Наши правят лек срещу рак на панкреаса

Разголени гърди ни заливат от първите корици на списания, от малкия и от големия екран. Голата женска гръд я виждаме в нощните клубове и дискотеки, на работното място, на гишето в банката, зад щанда за месо в супермаркета, дори и на пясъчника в парка. Първото десетилетие на XXI век надмина по голота и сексуалната революция през 60-те години на миналия век. Дали заради проповядването на нов разкрепостен морал, или просто заради провала на ценностите, внушавани от постсоциалистическото общество, жените са скандално разголени и разкрепостени и обичат да показват гърдите си чак до зърната.

Идеалната цица зависи от размера на наличния бюст, от обиколката на гръдния кош и от възрастта. Характерна за женската гърда в младите години е конусовидната форма, обясняват лекари. В повечето случаи по-пълните жени имат по-пищен бюст. Ако решат обаче да се откажат от килограмите си и се подложат на драстична диета, първите щети, които нанасят на тялото си, са върху гърдите. Най-често те увисват и дори кожата около тях се покрива със стрии. Защото през годините тя е била запълнена с тъкан, а при слабеенето първо се сваля от гърдите и лицето. Липсата на плът прави кожата отпусната и вдлъбната на места, което води до образуването на стрии, казват диетолози. Около 30% от жените имат разграничен бюст, всяка гърда гледа към своята посока. Той отива на по-плътни гърди и обикновено се характеризира с големи зърна и ареоли. Когато раздалечените големи гърди се носят в сутиен тип бриджитка, те образуват пищна цепка. Ако дамата е съчетала сутиена и с дълбоко деколте, визията й е радост за очите на мъжете, казват ценители естети.

Малък процент от жените по света пък са тотално лишени от бюст. Обикновено свръхслабите момичета нямат никакви гърди. Горната половина на торса им изглежда като на малко дете, единственото нещо, което стърчи, са зрънцата, които също са малки. В повечето случаи липсата на гръд обаче не предполага липса на кърма след раждане, категорични са акушер-гинеколози. Размерът на ареолата и големината на гърдата също не са показател за плодовитостта на млечните жлези, допълват те. Дори практиката показва, че жените с по-малък бюст кърмят по-дълго. Голямото зърно е трудно за захапване от новороденото бебе и би могло да бъде спънка за привикването на пеленачето към сучене, разказват акушери. За тези случаи световните фирми - производители на аксесоари за новородени, от години предлагат силиконови зърна за удобство на детето и родилката.

След раждане обаче и по време на кърмене заради увеличаването на бюста връзките, които го поддържат, се разтеглят и по-късно не се прибират до старите си размери. Тогава, а пък и с напредването на възрастта женската гърда започва да увисва подобно на торбичка, пълна с пясък. Други дами след драстично отслабване също се оплакват от провиснал като лисича муцунка бюст.

Много малък процент от жените са дарени с гърди, подобни на отрязана наполовина праскова. Обикновено това са малки гърди, характерното за тях са малките ареоли и зърна. Дамите, притежателки на прасковидни гърди, са щастливки, защото този вид бюст не провисва с годините и до старини запазва свежия си младежки вид.

Когато Господ е създавал жената и е работил върху бюста й, е бил твърде разсеян. Защо ли? Защото едва 2% от жените по света имат еднакви гърди, като 90% от дамите са с различни по големина и форма гърди. Има и редки случаи, при които едната гърда изобщо липсва. Тогава жените, ако държат на съвършена гръд, се подлагат на пластична операция. Случвало ми се е в едната да поставя 400-кубикова протеза, а от другата да махна половин килограм тъкан, разказва пластичен хирург. Първата силиконова протеза у нас е имплантирана през 1972 г. на медицинска сестра от спешен център "Пирогов" от проф. д-р Христо Бояджиев. До края на 90-те години повечето планирани операции били за намаляване или повдигане на бюст. След демократичните промени обаче с навлизане на чалга индустрията и проповядваното от нея силиконово мегадеколте младите жени в България дори теглят банков кредит, за да се сдобият с импланти в бюста.

Най-популярната от тях кредитополучателка за силиконови подплънки е носителката на титлата "Мис България 1999" Виолета Здравкова.

Няколко години по-късно обаче силиконовите жени започнаха да намаляват деколтетата си. Така например фолкфурията Десислава видимо смали кубиците и сега бюстът й е по-обран и отива на дребничкия й ръст.

Днес жените, надарени с бюст, които са против силиконовата индустрия, с напредването на годините се подлагат само на операция за повдигането му.

Другият моден еталон - холивудските ленти, вече показват натурални гърди на актриси, като усилено проповядват красотата на естествената гърда.

Вчера те имаха неформална тристранна среща в Министерството на труда и социалната политика. За утре следобед е насрочена среща в същия формат, на която ще продължи обсъждането. Очаква се в средата или в края на седмицата да има и официална среща между страните.

"2% увеличение предлагат и синдикатите, и работодателите, сега въпросът е да излязат сметките", обобщи след срещата Дянков. Той допълни, че изчисленията на ведомството му ще са ясни днес.

За 3% скок на осигуровките не сме съгласни, а за 2% не можем да говорим без изпълнението на други условия, които сме поставили, обясни Божидар Данев, шеф на Българската стопанска камара (БСК). Едно от тези условия било тежестта и негативите на реформата, включително увеличението на вноската, да се разпредели равномерно между всички групи - работодатели, работници и служители на МВР, министерствата на отбраната и на правосъдието.

"За осигуровките на полицаите, военните и съдиите трябва да има пари от бюджета, с които да се гарантира пенсията им, а не да са за сметка на работещите и служителите", смята Данев.

Предложението на БСК е разходите за осигуровки на служителите на трите ведомства да се прехвърлят в техния бюджет.

Вчера това не било обсъждано, но според Дянков от 2011 г. ще стане явно. "Няма да има скрити трансфери и ще се изсветли колко плаща за осигуровки всяко министерство, както искат някои работодатели", допълни финансист номер 1.

По думите му въпросът със стажа за пенсия бил коментиран, но нямало решение. Присъствали на срещата съобщиха, че една от идеите била той да започне да расте плавно от 2015 г.

"Стигнахме предела на възможностите ни, няма да отстъпим от исканията си категорийните работници да имат сигурност, че условията им за пенсиониране няма да се влошават, че ще имат гарантирани пенсии, както досега", категоричен бе Пламен Димитров, зам.-шеф на КНСБ.

Нямало да има отстъпка и по това пенсионната система и всичките й фондове - за майчинство, безработица и т.н., да бъдат балансирани възможно най-скоро независимо колко пари ще са нужни и каква ще е вноската.

"Това не е политически пазарлък, а стабилност на системата, за да получаваме обезщетенията си, като се разболеем или пенсионираме", допълни Димитров.

Той припомни, че миньорите са в стачна готовност всеки момент, ако няма решение до утре. Имало опасност също КНСБ да преразгледа участието си в преговорите.

Националният съвет на лекарския съюз, който прие споразумението с правителството миналата седмица, не е давал съгласие за прехвърляне на резерва от касата към фискалния резерв. Това заяви д-р Динчо Генев, шеф на Асоциацията на лекарите от болничната помощ. В края на 2010 г. сумата ще е поне 1,5 млрд. лв.

Подобен текст се появи в окончателния вариант на споразумението.

Прехвърлянето на събираните в продължение на 10 г. от създаването на НЗОК пари е национализиране на средствата за здравеопазване според Генев. По думите на шефа на джипитата д-р Любомир Киров така ще се покрие какво се е случвало до момента с бюджета на касата. Столичната колегия на БЛС не е отменила протестното си събрание, насрочено за днес. На него ще се обсъжда кой и как е приел скандалната точка 5 от споразумението.

Срещу вземането на пари от касата скочиха и пациентски организации. “Средствата ще са загубени за здравеопазването. Събирани са от вноски, но с тях ще се плаща за други дейности”, каза Владимир Томов, председател на конфедерация “Защита на здравето”. Той поискал среща с ръководството на БЛС. “Няма да допуснем да се случи национализиране на нашите пари”, добави Томов. От БЛС обръщат внимание, че все пак за 2011 г. са договорени близо 600 млн. лв. повече пари за здравеопазване.

Директори на болници днес са на среща в НЗОК. Касата започвала да се отмята от обещанията да плати всички отчетени дейности. Искаме да видим каква е методиката, с която на едни болници са орязани 40% от парите, а от други не е взето почти нищо, каза д-р Генев.

Така че независимо какво ще пише в официалните съобщения за печата след визитата, Ангела Меркел със сигурност ще постави всички тези неприятни въпроси на своите домакини в София и Букурещ. Да, като лидер на една от равноправните държави в това обединение тя не може да раздава ултиматуми или да заплашва със санкции. Но като политик със собствена европейска тежест, който освен това има сетива за обществените трептения в посткомунистическите общества, тя навярно ще успее (поне в България) да насочи своите събеседници към по-активна и европейски по-адекватна политика Дано.

Във връзка с бюджета, който се прави на университетите за следващата година, мога да кажа, че на нашия университет са намалени средствата за наука три пъти. Тази година бяха 2 млн. и 300 хил. лева, за 2010 г. ще бъдат 700 хил. лева. Знам от други колеги, че същото се получава и при тях. Написал съм едно писмо до съответните инстанции да не режат средствата „на калпак“. Те трябва да се отпускат само на университетите, които правят наука. Трябва да се направи класация на университетите и да се види кой къде е и тогава да се решава за средствата. Що се отнася до Българската академия на науките, не мога да дам съвет там какво трябва да се прави. Те трябва да си решават. Миналата година, когато акад. Съботинов го избраха за председател на БАН, той каза, че ще направи реформи в академията, ще стимулира тези, които ще работят добре. Пожелавам им да си направят реформите и да си решат проблемите, които имат.

Смятам, че науката трябва да е приоритет, независимо дали сме в криза, или не. Единият път е да се развиваме, както досега и да изнасяме хора, които да вършат най-неквалифицирания труд и да мият чинии на Запад, а другият път е да създаваме широко квалифицирани работници, да създаваме мозъци. Например в Медицинския университет мога да кажа, че има обратно текучество на кадри – от Западна Европа към нас, ние се опитваме да ги стимулираме финансово за техния труд. Голяма част от финансирането ни идва от спечелени проекти. В момента ние не изпитваме недостиг на средства за финансирането на науката в нашия университет, защото имаме много проекти и усвоявайки ги, можем да работим нормално. Това не означава, че ще откажем от тази субсидия, която идва от държавата.


Здравният министър ще маха клиничните пътеки
В серия интервюта пред електронни медии в последните три дни новият здравен министър д-р Стефан Константинов съобщи подробности от плановете си за реформа. Най-мащабната промяна е остойностяването на болничните услуги да става по т.нар. диагностично свързани групи, а не по клинични пътеки, както е сега. За целта ще бъде купен софтуер, който да изчислява цената на лечението. Така ще се следи цялата система и финансовите пробойни в нея, както и дали пациентите са били лекувани качествено, или им се е налагало да се връщат по няколко пъти в болниците. Втората по-сериозна промяна е в доплащането. Според Константинов трябва да го има при свободен избор на специалист и цената може да е между 50 ст. и 35.5 лв. според квалификацията и специалността на лекаря. Министърът е против конкуренцията между Националната здравно-осигурителна каса и частните фондове, каквато предвиждаше предизборната програма на ГЕРБ, защото смята, че ще има разпиляване на средства.

B 0.50 - 35.50 лева може да е доплащането за доброволен избор на специалист


Финансирането на здравеопазването - от пусто в празно
Нели Чолашкова

Каква е дигнозата на здравеопазването и може ли да бъде излекувано? В пет поредни броя "Дневник" ще представи епикризи и възможни решения на проблемите в може би най-проблемния, скъп и нереформиран сектор, който само за една година смени трима министри. Днес ви представяме финансирането на системата и пробойните. Утре четете кой как се справя по света - от САЩ през Франция до Унгария. В сряда ще се върнем десет години назад, когато започна реформата в България и ще търсим отговор къде и защо се препъна. В четвъртък ще представим алтернатива - частните фондове, а в петък възможни варианти за излизане от здравната криза

Българите са най-недоволните в Европа от здравната си система. Мнозинството болници и бивши поликлиники са в лошо материално състояние, а на почти всеки се налага да доплаща - официално - чрез потребителски такси и за избор на екип, и под масата - за процедурите, които здравната каса би трябвало да поема изцяло на всички осигурени граждани.

България е "уникална" в Европа и с липсата на места и възможности за долекуване на тежко болни, здравната система ги изхвърля, освен ако не си платят. В същото време от две години администрацията и болниците не могат да напишат проекти, с които да бъдат усвоени 300 млн. лв. от ЕС за нова апаратура и ремонти. И докато няколко правителства се проваляха в опитите си за реформи, разходите се увеличават всяка година - и като финансиране от държавата, и като доплащане от пациентите.

Така и не се намери здравен министър, който да се пребори със съпротивата срещу опитите да се спре източването на системата. Малко ли са парите за здравеопазването, или много се злоупотребява, или и двете?

България отделя най-малко пари в ЕС

Разходите на българската държава за здравеопазване са най-ниските в Европейския съюз. През последните две години страната изразходва годишно по около 180 евро на човек, Румъния - 280 евро, Унгария - 530 евро, а Германия - 2000 евро, сочат проучвания на институции като Световната банка и Евростат. Като дял от брутния вътрешен продукт у нас се отделят около 4%, в Румъния малко над това, а в държавите от Западна Европа и скандинавските страни делът е между 8 и 10%.

Стандартът на живот в Германия е доста по-различен от този у нас, но цените на медицинската апаратура, лекарствата и консумативите са почти еднакви в ЕС. Трудът на лекарите и медицинските сестри обаче е много по-ниско платен в България.

Като резултат удовлетвореността на българите от здравеопазването е най-малка в цяла Европа според анкета на Евробарометър. По този показател страната се нарежда дори след Албания и Македония.

Българите обаче са на първо място по доплащане в болниците (по данни на конфедерация "Защита на здравето") и за лекарства (по данни на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители), но държавата никога не е мерила колко точно. Бюджетът за сектора годишно е около 2.7 млрд. лв., а според различни неофициални проучвания гражданите доплащат между 3 млрд. и 5 млрд. лв.

Държавата - лош осигурител

Управляващите изтъкват като основна причина за липсата на пари в здравеопазване фактът, че голям брой хора не си плащат осигуровките. По данни на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) те са над 1.7 млн. души. Немалка част от тях са българи, които работят или учат в чужбина. Те продължават да се водят длъжници на НЗОК, ако не отидат лично да уведомят Националната агенция за приходите, която събира здравните вноски. Неосигурени са и трайно безработните, които нямат право на обезщетение от бюрата по труда (в тази група е голяма част от малцинствата), както и земеделските производители.

Бюджетът на здравната каса се пълни основно от вноските на заетите в частния сектор и самоосигуряващите се. Броят им е около 2.3 млн. и те внасят 1.6 млрд. лв. Държавата трябва да осигурява децата до 18-годишна възраст, пенсионерите, заетите в обществения сектор, студентите, жените в майчинство и безработните с право на обезщетение.

За тези близо 5 млн. души кабинетът е внесъл под формата на трансфери за здравно осигуряване едва 940 млн. лв. Причината за този дисбаланс спрямо частният сектор е, че държавата осигурява върху минимална заплата и за част от тези хора вноската е 4%, а не 8%, както е за всички останали. От друга страна, групата на пенсионерите и децата са най-големите ползватели на медицинска помощ. В допълнение беше намалена потребителската такса за преглед на пенсионерите - нещо, което новият здравен министър д-р Стефан Константинов заяви, че ще промени.

Как се източва системата

При всички опити за реформи в здравеопазването бяха описвани основните начини за източване на пари от лекарите и болниците. Те могат да се обобщят в няколко групи:

Приемане на пациенти в болниците с измислени диагнози, които се плащат от здравната каса. Например болен от грип се диагностицира и лекува като бронхопневмония.

Друг пример - поставяне на скъпи сърдечни стентове на хора, които нямат нужда от тях. В последните години недофинансирането на системата се прояви в т.нар. свръххоспитализация - приемане на пациенти в болница, без да е необходимо. Ръстът е впечатляващ - 500 хил. повече болни за шест години.

- Лобистки клинични пътеки - в списъка с диагнози, за които плаща касата, се включват леки заболявания. Последният пример е скандалът с т.нар. мързеливо око, в който беше замесена депутатка от ГЕРБ. Друга група пътеки, които имат "лоби", са надценени и за тях се плаща повече, отколкото струват. Пример е кардиологията, а по данни на Министерството на финансите около 20% от пътеките са такива.

- Изписване на ненужни лекарства. България е може би единствена страна в Европа, в която на един пациент се изписват по 5-6 медикамента за една диагноза.

- Нагласени обществени поръчки на болниците за ремонти, доставка на апаратура, лекарства, храна, пране, почистване. Здравното министерство имаше идея да централизира търговете, но тя още не е осъществена.

- Високи разходи за администрация - много чиновници в лечебните заведения с големи заплати, които се плащат от клиничните пътеки.