12 правила за живота

325 логиката – наред с използваните от науката методи – е част от потискащата патриархална система).
Също така трябва да отбележим, че е невъзможно всички условия да бъдат изравнени. Първо, тези условия трябва да бъдат измерени. Например сравняването на заплатите на хора, заемащи еднакви длъжности, е относително справедливо (този процес се усложнява съществено от някои допълнителни фактори като датата на започване на работа, тъй като в различните периоди е налице различно търсене на служители). Процесът на сравнение включва и други фактори, които също имат отношение: период на заемане на длъжността, темпо на повишение и социално въздействие. А принципът „еднаква заплата за една и съща работа“ прави практически невъзможно това сравнение по една проста причина: как може да се определи коя работа е една и съща? Това е невъзможно. Ето защо съществува пазарът на труда. Проблемът се усложнява още повече при сравняване на различни групи: жените трябва да печелят колкото мъжете или чернокожите жени трябва да печелят колкото белите. Така да бъде! Но при това положение трябва ли заплатите да бъдат съобразени с всички особености на расата? На какъв принцип? Кои расови категории са „истински“?
Ето един елементарен бюрократичен пример. Националният институт по здравеопазване в САЩ прави разлика между следните расови или етнически групи: американски индианци, коренни жители на Аляска, азиатци, чернокожи, латиноамериканци, коренни жители на Хаваите или на други острови в Тихия океан и „бели“. В Америка обаче има над петстотин различни индиански племена. По каква логика тогава събирателното
„американски индианци“ се е превърнало в официално приета категория?
Средният годишен доход при индианците от племето Осейдж е 30 хиляди долара на човек, а при индианците Тохомо о‘одхам – 11 хиляди долара. Тези две племена еднакво потискани ли са? Ами хората с увреждания? Ето още едно твърдение: хората с увреждания трябва да печелят колкото тези без увреждания. Много добре! На пръв поглед това е едно благородно, състрадателно и справедливо твърдение. Как да определим обаче кои хора са нетрудоспособни? Нетрудоспособен ли е например един човек, който живее с родител, болен от Алцхаймер? И ако не е такъв, защо? Ами този, който има нисък коефициент на интелигентност? Или наднормено тегло? Или е недостатъчно привлекателен? Някои хора са обременени с толкова много проблеми, че те се оказват непосилни за тях. Всъщност много рядко ще срещнете човек, който през целия си живот не е преживял нито едно нещастие, особено ако включим в уравнението и членовете на семейството.
И защо да не го направим? Ето защо (и това е основният проблем): груповата
идентичност може да се разложи на съставящите я индивиди. Това из- речение трябва да се напише с главни букви. Всеки човек е уникален и това

326 не са празни думи. Всяка личност е важна, значима и уникална по свой собствен начин. Отнасянето на индивида към някаква група ни пречи да доловим това многообразие.
Цялата тази сложност никога не е обсъждана от постмодерните/марк- систки мислители. Те възприемат идеологически подход, който фиксира една точно определена истина и принуждава всичко да се върти около нея, като звездите около Полярната звезда. Твърдението, че всички полови различия са следствие от социализацията, в известен смисъл не може нито да се докаже, нито да се обори, защото културата понякога бива налагана с такава сила върху определени групи или индивиди, че на практика всеки резултат става постижим, стига да сме готови да платим цената. От изследвания на еднояйчни близнаци, дадени за осиновяване,
295
става ясно, че културата може да увеличи коефициента на интелигентност с 15 точки (или едно стандартно отклонение) при повишаване на доходите с три стандартни отклонения.
296
(Грубо казано, това е разликата между един средно добър ученик от гимназията и средно добър студент от държавен университет.)
Това означава, че коефициентът на интелигентност при двойка еднояйчни близнаци, разделени при раждането, ще се различава с 15 точки, ако единият е отгледан в семейство, което е по-бедно от 85% от всички семейства, а другият – в семейство, което е по-богато от 95% от всички семейства.
Наскоро бяха публикувани подобни резултати, но във връзка с образованието, а не с жизнения стандарт.
297
Не знаем обаче каква промяна в жизненият стандарт или образованието би довела до някои доста по-крайни изменения.
Такива изследвания подсказват, че вероятно бихме могли да ми- нимизираме вродените различия между момчета и момичета, ако сме готови да упражним върху тях достатъчно натиск. Но в този случай няма никакви гаранции, че хората от двата пола ще имат свободата да избират сами.
Изборът няма място в идеологическата картина: ако мъжете и жените действат доброволно, създавайки неравни полови условия, значи този избор
295
Bouchard, T.J. & McGue, M. (1981). „Familial studies of intelligence: a review.“ Science,
212, 1055-1059; Brody, N. (1992). Intelligence. New York: Gulf Professional Publishing;
Plomin R. & Petrill S.A. (1997). „Genetics and intelligence. What's new?“ Intelligence, 24,
41-65.
296
Schiff, M., Duyme, M., Dumaret, A., Stewart, J., Tomkiewicz, S. & Feingold, J. (1978).
„Intellectual status of working-class children adopted early into upper-middle-class families.“
Science, 200, 1503-1504; Capron, C. & Duyme, M. (1989). „Assessment of effects of socioeconomic status on IQ in a full cross-fostering study.“ Nature, 340, 552-554.
297
Kendler, K.S., Turkheimer, E., Ohlsson, H., Sundquist, J. & Sundquist, K. (2015). „Family environment and the malleability of cognitive ability: a Swedish national home-reared and adopted-away cosibling control study.“ Proceedings of the National Academy of Science USA,
112, 4612-4617.

327 се определя от културните отклонения. Следователно там, където съществуват полови различия, всеки индивид се оказва жертва с промит мозък и тогава поправянето на тези различния се превръща в морално задължение на строгия критичен теоретик. Това означава, че развилите нагласа към полово равенство скандинавски мъже, които не проявяват интерес към професията на медицинската сестра, се нуждаят от допълнителна преквалификация. Същото важи за скандинавките, които не си падат по инженерните специалности.
298
В какво се изразява тази допълнителна преквалификация? Докъде се простират нейните граници?
Преди да бъдат прекратени, подобни процеси често излизат извън всякакви разумни граници. Това е урок, който отдавна трябваше да сме научили от жестоката Културна революция на Мао.

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: