ТЕМАТА подготвиха Диана ТЕНЧЕВА, Иван ДИМОВ, Лилия ЦАЧЕВА и Соня ГЪЛЪБАРОВА

- Със сигурност противопоставянето между институциите не помага за България, включително и на финансовата стабилност. Но идеите, които се обсъждат, за увеличаване на здравните осигуровки и за промяна на данъчната политика според мен са необмислени. Те трябва да бъдат обсъдени в по-широк формат и да се приложи един по-разумен подход, преди да бъдат приложени на практика.

- Но министър Дянков отрича да има идея за вдигане на плоския данък.

- Това би било стъпка в много погрешна посока. Основното нещо, което България има, за да е конкурентоспособна и да привлича инвестиции, е точно добрата среда и ниските данъци. Нашата данъчна политика беше доста предвидима и еднопосочна към намаляване на данъците. Ако това го загубим, аз не виждам какво точно ще остане.

- Всъщност до какво би довело двупроцентното увеличение на здравните осигуровки?

- Има няколко аспекта, от които трябва да се коментира проблемът. Единият е, че реформата в здравноосигурителната система бе забавена. Никоя реформа не трябва да се разглежда като самоцел или само с цел да се спестят пари. Напротив! Реформата трябва да бъде направена така, че гражданите да имат по-добра здравна услуга. Оттам нататък стои въпросът с финансирането, който е вторичен. Първо трябва да има нов модел на здравно осигуряване с втори и евентуално с трети стълб, с измислена концепция и механизми за мотивация, с конкуренция между отделните участници на пазара. Всичко това да гарантира, че хората ще получават качествена услуга. Тогава идва въпросът с финансирането. Ако съберем в момента сивия сектор с официалната част от здравната система, вноската е много повече от 8%. Може би е 13%, 14% или дори 15%.

- Парите, които лекарите прибират на ръка, ли имате предвид?

- Точно така. Най-страшното е, че това вече се е превърнало в норма. Абсолютно всеки човек, всяко домакинство го прави за съжаление. Така че една от целите на реформата е да осветли тези отношения. Принципно е погрешно да вдигат вноските, преди да се е подобрила услугата. В една нереформирана система дали ще изтичат 8 или 10%, няма значение. Те ще продължат да изтичат и системата пак ще е в хроничен дефицит. По отношение на фирмите - всяко увеличение на данъчноосигурителното бреме означава по-малко работни места. Знаете колко са тежки отношенията в икономиката - забавени плащания, намаляващи продажби и т. н. Държавата също е сред некоректните платци. Всеки нов лев данък или осигуровка означава повече съкратени работници.

- Означава и по-малък разполагаем доход и свиване на потреблението.

- Да. Това допълнително навива тази негативна спирала. В момента у нас се случва следното. Има две противостоящи тенденции - едната е положителна, а другата - силно негативна. Хубавото е, че износът се възстановява и износителите наистина продават, имат глътка въздух. Но вътрешното потребление се свива и оттам спадат данъчните приходи, защото косвените данъци, на които залага бюджетът, зависят главно от вътрешното потребление - от вноса и от ДДС. Така че всяка мярка, която, било то с неразплащане на бюджетни задължения, било като гражданите и фирмите финансират бюджетния дефицит, допълнително навива спиралата. Води до ново свиване на вътрешното търсене, още по-ниски данъчни приходи, необходимост от ново затягане и т. нар. по-голямо влошаване на ситуацията.

- Вече се говори, че ГЕРБ бие отбой от предизборната си програма. Възможно ли е вдигането на осигуровки и данъци да отприщи вълна на недоволство и да потопи кабинета “Борисов”?

- Не вярвам това да се случи. В правителството и в парламентарната група на ГЕРБ има достатъчно разумни хора, за да преосмислят тези идеи. Има достатъчно време управляващите да се откажат от тях. Освен това има нещо много важно и за ГЕРБ, и за стабилността на политическата система като цяло. Основната част от избирателите на ГЕРБ беше от средите на самонаетите, малкия и средния бизнес, семейните фирми. Като процент от заетите те изобщо не са малко. Става дума за 17-18% от всички заети. Точно това активно българско население ще бъде най-ощетено от евентуалното увеличаване на данъците и осигуровките. Така че аз по чисто политически причини не вярвам управляващите да не преосмислят тези идеи.

- Откъде да дойдат приходите?

- Това е най-сериозният ребус на икономическата политика. Задачата изобщо не е тривиална. В страна във валутен борд механизмите за провеждане на активна антикризисна икономическа политика изобщо не са големи. Въпреки това могат да се предприемат действия, които да ни спасят от слизането надолу. Веднага държавата може да стане коректен платец. Задълженията към доставчици трябва да бъдат класифицирани, регистрирани и да се направи график за плащането им. Не е страшно, ако те не могат да бъдат изплатени веднага, но те трябва да бъдат признати и да има яснота кога ще бъдат платени. Това е ключово, защото ще отпуши банковото кредитиране към фирмите. Докато нещата висят в неяснота, фирмите дори и оборотно финансиране няма да могат да ползват от банковата система. Това може да бъде направено веднага и не струва пари. Ще доведе до сериозна ликвидност в реалния сектор, защото банките са готови да финансират, но не вярват на правителството кога ще плати.

- Кредити трябва ли да се теглят?

- Да, това е второто, което може да се направи. Ще отнеме не дни, а седмици. Ако дефакто има бюджетен дефицит, не е редно да го финансират фирмите и домакинствата. Правилният подход е разумно, в рамките на този дефицит, който изобщо не е страшен в размер на 1-2%, да се финансира с дълг. Едно разумно задлъжняване на държавата не само, че е допустимо, нормално и желателно е, за да може правителството да се разплати и да спре слизането по спиралата надолу. Има и трета мярка, за която ще са необходими вече няколко месеца. Това е продажбата на ненужните активи. Държавата има огромни излишъци от собственост, която не се управлява добре. От тази трета мярка може да се получи един много добър страничен ефект - развитие на капиталовия пазар. По-голямата част от миноритарните дялове в държавните предприятия трябва да бъдат продадени на фондовата борса. Това първо е най-прозрачният механизъм. Второ - с оглед на проблемите на банковото финансиране, фирмите ще имат алтернативен достъп до капитал.

- Май не останаха много неща за приватизация?

- Напротив! Десетки са възможностите за листване на миноритарни дялове. Има и доста мажоритарни пакети, които могат да бъдат продадени. В енергетиката има доста активи, в транспорта също. Сега тръгна процедурата за “Булгартабак”.

- Премиерът твърди, че ходи с оставка в джоба. Положението било толкова тежко - като след война. Подобни сигнали не ни ли отдалечават от чакалнята на еврозоната?

- Че положението е тежко, така е. Но трябва да е ясно, че главната цел, заради която затягаме колана, е точно влизането в еврозоната. Няма друго политическо решение, което да реши проблема със стабилността и дългосрочната конкурентоспособност на България освен влизането в европейския валутен механизъм и след това в еврозоната.

- Вие сте зам.-председател на Съюза на издателите. Каква част от медиите са на светло? В много от вестниците не се плащат данъци и осигуровки.

- Това с осигуровките е може би най-малкият проблем. По-страшното е, че медийният сектор като цяло е доста непрозрачен като собственост, като правила и етични стандарти. В този смисъл поне половината от медиите в България са с неясна собственост и финансиране. Това поставя по много сериозен начин въпроса с развитието на останалата половина. Проблемите на печатните медии са 3 в 1. Има тежка финансова криза, която неминуемо влияе на рекламодателите. Имаме криза на самата категория (печатни медии) и допълнително имаме феномен - огромно количество участници на пазара, които не работят на пазарен принцип. Те имат други цели - може би да имат влияние. Трябва да се създаде регистър на собствеността на медиите, който да стига до крайния собственик. Или това е публична фирма, листвана на борса, или са физически лица. Това е изцяло в обществения интерес. Съюзът на издателите е дал предложения в тази посока още в началото на мандата на кабинета.

2. Кой ще поеме тежестта на това увеличение?

3. Ще има ли негативни ефекти, които правителството пропуска в прогнозата си?
Прогнозата, че увеличение на здравната вноска от 8 на 10 процента ще донесе над 300 млн. лв. в хазната, изглежда оптимистична. Това сякаш е механично изчисление на база на заетите в частния сектор и средните заплати там. Допускането е, че хората просто ще продължат да плащат данъците си, макар и по-високи.

Става дума за около 1,6 млн. работни места, създадени чрез трудов договор в частния сектор, и още около милион заети без трудов договор (самонаети или на свободна практика).

Наистина, ако приемем, че всички тези работни места могат да поемат увеличение на данъка, който се плаща за тяхното съществуване, в “светлата” част на икономиката би имало увеличение на приходите в бюджета с около 300 млн. лв. годишно.

Но има силни причини да очакваме, че не всички ще могат да платят по-високите данъци. Към момента данъците върху труда или данъчноосигурителната тежест е 32,3% за най-масовите работни позиции. Това е делът на осигуровките и личния данък в общите разходи за труд на работодателите. С други думи, когато от касата на работодателя излизат 1000 лв. за заплати, в джоба на работника стигат 680 лв.

Ако данък “здраве” скочи от 8 до 10 процента, данъчната тежест върху работните места ще скочи от 32,3 до 33,6 процента. Чува се, че имало и политически настроения за вдигане на ставката по личния данък от 10 на 12 процента. Това пък би увеличило данъците върху покупко-продажбата на труд до 35,1%.

За заплати над 2000 лв. данъчноосигурителната тежест пада като процент от разходите за труд. Но тази тежест остава по-голяма от ДДС например, дори за заплати от 7000 лв. на месец. За различни нива на заплата всеки може да изчисли сам тежестта върху неговото работно място чрез калкулатора на “Индъстри Уоч” на www.tax.iwatchbulgaria.com.

Вече данъкът върху труда е достатъчно висок, за да стимулира значителна част от пазара на труда да остане “сив”, т. е. да не плащат данъци. Всеки може да се сети поне за няколко познати, които, ако излязат на светло, ще трябва да затворят бизнеса си или работилницата си. Увеличението му може да доведе до още няколко десетки хиляди души, които ще спрат да плащат данъци. Само като илюстрация: ако заетостта се свие с 50 000 души, приходите в бюджета ще се свият с около 130 млн. лв. (само по линия на данъците върху труда).

Но по-значителният ефект, както досега е било в България, не е върху размера на заетостта, а върху размера на декларираните доходи. Сивият сектор у нас е основно заетост на по-ниска от декларирания доход. Причината за това е размерът на данъците върху труда.

Изглежда, че икономиката, или по-точно казано, работодатели и работници в частния сектор - ще плати цената на една правителствена мярка, която дори няма да постигне желания ефект. Запълването на бюджетния дефицит няма да е възможно с опит за увеличение на данъчните приходи в стил “гасене на пожари”.

Фундаменталното решение е в съкращаване на държавни разходи. Замразяването на заплатите на заетите около 400 000 души в бюджетния сектор е стъпка в тази посока, но това няма да е достатъчно.

Ще има нужда от съкращения на броя на заетите в администрацията. Ще има и нужда от съкращаване на субсидиите, включително за БДЖ и държавните медии.

Реален положителен ефект ще бъде постигнат, ако бъде съкращавана администрация като брой. Но разходите за чиновниците продължават да тежат на бюджета. Това правителство е на път да повтори грешките на предходните управляващи. Важните и наложителни реформи в сфери като здравеопазването и пенсионното дело се отлагат за неопределено бъдеще и се търсят решения “на парче”.

Фокусът на правителството трябва да бъде върху съкращаване на ненужни или нискоефективни разходи, а не върху увеличаване на данъчната тежест. Ако не бъдат съкращавани разходи, рискът за увеличаване на бюджетния дефицит става сериозен. На този фон ще започнем да чуваме прогнози за дефицит по-голям от обявения като притеснителен от МФВ - 1,8% от БВП. Всичко над тази цифра може да тълкуваме като тръгване по пътя на Гърция. Поне посоката е такава.

Умните политици използват кризите, за да извършат т. нар. “непопулярни реформи”, включително съкращаване на администрация и субсидии. Не толкова умните политици ще познаете по това, че основно се занимават да се оправдават с кризата. Ясно е, че има външни фактори, които определиха свиването на бюджетните приходи. Сред данъците най-важен за бюджета е ДДС, свиването на вноса по време на икономическата криза означава свиване на приходите от ДДС.

Това обаче не означава, че няма какво да се направи. Преди 6 месеца бяхме оптимисти, когато чухме, че правителството ще гони фискална стабилност. (Това би следвало да означава нулев бюджетен дефицит.) Сега сме песимисти, защото виждаме, че управляващите нямат воля и въображение как да го постигнат.

Политическият риск в България се увеличи, след като синдикати и гилдии като лекарския съюз получиха легитимност на посредници между данъкоплатците, от една страна, и бетонираните в бюджетната сфера, от друга. Това е политически проблем, който може да създаде много макроикономическа нестабилност.

Силни организирани групи, които дърпат бюджета към себе си, както ще видите от примера на Гърция, означава по-малко възможности за нужни реформи и по-голяма вероятност за влизане в спиралата на бюджетните дефицити.


Коментар

Натрапчивото усещане, че си изигран
С решението си да натовари само частния сектор с по-високи осигуровки държавата увеличи още повече дефицита на справедливост в България
Когато пиеш, плащаш. Така е в заведенията. Представете си ceгa двама клиенти. Единият си плаща, вторият не си плаща. Знаете какво се случва тога­ва. Вторият клиент вече става нежелан.

В нашия случай обаче вторият клиент има особен статут.

Той не може да бъде изгонен от заведението. Продължава да стои, да поръчва и да не плаща.Какво може да направи първият клиент: да плати цялата сметка или да напусне заведението. Първият клиент сме всички ние, а вторият клиент е държавата. А конкрет­ната неплатена сметка е увели­чението на здравната вноска от 1 април с 2%. Увеличението е само за работодатели, служители и самоосигуряващи се. Осигуровките

на деца, пенсионери и държавни служители плаща държавата.

Но след първи април тя няма да плаща нито лев повече. За­щото така е решила. Увеличеният бюджет на здравната каса ще бъде изцяло за сметка на актив­ните и работещи хора. Тогава пак се връщаме на двата избора пред първия клиент - да плати всичко или да си тръгне.

Частният сектор може да приеме с радост тази нови­на и с още по-голяма радост да си плати. Но може и да не приеме присърце промяна­та. Тогава става и си тръгва. Когато обаче и двамата не си платят сметката в заведени­ето, те бегом се измъкват от него. И задължението остава за сметка на заведението. Ако частният сектор реши този път да не плаща осигуровки, губят здравната каса, бюджетът и цялата икономика. На практика всички ние ще сме губещите.

С решението си да натовари само частния сектор дър­жавата увеличи още повече дефицита на справедливост в България. Правилата трябва да са еднакви за.всички, но не са. И усещането, че отново си изигран, става все по-натрап­чиво. Така държавата произве­де още един мотив за фирмите и самоосигуряващите се да не плащат. Първият мотив е оче­видният - криза е, няма толкова пари. Току-що произведеният мотив от държавата звучи така: "Не е честно!"


Постоянство

Една назад...

► Няма да коменти­рам, докато и коми­сията в парламента, и финансистите не кажат точно кога и колко трябва да бъде повишена (здравната вноска - бел. ред.). Дали ще го направим или не, Зависи от това, което ще кажат специали­стите.

► С 300 млн.лв. ще се увели­чат разходите наздравноосигурителната каса до края на годината... Допълнител­ните средства ще дойдат от повишаването на здравноосигурителната вноска с 2 на сто от 8 на 10%. Уве­личението ще влезе в сила от 1 април и ще се поделя в съотношение 60:40 между осигурител и осигурен. Решение на Министерския съвет 10 март 2010

Коментар

в цялата икономика, тряб­ваше да прибегнем до та­зи стъпка, обясни Дянков. В резултат на увеличението на вноската в здравната каса допълнително ще се влеят 300 млн. лв. Предстои про­мените в Закона за бюджета на НЗОК да бъдат обсъдени в парламентарните коми­сии, след което те трябва да бъдат одобрени и от Народ­ното събрание.

Цел

Ние обмисляхме да пови­шим здравната вноска от началото на 2011 г., защото в тези най-трудни месеци от кризата ни е нужно допъл­нително финансиране, каза още вицепремиерът. Той допълни, че тези допълни­телни пари са необходими, да се намали напрежението сред пациенти и лекари. Допълнително 350 млн. лв. бюджетни средства ще постъпят в здравната каса в средата на годината от по-високите приходи, каза още Дянков.

Новината за вдигането на здравната вноска от април предизвика вълна от не­доволство сред предста­вителите на бизнеса. Асо­циацията на индустриал­ния капитал в България е против увеличаването на

здравната вноска. Не може в условията на криза и при положение, че държавата не плаща на бизнеса, да увеличава осигуровките, каза за в. Пари Васил Велев, председател на АИКБ. По думите му това не само че няма да увеличи приходите, а ще увеличи сивия сектор. В същото време някои икономисти обаче виждат в това решение разумна стъпка, с която ще се запази фискалната стабилност.

Разчет

20% са доплащания от бю­джета, каза изпълнителният директор на НАП Красимир Стефанов. За първите два месеца на тази година при­ходната агенция е събрала 221.45 млн. лв. от здравни вноски, което е с 42 млн. лв. повече в сравнение с първите два месеца на 2009 г. В началото на година­та близо 400 хил. българи са загубили здравните си права, защото не са внесли дължимите осигуровки. По думите на Стефанов невинаги когато осигуровките се увеличат, се повишават и приходите.

►За полицаи и военни се плаща на калпак, т.е. внасят се 8% осигуровки върху средната работна заплата.

►За децата до 18 годи­ни държавата внася 8% здравна вноска върху половината от минимал­ния осигурителен доход, или 210 лв., т.е. по 16.80 лв.

► Пенсионерите ги осигу­ряват с 8% върху размера на пенсиите.

► През 2013 г. трябва да се изравни участието на дър­жавата и гражданите в здравното осигуряване.


Чиновници бавят търгове за животоспасяващи лекарства
МЗ бави търгове за животоспасяващи лекарства и консумативи и така подлага на риск живота на хиляди пациенти, заявиха от Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания.

Според организацията единственият критерий при обявяването на търговете е най-ниската цена на медикаментите, без да се взема предвид тяхното качество. А основният проблем на пациентите с бъбречни заболявания е ниското качеството на хемодиализата у нас. С години болните са на диализа и чакат за трансплантация на бъбреци, някои от тях така и не я дочакват, коментира Димитров.

Той допълни, че при пациенти, които са повече от 4-5 години на хемодиализа, започват необратими увреждания на част от органите, което подлага на риск живота им и обезсмисля трансплантацията. Според него при всяка следваща донорска ситуация годните за трансплантация стават все по-малко, което се дължи на некачествената и недофинансирана диализа. По данни на Изпълнителната агенция по трансплантация, цитирани от Димитров, около 730 души чакат за трансплантация на бъбрек, а около 3000 пациенти са на хемодиализа.


Повишават здравната вноска с 2% от 1 април
Трудно и непопулярно решение е увеличението на здравната вноска с 2 % от 1 април, но е единственото възможно. Това заяви министър на финансите Симеон Дянков след заседанието на правителството вчера. Решението, каза той, е продиктувано от хронично недофинансиране в системата в предишни години и липсата на достатъчно пари. Всяка друга крачка води до Гърция и до Румъния. Според него иначе щяхме да тръгнем по пътя на бюджетния дефицит като съседките ни - спирала, която води до влошаване качеството на услугата и намаляване на заплати и пенсии.

Запазихме пропорцията за бюджет за здравеопазване от 4.2 % от БВП. Тя е на две трети от средната в ЕС, обяви Дянков. Министърът каза, че голямото нетърпение от страна на пациенти и работещи в здравеопазването заради недостатъчно средства и стремежът за увеличаване на качеството са предизвикали изтеглянето на това решение по-рано вместо от януари следващата година.

Вчера министрите решиха с 300 млн. лв. да се увеличат разходите на здравната каса до края на годината. 249 млн. лв. от парите ще отидат за болнична помощ, 11 млн. лв. за първична извънболнична, а 12 млн. лв. за специализирана.