12 правила за живота
Изтегляне 3.6 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
КУРСОВА ЗАДАЧА, Kursova rabota na tema Organizacionnata kultura na moia rabotodatel Kaufland Bylgariia (2)
| затова е толкова важно да определяме точно и ясно целите си. В противен случай ще се изгубим в сложната реалност на заобикалящия ни свят. Това се отнася и за начина, по който възприемаме себе си, своята индивидуална личност. Заради особеностите на нашето възприятие ние смятаме, че повърхността на кожата е границата, където свършва личността. Но ако се замислим, ще осъзнаем колко условна е тази граница. Щом се промени контекстът, в който се намираме, се променя и това, което е вътре в нас, в обвивката на кожата. Когато извършваме дори най-елементарното действие, като това да вземем отвертка, мозъкът автоматично прави нужните настройки, за да включи отвертката в очертанията на тялото ни. 248 С края на отвертката ние можем буквално да „опипваме“ предметите. Щом протегнем ръката, в която държим отвертката, ние автоматично вземаме предвид и нейната дължина. С върха ѝ можем да изследваме всякакви отвори и процепи и да разбираме какво „напипваме“. Освен това моментално приемаме отвертката, която държим, като „нашата“ отвертка и развиваме собственическо чувство. Това се отнася и за другите, много по-сложни инструменти, които използваме в далеч по-сложни ситуации. Автомобилът, който шофираме, незабавно и автоматично се превръща в част от нас. Ето защо, ако ядосаме някой минувач и той удари с юмрук по покрива, ние го приемаме лично. А това невинаги е разумно. Но без да разширим своя Аз, 247 Ето защо ни отне толкова много време, за да конструираме роботи, които могат да функционират самостоятелно в нашия свят. Процесът на възприемане е много по- сложен, отколкото допускаме въз основа на прекия, лесен достъп до собствените ни възприятия. Всъщност този процес е толкова сложен, че става причина началните разработки в областта на изкуствения интелект да се прекратят окончателно (в онзи период), щом изследователите откриват, че лишеният от тяло абстрактен разум не може да реши дори най-елементарния ежедневен проблем. Но в края на 80-те и началото на 90-те години пионери като Родни Брукс изказват предположението, че физическото действие е необходимо условие, за да може разумът да раздроби света на разбираемо малки части, и тогава революцията на изкуствения интелект отново набира увереност и инерция. – Б.а. 248 Cardinali, L., Frassinetti, F., Brozzoli, C., Urquizar, C., Roy, A.C. & Fame, (2009). „Tool- use induces morphological updating of the body schema.“ Current Biology, 12, 478-479. 274 включвайки в него и автомобила, би било невъзможно да шофираме. Разтегливите граници на нашия Аз могат да обхващат и други хора – членове на семейството, партньори и приятели. По тази причина майката е готова да се пожертва за децата си. Възприемаме ли баща си, сина си или партньора си като неделима част от нас, каквато е ръката ни например? На този въпрос можем да си отговорим отчасти, като се запитаме: Кое сме по- склонни да изгубим? Кое бихме пожертвали, за да запазим другото? Ние се упражняваме в това постоянно разширяване – в тази трайна обвързаност, – като се идентифицираме с измислените герои от книгите и филмите. Техните успехи и загуби бързо и убедително се превръщат в наши. Може да седим на дивана вкъщи и в същото време да странстваме из множество алтернативни реалности, като се учим да разширяваме своя Аз и изпробваме най-различни възможни пътеки, преди да изберем тази, по която ще поемем. Потопени в измисления свят, можем да се превърнем в създания, каквито дори не съществуват. В магичното пространство на киното с едно мигване на окото можем да станем всевъзможни фантастични същества. Обгърнати от мрака на киносалона, пред ярко примигващите образи ние се превръщаме във вещици, супергерои, извънземни, вампири, лъвове, елфи или дървени марионетки. Чувстваме това, което чувстват и те, и с радост си плащаме за тази привилегия дори когато изпитваме мъка, страх или ужас. Същото явление, но в много по-крайна форма, се наблюдава и когато се идентифицираме не с отделен герой от измислена история, а с цяла група от хора – например по време на състезание. Замислете се какво става, когато любимият ви отбор спечели или изгуби важна среща срещу своя заклет противник. Печелившият гол вдига на крака цялото множество от фенове в идеален синхрон, без всякакво участие на мисълта. Сякаш нервните им системи са свързани директно с играта, която се развива пред очите им. Феновете приемат много лично победите и пораженията на отбора си, носят фланелки с името на своя фаворит и често пъти отбелязват тези победи и поражения с много повече ентусиазъм от подобни събития, които „реално“ се случват в живота им. Това идентифициране протича на много дълбоко ниво, включително на биохимично и неврологично. Тези заместващи преживявания за победа и поражение повишават или съответно понижават тестостерона при феновете, които „участват“ в състезанието. 249 Способност- та да се идентифицираме се проявява на всяко равнище на Битието. По същия начин, ако имаме силно развито патриотично чувство, държавата ни е не просто важна за нас. Държавата – това сме ние. Понякога, за да запазим нейната неприкосновеност, сме готови да пожертваме в битка 249 Bernhardt, P.C., Dabbs, J.M. Jr., Fielden, J.A. & Lutter, C.D. (1998). „Testosterone changes during vicarious experiences of winning and losing among fans at sporting events.“ Physiology & Behavior, 65, 59-62. 275 дори своя по-малък личен Аз. През по-голямата част от човешката история тази готовност за саможертва се приема с уважение като проява на храброст, като част от нашия човешки дълг. Този факт, колкото и парадоксално да звучи, е пряко следствие не от човешката агресивност, а от нашата изключително социална природа и готовност за съдействие. Когато в представата за себе си включваме семейството, отбора и страната си, тази готовност за съдействие се превръща в естествена реакция, произтичаща от същите дълбоко вкоренени механизми, които ни карат (и нас, и всички други същества) да защитаваме живота си. Изтегляне 3.6 Mb. Сподели с приятели:
|