12 правила за живота

321 призма се тълкува и цялата работа на Дерида.
Философията му може да се определи (и това няма да е преувеличено) като крайно нихилистична и деструктивна. Тя поставя под съмнение дори самия акт на категоризация. Според нея единственото основание да правим разлика между обектите и явленията е основанието на силата в нейната най-сурова форма. Ами биологичните разлики между мъжете и жените? И за тях ли се отнася това? Въпреки съществуването на огромно количество научна литература от най-различни дисциплини, която доказва, че до голяма степен сексуалните различния се дължат на определени биологични фактори, за
Дерида и неговите последователи от постмарксизма науката е просто още една игра на сила, формулираща определени твърдения, за да об- лагодетелства „каймака“ на научния свят. Тоест фактите не съществуват.
Ами положението в йерархията и репутацията? Те не са ли резултат на умения и компетентност? Всички определения за умения и компетентност са измислени от онези, които се възползват от тях, за да изключват другите и да извличат лична, егоистична изгода.
Твърденията на Дерида съдържат доза истина, която отчасти дава обяснение на вероломния им характер. Властта е една от основните мотивиращи сили („една от“, а не основната). Хората се съревновават, за да се изкачат на върха, и за тях е от значение какво място заемат в йерархията на доминиране. Но има и нещо друго (и този факт, философски погледнато, разграничава момчето от мъжа): това, че властта е фактор за човешката
мотивация, не значи, че тя е единственият или основният фактор. По същия начин фактът, че не можем да знаем всичко, ни принуждава в наблюденията и изказванията си да вземаме под внимание едни неща и да пренебрегваме други (както се убедихме в Правило 10). Но това не оправдава твърдението, че всичко е въпрос на интерпретация или че категоризацията означава изключване. Пазете се от опростените интерпретации и от хората, които ги правят.
Въпреки че фактите не говорят сами за себе си (както земята, която се простира пред пътешественика, не му дава указания как да премине през нея) и въпреки че има хиляди начини, по които да възприемате и да взаимодействате дори с малко на брой обекти, това не значи, че всички интерпретации са еднакво валидни. Някои нараняват – вас самите или околните. Други ви поставят в конфликт с обществото. Някои не издържат на проверката на времето. Други не ви помагат да стигнете до желаната цел.
Много от тези ограничения са кодирани вътре в нас в резултат на милиардите години еволюция. Други възникват в процеса на общуване, при който мирно и ползотворно си сътрудничим и се съревноваваме с хората около нас. Има
и други интерпретации, които възникват, когато се учим от грешките си и се отказваме от непродуктивните модели на поведение. Съществува безкрайно

322 множество от интерпретации – или казано по друг начин, безкрайно мно- жество от проблеми. Но и силно ограничен избор от надеждни решения. В противен случай животът щеше да е лесен. А това не е така.
Самият аз имам някои убеждения, които могат да се определят като леви.
Например смятам, че тенденцията към силно изразено неравномерно разпределение на благата представлява постоянна заплаха за стабилността на обществото. За това има немалко убедителни доказателства. Но не и очевидно решение на проблема. Все още не сме намерили начин как да преразпределим богатството, без да предизвикаме редица други проблеми.
Различните западни общества използват различен подход, опитвайки се да намерят изход. В Швеция например равенството между хората е доведено до крайност. Съединените щати използват противоположния подход, като се опират на идеята, че свободният капитализъм създава такова нетно богатст- во, което може да се сравни с прииждащия прилив на океана, повдигащ всички лодки. Резултатите от тези експерименти засега остават неясни.
Освен това съществуват значителни различия между отделните държави. Те се различават по своята история, географско местоположение, численост и етнически състав на населението, а това затруднява извършването на директни съпоставки. Но едно нещо е сигурно: принудителното преразпре- деляне на благата в името на утопичното равенство е все едно да извадим очи, вместо да изпишем вежди.
Освен това мисля, че постепенното превръщане на университетските администрации в подобие на частни корпорации е грешка – мнение, което също може да се приеме като левичарско. Мисля, че науката за мениджмънта е псевдодисциплина. Вярвам, че понякога правителството е сила за добро, както и необходим арбитър в прилагането на малък брой необходими правила. От друга страна, не разбирам защо държавата осигурява обществена субсидия на образователни институции и лица, чиято съзнателна, конкретна и ясно заявена цел е да разрушат културата, която ги поддържа. Тези хора имат пълното право да мислят и действат така, както намерят за добре, стига да е в рамките на закона. Но определено нямат разумни основания да искат обществено финансиране. Ако крайнодесните организации получаваха обществено финансиране за политическите си действия, завоалирани като университетски курсове (каквото крайнолевите определено получават), протестите на прогресивните партийци биха отекнали из цяла Северна
Америка.
Радикалните дисциплини крият и други сериозни проблеми, без да броим фалша и лъжите на техните теории или твърдението, че колективният политически активизъм е морално задължение. Не съществува нито едно безспорно доказателство в подкрепа на главните им твърдения: че западното общество е патологично патриархално; че най-важният урок на историята се

323 изразява в това, че мъжете (а не природата) са основният източник на потисничество за жените; че всички йерархии се опират на силата и имат за цел да „изключват“. Йерархиите съществуват по много причини
(основателни или не) и са изключително древни от гледна точка на еволюцията. В този ред на мисли, мъжките ракообразни потискат ли женските? И не трябва ли йерархиите им да се обърнат наопаки?
В добре функциониращите общества (но не в сравнение с някаква хипотетична утопия, а съпоставени с други култури, съществуващи или вече изчезнали) главният показател за статуса е компетентността, а не властта.
Компетентността. Способностите. Уменията. Не властта. Това е очевидно и от практическа, и от фактическа гледна точка. Някой с мозъчен тумор дали ще се вълнува от въпроса за равенството до такава степен, че да се откаже от услугите на хирурга с най-доброто образование, най-безупречната репутация и може би най-високите доходи? Освен това в западните страни се счита, че най-достоверният показател за дълготраен успех са такива качества на личността като интелигентност (измервана посредством когнитивната способност, или т.нар. коефициент на интелигентност) и съвестност
(качество, което включва старание и постоянство).
291
Но има и изключения.
Предприемачите и хората на изкуството показват много повече отвореност към нов опит
292
(друго важно качество на личността), отколкото съвестност.
293
Този вид отвореност се свързва с лингвистичната интели- гентност и креативността и затова е нормално да бъде изключение.
Прогнозната сила на тези качества, в математически и икономически смисъл, е изключително висока – една от най-високите сред всички качества, които социалните науки са подлагали на изследване по този показател.
Използването на личностни/ когнитивни тестове може да увеличи шансовете на работодателя да наеме човек с по-висока от средната компетентност от
50:50 на 85:15.
Това са строгите факти и те са потвърдени – като всички други факти в социалните науки (а това говори много, тъй като социалните науки са много по-надеждна и ефективна дисциплина, отколкото признават циничните им критици). По този начин държавата подкрепя не само едностранчивия
291 188.
Higgins, D.M., Peterson, J.B. & Pihl, R.O. „Prefrontal cognitive ability, intelligence, Big Five personality, and the prediction of advanced academic and workplace performance.“ Journal of Personality and Social Psychology, 93, 298-319.
292
Отвореност към нов опит е една от най-важните черти на характера според модела
OCEAN – петфакторен модел на личността, наричан още Голямата петорка. Другите качества са: съзнателност, екстраверсия, доброжелателност и невротизъм. – Б.пр.
293
Carson, S.H., Peterson, J.B. & Higgins, D.M. (2005). „Reliability, validity and factor structure of the Creative Achievement Questionnaire.“ Creativity Research Journal, 17, 37-
50.

324 радикализъм, но и насаждането на идеологии. Както не учим децата си, че земята е плоска, по същия начин не бива да ги учим на каквито и да е непотвърдени, идеологически обусловени теории за природата на мъжете и жените или за природата на йерархията.
Не е излишно да отбележим (ако позволят деконструкционистите
294
), че науката е склонна да служи на интересите на властта и че доказателство се нарича това, което хората с власт, включително учените, смятат за доказа- телство. В края на краищата учените също са хора, а хората обичат властта – подобно на омарите и подобно на деконструкционистите, които искат да се прочуят с идеите си и се домогват до върховете на академичните си йерархии. Но това не значи, че науката – и дори деконструкционизмът – се изчерпва изцяло с желанието за власт. Защо да вярваме на това? Защо да настояваме, че е истина? Вероятно отговорът е следният: щом властта

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: