12 ноември 2011 г. Тема: здравеопазване
Кабинетът “Борисов” хвърли в коша здравната реформа
Изтегляне 0.64 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Конституцията: Българите имат право на безплатни медицински услуги
- Кабинетът изяде резерва на НЗОК за 4 месеца
- Здравната каса си преписа бюджета за 2012 г. от тазгодишния
- Бюджетът на касата разплака мнозина Разходите за здраве падат на 4% от БВП, най-ощетени са Спешна помощ, джипитата и зъболекарите
- Дянков дава 2 млн. лв. за самолетни билети След провала на централизирания търг финансовото министерство само ще си урежда полетите
- Според фирмения регистър "Дакси" мажоритарен собственик и управител на дружеството е Анелия Бачийска.
Кабинетът “Борисов” хвърли в коша здравната реформа Държава дава 243,8 млн. лв. по-малко за здравеопазване Правителството на Бойко Борисов хвърли в коша широко прокламираната здравна реформа. Кабинетът направи това тихомълком в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Отменят се текстове от Закона за здравното осигуряване, които бяха гласувани в края на 2009 г. с цел да се изчислят реалните цени и обеми на медицинските дейности - клиничните пътеки. Тази задача беше възложена на Министерството на финансите, защото Симеон Дянков не вярваше нито на НЗОК, нито на Българския лекарски съюз, които би трябвало заедно да вършат тази работа. За целта беше създаден консултативен съвет към министъра на финансите Симеон Дянков. Всичко това се отменя с новия бюджет на НЗОК. В историята отива и електронната здравна карта, която трябваше да стане факт още миналата година, но беше отложена за тази. С нови бюджет на НЗОК картата е изхвърлена въобще от закона и доказването на правата за лечение ще става с лична карта. Записано е изрично разпореждане в нормативните документи, съгласно което болниците трябва да проверяват дали е здравноосигурен пациентът. В документите няма изрично разпореждане да му се показа вратата, но пък е записано, че лечение ще получават само осигурени българи. Не се сбъдна и обещанието на ГЕРБ да спре източването на касата през частни клиники, които никнат като гъби след дъжд. Отново с преходните и заключителните разпоредби към бюджета на касата се разпорежда да се сключват договори само с болници, които имат едногодишна история. Но пък се прави забележка, че договори могат да се сключват и с "тези, които са били изпълнители на болнична помощ през предходната година". Това показва, че докторското лоби с интереси в сектора е "убеди" управляващите да не ги гонят от бизнеса. Публична тайна е, че във всяка група в парламента има представители на частните клиники. За БСП например се знае, че има 5 души в парламента, които притежават частни болници. Дори се говори, че дялове в тях имат и червени депутати, които не са медици. За ДПС се говори, че има две частни болници и поне един здравен фонд. Все още никой не е наясно колко частни здравни заведения има ГЕРБ. Говори се, че управляващите имат поне една клиника и че за две години и половина във властта броят им се е утроил, но кой знае. Предложените от ГЕРБ промени в регулациите на здравеопазването говорят, че вероятно информацията е достоверна. Фундаментална промяна се прави и в текста от Закона за здравното осигуряване, който описва за какво могат да се харчат парите на НЗОК. От разпоредбата за "заплащане на дейностите по диагностика и лечение на злокачествени заболявания и на болни с бъбречна недостатъчност на диализно лечение, включително осигуряването на лекарствени продукти и медицински изделия за тези заболявания, както и други медицински дейности, определени в нормативен акт" отпадат раковите заболявания и бъбречните заболявания, които изиискват хемодиализа (параграф 10 на Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на НЗОК за 2012 г.). Отпада и плащането от държавата на аборта на жени, които са били изнасилени. Всички правителства досега приемаха, че в подобни случаи може да се стигне до забременяване, което е нежелателно от пострадалата дама. Затова бюджета отпускаше средства за аборт, ако жената няма пари сама да си го плати. НАП прибира 3,3 млн. от осигуровките ни за това, че събира здравните вноски. Данъчните получават 0,2% от вноските ни за здраве. Тази дейност се извършваше от самата НЗОК, но поради лошата събираемост на парите ролята на инкасатор беше прехвърлена на НАП. С това обаче съвсем не свършват чиновниците, които храним с отчисленията от заплатите ни в размер на 8%. Например НЗОК получава 3% от събраните средства за издръжката на администрацията си. В пари за 2012 г. това прави 50,2 млн. лв. Българската конституция е категорична - държавата е длъжна да осигури безплатно здравеопазване У нас то отдавна не е такова. Ние си плащаме като попове със здравните вноски, които щем не щем ни се вземат от заплатите. Но тези средства са за нашето лечение. Към днешна дата държавата има задължението да осигури скъпоструващите лекарства, поддръжката на болниците и диспансерите, бърза помощ и още няколко пера. Досега правителствата неотменимо заделяха средства в бюджета на Министерството на здравеопазването, с които изпълнява конституционното си задължение. Кабинетът на Бойко Борисов обаче не показва с нищо, че има ангажимент към хората, които са го избрали. Това ясно личи от все по-свиващите се бюджети на здравното ведомство. Вече втора година поред държавата прехвърля на здравната каса своите задължения. Предлогът е, че там парите се администрират по-добре. Твърдение, което до ден днешен не е намерило своето потвърждение. И децата знаят, че от НЗОК се точат много пари - нещо, на което завиждат и най-закоравелите трафиканти на цигари и алкохол. Нито един кабинет не успя да запуши пробойните. Не прави изключение и правителството на Борисов. Изглежда така, сякаш ГЕРБ отвори всички кранчета в НЗОК След като смени трима министри на здравеопазването за две години, премиерът Борисов пак не случи на висш чиновник във ведомството. Програмният бюджет на д-р Стефан Константинов е скучен и смешен. Той е пълен с блудкави клишета от рода на "равен достъп до медицинска помощ", "оптимизиране на спешната помощ", "ефективен контрол на качеството" и други подобни. На медика не му е стигнала фантазията дори да прогнозира приходите за следващите три години, затова е заковал очакванията си от 2012 г. до 2014 г. на 40 млн. лв. Толкова може човекът. В резултат на това се получават почти едни и същи цифри при разходите за 3-годишния период. Догодина ръководеното от него ведомство ще разходва 468,2 млн. лв. Толкова ще са и през 2013 г. За 2014 се очаква ръст до 494,9 млн. лв., които са с една 26-27 млн. повече от предвидените за догодина. За сравнение заделените през 2011 г. пари от здравното ведомство са били 712 млн. лв. Това означава, че догодина държавата дава 243,8 млн. лв. по-малко пари за здраве, независимо какво казва конституцията. Това прави с 34% по-малко средства. Няма лекар по света, който да не твърди, че профилактиката е пътят към намаляване на заболеваемостта. Догодина обаче за профилактика са предвидени 11,2 млн. лв. Но за контрол на здравната система - 20,9 млн. лв. Това са пари за същите онези чиновници, които задължително оневиняват всеки пиян или некадърен лекар, уморил майка, дете или друг пациент. Нямат и 60 млн. лв. парите за надзора и профилактиката на заразните болести. 3 млн. лв. са отделени, за да бъдат отказани хилядите наркомани от своя порок. МЗ не дава и стотинка за хемодиализа и интензивно лечение Държавата е сметнала, че 184 млн. лв. за болнична помощ са достатъчни. Вярно е, че към тези пари се прибавят и онези, които идват по клиничните пътеки, но правителството така и не успя да въведе диагностично свързаните клинични пътеки, затова доплаща за лечението на пациенти, които имат повече от едно заболяване. Или пък лежат в болница повече дни, отколкото е разчетено по пътеката. За извънболничната помощ са отделени едва 6,5 млн. лв. За трансплантации - под 5 млн. лв. Дори и за здравните експертизи са отделени повече пари - 7,5 млн. лв. Кръводаряването се финансира с 13,5 млн. лв. В графите за хемодиализа и интензивно лечение няма предвидена и стотинка. Здравният министър предупреди, че те ще бъдат прехвърлени към здравната каса. Това са дейности, чието поддържане изисква много средства. А НЗОК, както знаем, реже достъпа до редови специалист, а какво да говорим за диализа. Ако реши да сложи лимит и там, ще измрат много бъбречно болни или пострадали при катастрофи, побоища, аварии и други. До поемането на властта от ГЕРБ България разполагаше с около 360 болници. За догодина здравното ведомство е изчислило, че те ще се свият до 114. Тази цел се преследва вече две години и половина. От значение за управляващите е не лесен достъп на пациентите, а осигуряване на здравни заведения на места, където живеят много хора. Но ако в това може да бъде открита икономическа логика, то в орязването на спешните центрове няма никакво обяснение. Такива ще има само в 28-те областни градове. Можем да сме сигурни, че много селища от Габровска, Велико Търновска, Ловешка и Старозагорска област, които се намират във високите части Стара планина, ще останат без спешни медицински грижи. Същото се отнася и за области, които се намират на територията на Родопите - Смолян, Пазарджик, Пловдив. Допълнително утежнение е и това, че пътищата там са много лошо подържани през последните 10-20 години. Режат парите за държавни и общински болници Известно е, че със средствата от клиничните пътеки не могат да се отделят средства за поддръжка на здравните заведения. Те са грижа на своите собственици, които у нас са държавата, общините и собствениците на частните клиники. "В бюджета на МЗ е предвидено намаление на субсидиите за държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ", писал е здравният министър в програмния си бюджет за догодина. И е аргументирал това свое решение така: "Значителното намаляване на субсидиите е в резултат на преразпределение на отговорностите и финансирането на определени медицински дейности, свързани с лечението и лекарствената терапия." В перото "Субсидии за лечебните заведения" на бюджета на здравното ведомство са записани 130 млн. лв. С тях трябва да се осигури спешната помощ, интерзивното лечение, което е едно от най-скъпите, здравна помощ за психично болните, за туберкулоза, за кожно-венерически заболявания, за инфекциозни, за СПИН и какво ли още не. На практика за спешна помощ са осигурени 87,4 млн. лв., които трудно ще стигнат за линейки и медици, да не говорим за лечение и престой в интензивните отделения. Едва 67,8 млн. лв. е предвидило правителството за лекарства, с които ще се лекуват болните в специалните клиники. Например за такива тежки и скъпи за лечение болести като туберкулоза, СПИН, психични заболявания и други са заделени жалките 11,6 млн. лв. Само 2,3 млн. лв. са предвидени за онкоболните за радиоактивни лекарства, медикаменти и прекурсори. За ваксини са предвидени 49,4 млн. лв. За вземане и съхранение на кръв - 3,8 млн. лв. А санитарната авиация ще разполага с жалките направо 400 хил. лв., които надали ще стигнат само за керосин, какво остава за заплата на летците. Всички домове за деца-сираци и изоставени от родителите си догодина ще си делят 31,5 млн. лв. Конституцията: Българите имат право на безплатни медицински услуги Чл. 52. (1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. (2) Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон. (3) Държавата закриля здравето на гражданите и насърчава развитието на спорта и туризма. (4) Никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки освен в предвидените от закона случаи. (5) Държавата осъществява контрол върху всички здравни заведения, както и върху производството на лекарствени средства, биопрепарати и медицинска техника и върху търговията с тях. Кабинетът изяде резерва на НЗОК за 4 месеца Буквално месеци след като резервът на НЗОК е бил прехвърлен към фискалния, той е бил изхарчен за разходи, които нямат нищо общо със здравеопазването. От него са останали едва 170 млн. лв. към края на април, твърди в свой анализ Институтът за пазарна икономика (ИПИ). Това стана с текст в Закона за държавния бюджет за 2011 г. Към момента на трансфера в резерва на НЗОК е имало 1,4 млрд. лв., събирани от 10-11 години насам. "Именно тогава (през април 2011 г. - бел. ред.) МФ предоставило по-пълна информация, според която 4 месеца след "национализацията" на близо 1.4-милиардния резерв на НЗОК от него са останали едва 170 млн. лв.", обясни Петър Ганев от ИПИ. Ако НЗОК е останала без резерв, не е ясно какво ще прави при извънредна и кризисна ситуация. Независими икономисти успокояват, че през август тази година част от средствата са били възстановени, но не всички пари са върнати там. Бюджетари пък твърдят, че когато резервът на касата е вкаран във фискалния и е станал част от него, не може да се каже наличните средства чии са. Има една особеност при харченето на резерва, която правителството се прави, че не съществува. Той може да се разходва само с решение на парламента. ГЕРБ никога не е отправяло дори запитване към Народното събрание дали може да харчи спестяванията на хазната за каквото и да било. По принцип всеки кабинет е длъжен да вкарва в резерва всяка свободна стотинка от приходите на държавата, за която няма решение на парламента как да бъде разходвана. Тъй като управляващото мнозинство не е инкасирало и лев повече от предвиденото, затова в резерва не са постъпвали средства, а само са излизали. Но и това е правено незаконно. Как точно Симеон Дянков е бъркал в касичката на българите вероятно ще стане ясно едва, след като ГЕРБ сдаде властта. До тогава обаче могат да бъдат заметени всички дири. Юристи вече се подготвят да заведат дело срещу българското правителство за национализирането на резерва на здравната каса. По думите им тези пари са частно правни - т. е. на всеки един от нас, тъй като те са нашето персонално плащане за осигуряване на здравната ни помощ. Според правистите щом върху закона не пише "данък здраве", а "здравно осигуряване", те принадлежат на всеки един от нас, внесъл определените от закона 8% от своята работна заплата или какъвто и да било друг доход. Наред с това те определят като частно правно дружество НЗОК. Като аргумент се посочва, че касата си прави свой бюджет, а не ползва средства от държавата. Всяка сума, преведена за здраве от здравното ведомство, се приема като изпълнението на задължението на държавата към нейните граждани по силата на Конституцията на Република България (чл. 52 - виж карето). Здравната каса си преписа бюджета за 2012 г. от тазгодишния Нели Нешева, шефката на НЗОК, не видя никакъв зор да направи бюджета на касата за догодина. Тя просто го преписа и го внесе за гласуване в парламента. След това финансовият министър Симеон Дянков нарече тазгодишното домашно на НЗОК "балансиран бюджет за 2012 г." Догодина касата ще харчи точно до стотинка същата сума, както тази година - 2,634 млрд. лв. Малката разлика е в това, че се очаква здравните вноски да са с 12,1 млн. лв. повече от 2011 г. Оттам нататък всичко е разместване вътре в системата. На пръв поглед здравноосигурителните плащания скачат с 240 млн. лв. Догодина те ще са 2,2 млрд. лв. при 1,9 млрд. за тази година. Най-много пари обаче не се дават за доктори-специалисти, а за лекарства. През 2011 г. за тази цел са отпуснати 391 млн. лв. През 2012 г. сумата е набъбнала със 110 млн. лв., за да достигне 501,5 млн. лв. За първична помощ - нашите джипита, са предвидени 169 млн. лв., колкото и тази година. За специалисти са заделени 171 млн. лв., както през 2012 г. За изследвания - 71,5 млн. лв., колкото е 2011 г. Лек ръст - около 2,1 млн. лв., има за акушерската помощ за здравно неосигурени. Здравната каса намалява парите за редки заболявания като например болестта на Бехтерев и други подобни, които на практика са нелечими, а пациентите само се поддържат. Поддръжката на повечето от тези заболявания струва от 1000 лв. нагоре месечно. Тоест не са по силите на девет десети от българските граждани. Тази година сумата представлява 10% от всички плащания за осигурени пациенти, което прави 50,1 млн. лв. За догодина сумата е фиксирана - 39 млн. лв., което означава, че болните да кажем от болестта на Бехтерев и други подобни ще получат с 11,2 млн. лв. по-малко. И през 2012 г. ще има лимит за направленията, става ясно от бюджета на здравната каса. НЗОК ще определя "броя на назначените специализирани медицински дейности", пише в разчетите й. 
Бюджетът на касата разплака мнозина Разходите за здраве падат на 4% от БВП, най-ощетени са Спешна помощ, джипитата и зъболекарите Запазване на статуквото. Около тази констатация се обединиха всички участници в обсъждането на бюджета на здравната каса за 2012 година. Той бе приет на първо четене в здравната комисия, но много въпроси останаха за дебатите и гласуването в парламента. Като цяло параметрите остават същите. Публичните разходи за здраве ще са около 3.2 млрд. лв., като за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са предвидени 2.633 млрд.лв. за плащания. Заложен е и 10% "кризисен" буфер под формата на резерв на ведомството, ръководено от Нели Нешева. Най-голямото перо е от 2.214 млрд. лв., които отиват за здравноосигурителни плащания. От тях 169 млн. са предназначени за първична извънболнична помощ, 171 млн. - за специализирана извънболнична помощ, а за медико-диагностични дейности 71.5 млн. лева. В болниците ще влязат 1.168 млрд. лв., а за лекарства, медицински изделия и диетични храни ще отидат 501.5 млн. лева. Заложените разходи за дентални услуги са 95 млн. лева. Задържането на разходите в досегашните нива може и да е добра новина за министър Стефан Константинов, но в условията на криза "разумните" икономики инвестират в здравеопазване най-малкото за да имат трудоспособни работници. А България намалява парите за здраве от 4.2 на 4% от брутния вътрешен продукт. Какво остана скрито зад бюджетните параметри? На първо място, трябва да се отбележи, че секторът ще разполага с поне 100 млн. лв. повече за харчене, защото сега касата ще завърши "на чисто" с болниците, а 2011-а бе започната с неиздължени повече от 100 млн. лева. Тоест, ситуацията все пак се различава от предишната година, но тези пари съвсем няма да бъдат похарчени ефикасно и освен болниците всички останали участници в системата основателно недоволстват от разпределението. Да започнем от спешната помощ. През май Министерството на здравеопазването излезе с концепция, в която се твърдеше, че за да функционира тя нормално, са необходими 150 млн. лв. годишно (за 2011-а парите бяха наполовина). Реформата предвиждаше и повишение на заплатите на медицинските специалисти до 720 лв., а на лекарите - до 1600 лева. Въпреки че този път средствата за спешните центрове са увеличени с 14 млн. лв., промени на практика няма да има, или ако нещо се случи, то по-скоро ще е в негативен аспект. Идеята на премиера Бойко Борисов Центровете за спешна медицинска помощ да бъдат прехвърлени към областните болници ще доведе единствено до съкращения и хаос само за да се спести някой милион. А и с "надбавката" за 2012-а едва ли заплатите на лекари, санитари и шофьори на линейки ще се удвоят, каквато бе заявената цел от правителството. Засега не е предприета и мярка, с която поне малко да се намали дисбалансът между извънболничната и болничната помощ. При все че евентуалното увеличаване на средствата за профилактика, изследвания и медико-диагностични дейности логично би довело до далеч по-ниска заболеваемост. Затова джипитата искаха поне 30% от общия бюджет за здраве да се харчат за прегледи, като в държавите с развити здравни системи пропорцията на разходите дори е поравно. Вместо това парите си остават същите, с което на един пациент продължава да се полага по половин направление и лекарите трябва да избират на кого да го дадат. Заложените 501.5 млн. лв. за лекарства, медицински изделия и диетични храни, увеличени с 10 млн. лв спрямо първоначално предвидените, също сблъскаха позиции. Лекарският съюз изтъкна, че у нас няма действащи регулатори в сферата на разходите за лекарства, с които може да бъде проследен механизмът на отпускането им. Председателят на Българския фармацевтичен съюз Мирослав Ненчев пък поиска по-справедливо разпределение на средствата, което да не ощетява аптеките. "През тази година касата изразходва 30 млн. лв. за лекарства без надценка в аптеките, а имаше такава за производителите и търговците на едро. За догодина те дори ще се увеличат - имаме над 500 млн. лв за лекарства, а ние получаваме по-малко от 30 милиона", коментира Нейчев. Той добави, че 80% от дейността на аптеките ще бъде с медикаменти без добавена стойност, което ги обрича на финансов колапс. Депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов предложи от предвидените 49 млн. лв. за биопродукти и ваксини 5 млн. да бъдат прехвърлени за профилактика в борбата с рака на матката. "Няма логика парите за ваксини да са с 9 млн. лв. повече, а ваксинираните да бъдат с 10 хил. души по-малко", защити думите си Иванов. Като положителна стъпка в бюджета за здраве може да се определи прехвърлянето на разходите за хемодиализа и онкология към здравната каса. За лечение на двете тежки заболявания са предвидени по 57 млн. лева. Мярката бе адмирирана от пациентските организации, но те предупредиха, че не са изключени "пробойни" в схемата на реимбурсация и недобра калкулация, която може да натовари допълнително здравната каса. Според д-р Станимир Хасърджиев от Националната пациентска организация непохарчените пари за извънболнична помощ през тази година се дължат на лимитиращи механизми като направленията, които ограничават броя на консултациите със специалист. Твърде малък процент от хората са се възползвали и от правото си на профилактични прегледи. Доктор Ваньо Шарков отбеляза, че от здравния бюджет за 2012-а сериозно ощетени са зъболекарите. "В сектора има реформи, но пари няма. А това е един от най-важните компоненти на здравната система, защото повече от 7 млн. българи страдат от кариес и съпътстващите го заболявания", коментира Шарков. Денталните специалисти бяха договорили 101 млн. лв. средства за дентална помощ, с които да покрият изискванията по Наредба 40. Вместо това ще получат с 6 млн. по-малко. Зъболекарите са недоволни, тъй като разходите за дейността им се увеличават лавинообразно за последните две години (250% скок на среброто за пломби), докато постъпленията остават почти същите. Според тях един преглед и изпълнение на две дейности годишно са крайно недостатъчни за здравноосигурените. Най-спорният момент в здравния бюджет е заложеният трансфер от НЗОК към здравното министерство в размер на 100 млн. лева. Министър Константинов изтъкна, че тези пари ще отидат за ваксини. Мая Манолова от БСП контрира, че това не са здравноосигурителни плащания, затова ваксините трябва да се плащат от данъчните приходи. Председателят на Лекарския съюз д-р Цветан Райчинов добави, че според него 100-те милиона ще отидат за хемодиализа и онкология, като призова за пълен отчет за изразходването на сумата. Критиките към тази практика допълнително се подклаждат от отказа на здравното министерство публично да оповести за какво точно са разходвани през тази година 340-те милиона от трансфера на касата. "Министерството на здравеопазването не трябва да борави със средства, които са постъпили чрез системата на здравно осигуряване. Но как да се случи това в тези условия, при които миналата година 1.5 млрд. лв. от здравните ни вноски бяха прибрани в държавния бюджет", добави д-р Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари.. Въпреки че болничната помощ ще получи около 210 млн. повече в сравнение с 2011-а, увеличението може да се окаже недостатъчно. Част от парите са предвидени за покриване на разходите на новите заболявания, които влизат за реимбурсация от касата. Но болничните мениджъри все още не знаят по каква схема ще бъдат финансирани догодина и дали ще трябва да работят с клинични пътеки, глобални бюджети или диагностичносвързани групи. Засега министър Константинов само заяви, че ще бъде преосмислен моделът на финансиране, без да уточни как и колко ще струва това. Електронната здравноосигурителна карта пък май и догодина ще си остане в сферата на добрите намерения.
Дянков дава 2 млн. лв. за самолетни билети След провала на централизирания търг финансовото министерство само ще си урежда полетите Централният орган по обществените поръчки бе създаден в средата на миналата година с обещанието така да се ограничи корупцията при раздаването на държавните пари и да спести някой лев на бюджета. Сега обаче и самият той показва, че това у нас трудно може да се постигне. След като централизираната мегапоръчка за 30 млн. лв., с която трябваше да бъдат уредени самолетните билети на изпълнителната власт, на два пъти бе обявена за незаконна (бел. ред. - от Върховния административен съд и от Комисията за защита на конкуренцията) и се превърна в пълен резил, финансовото ведомство взе, че обяви самостоятелен търг за близо 2 млн. лв., с който да осигури полетите на служителите си.Така идеята държавата да плаща по-малко, като купува по-големи количества, на практика се зачерква, а усилията да се разбие монополът на доставчиците на различни стоки и услуги се оказаха прах в очите на обществото. Нещата не само че продължават постарому, ами в допълнение Министерството на финансите е решило да прикрие и воаяжите на чиновниците. "От значение за възложителя е гарантирането на конфиденциалност на извършваните пътувания (дати, маршрути, превозвачи) и хотелските настанявания от страна на участника, който ще бъде избран за изпълнител", пише в документацията на търга. Посочват се единствено основните дестинации, за които ще се купуват билети - Брюксел, Виена, Москва, Ню Йорк, Вашингтон, Лондон, Париж, Лисабон, Мадрид, Стокхолм, Копенхаген, Амстердам, Берлин, Берн, Будапеща, Краков, Букурещ, Прага, Братислава, Истанбул, Токио и Пекин. Списъкът обаче е примерен и не ограничава възложителя, което ще рече, че държавните служители могат да пътуват до всяка точка на света. Офертите на желаещите да се заемат с тази апетитна задача ще се приемат до 19 декември, но за целта е необходимо да докажат, че през последните три години са изпълнили пет подобни поръчки за поне 1 млн. лв. без ДДС. Освен това кандидатите трябва да притежават акредитация в Международната асоциация за въздушен транспорт (IАТА) и същевременно да са регистрирани по чл.17 от Закона за туризма с минимум тригодишен опит като туроператор, да имат право да резервират и издават самолетни билети чрез глобална резервационна система и, не на последно място, да имат офис или представителство в София. Кой точно ще доставя билетите за хората на Симеон Дянков вероятно ще разберем в последните работни дни на годината, но при изброените условия изненади едва ли ще има. Справка в регистъра на обществените поръчки показва, че от 11 февруари 2010-а с тази дейност е натоварена "Елит Травел Интернешънъл". За услугите си компанията, която се е справила с конкуренцията на други пет фирми и по традиция е най-предпочитаният доставчик на билети за държавните ведомства (виж карето), е получила над 1.4 млн. лв., като договорът й изтича след по-малко от три месеца. Случайно или не, именно "Елит Травел Интернешънъл", заедно с "България ер", стои зад провала на централизирания търг. В процедурата, за която "БАНКЕРЪ" пръв писа още в своя бр. 46 от 20 ноември 2010-а, участваха единадесет фирми: "Аргус травел", "Мираж", "Алма Тур БГ", "Аеротур ММ", "Хорнит", "Бългериан ВИП травъл", "Астрал Холидейз", "България ер", "Юзит калърс България", "Елит травъл интернешънъл" и "Атлас травъл", като последният кандидат бе отстранен още преди отварянето на ценовите оферти на 7 декември миналата година поради пропуски в техническата му документация. Развръзката дойде на 14 януари, когато стана ясно и крайното класиране. Според него за осигуряването на самолетните билети на властта са били избрани "Аргус травел", "Аеротур ММ", "Хорнит", "Бългериан ВИП травъл", "Астрал Холидейз" и "Юзит калърс България". До тази фаза бяха допуснати също така "Мираж" и "Елит травъл", но те останаха извън челната шестица. Съвсем очаквано последваха жалби до Комисията за защита на конкуренцията от некласираните "България ер" и "Елит травъл", които антимонополният орган отхвърли на 22 февруари, без дори да ги разгледа по същество. Но двете дружества се обърнаха към Върховния административен съд (ВАС) и на 18 април магистратите отмениха като незаконосъобразно решението на министъра на финансите Симеон Дянков и постановиха връщане на процедурата на етапа преди крайното класиране. Билетната сага се разгоря отново на 17 юни, когато новосформирана комисия от оценители оповести новото класиране на участниците. Учудващо, въпреки решението на ВАС, избраните фирми бяха същите: "Аргус травел", "Аеротур ММ", "Хорнит", "Бългериан ВИП травъл", "Астрал Холидейз" и "Юзит калърс България". След поредните жалби на "България ер" и "Елит травъл" до Комисията за защита на конкуренцията, класирането отново бе отменено като незаконосъобразно, а процедурата пак бе върната на етапа разглеждане на ценовите оферти. Последната информация около хода на търга е от 27 октомври, когато Върховният административен съд окончателно отхвърля поредната жалба на "България ер" срещу КЗК. Но дори с това да е сложен край на съдебните спорове, до подписването на рамково споразумение със сигурност няма да се стигне най-малкото защото то трябваше да уреди самолетните билети на властта за 2011-а, която вече изтича. Гаранция за провала на централизирания търг е и публикуваното предварително обявление за нова процедура, която да обхване периода от април 2012-а до края на 2013 година.
Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 0.64 Mb. Сподели с приятели:
|
