Как чиновникът зад гишето скършва съдби

ТОЗИ път наистина се ядосах. Не че съм от най-спокойните, но когато за­почна да говоря тихо и бав­но, тези, които ме позна­ват, знаят, че трябва да се спасяват по най-бързия на­чин. Сега ще дам израз на гнева си с кратки изрече­ния. И без удивителни. За­щото социалната политика на правителството изобщо не ни подтиква към удивле­ние.

Поводът - „дребен". „Незначителен". Не иде реч за рязане на лентички, а за отрязани крака. Чове­шки. Български. Една българка на инвалид­на количка изпраща 14-годишния си син да подаде молба за помо­щи. Защото през зи­мата трябва топло. По закон тази помощ й се полага. Обаче - не. Дохо­дът й се оказва с 93 ст. (де­ветдесет и три стотинки) НАД допустимия мини­мум. И съответният социа­лен работник, стоейки здраво с двата си крака на земята, опира за по-устой­чиво ръката си на закона и подписва отказ. С най-чи­стата си съвест. Поредният входящ номер. Поредният формално положен под­пис. Дотук с фактологията. Аз съм инвалид. Предпо­читам тази дума пред мно­го по-грозното, според мен, окачествяване "човек в неравностойно положе­ние ". Защото съм не само равностоен, но и доста над някои. Аз имам проблем с краката си. Това не е кой знае каква беда - пречи единствено на мен. И на де­цата ми, които хвърчат до магазина със списъци за покупки или да ми вземат инсулина, минавайки през всичките митарства, нало­жени от НЗОК. Но главата ми е наред. И имам нещо между ушите. Онова нещо, с което следва да извърш­ваш мисловна дейност. И което явно липсва у някои хора, титулувани като „глави", защото оглавяват я министерство, я институ­ция. И от които зависи и социалната политика. В България такава няма. Ни­кой не може да ме убеди в противното, защото го из­питвам на гърба си. Единственият път, кога­то отидох в " Социални гри­жи" да си търся правата, беше и последен. Няма та­кова унижение, хора, няма! Да оставим настрана висенето с часове, липсата на места за сядане, намусени­те физиономии на чинов­ничките, отегчението и презрението, с което ти хвърлят бегъл поглед, за да изкрякат пискливо, че нещо в 1001 на брой изискуеми документи не е как­то трябва. Обикновено то­ва, за което са те върнали предишния път и точно не­го им носиш. Заинатих се тогава по моя си начин на побесняване. Защото, когато на ги­шето, зад което „социална­та работничка" яде кифла, е залепен официално напе­чатан документ, че от майки инвалиди не се изисква документ за доходи от ме­стоработата, тази същата смотолеви, че не я интере­сува какво пише, а какво не съм представила, бавният ми и тих говор предизвиква притичването по спешност на самия началник. Взех си детските, защото трябваше да купя панталон на сина си. Завършваше X клас с отличие. Взех ги на­куп. За така наречените "интеграционни" на стой­ност 8,25 лв. реших, че не мога да си причинявам по­вече унижението. Как се интегрираш в обществото с 8 лева? Вероятно както гледаш дете с 35... Какво социално министерство, каква социална политика, какви социални помощи с таван, който надвишен с 93 ст., те оставя на произвола на бурите и халите? Че то и пукнат лев не струват...

А социото, т.е. обще­ството, сме всички ние. Никой не е застрахован, че утре по стечение на об­стоятелствата няма да седне в инвалидна колич­ка. Не го пожелавам дори на социалния министър. Както не пожелах на онази с кифлата зад гишето да си разменим местата. Някой като нея е спазил буквата на закона и е отхвърлил не молбата на изнемогващата жена и нейния 14-годишен син, а ги е изритал от обще­ството, от живота. Скър­шил е душичката на това момче, което иска като си пише домашните, да не му замръзват пръстите и съ­лзите на майка му да не се търкалят като ледени куб­чета към чашата на нечие марково уиски. С какво право? Кога седящите на топличко зад гишетата и теж­ките бюра ще престанат да унижават "не­равностойни­те"? Ще се от­насят с тях като с просяци, които искат да им изя­дат закуската? Кога достойният живот на бъл­гарския гражда­нин ще е приори­тет за политиката? Мисли­те ли с главите си, или про­сто ги климате по коктей­лите и телевизионните екрани? Задавам отговори. Има едно човешко съ­стояние, което не е познато на всички. Срам. Срама от Господа поне да имахте, вие, в чиито ръце е животът на "унижените и оскърбе­ните"... Защото в Неговия тефтер всичко се пише и там вересиите се плащат за­дължително. Не е като да слагаш параф на молба за помощ или да се разписваш във ведомост за заплата. Бясна съм с най-кроткия си бяс. Без дълги изречения и удивителни. Затова ще ви спестя последното. То е по-желателно и кратко - само от четири думи. Но ви го мисля. С всичките удиви­телни.

Управителят на клини­ката по лазерна медицина „Леграно Бюти Център" д-р Адриан Чолаков бе за­държан заради заплахи към свидетели по дело за присвояване на над 1,68 млн. лв. от известен гер­мански концерн. Белезниците щракнаха около китките на 38-годишния стоматолог в Съ­дебната палата във втор­ник. Това стана ден след ка­то апелативният съд на закрито заседание реши той да бъде арестуван. Причината -Чолаков опитал да накара свидетел­ка да промени показанията си срещу него.

Бизнесменът, на когото в Панчарево викали Ади Зъболекаря, е обвинен в присвояване на пари от не­мския концерн „Дьолер", един от най-големите производители в света на аромати, оцветители, пло­дови бази и концентрати за сокове и напитки. Няколко години той бил негов пред­ставител за България. Сре­щу него има и още едно об­винение - за пране на пари. Чолаков бе изправен на подсъдимата скамейка пред 12-и състав на Софий­ския градски съд с предсе­дател Карамфила Тодоро­ва през септември. На по­следните 2 заседания обаче свидетелки хвърлиха "бомба" - уличиха го в натиск.

„Г-н Чолаков ми се обади по телефона през 2010 г. и ми каза, че ако не му върна едни документи, детето ми няма да се прибере вкъщи. Отвърнах му, че у мен няма никакви негови докумен­ти, а той рече: „Ти ще дой­деш някой ден пред дома ми и като сопол ще висиш, защото синът ти няма да се върне", разказа пред съда във вторник счетоводителката Фатме Халвале. Минути след показанията й поли­цаи сложиха белезници на стоматолога бизнесмен, собственик и на няколко суперскъпи имота в Панча­рево. В ареста обаче той се озова не заради твърдения­та на Халвале, а заради раз­крития на друга свидетел­ка, също счетоводителка -Мая Стоянова, направени на 22 октомври. Жената подала жалба за натиск, оказван от Чола­ков, още на 17 октомври т.г. Пет дни по-късно тя разказа за притесненията си и пред магистратите.

Стоянова работила като счетоводител при Чола­ков. На 4 октомври той от­ишъл при нея, придружен от приятелката си Гена Живкова. Двамата й дали лист, от който да научи какво да говори на пред­стоящия разпит в съда. В него били написани въ­проси и отговори, имало и встъпителна част. Идеята била счетоводителката да се отметне

от старите си показания и да каже, че ги е дала под натиск от полицията и заплахи. Тя обаче се дръп­нала.

„Трябва да съм луда, за да кажа такова нещо, не мога да лъжесвидетел­ствам и не виждам защо трябва да го правя", каза Стоянова в съда. Стомато­логът се опитал да й каже, че адвокат му е подготвил листа с текста, но жената не повярвала.

„Беше видно, че нито един адвокат няма да седне по този начин да прави как­вото ида било. Това си бяха неговите (на Чолаков -бел.ред.) диктовки, написа­ни от Гена. Казах, че тако­ва нещо няма да кажа, а той ми обясни какво ще ми се случи оттук насетне. Как е завел жалби срещу другите свидетели, защото лъжес­видетелстват. Как ще ме викат в 8-о РПУ, защото там съм свидетел по предна негова жалба за една кола, касаеща брат му, и как той ще дава показания след мен и ще ме обвини, че съм присвоила парите от про­дажбата на колата", разка­за Стоянова.

Опитите да й се повлияе преди делото продължили чрез Гена. Тя й обяснявала какви ядове ще бере в 8-о РПУ и като й заведат дела. Увещавала я да каже, че не познава Адриан Чолаков, че никога не е имала кон­такт с него, но знае, че е добър и свестен човек. Предупредила я, че ще има „ответен удар", ако не каже, че при раз­следването е говорила под натиск на полицията. След разпита на свиде­телката прокурорът Иван Гешев поиска арест за Чо­лаков, който дотогава бе на свобода срещу 10 000 лв.

гаранция. Градският съд отказва да го задържи, но Гешев внесе протест и апе­лативният нареди арест. Известен още предната вечер за предстоящото за­държане, винаги изтупаният със скъпи костюми Чо­лаков дойде в съда с дънки и пуловер. Изглеждаше притеснен. Според ДАКСИ той се води управител на "Легра­но Бюти Център" ЕООД набул. "Чернивръх" 99. От регистъра става ясно, че собственик е "ЮсфулПроджектс" АД, Панама. В страницата на "Леграно" Чолаков е вписан като управител. Скандалът с него гръмна в края на май 2010 г., когато МВР даде старт на опера­ция „Мошеници". Тогава барети го арестуваха, а по­сле обискираха клиниката му. Първоначално проку­ратурата се усъмни в още двама души - съседа на Чо­лаков в Панчарево Георги Костов и д-р Елена Па­найотова, лекар в клиника­та. Те били управители на 2 фирми - „Клоран" и „ВИК Инвестмънт", зад които според свидетели всъщ­ност стоял стоматологът. При разследването обаче доказателства срещу два­мата не са събрани и те остават свидетели.

Година преди акцията от „Дьолер" подават жалба. Предисторията е следна­та. През март 2008 г. в Со­фия пристига високопоста­вен служител на немския концерн на име Клеклер. Предния месец той нау­чава от клиенти, че офисът на „Дьолер-България" ООД е затворен и не рабо­ти. Германецът иска да се убеди, че това е така. Отива в сградата на бул. „Черни връх" 99, където се намира и клиниката. Служителка-му обяснява, че там никога не е имало офис на „Дьо­лер" и отказва да го пусне. Клеклер информира централата в Германия. Сче­товодител на концерна проверява банковата смет­ка на дъщерното друже­ство в София и засича ня­колко плащания, за които в Германия не знаят нищо. Според прокуратурата става дума за три превода за общо 1685 612,53 лв. към „ВИК Инвестмънт" ЕООД, с което за изненада на германците в София се оказва,че "Дьолер-Бълга­рия" има сключен договор за наем. Клеклер и колеги­те му опитват да се свър­жат с Чолаков, но не успя­ват. Телефоните му са из­ключени, не го откриват и на известния им адрес. Към края на май 2008 г у нас пристига Карстен Бе-ларц, началник на отдел „Правен" при „Дьолер" ООД - Германия. Той също не е допуснат в сградата на „Черни връх". Стига се до намеса на полицията и про­куратурата. Според обви­нителния акт после се уста­новява, че от името на „Дьолер България" Чола­ков е сключил договор за наем с „ВИК Инвестмънт" ЕООД с представител д-р Елена Панайотова. Това става 20-на дни преди Чо­лаков да напусне фирмата. Документът не бил съ­гласуван с управата на кон­церна и бил сключен въ­преки друг действащ дого­вор за наем от 22 декември 2006 г. до 8 февуари 2008 г. Според новия договор (от 8 февруари 2008 г.)

Чолаков наредил 3 превода от банкова сметка на „Дьолер-България" ООД към банкова сметка на фирмата на Панайото­ва. Според разследващите на 13,15 и 18 февруари Чолаков е теглил пари от сметки на фирма „Клоран" АД, управлявана от него­вия съсед в Панчарево Георги Костов. После те са преведени по сметки на трета фирма. Тезата на прокуратурата е, че Чола­ков е извършил финансови операции с пари, за които е знаел, че са придобити чрез престъпление - присвоява­не. Опитал да прикрие всичко под „формата на гражданскоправни сдел­ки". Обвинението посочва още, че скандалът е довел до прекратяване на тър­говската дейност в Бълга­рия на чуждия инвеститор и откриване на производ­ство по ликвидация на „ Дьолер-България".

Изпълнявах безропотно на­режданията на Чолаков, за­щото много хора се страху­ваха от него. Той управлява­ше със страх. Имаше запла­хи от уволнения и глоби, твърди пред съда д-р Елена Панайотова, която работи го­дина в клиника „Леграно". Тя е от ключовите свидетели по делото. През 2008 г. лекар­ката и две нейни колежки участват в шоуто „Пълна про­мяна", в което жени и мъже коригират външността си.

Пет месеца по-късно тя е повикана от Чолаков, който й казва, че на нейно име тряб­ва да се създаде счетоводна фирма, в която да бъде пре­хвърлено всичко, свързано с клиниката. Лекарката щяла да продължи да работи по специалността си, а друг „щял да се грижи за всичко останало". Така Панайотова става управител на „ВИК Ин­вестмънт" ЕООД. Тя подписвала много кни­жа. „Впоследствие разбрах, че към фирмата са превеж­дани големи суми", казва докторката. „Подставени ли­ца на Адриан Чолаков, хора­та, които участваха в друже­ствата, са Елена Панайотова, аз, майка ми Елга Велкова, Георги Костов, съсед от Пан­чарево", казва пред съда пък бившата му съпруга Велина Новакова.
Имотите му в Панчарево пустеят

Д-р Адриан Чолаков е собственик на два суперлуксозни имота в Пан­чарево, които в момента пустеят. Едната сграда, известна сред местните хо­ра като „космическата чи­ния", е кацнала на самия връх на ул. „Ловджийска чешма". Тя предста­влява внуши­телна по­стройка от бетон и стъ­кло. Идеята била в нея да се помеща­ва още една клиника ос­вен тази на бул. „Черни връх" 99. От постройката се от­крива впечатляваща гледка към Панчаревското езеро. През една къща е домът на Георги Костов, управител на фирма „Кло­ран" АД, зад която се смята, че стои Чолаков. Двамата се запознали по съседска линия. След първия арест на стоматолога през май 2010 г. строежът е спрян и в момен­та сградата се руши, а част от про­зорците са изпочупени.

Необи­таема из­глежда и втората къща на Чолаков, която също е с впечатля­ващи размери и се нами­ра недалече от „космиче­ската чиния". Самият Чолаков е ро­дом от Костинброд и е завършил стоматоло­гия.


Съсловни и пациентски организации срещу бюджета на НЗОК
Съсловни и пациентски организации се обединиха срещу бюджета на НЗОК за следващата години, гласуван на пър­во четене от парламента. В позиция, изпратена до медии­те, се посочва, че четирите съсловни организации - БЛС, БЗС, СФБ и БАПЗГ са провели среща с представители на всички национално представени пациентски организации - Федерация Български пациентски форум, Българска асо­циация за закрила на пациентите, Национална пациентска организация, Конфедерация "Защита на здравето". Всички присъстващи са се обединили около тезата, че в бюджета на НЗОК не са предвидени средства, които държавата е длъжна по закон да заложи. Организациите не приемат абдикацията на правителството от ангажимента да внася пълната вноска от 8% на деца, студенти и социално сла­би. Не се приема обстоятелството, че в бюджета незако­носъобразно не е предвидено покачването на пенсиите в рамките на 2013 г. В позицията на съсловните организа­ции се подчертава, че намеренията за прехвърляне на дейности като ваксини от задължителния имунизационен календар, процедури ин витро и интензивни грижи от Здрав­ното министерство към НЗОК са незаконосъобразни.


Референдум за здраве
Милионите от здравни вноски да се харчат само за здраве, издигат призив организации. Стягат дори референдум по въпроса.

Дали той ще реши проблема? Надали. Инициативата може да бъде порязана с формални мотиви (като например „Въпросът не е за референдум"). А пробвали ли се допитването за АЕЦ, кой ще бие всуе път до урните?!

Проблем обаче има. Той от 15 г. боде очите и изпразва джобовете на пациентите платци. Нито една Власт не го реши.

Тачещите закона граждани чинно броят всеки месец лептата за здраве, а срещу нея получават само обяснения защо отново трябва да платят. Ако не могат - да се прекръстят.

Цинично? Да, но Вярно. Затова и мнозина се прошмулват през закона. Налегне ли ги сериозна болест, и без това ще плащат.

Очевидно, щом хората не вярват на властта, референдумът е панацея.

Съсловните и пациентските организации дадоха вчера знак, че могат да инициират референдум за извоюване на пълна независимост на здравната каса от изпълнителната власт.

Организациите ще се противопоставят на всички опити за политизиране и обсебване на НЗОК, става ясно от тяхно общо становище, разпространено до медиите.

Четирите съсловни организации - Българският лекарски съюз, Българският зъболекарски съюз, Съюзът на фармацевтите и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, са провели среща с представители на всички национално представени пациентски организации след приетия на първо четене бюджет на

здравната каса.

„Идеята за референдум за здравната каса съвсем не беше обсъждана несериозно. Ако няма кой, лекарският съюз може да инициира такова допитване", каза вчера пред „Преса" д-р Цветан Райчинов. Пенка Георгиева от Българската асоциация за закрила на пациентите също заяви, че обсъждат да започнат да събират подписи за допитване. „Ще съберем нужните 500 000 подписа много бързо, защото имаме огромна членска маса", каза тя. Решението си ще обявят на 19 ноември.

Лекари и пациенти искат 50-те милиона от здравни вноски, които МЗ върна на касата, да не отидат в републиканския бюджет, а да се похарчат за здраве. Освен това искат инвитрото и интензивното лечение да се плащат от МЗ, а не от касата.


Доц. д-р Румен Бостанджиев: След 50-те сексът е емоция

В зряла възраст предстои по-хубавата част от живота
Либидото е примитивен термин, който може да се използва, когато говорим за биологичната енергия при животните. Сексът не е само сношението - онова, което правим с половите органи. По-добрата част от живота за много хора може да е след 50-те... Тези на пръв поглед нелогични твърдения са на известния сексолог доц. д-р Румен Бостанджиев. Той бърза да се застрахова, че схващанията му по деликатната тема не са продиктувани от факта, че е надхвърлил половин век. Уточнява, че е по-точно да бъде идентифициран като психотерапевт, който е специализирал и има опит в работата с интимни двойки и техните отношения. Вярно е, че думата „сексолог“ се свързва с дейността на неговия баща - доц. Тодор Бостанджиев, който още през 1963 г. създава единствения у нас Сектор по сексология към Медицинска академия, но напоследък тя е компрометирана от появата на „разни странни птици, говорещи развален български, които се определят по този начин“.

Ето и аргументите защо животът ни след петдесетте би могъл да е по-хубав от този на млади години.

Най-сетне имаме време за себе си

На тази възраст човек обикновено вече е постигнал върха на материалното си благополучие, придобил е желания статус и е отгледал децата си. Това му позволява да не отдава цялата си енергия единствено за професионалната изява и родителството, а да се обърне към себе си и да се погрижи повече за емоционалните си потребности и желанието си за една истинска хармонична и удовлетворяваща интимна връзка. Същевременно той или тя все още не са загубили своя жизнен и емоционален потенциал, особено ако нямат сериозни здравословни проблеми.

Така при наличието на дълбока емоционална, духовна и интелектуална съпричастност между партньорите тяхната връзка през 60-те и 70-те им години може да е изключително богата и удовлетворяваща. А това е условие за доброто здраве и на двамата. Медицински доказано е, че хората на тази възраст, успели да запазят близостта си, живеят от 5 до 10 г. по-дълго. Проблемът е, че на сравнително малко двойки се удава с годините да обогатя-

ват и развиват такъв вид отношения. Но те не са даденост, а се постигат чрез доста сложна компетентност, която не всички съумяват да придобият в житейския си опит, убеден е доц. Бостанджиев.

Едно от разковничетата за оцеляването на интимността е какво точно разбираме под секс. Извън традиционната представа, че буквално става дума за

сношение, има много начини двама партньори да си доставят чувствени удоволствия, да преживяват моменти на близост, защото за спонтанната потребност от нежност, ласка, емоционална съпричастност и свързаност или с една дума казано - за любовта, възраст няма.

Биологичният нагон е само част от мотивацията. Неизбежно е с годините поради промените в тялото и по други причини човек да не може да осъществява толкова успешни в медицинския смисъл сексуални контакти както на млади години. Но и това невинаги е решаващото

условие за сексуалната удовлетвореност

Митология са някои модни увлечения, според които и на 60, и на 70 г. сексуалното поведение трябва да е като на 20 г. Ако то не е със същата честота и качество, някои доктори са склонни дори да обявяват наличието на патология. От друга страна, доказано е, че около една трета от хората над 70 г. имат запазена способност да осъществяват сексуален контакт. Истината е, че с годините ние неизбежно се променяме, но тази промяна не е свързана само със стареене, а и с натрупване на по-голям опит и мъдрост.

Какво става с либидото ли? Когато говорим не за сексуалното поведение на животните, а за сексуалното желание на хората, Румен Бостанджиев смята, че е по-подходящо вместо либидо да използваме понятието еротична мотивация. Осмисляйки еротичните си реакции, стремежа си към интимна близост, ние отчитаме не само биологичните моменти, но и сложната гама от човешки преживявания и противоречиви отношения с партньора. При по-зрелите хора мотивацията е много по- сложна от психологична гледна точка и в никакъв случай не е само проява на „биологичен нагон“.

Сценария за старините си пишем сами

„Вече ми мина времето за тая работа!“ - тази популярна фраза в днешно време не е актуална най-малкото защото издава нагласа за самоотписване, дори за самоунищожение. Тя е израз на по-стари традиции, според които, като напуснеш работа, като станеш дядо или баба, трябва да си гледаш внуците, а не да мислиш за „глупости“. В съвременния свят възрастните все повече включват в представата си за пълноценен живот наличието на емоционална и интимна близост, включително с еротични и чувствени елементи. Науката вече е наясно за тясната връзка между преживяванията на човека и функционирането на органите и системите в неговия организъм - от нея зависи устойчивостта спрямо различни неблагоприятни въздействия.

Когато си в хармония със себе си и с партньора, се създават благоприятни условия за функциониране на мозъка, на ендокринната и на имунната система, а резултатът е по-добро здраве и по-дълъг живот. Най-мощният стимул за поддържане в оптимални нива на половите хормони пък са еротичните преживявания. Известно е, че тестостеронът има ключово значение за целия метаболизъм. В този смисъл сексуалната дейност е много важна, на биологичен език тя означава „Все още съм актуален“. Неслучайно според съвременната геронтология успешните интимни отношения са важно условие за удължаване процеса на пълноценно съществуване.

За съжаление е вярно, че има много самотни хора и са малцина онези, които успяват да изживеят в хармония последните десетилетия от живота си. В този смисъл връзката с психотерапевт може да е провокация човек да осъзнае колко много възможности има за изграждане на контакти, за осмисляне на дните си по по-богат начин. Това, че не си активен в професията, не значи, че не можеш да правиш смислени неща и за себе си, и за околните. Трябва сам да си съставиш сценария на живота след 60-те и 70-те години, а ако си затруднен, в състояние да ти помогне е добрият психотерапевт. Защото, при положение че си креативно настроен, няма как да изпаднеш в позицията на безпомощен пенсионер, който буди съжаление дори в собствените си очи. Сред категоричните примери на човек, направил своя избор да бъде активен, да не се предаде на старостта, е известният журналист Петко Бочаров, който е достоен за възхищение, подчертава Румен Бостанджиев.