12 правила за живота
Светът е прост само когато „работи“ добре
Изтегляне 3.6 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
КУРСОВА ЗАДАЧА, Kursova rabota na tema Organizacionnata kultura na moia rabotodatel Kaufland Bylgariia (2)
| Светът е прост само когато „работи“ добре Би било много трудно да разберем взаимносвързания хаос на реалността само чрез наблюдение. Това е изключително сложна задача, за която вероятно трябва да впрегнем половината от капацитета на мозъка си. В реалния свят всичко тече, всичко се променя. Всяка хипотетично отделна същност се състои от по-малки хипотетично отделни същности и едно- временно с това е част от други по-големи хипотетично отделни същности. Границите между различните нива – и между самите предмети на дадено ниво – не са обективно различими, нито се подразбират от само себе си. Те трябва да бъдат установени прагматично и запазват своята обоснованост само при строго ограничени, специфични условия. Съзнателната илюзия на цялостното възприятие може да се поддържа – и да отговаря на целите ни – само когато всичко върви по план. В такъв случай това, което виждаме, е достатъчно достоверно и не е нужно да изследваме повече. За да шофираме безопасно, не е необходимо да разбираме, нито пък да виждаме сложното устройство на автомобила си. Тази невидима сложност може да се натрапи на вниманието ни само когато това устройство спре да работи или когато неочаквано се блъснем в нещо (или нещо се блъсне в нас). Но дори в случай на обикновена механична повреда (да не говорим за сериозен инцидент) това натрапване винаги се усеща, или поне в началото, като пристъп на тревожност. Това е следствие от внезапно появилата се несигурност. Автомобилът, по начина, по който го възприемаме, не е нито предмет, нито обект. Той е нещо, което ни придвижва до желаното място. Реално погледнато, едва когато спре да ни придвижва и да работи, започваме изобщо да го възприемаме. Едва когато колата ни внезапно „откаже“ – или попадне в катастрофа и трябва да бъде изтеглена от платното, – ние сме принудени да разберем и анализираме огромното количество части, от които зависи колата „като нещо, което се движи“. Щом тя се повреди, невежеството ни по отношение на нейната сложност веднага излиза наяве. Това има както практически последствия (не се очертава да стигнем до мястото, където 276 отиваме), така и психологически: душевният ни покой се изпарява заедно с нашия автомобил. При това положение трябва да се обърнем към спе- циалистите, населяващи гаражи и сервизи, за да възстановят и функцио- налността на превозното средство, и простотата в нашите възприятия. В този случай механикът влиза в ролята на психолог. Именно тогава бихме могли да разберем (макар че рядко си правим труда да се замислим), че способността ни да виждаме е потресаващо ограничена, а произтичащото от нея разбиране – неадекватно. В момент на криза, когато нещо спре да работи, ние се обръщаме към хората, чиято компетентност значително надхвърля нашата собствена, за да възстановят съответствието между желаните очаквания и строгата действителност. Това означава също, че повредата на колата може да ни принуди да се изправим срещу по- широкия социален контекст – обикновено невидим за нас, – част от който са машината и механикът. Предадени от автомобила си, ние се изправяме пред цял куп неизвестни. Дали не трябва да сменя автомобила? Не допуснах ли грешка, когато го купувах? Механикът честен и компетентен ли е, може ли да му се вярва? Надежден ли е сервизът, в който работи? Понякога трябва да разширим обхвата и дълбочината на въпросите и да обмислим нещо по- лошо: може би пътищата са станали прекалено опасни; може би аз съм станал (или винаги съм бил) некомпетентен; може би съм прекалено разсеян и невнимателен; може би просто остарявам. Ограничеността на всички наши възприятия за веществения свят и за самите нас се проявява, когато нещо, от което обикновено сме зависими в нашия опростен свят, излезе от строя. Тогава по-сложният свят, който винаги е съществувал, но е бил невидим и удобно пренебрегван от нас, напомня за присъствието си. Това е моментът, в който защитената градина, която обитаваме в архетипен смисъл, изважда наяве своите скрити, но неизменно съществуващи змии. Изтегляне 3.6 Mb. Сподели с приятели:
|