12 правила за живота


Какво виждаме, когато не знаем какво гледаме?



Pdf просмотр
страница112/153
Дата31.12.2022
Размер3.6 Mb.
#116075
1   ...   108   109   110   111   112   113   114   115   ...   153
12 правила за живота - Джордан Питърсън - 4eti.me
Свързани:
КУРСОВА ЗАДАЧА, Kursova rabota na tema Organizacionnata kultura na moia rabotodatel Kaufland Bylgariia (2)
Какво виждаме, когато не знаем какво гледаме?
В какво място се превърна светът след рухването на кулите близнаци?
Какво остана от него, ако изобщо е останало нещо? Какво е това страшно чудовище, надигащо се от руините, когато невидимите колони, на които се крепи световната финансова система, започнат да се клатят и да се рушат?
Какво виждаме, когато сме пометени от огнената ярост на национал- социалистическите протести или когато сме парализирани от страх от масовото клане в Руанда? Какво виждаме, когато не разбираме какво се случва с нас, когато не можем да определим къде се намираме, когато вече не знаем кои сме и не проумяваме какво ни заобикаля? Това, което не
виждаме, е познатият и успокояващ свят на полезните предмети, на отделните личности. Не виждаме дори познатите ни препятствия – достатъчно неприятни при нормални обстоятелства, но въпреки това преодолими.
Това, което възприемаме със сетивата си, когато нещата започнат да се разпадат, вече не е състоянието на обитаем ред, a tohu va bohu – безформената пустота, и tehom – бездната (казано на библейски език)
250
. Това е хаосът, който се крие под крехката повърхност на нашата сигурност.
Именно от този хаос, чрез Словото, Бог извлича реда в началото на времето, твърдят най-старите мнения, изразени от човечеството (и отново според тях всички ние, мъже и жени, сме създадени по образ и подобие на същото това
Слово). От този хаос произлиза и всяка стабилност, която сме имали щастието да изпитаме в самото начало, за един много кратък период от време, когато сме се учили да възприемаме света. Хаосът е това, което виждаме (но невинаги с очите си), когато нещата започнат да се разпадат.
Какво означава всичко това?
Извънредно, непредвидено обстоятелство: това е внезапната поява от неизвестното на някакъв непознат досега феномен (от гръцката дума
phainesthai – показвам се, изниквам). Това е завръщането на вечния дракон, който се пробужда във вечната си пещера, щом вековният му сън е нарушен.
Това е подземният свят, от чиито дълбини се надигат чудовища. Как да се
250
От иврит tohu va bohu и tehom означават съответно „пуста и неустроена“ и „бездна“.
В Битие 1:2 се казва: „А земята беше пуста и неустроена и тъмнина покриваше бездната“. – Б.пр.


279 подготвим за едно непредвидено явление, когато не знаем какво е то и откъде се е появило? Как да се подготвим за катастрофата, когато не знаем какво да очакваме и как да действаме? Като оставим разума настрана и се обърнем към мъдростта на тялото, колкото и бавен и мъчителен да е този процес.
Тялото реагира много по-бързо от ума.
Когато всичко около нас се разпада, възприятията ни изчезват и ние пристъпваме към действие. Древните рефлекси, еволюирали в течение на стотици милиони години, за да станат автоматични и ефикасни, могат да ни предпазят в критични моменти, когато се парализира и мисленето, и способността да възприемаме. В такива ситуации тялото се подготвя за всички потенциални възможности.
251
Най-напред ние се вцепеняваме. След това рефлексите преминават в емоции, което е следващият етап на възприятие: Това нещо страшно ли е? Или е нещо полезно? Нещо, с което трябва да се преборя? Или нещо, което мога да пренебрегна? Не знаем обаче как (и кога) можем да определим това. В този момент се намираме в състояние на повишена готовност. В кръвообращението нахлуват кортизол и адреналин. Сърдечният ритъм се ускорява. Дишането се учестява. С ужас осъзнаваме, че усещането за компетентност и пълнота ни е напуснало – било е само сън. Разчитаме единствено на своите физически и психологически ресурси (ако изобщо ги имаме), които съхраняваме точно за такива моменти.
Подготвяме се за най-лошото – или за най-доброто. Настъпваме яростно педала на газта и едновременно с това натискаме спирачката. Крещим с всички сили или се смеем. Изпитваме отвращение или ужас. Плачем. И тогава започваме да изучаваме хаоса, разделяйки го на части.
Но да се върнем на измамената съпруга, която се чувства отчаяна и усеща необходимост да разкрие цялата истина – пред себе си, пред сестра си, пред най-добрата си приятелка, пред случаен непознат в автобуса. Или пък потъва в мълчание, като премисля случилото се отново и отново, но напразно. Какво


Сподели с приятели:
1   ...   108   109   110   111   112   113   114   115   ...   153




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница