12 правила за живота
Момчетата се превръщат в момичета
Изтегляне 3.6 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
КУРСОВА ЗАДАЧА, Kursova rabota na tema Organizacionnata kultura na moia rabotodatel Kaufland Bylgariia (2)
| Момчетата се превръщат в момичета Според някои теории на социалния конструкционизъм светът щеше да бъде по-добро място, ако момчетата се бяха социализирали по същия начин като момичетата. Защитниците на тези теории приемат, че: 1) агресията е заучено поведение и следователно може просто да не се възпитава и 2) (ще си послужим с един цитат) че „момчетата трябва да се социализират по традиционния за момичетата начин, като биват насърчавани да развиват положителни в социален аспект качества като нежност, чувствителност, грижовност, отзивчивост и усет към естетиката“. Според авторите на тези теории агресията може да бъде ограничена, ако подрастващите момчета и юноши „се възпитават в същите принципи на поведение, които обикновено се насърчават при момичетата“. 299 Тази идея съдържа толкова много недостатъци, че дори не мога да реша откъде да започна. Първо, твърдението, че агресията е чисто и просто заучено поведение, не отговаря на истината. Агресията е вроден импулс. Съществуват древни биологични функции, които лежат в основата на 298 Относно позицията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) виж: Closing the gender gap: Sweden (Затваряне на пропастта между половете: Швеция). Дискусията започва с преглед на статистически данни, показващи, че в сферата на образованието момичетата са повече от момчетата и че заетите в здравеопазването жени надвишават значително броя на мъжете, но подценява факта, че в компютърните науките мъжете все още имат превес. Информацията е взета от: https://www.oecd.org/sweden/Closing%20the%20Gender%20Gap%20- %20Sweden%20FINAL.pdf 299 Eron, L. D. (1980). „Prescription for reduction of aggression.“ The American Psychologist, 35, 244-252 (p. 251). 328 агресията като защитен или „хищнически“ механизъм. 300 Те са толкова първични, че се проявяват дори при домашни котки, изгубили онези части от мозъка, които са еволюирали в сравнително недалечното минало и представляват значителен дял от общата му структура. Това навежда на мисълта, че агресията е не просто вродена, а се поражда от функцията на някои изключително древни, първични области на мозъка. Ако си представим мозъка като дърво, то агресията (подобно на глада, жаждата и сексуалното желание) е част от самия ствол. В тази връзка, оказва се, че около 5% от двегодишните момчета са доста агресивни по темперамент. Те вземат играчките на другите деца, ритат, удрят и хапят. Въпреки това повечето от тях се социализират успешно до двегодишна възраст. 301 Но не си мислете, че тази промяна настъпва, защото са поощрявани да се държат като малки момиченца. Посредством възпитанието или от личния си опит те усвояват умението да освобождават агресията с действия и занимания, които са социално приемливи. Агресията лежи в основата на стремежа да се изявиш, да покажеш на какво си способен, да премериш сили с другите и да победиш – да заявиш, че има поне едно нещо, в което си добър. Решителността – ето това е нейното достойно за възхищение, социално приемливо лице. Агресивните деца, които не се научават да владеят буйния си темперамент до края на ранната детска възраст, са обречени на изолация и отхвърляне, защото по-нататък първичната враждебност им пречи да се впишат в социален план. Отхвърлени от връстниците си, те нямат друга възможност да се социализират и често се превръщат в аутсайдери. В юношеска и в зряла възраст те проявяват по-силна склонност към антисоциално и престъпно поведение. Но това съвсем не означава, че агресивният импулс е напълно лишен от стойност или приложимост. Той е полезен най-малкото при самозащита. 300 Въпросът е разгледан тук: Peterson, J.В. & Shane, M. (2004). „The functional neuroanatomy and psychopharmacology of predatory and defensive aggression.“ In J. McCord (Ed.). Beyond empiricism: Institutions and intentions in the study of crime. (Advances in Criminological The-ory, Vol. 13) (pp. 107-146). Piscataway, NJ: Transaction Books; виж също Peterson, J.B. & Flanders, J. (2005). „Play and the regulation of aggression.“ In Tremblay, R.E., Hartup, W.H. & Archer, J. (Eds.). Developmental origins of aggression. (Chapter 12; pp. 133-157). New York: Guilford Press. 301 Tremblay, R. E., Nagin, D. S., Seguin, J. R., et al. (2004). „Physical aggression during early childhood: trajectories and predictors.“ Pediatrics, 114, 43-50. |