и начина, по който фирмите пласират лекарствата и представят данни за ефекта им на здравните органи. Отвореното писмо до Джордж Буш, което "Ню Йорк Таймс" публикува на 28 февруари 2003 г., от доктор Матиас Рат е наистина плашещо. В него доктор Рат, който е лекар и учен, член на Нюйоркската академия на науките и пръв направи открития за естествения контрол върху сърдечносъдовите заболявания, твърди, че войната на Америка в Ирак и срещу тероризма като цяло е за предпазване на най-голямата индустрия - фармацевтичната - от рухване. Той казва, че милиони хора по целия свят започват да осъзнават факта, че фармацевтичната промишленост е една инвестиционна индустрия, основаваща се на съществуването на болестите. Оцеляването на фармацевтичната индустрия е заплашено от четири главни фактора, а именно: неразрешимите бизнес, юридически, етични и научни конфликти. И добавя: "Същността на фармацевтичната индустрия е "бизнесът с болести". Нейната основа е възможността да се патентоват нови синтетични лекарства, които са насочени главно срещу симптомите, а не срещу причинителя на болестите. Непрекъснатото съществуване на болестите и тяхното разпространяване е предварително условие за по-нататъшен растеж на тази промишленост. Профилактиката и изкореняването на болестите подкопава икономическата основа на този бизнес. Войната срещу Ирак не е война за борба с тероризма или завладяване на петролни кладенци. Тази война е част от дългосрочната стратегия на фармацевтичните и нефтопреработвателните инвеститорски групировки за създаване на психологическо състояние на страх с цел поддържане на глобален контрол При атентатите от 11 септември 2001 г. загинаха близо 3000 души. Според проучване на Американската медицинска асоциация от 2002 г. приблизително същият брой хора загиват на всеки десет дни в САЩ от страничните ефекти на предписаните им лекарства. И тенденцията е те да се увеличават. В днешни дни фармацевтичните конгломерати показват истинските си уродливи лица. Каква е разликата, питам аз, между аптеките, в които се продават лекарствата (някои от тях са ужасно силно пристрастяващи и имат смъртоносни странични ефекти), и дилъра на наркотици зад ъгъла? Разликата е, че първите плащат данъци на държавата, а вторият - подкупи. Това е. Модерната фармацевтична промишленост е забравила основното правило от Хипократовата клетва: Преди всичко да не се вреди. На везните се слагат две неща: здравето на хората срещу милиардите долари печалба. Познайте кое натежава? 
КОМЕНТАР Малко правила, моля? Не изглежда ли понякога, че управляващите не искат ясни прави-«ла, чист бизнес и качествени услуги в здравеопазването? Ами, така изглежда. Под благия поглед на двама министри държавата и нейни дружества нарушават Закона за общестйените поръчки, пилеят обществените средства, сключват незаконни договори и по този начин изкуствено създават лидери на пазара на частното здравно осигуряване (виж на стр. 50). Нито на „лидерите", нито на техните конкуренти обаче беше позволено да се конкурират с държавната здравна каса за задължителните здравни вноски на хората. Така пазарът щеше да покаже кой колко е добър. Във фармацевтичния сектор, който от години е изцяло частен, но пък силно зависи от регулациите на държавата, проблемът с правилата е не по-малко драматичен. Първо - не е ясно защо държавата иска от фармацевтичните концерни да продават на най-ниските цени в Европейския съюз и да не печелят нищо. Заради натиска пациентите вече трябва сами да си купуват около 500 лекарства, а бизнесът -практически да спонсорира социалната политика на държавата. Второ - пациентите не ги интересува кой е собственик на аптеката, от която искат да си купят лекарството. За депутатите обаче това е много важно. Съответният текст в лекарствения закон вече се променя три пъти в рамките на един мандат в опит да се създадат повече пречки пред съществуването на веригите аптеки. Сега парламентът е на прага да преодолее недомислията си по този въпрос и е добре да му стигне времето най-сетне да позволи бизнес логиката да важи и за този сектор.
И Илкер Аксой е фармацевт и има верига от пет аптеки. Всъщност не. Той има пет отделни фирми, които да стопанисват обектите, защото по закон не може да притежава повече от четири аптеки. Но доскоро само фармацевт можеше да е собственик, при това само на една аптека (виж хронологията на законовите ограничения). В същото състояние, т.е. раздробени на фирми с по една, две или четири аптеки, са и всички по-големи вериги. Сега фармацевтичният сектор очаква третата промяна за две години, според която всеки ще може да притежава колкото аптеки има възможност да управлява и предприемачите ще могат да "обединят" фирмите си. Защото в икономическата криза рецептата за оцеляване в търговията на дребно с лекарства според собствениците на аптеки е да си колкото е възможно по-голям - с по-добра локация, повече обекти, с голяма площ и максимално разнообразие на предлаганите продукти. Чрез различни разрешени от закона техники и днес в България работят около 120 вериги аптеки. Те формират 22% от продажбите на лекарства, които са за около 1.7 млрд. лв. годишно, и значителна част от продажбите на козметика, медицински изделия и хранителни добавки (данните са на Асоциацията на собствениците на аптеки). Годишните обороти на три от най-големите вериги аптеки в България с над 20 обекта са общо 220 млн. лв. Ти си много неетичен Това е дежурната шега между собствениците на вериги аптеки. Причината е, че Българският фармацевтичен съюз, който лобира за промяната "един фармацевт - една аптека" през 2007 г., определи този модел на собственост като "етичен". В този момент в България работеха множество вериги аптеки. Вместо обаче да позволи на истинските им собственици да развиват бизнеса си, парламентът ги принуди да прехвърлят аптеките си на своите фармацевти. Браншовият съюз пък се закани, че ще проверява дали всички са "етични". "Ние не сме отворили аптеки, за да убием бизнеса на конкурента си или за да се държим "неетично". Става въпрос за нормална икономическа логика - работили сме добре, спечелили сме и сме продължили да се разрастваме. В бизнеса има по-можещи и по-малко можещи, не може всички да работят еднакво", казва Георги Калинов, съсобственик на шестте аптеки "Адонис". През август 2008 г. под натиска на Европейската комисия, Комисията за защита на конкуренцията, омбудсмана и Конституционния съд, които настояваха за либерален модел на собственост, парламентът гласува текст, според който всеки може да е собственик на аптеки. В последния момент обаче беше прието предложение на ДСБ, според което броят на аптеките трябва да е не повече от четири. Да станеш голям Във всеки от по-големите градове съществуват различни по големина вериги. Част от тях са "наследство" от комунизма, получени от новите собственици след раздържавяване, например приватизираните преди десетина години "Софийски аптеки". Други са разраснали се регионални структури. Такава е дружеството "Варнафарма холдинг" на бизнесмена Веселин Марешки, който вече има 70 аптеки в цялата страна. Съществуват и вериги като "Фармахит", която включва 22 обекта в магазините "Хит" и "Кауфланд", създадени като проект заедно с хипермаркетите. Преди около две години дистрибуторът на лекарства "Търговска лига" обявяваше, че притежава около 200 аптеки, обединени под марката "Образцови аптеки", но през последните години броят им намаля драстично. В момента най-голямата национална верига аптеки е "Ес Си Ес франчайз" със 104 аптеки. Тя беше създадена в средата на 2007 г. В основата си има за цел управление на съществуващите аптечни търговски марки - "Санита", "Сейба аптеки и дрогерии" и "Софийски аптеки". Следващата по брой аптеки национална верига са "Аптеки Марешки", следвана от "Фармахит". Какво му трябва на един аптекар "Започнахме през 1999 г. в помещение под наем с 1700 долара лични спестявания, като взимахме продукти на отложено плащане от дистрибуторите", спомня си Илкер Аксой. По думите му в края на 90-те години със стоков кредит от 10 хил. лв. е можело да се зареди аптеката с най-необходимите лекарства и продукти. Сега тази сума е минимум 100 - 200 хил. лв. "И заради услугите, които започнаха да се предлагат на пазара, и заради конкуренцията изискванията на клиентите се промениха. Повечето от младите хора искат нещо повече от гараж с витрини до тавана и малко гишенце, през което се надвикваш с аптекарката дали има шампоан срещу пърхот", казва Георги Калинов, съсобственик на шестте аптеки "Адонис" в София. "Свободният достъп до продуктите стана нещо задължително, витрините отпаднаха. Ние първи въведохме в аптеките продажбите на козметика, сега това е нещо обичайно", отбелязва Николай Костов, собственик на аптеки "Ремедиум". "Ако купуваш помещението, инвестицията е средно по 2000 евро на кв.м за аптека от 300 кв.м, една средна аптека има стокова наличност до 400 хил. лв., а само оборудването с щандове, компютри и каси струва около 100 хил. лв.", изчислява той. Заедно с изискванията на клиентите обаче растат и изискванията към аптеката. Тя вече съвсем не е същият печеливш бизнес, както в началото на прехода. "Банките почти се оттеглиха от кредитирането на сектора, увеличиха много лихвите - няма бизнес, който да изкарва 14%. Дистрибуторите през последните две години вече не предоставят възможност за дълго отложено плащане и това също е проблем", отбелязва Стойчо Червенлиев, съсобственик на "Фармахит". По думите му дори отварянето на нова аптека в рамките на утвърдена верига е трудно. Заради честите законови промени за две години е имало няколко пререгистрации на аптеките. В момента повечето вериги са оформени в ООД-та с по четири аптеки, отделно счетоводство, адвокати, служители и осигуровки. На една аптека се падат около 10 служители. Средната заплата на фармацевтите в София е 1200 - 1500 лв. Освен законовите ограничения и затегнатите условия за стоково и банково кредитиране през последните години аптеките понесоха множество загуби - здравната каса им плащаше половината от законовите надценки на лекарствата и те се принуждаваха да продават все повече добавки и козметика, за да могат да покриват разходите си. От началото на април пък беше забранено в аптеките да се продават детски храни, а в момента се обмисля оттам да бъдат изтеглени и ваксините. И все пак разрешени? Казусът с окончателното либерализиране на собствеността на аптеките е едно от трите дела, които ЕК води срещу България, и затова се очаква парламентът да отмени рестрикцията за четирите аптеки. "В момента се радваме изключително много и очакваме промените. Лекарственият закон ще ни позволи да запазим инвестициите си и да предлагаме по-качествена услуга", казва Недялка Червенкова, един от съсобствениците на аптеки "Максфарма". Илкер Аксой допълва, че веригите са резултат на разрастване на дейността на една успешна фирма, а не опит да се "смачка" конкуренцията. "Логично е, след като сме доказали, че можем да управляваме фирмите си и да се грижим за 60 души например, които работят при нас, да можем да имаме една фирма. И още нещо - ако излъжеш клиента и не му предоставяш качествена услуга, той повече няма да дойде при теб", отбелязва и Калинов. Депутатите обаче все още не са декларирали твърдо, че ще разгледат текстовете, които освобождават пазара от ненужните ограничения. А те имат само няколко работни седмици, в които могат да се поправят поне за част от всички направени недомислици през мандата им. Кой може да е собственик? април 2007 г. - с текст в новия лекарствен закон парламентът решава само магистър-фармацевт да може да е собственик, и то само на една аптека. Периодът за влизане в сила е една година. До този момент старият лекарствен закон не е споменавал кой може и кой не може да бъде собственик на аптеката януари 2008 г. - периодът за влизане в сила на правилото "един фармацевт - една аптека" е удължен с още една година юли 2008 г. - парламентът гласува промяна, според която всеки да може да притежава не повече от четири аптеки април 2009 г. - на първо четене е гласувана промяна, според която всеки може да притежава неограничен брой аптеки.
Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|
