12 правила за живота

334 просветлението, изразяването на истината, рационалността, самоопре- делянето, вътрешната сила и компетентността – тоест всичко, което прекалено много предпазва и закриля и следователно задушава и поглъща.
Пример за такава прекомерна закрила е едиповото семейство на Фройд – отклонение, което бързо се превръща в социална политика.
Идеята за Лошата майка е древен символ. Тя е персонализирана в образа на Тиамат в най-ранната писана история, която науката успява да възстанови – месопотамската поема „Енума елиш“
315
. Тиамат е богинята майка, от която произлиза всичко – и богове, и хора. Тя е непознатото, хаосът и природата, която поражда всяка форма на живот. Тя е и женското божество с тяло на дракон, което се опитва да унищожи собствените си деца, когато те убиват по невнимание баща си и остават да живеят върху останките му.
Лошата майка е духът на безразличната безсъзнателност, който се опитва да примами вечно търсещия изява дух на съзнателното и просветлението и да го задържи в подобната на утроба сигурна прегръдка на подземния свят. Това е и страхът, който младите мъже изпитват пред силно привлекателните жени, въплъщение на самата природа, които са готови да ги отхвърлят на най- дълбоко, съкровено интимно ниво. Нищо не е в състояние да изостри самосъзнанието, да подкопае куража и да засили чувствата на нихилизъм и омраза както задушаващата прегръдка на прекалено грижовната майка.
Образът на Лошата майка присъства в множество приказки и истории за възрастни. Тя олицетворява тъмната природа на живота и е Злата кралица от
„Спящата красавица“ – и Малефисент в адаптацията на „Дисни“. Знатните родители на принцеса Аврора пропускат да поканят тази зла сила на церемонията по случай кръщенето на новородената им дъщеря. Те я предпазват от опасната и разрушителна страна на реалността, тъй като не искат детството ѝ да бъде засенчено от трудности и изпитания. И какво постигат по този начин? В пубертета тя е все така неосъзната. Мъжкият дух, принцът, е едновременно мъжът, който може да я спаси, откъсвайки я от родителите, но и собственото ѝ съзнание, затворено в тъмница в резултат на машинациите на тъмната страна на женската природа. Когато принцът ус- пява да избяга и започва да притиска Злата кралица, тя се превръща в самия
Дракон на хаоса. Символично мъжкото я побеждава с помощта на истината и вярата, намира принцесата и отваря очите ѝ с целувка.
Някои може да възразят (и пример за това е „Замръзналото кралство“ – един от по-новите анимационни филми на „Дисни“, съдържащ дълбока пропаганда), че жената не се нуждае от мъж, който да я спасява. Това може да е вярно, а може и да не е. Може би единствено жената, която иска (или
315
Древна шумеро-акадска поема, описваща сътворението на света. Наречена е „Енума елиш“ по първите думи, с които започва. В буквален превод: „Когато там горе“ (от акадски) – Б.пр.

335 има) дете, се нуждае от мъж, който да я спаси, или най-малкото да я подкрепя и да ѝ помага. Във всеки случай, ако има нещо, което със сигурност трябва да бъде спасено, това е съзнанието на жената, а то, както вече отбелязахме, е символично мъжко, каквото е било винаги, още от зората на времето (под формата на реда и на Логоса, опосредстващия принцип). Принцът може да е любимият, но от друга страна, той може да е пробудената бдителност на жената, способността ѝ да вижда ясно и нейната прагматична независимост.
Това са типично мъжки черти – и в реалността, и в символичен план, тъй като в сравнение с жените мъжете принципно са по-малко състрадателни и доброжелателни и значително по-рядко изпитват тревожност и емоционална болка. И тук е мястото да повторим: 1) това е особено вярно за скандинавските общества, където е извървяна огромна част от пътя към половото равенство, и 2) междуполовите различия не са никак малки според стандартните критерии, използвани за тяхното измерване.
Връзката между мъжката природа и съзнанието е символично представена и в „Малката русалка“, друг от анимационните филми на „Дисни“. Главната героиня Ариел е изключително женствена, но освен това притежава силен и независим дух. Именно затова тя е любимка на баща си, въпреки всички главоболия, които му причинява. Баща ѝ, Тритон, е царят, символ на познатото, културата и реда (който в известен смисъл е и потискащ законодържец и тиран). Тъй като редът винаги съществува в опозиция на хаоса, Тритон намира своя заклет противник в лицето на Урсула, октопод с дълги пипала – която би могла да е змия, горгона или хидра. В този смисъл
Урсула попада в същата архетипна категория като кралицата дракон
Малефисент от „Спящата красавица“ (като завистливата застаряваща кралица от „Снежанка и седемте джуджета“, като лейди Тримейн от
„Пепеляшка“, Червената кралица от „Алиса в Страната на чудесата“, Круела де Вил от „Сто и един далматинци“, мадам Медуза от „Спасителите“ и майка
Готел от „Рапунцел и разбойникът“).
Ариел иска да спечели любовта на принц Ерик, когото по-рано спасява от останките на един потънал кораб. С хитрост Урсула успява да убеди Ариел да се откаже от гласа си, за да се превърне за три дни в човешко същество.
Коварната Урсула е наясно, че без гласа си Ариел няма да може да създаде отношения с принц Ерик. Без способността да говори – без Логоса, без
Божественото слово – тя завинаги ще остане в подводния свят, в света на безсъзнателното.
Когато Ариел не успява да изгради връзка с принц Ерик, Урсула открадва душата ѝ и я добавя към огромната си колекция от окаяни, безпомощни полусъщества, задушавани от прекалено закрилящата женска природа. Цар
Тритон отива при нея, за да поиска да пусне дъщеря му, и Урсула му отправя ужасно предложение: за да освободи дъщеря му, той трябва да заеме

336 мястото ѝ. Разбира се, отстраняването на Мъдрия цар (който, да напомним отново, представлява благотворната страна на патриархалното) е коварната цел, която Урсула преследва от самото начало. В края на краищата Ариел е освободена, но Тритон се превръща в жалка сянка на предишния си Аз. И най-важното, Урсула отнема вълшебния тризъбец на царя, източника на неговата богоподобна сила.
За щастие на всички замесени (с изключение на Урсула), принц Ерик се завръща, въоръжен с харпун, и успява да отвлече вниманието на злата кралица на подводния свят. Ариел се възползва от ситуацията и напада
Урсула, която в отговор на това започва да расте, достигайки чудовищни размери – подобно на Малефисент, злата кралица от „Спящата красавица“.
Урсула създава страховита буря и от дъното на океана събира цяла флотилия потънали кораби. В момента, в който тя се готви да убие Ариел, Ерик превзема един от призрачните кораби и убива злата кралица, като стоварва върху нея счупения бушприт
316
. Тритон и останалите пленени души са освободени. Възроденият цар превръща дъщеря си в човешко същество, за да може тя да остане с принц Ерик. Такива истории съдържат поуката, че жената, която иска да стане пълноценна, трябва да изгради връзка с мъжкото съзнание и с негова помощ да се изправи срещу жестокия свят (проявяващ се в някои случаи под формата на прекалено обсебваща майка). За това, до известна степен, може да ѝ помогне и някой действителен мъж, но за всички е най-добре, когато никой не е прекалено зависим.
Когато бях дете, веднъж с група приятели играехме софтбол навън.
Отборите бяха смесени, от момчета и момичета. Вече бяхме достатъчно големи и започвахме да проявяваме по-различен интерес към противо- положния пол. Статусът придобиваше все по-голямо значение. Този ден с приятеля ми Джейк се сблъскахме в зоната за хвърляне и малко оставаше да се сбием, когато отдалече видях да се появява майка ми. Разстоянието беше доста голямо, около трийсет метра, но по езика на тялото ѝ пролича, че се е досетила какво става. Другите също я забелязаха. Тя премина точно покрай игрището. Със сигурност е била разтревожена. Страхувала се е, че ще се върна у дома с разкървавен нос и насинено око. Тя можеше просто да извика:
„Момчета, стига!“. Можеше да се приближи и да се намеси. Но тя не го направи. Няколко години след този случай, като всеки тийнейджър имах сериозни разногласия с баща ми. И тогава майка ми каза: „Ако вкъщи е прекалено хубаво, никога няма да си тръгнеш“.
Майка ми е човек с меко сърце. Тя е емпатична, съпричастна и доброжелателна. Понякога позволява на хората да злоупотребяват с добрината ѝ. Когато се върна на работа след дългото майчинство, тя често се
316
Дървена греда, поставена хоризонтално или под наклон на носа на кораба. – Б.пр.

337 противопоставяше на потискащото отношение на мъжете. Понякога то я изпълваше с дълбоко негодувание, каквото нерядко изпитва и спрямо баща ми, който е склонен да прави каквото и когато си поиска. Независимо от това тя не се превърна в едипова майка. Напротив, колкото и трудно да беше за нея, тя непрекъснато ни насърчаваше да бъдем независими. Тя постъпи правилно, въпреки че това ѝ носеше емоционално страдание.

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: