Лекуват инсулт с инжекция за час

В лекарските среди като анекдот се разказва и действителен случай за пациент, който признал, че е потрошил 3 мерцедеса S класа, преди да започне да спи с апаратче за дишане през нощта. Човекът страдал от обструктивна сънна апнея, която е открита след замерване на съня в лаборатория. Невролозите коментираха и лечението на инсулт, което вече е възможно с инжектирането на специален медикамент по метода тромболиза в рамките на един час. Пациентът се изписва от болницата на шестия ден от постъпването му, заяви доктор Ивайло Петров, шеф на неврологичното отделение към МБАЛ-Шумен. Лекарството, което се инжектира, се покрива напълно от здравната каса и го има в голяма част от областните болници. Тромболизата обаче се прилага само до третия час на инсулта и затова е важно болният да бъде хоспитализиран още в начален стадий.

"Не може нещо, което съм градил толкова години, толкова бързо да се срине", отбеляза д-р Константинов. Преди това обаче министърът уточни, че избягва да мисли по темата "Колко време ще остана на този пост". "Докато бях доктор, взимах повече пари от сега", откровен бе здравният шеф. Той уточни, че навремето е било доста трудно да си намериш работа в областна болница. Искали се големи връзки. "И въпреки че бях от такова семейство - майка ми е лекар - трябваше да се търсят връзки. В крайна сметка стана така, че ме разпределиха в Дулово, и то като участъков лекар", каза още Стефан Константинов. "С Дянков сме на "ти", когато не сме пред камерите. Но няма да развенчавам мита за лошия министър, който не дава пари. Има добри и лоши министри", допълни здравният шеф в "Нека говорят". Константинов призна, че няма имот в София. "Имам два апартамента в Кюстендил, част от наследствен имот - къща - в Сливен, и плащам наем за кабинета си", заключи министърът на здравеопазването.

Още 23,77 на сто пък са убедени, че с пари и под масата и на касата здравните услуги ще си останат на сегашното ниво. Едва 9,69% споделят тезата, че така и така плащаме, поне да е ясно колко и за какво.

От днес можете да отговаряте на новия въпрос на standartnews.com

Ще има ли ефект от небесните снимки на да­нъчните?

Предлагаме ви следните възможни отговори:

Да, ще принудят собствениците на незаконни и не­декларирани имоти да си платят налозите.

Не, хитреците пак ще намерят вратичка в закона и ще се измъкнат.

Снима се поредният сезон от сериала "Кварталът на богатите". Отговорите ви очакваме на адрес standartnews.com

" АТАКА отдавна настоява дър­жавните и общински лечебници да не са търговски дружества. Не може да се иска от тях да генери­рат печалба, те имат и социални функции, особено в малките насе­лени места. Свободната конкурен­ция не е възможна, който иска - да си прави частна болница", катего­рична е депутатката националистка Цвета Георгиева. Според мини­стър Константинов в края на 90-те години е имало здравна рефор­ма, но с много грешки. Една от тях е принципът, че болниците са търговски дружества. "Нещата са сведени до там, че аз като принципал на държавните болници поч­ти нищо не мога да им кажа. Ми­нистерството им дава пари за капиталови разходи, те могат да ги вземат, да ги сложат в банкова сметка и да си точат лихвите. Мо­гат да направят търг на лекар­ствата и в болницата в Кюстендил един медикамент да струва 3 лв., а в болница X - 8 лева. Просто за­щото лечебниците са абсолютно независими", заяви Константинов. "Свободният пазар в здраве­опазването не е никак хубаво не­що. Конкуренцията между болни­ците доведе до това да имаме най-високия ръст на хоспитализации в Европа", категоричен е мини­стърът. Монополът на здравната каса трябва да остане, смята той. Касата не бива да се конкурира с частни фондове. "Не смятам, че в една бедна държава на се­гашния ни хал това би бил до­бър вариант", коментира д-р Константинов и допълни: "Не виждам нищо лошо в частните фон­дове, но със се­гашните фи­нанси, които имаме, и бър­котията в здравеопазва­нето, ако заде­лим средства за тях и нака­раме хората да се осигуряват допълнително и в частен фонд, това ня­ма да доприне­се за по-добро развитие на здравеопазва­нето. " Според

него по-добрият вариант е хората да се осигуряват в НЗОК и да до­плащат. Увеличаването на осигу­рителната вноска не стои на дне­вен ред.

Болниците, особено в малките населени места, имат и социални функции, заяви Цвета Георгиева.

Те са готови за протести, ако не се отме­ни приетата още по времето на Станишев

наредба, съобщи Лиляна Петрова, секре­тар на Националното сдружение на бакалавър-фармацевтите. Помощниците на­стояват за промени и синхронизиране на законите за лекарствата, за здравеопаз­ването и за висшето образование, с което да получат статут да продават лекарства. "Искаме да вършим законно това, за което сме учили четири години", подчертават от сдружението. Парадокс е например, че бакалаврите не могат да продават лекар­ства в аптеките, но в дрогериите могат да отпускат медикаменти без рецепта.


Реформа не се прави само с промени в болниците
В нереформирана система не може да има търговски дружества. Не може една болница да работи с официален це­норазпис на услугите, друга да прибира пари на ръка и двете да получават ед­ни и същи суми от НЗОК. Не може па­циентът да влиза с пневмония и да из­лиза по пътека за сърдечно-съдово за­боляване, само защото така лечебното заведение прибира повече пари. Отдав­на в Европа работят по диагностично-свързани групи, а не по клинични пъте­ки. Първо, защото методът отчита реалната диагностика. Второ, понеже с него по-трудно могат да бъдат из­точвани пари от здравната каса. Реална конкуренция в държавното и об­щинското здравеопазване в момента е невъзможна. Още по-малко между частна и държавна клиника. Това се отчита и от здравната каса, и от но­вия министър. Много сме далече от па­зар на услугите. Видимата причина е несъстоялата се реформа на болници­те. Все още няма критерии, които да отсеят 120 структуроопределящи от 352-те лечебни заведения. Болничните промени препънаха вече четирима ми­нистри. Докато не се реши проблемът със здравната каса обаче, няма да има същинска реформа и в болниците. НЗОК е монополист от години, тя диктува цените в клиниките и на ле­карствата, заплащането на джипитата и стоматолозите. Диктува пазара на труда в системата. Нея опитите за реформи я заобикалят. Въпросът вече е дали изобщо имаме нужда от такава здравна каса.


НЗОК Е ПАРАЗИТ,КОИТО СМУЧЕ ДЪРЖАВНА ПАРА
Подкрепяме Бюджет`2011 с искане: държавата да се върне в печеливши сектори като енергетиката и комуникациите
Компромис по отноше­ние член­ството на Турция в Евросъюза е недопустим
Нужен ни е нов закон за лекарския съюз, който в момента е хибрид между синдикат и професионал­на камара
На какво ос­нование Бри­тания може да има бюджетен дефи­цит от 12%, Франция-от 7,5%, а Бълга­рия - 2.5%?
Кабинетът "Бо­рисов" е длъжен да се съобрази с интереса на 800 000 наследници на тракийските бежанци
- Г-н Сидеров, за първи път тази седми­ца АТАКА даде заден ход в безусловната си подкрепа към ГЕРБ. Само Турция ли е препъни камъчето?

- Не зная дали "заден ход" е точният из­раз, защото става дума за позиция, която ние, от АТАКА, поддържаме откакто съ­ществуваме като партия, а лично аз като публицист съм я поддържал може би 10 и повече години преди това. Въпросът е в обезщетенията, които Турция- дължи на България за заграбените имоти на бълга­рите в Източна Тракия през 1913 г. Тези обезщетения не се оспорват от нашето външно министерство, те са потвърдени с Ангорския договор между България и Турция от 1925 г., след това са препотвърдени през 1992 г. в новия договор за съ­трудничество, така че въпросът е ясен и на двете страни. Затова посочих като грешка начина, по който при визитата на Ердоган беше внушено, че този въпрос е решен между страните. Това беше една критична бележка към правителството и премиера -

че в отношенията ни с Турция не трябва да се правят такива компромиси. За мен е ясно, че компромиси в по­литиката няма как да не правиш, това е задължи­телно, но има въпроси, по които компромисите са не­допустими, тъй като засягат страшно много българи, в случая - над 800 000, близо милион. Толкова са днес потомците на тракийски бежанци, които между другото тогава са бягали без доку­менти. Много малко от тях са имали въ­зможност да спасят някакви документи. Затова компенсирането им човек по човек е неосъществимо. Ясна е оценката на имо­тите им - над 2 милиона декара ниви, 34 062 къщи и 213 000 декара гори и ливади. Всичко това е описано в Карнегиевата ан­кета още тогава, навремето. Остава въ­просът да се реши цялостно на междудър­жавно ниво, т.е. сумата от 10 милиарда до­лара, за която България претендира, да бъ­де платена от Турция.

- На пресконференцията, която двама­та премиери Борисов и Ердоган дадоха, ставаше въпрос за принципна подкрепа на България за "европейската перспек­тива на Турция", а не за нейното член­ство в ЕС. Има една тънка разлика...

- Аз не виждам основание за принципна и дори само за пожелателна подкрепа. Тур­ция е недемократична държава, в Турция продължават да се потъпкват човешки права, да се преследват политически и репресират хора с различни възгледи. Огромни етнически общности като кюр­дите и арменците са дискриминирани, оку­пацията на Северен Кипър продължава. Преди няколко месеца Ердоган се закани да екстрадира 100 000 арменци, които рабо­тят в Турция. Продължават убийствата на християни, включително и свещеници. Те бяха убити просто заради своето друговерие. Турция е държава, в която самото дър­жавно ръководство все повече се ориенти­ра към ислямски фундаментализъм, а това е много опасно. Да се каже, че България подкрепя дори само по принцип една такава държава, е дълбоко погрешно. Няма ни­какво основание да се смята, че Турция е европейска държава. Ако за Швеция и Италия този проблем е по-далечен, то за България той стои много остро, защото сме съседи.

- Възможно ли е темата "Турция" да преобърне каруцата на добрите отноше­ния между АТАКА и ГЕРБ?

- Аз се надявам, че ще се вслушат в нас и ще има коригиране на позицията на прави­телството по отношение на Турция. Смя­там, че разумът там ще надделее. Иначе проблемът ще се разширява и то не защо­то аз го изричам. Аз изричам нещо, зад ко­ето стоят над 800 000 българи, всички тра­кийци. Получих официално писмо от Съюза на тракийските дружества - тяхната обществена организация, в което те изра­зяват категорично съгласие с мен. Всяко едно правителство би трябвало да отчете

интереса на такова огромно число българи.

- А в противен слу­чай?

- В противен случай ще има проблеми само­то правителство. Устой­чивостта на ГЕРБ ще бъде разклатена, защото по този въпрос близо 1 милион българи няма да приемат компромисна позиция, убеден съм.

- Има ли други точки на триене между вас и управляващите в момента?

- АТАКА е различна партия от ГЕРБ. Неведнъж съм изтъквал различията в на­шите икономическите виждания. Те обаче не означават, че аз автоматично ще се наре­дя в редиците на БСП и ДПС, защото това е изключено. Ние подкрепяме кабинета на ГЕРБ, защото другият вариант е да вър­нем Доган и Станишев във властта, а аз мисля, че мнозинството българи не же­лаят това. Различията ни са факт обаче, включително и относно икономическата политика. Например АТАКА е за отмяна на плоския данък, смятаме, че той не е ра­ботещ и не е добър главно за много по-ни­ско платените слоеве на населението. Смя­таме също така, че е нужна промяна в ико­номическата философия, при това ради­кална. Нужно е да се развалят договори, които са неизгодни за България, например договорите с ЕРП-та. Нужно е да се въз­станови държавното участие в отделни области на икономиката, за да носи ресурс за важни фондове- пенсиите, здравето. Ха­зната трябва да се пълни отнякъде. Тя ня­ма да се напълни с плосък данък и с най-ниските данъци в Европа като в офшорна зона, с които сините се гордеят. Тук се раз­личаваме и с тях, и с ГЕРБ. Може да ви прозвучи парадоксално, но позицията на АТАКА е по-актуална и по-европейска, ще ви кажа защо. Защото всички големи страни-членки на Евросъюза сега прераз­глеждат своята икономическа философия. Те говорят за повече държавна регулация, тъй като липсата на регулация предизвика кризата. Говорят за по-балансирани иконо­мики по посока на социалната част. Беше казано ясно, че световната криза е криза на неолиберализма, на пазарния фундаментализъм. Всичко това вече е заявено и се прие от големите лидери на държавите. България пак изостава, следвайки по инер­ция една неолиберална линия, която на За­пад вече е отречена.

- Като говорим за икономика и финанси, Бюджет ' 2011 е вече внесен. Ще успее ли той да гарантира финансова стабилност, или по-скоро ще ни обрече на бедност?

- Запазването на стабилността е основна­та идея на финансовия министър и на пра­вителството. Общо взето, гордостта на ка­бинета е, че няма увеличени данъци - пре­ки и косвени, няма намаляване на пенсии и заплати както се случи в съседни държави. Да, това е добре, на фона на Румъния, Гър­ция и някои други държави е постижение. Но от там нататък? За нас, от АТАКА, философията и политиката на бюджетни рестрикции не е добра. Това е следване на инструкциите на МВФ, които от години насам говорят едно и също - орязване - стя­гане на колана, орязване - стягане на кола­на. Тези рестрикции не позволиха на Бъл­гария да развие своя, българска икономи­ка, която да произвежда реално нарастващ брутен вътрешен продукт. Имаме само преразпределение, рязане, свиване.

Смятаме, че трябва не толкова много да се робува на канона, защото, ако говорим за дефицит, най-големите дефицити ги имат Щатите, Англия, Франция, Германия. Те имат много по-големи дефицити от България, но никой не им прави забележ­ка. Ние все се страхуваме да не ни глобят. Защо има двойни стандарти, питам аз? За­що дефицитът на България трябва да е не повече от 2.5 %, а за 2009 г. Британия може да има 12.7% дефицит, Франция 7.5% де­фицит, а Германия поддържаше години на­ред над 6% дефицит? Защо тези държави не се хващат за "канона", когато трябва да решат живи проблеми на икономиката си? Те прилагат и енергични протекционистични мерки. Защо те могат да го правят, а ние не? Животът е по-разнообразен от каноните.

- Забележките и въпросите, които за­давате, означават ли, че ще подкрепите с условие бюджета за следващата година?

- Да, точно така, с условие. Аз бих дей­ствал другояче икономически, но при едно правителство на АТАКА. Това е прави­телството на ГЕРБ, те така виждат неща-

та. При тях има свръхпредпазливост - нещо да не се "обърка", да не би някой отвън да на­прави забележка. Аз казвам друго. Аз казвам, че забележ­ката на брюкселския чиновник, който взе­ма 20 000 евро на ме­сец, няма да ме трог­не, интересува ме съ­стоянието на българския пенсионер, на българския гражданин, който не може да мечтае да получава таки­ва пари дори сумарно за 10 години. В край­на сметка българският държавник трябва да гледа народа си, а не какво ще му каже някой комисар или друг чужд бюрократ .

- Какви конкретни условия или пре­поръки ще направите между двете чете­ния на бюджета?

- Ще препоръчаме ново икономическо мислене, което да бъде в полза на българ­ския предприемач, на българските гражда­ни. Да не се робува на схеми, догми и кано­ни. В центъра на икономическата филосо­фия на управляващите трябва да застане развитието на българския бизнес, той трябва да получава повече поръчки, нуж­ни са и стимули за увеличаване на потре­блението. Включително и с увеличаване на доходите на пенсионерите и средната класа, защото, ако вдигнеш пенсията на един човек със 100 лева, тези пари веднага ще се върнат в бюджета.

- Смятате ли, че при условията на се­гашната криза залагането на увеличение на пенсиите в бюджета за следващата година е реално?

- Ако има воля - да, може да ста­не. Но за да стане, трябва да се на­трупа пенсионен фонд, а за да се натрупа такъв, трябва държавата да влезе в икономиката. Например да развали договора с ЧЕЗ - дър­жавната чешка фирма. Защо чеш­ката държава трябва да печели от българските ЕРП-та, а не българ­ската? България трябва да вземе този пул и да печели от него.

- И дава парите за пенсии?

- Точно така, част от тези пари па влизат в пенсионен фонд.

- Като заговорихме за пенсии, може би само седмица, след като правителството декларира, че няма да се вдигат данъците и осигуровки, пенсионните осигуровки скочиха с 3%. По този въпрос АТАКА подкрепя ли ГЕРБ?

- Да, решили са да вдигнат осигуровките, но аз не зная дали това ще има някакъв ре­ален ефект. Предполага се, че това е най-бързият начин да вкараш още пари в ха­зната. Но вие знаете, че в такива случаи по­вечето фирми започват да хитруват, има риск да нарасне сивата икономика.

- Казват, че криенето на осигуровки ще бъде криминализирано.

- Както е правено и досега. За мен на­чинът е друг - не толкова игра с цифрите и параметрите, колкото движение към реал­ния сектор. Вдигането на осигуровки и ак­цизи е най-бързият и лесен начин да вка­раш пари в хазната, но ако непрекъснато изтупваш брашнения чувал по отношение на народа, получаваш и противодействие.

В един момент започва укрива­не на доходи, отказ от плащане и т.н.

- Тоест не виждате реален ефект от вдигането на осигу­рителната тежест?

- Не мога да преценя ще има ли реален ефект. Във всеки слу­чай налице е обществена съпро­тива от организациите на бизне­са. Бизнесът и без това сега е в трудно положение, със сигур­ност ще реагира. На него е ну­жен тласък, трябва да му се даде

български въздух. Продължава практика­та големите поръчки в България да се въ­злагат на чужди фирми. Защо, питам аз, защо? Защото някой посланик ще се обади и ще каже нещо по въпроса?! Има достатъ­чно български предприемачи, които сега в момента са в тежко положение, те имат нужда от поръчки, които ще открият нови работни места и ще стимулират потребле­нието.

- Трябва ли точно в този момент да се удари спирачка на пенсионната реформа и да се спре идеята за вдигане на стаж, на възраст, при положение че всички експер­ти предупреждават, ако това се случи, след около 10 г. в НОИ няма да има пари за пенсии?

- Възрастта не се вдига. Тук се прави ед­на грешка в репортажите, дори активисти на КНСБ я допускат. Не се вдига пенсион­ната възраст, а осигурителният стаж.

- Да, но за огромен процент от хората това означава и по-висока възраст на пенсиониране.

- Да, и предизвиква недоволство. Аз имах срещи и с лидери на пенсионерски организации, водих ня­кои от тях на сре­ща със социалния министър и раз­бирам цялата сложност на поло­жението, в което се намира каби­нетът. Той трябва да се справи със заварено положе­ние, при ограни­чителни рамки на бюджета. Не може да измисли, да нарисува пари и се чуди с какви средства да запълни дупката в НОИ.

- Трябва ли обаче да се спре вдигането на стажа?

- Всичко може да се спре. Щом ме питате, мога да кажа само това, което аз бих напра­вил, ако съм министър-председател. Няма да вдигам ни осигурителния стаж, ни пен­сионната възраст, ни вноските, а просто ще разваля договорите с ЧЕЗ и МТел - тези мощни източници на приходи, които сега изтичат извън България, и ето ти парите за НОИ.

- Какви пари могат да се генерират чрез развалянето на такива договори?

- Достатъчни, за да запълнят дупката в НОИ.

- Само това би ли решило финансовите проблеми на България особено при тези обстоятелства?

- Би решило доста и сериозни проблеми. Печалбите им са от порядъка на стотици милиони годишно. В същото време Дянков се чуди как да запълни подобни дупки като НОИ, които са от същия порядък. Така че има начини, трябва да се действа по-решително, по-радикално. Миналата седмица призовах премиера да действа по-радикал­но и да не се притеснява от воплите, които ще чуе оттук и оттам. Защото при сегаш­ното положение в България не можеш всички да ги удовлетвориш. Просто трябва да избереш пътя, който трябва да водиш, да си убеден в него и да го следваш.

- Бихте ли препоръчали на премиера ревизия и разваляне на тези сделки?

- Категорично да. Казах го и в залата, в която той присъстваше. Нужна е и ревизия на всички останали приватизационни сдел­ки. Хиляди предприятия бяха продадени за 20-те години преход при вредни, ощетява­щи България условия, а се оказа, че дори тези лоши за нас договори не се изпълня­ват от новите собственици. Това е абсолют­но основание да ги развалиш. Към 4000 предприятия, някои от които огромни заво­ди с активи за десетки милиарди, бяха раз­продадени за по 1 лев и 1 долар. Ако ние с

вас сключим договор и вие не го изпълня­вате, аз имам пълното юридическо право да го разваля. Не казвам, че това ще стане лесно, но трябва да се покаже поне движе­ние в тази посока, защото иначе ще продължаваме да се въртим в омагьосан кръг.

- Друга реформа, която зацикля в мо­мента, е здравеопазването. Ще успее ли новият здравен министър да отлепи бол­ниците от дъното?

- Един министър не може сам да направи чудеса. Нашата парламентарна група раз­говаря с него, той представи вижданията си. Има някои неща. които ми харесаха, и едно от тях е, че беше грешка болниците да бъдат превръщани в комерсиални пред­приятия, които да се борят една с друга на пазарен принцип.

- Вие приветствате идеята за безплатни болници.

- Здравеопазването не е пазар, не може да бъде само пазар, то е преди всичко консти­туционно право на всеки да има достъп до здравеопазване и задължението на държа­вата да гарантира това право. Става дума за оцеляването на нацията. В това отношение новият министър има добри виждания, по­не ако съдя по това, което сподели. Какво ще успее да направи, къде ще го спънат, не мога да прогнозирам, но поне виждам здра­ва идея и желание за реализацията й и зато­ва ще го подкрепяме.

- А къде виждате пробойни?

- Пробойните са в натрупаната практика и в системата, която може да го блокира. Лекарският съюз в момента е един хибрид между синдикат и лекарска камара. В ци­вилизования свят лекарските съюзи са са­мо камара, която дава и отнема лицензи, ед­на професионална организация, която се произнася дали даден човек може да бъде лекар, нарушава ли права и т.н. Имаме нужда от нов закон за лекарския съюз. Според мен трябва да има държавни болни-

ци и частни кли­ники. Частни клиники - за този, който може да си позволи, защото винаги ще има по-богати хора. Но по-бедните хора и дори последният бедняк трябва да имат достъп до

медицинска помощ, а това може да се ос­игури в държавните болници.

- Какво трябва да е бъдещето на здра­вната каса?

- Може би ще ви шокирам, но за мен то­зи феномен "Здравна каса" е нещо, което не мога да проумея. Не разбирам какъв е смисълът от съществуването й. Какво зна­чи "Здравна каса"? Администрация от 2500 - 3000 души, която какво прави? Тя е брокер на парите, които влизат за здраве. Защо е нужно една огромна администрация от 3000 души да преразпределя парите за здраве? Нима Министерството на здраве­опазването не може да върши тази работа? Защо трябва да има десетки офиси, голям автомобилен парк, персонал, големи запла­ти? Ако някой ми отговори какво точно прави здравната каса, може би ще ми свет­не.

- Смятате, че НЗОК трябва да бъде закрита, защото там се губят държавни пари?

- Абсолютно! Това е някакъв посредник, който с нищо не допринася за оправяне на системата.

- Защо досега не сте го предлагали пу­блично?

- Аз предлагам много идеи, но в предиш­ния парламент те се посрещаха с неразби­ране, дори понякога с ирония, някои от тях получиха етикети като "комунистически" или "свръхрадикални". А те са просто ра­зумни. Нашето здравеопазване имаше мно­го добри страни при предишната система. Защо бяха премахнати поликлиниките на­пример, какво лошо имаше в тях? Били по съветска система, казват. Какво ме интере­сува каква е системата, ако тя е работеща? Поликлиниките осигуряваха много добра доболнична помощ. Но бяха разрушени. Имотите им, естествено, бяха апетитни за прилапване. Системата беше разбита. Аз съм разговарял с експерти от Западна Ев­ропа и те ме питаха: "Вие имахте много добри неща във вашето здравеопазване, за­що ги развалихте?" Системата трябваше просто да бъде подобрена, за да се вдигне на друго ниво. Разбихме една добра система, за да се чудим сега какво да правим.

- Именно здравеопазването беше и при­чина за първия вот на недоверие към правителството, какво искаше да покаже опозицията с него?

- Преди всичко да покаже, че съществу­ва, че я има - да не забравят, че съществува. Ако тръгнем да анализираме тяхната вина за състоянието на здравеопазването, няма да ни стигне предаването. Искаха да напом­нят за себе си, нищо повече.

- Притеснява ли ви появата на радикал­ни ислямски елементи в някои краища на България?

- Как не! Срещу тази заплаха работя от 12-13 години като публицист и сега като по­литик. Тази тема също беше дълго заглу­шавала, бягаха от нея. Сега виждам, че за-

почва да се говори пак, само че нещата са отишли доста напред.

- Какво трябва да се на­прави?

- Службите трябва да зара­ботят както трябва. ДАНС трябва да започне да си вър­ши работата. Дълго време дейността по турско напра­вление в нашите служби беше блокирана. Те на практика не се проти­вопоставяха на ислямската инвазия. Аз съм писал за дейността на фондацията "Ал-Уакф Ал-Ислями", "Тайба" и разкло­ненията на "Мюсюлмански братя" още преди едно десетилетие. През всичките те­зи години те работеха и продължават да ра­ботят в Родопите. Службите знаеха това, но не предприемаха нищо, защото България беше управлявана от ДПС. Два мандата ДПС беше на власт!

- Има ли още такива "фондации" в страната?

- О, цялата Североизточна България и Родопите са вече почти превзети от техни­те емисари. И ако няма много здрава и мно­го бърза и ясна държавна реакция, тези ра­йони просто ще бъдат откъснати от Бълга­рия.

- Това ля е вашият апел?

- Намеса на държавата - не по-малко, а повече държава, това е моят апел.