12 правила за живота
Постмодернизъм и дългата ръка на Маркс
Изтегляне 3.6 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
КУРСОВА ЗАДАЧА
| Постмодернизъм и дългата ръка на Маркс Тези дисциплини черпят философията си от най-различни източници. Всички те са силно повлияни от марксистките хуманисти. Един от тях е Макс Хоркхаймер, който през 30-те години на миналия век развива така наречената критическа теория 290 . Всяко кратко обобщение на идеите му би прозвучало прекалено опростено, но поне можем да кажем, че Хоркхаймер сам се определя като марксист. Той вярва, че западните принципи, свързани с индивидуалната свобода и свободния пазар, са просто маска, прикриваща действителната ситуация в западния свят: неравенство, потисничество и експлоатация. Хоркхаймер смята, че интелектуалните усилия трябва да се насочат към постигането на социална промяна (а не просто към разбирането на проблема) и се надява да освободи човечеството от робството, в което се намира. Хоркхаймер и неговата Франкфуртска школа от единомишленици (първо в Германия, а после и в САЩ) насочват усилията си към цялостна критика и трансформация на западната цивилизация. През последните години особено значение придоби работата на френския философ Жак Дерида, стоящ начело на постмодернистите, които дойдоха на мода в края на 70-те. Дерида описва идеите си като радикална форма на марксизма. А самият Маркс направи опит да сведе историята и обществото до икономиката, представяйки културата като средство за потискане на бедните от богатите. Когато марксизмът беше приложен на практика в Съветския съюз, Китай, Виетнам, Камбоджа и на други места, икономическите ресурси в тези държави бяха драстично преразпределени. Частната собственост беше премахната, а хората от селските райони – подложени на принудителна колективизация. И какъв беше резултатът? Десетки милиони загинаха. А други стотици милиони души бяха подложени 290 Изследване и критика на обществото и културите въз основа на научното познание, развито от социалните и хуманитарните науки. – Б.пр 317 на жестока диктатура, която все още е факт в Северна Корея – последният бастион на класическия комунизъм. Икономиките на тези страни станаха корумпирани и нестабилни. Светът беше въвлечен в дългата и опасна Студена война. А гражданите на тези държави започнаха да живеят в лъжа, да предават семействата си и да доносничат срещу съседите си -да водят окаяно съществуване, без право на оплакване. Или иначе... Идеите на марксизма се оказват изключително привлекателни за интелектуалците утописти. Кхю Самфан, един от главните „архитекти“ на ужасите на Червените кхмери, в средата на 70-те години, преди установя- ването на кървавия режим в Камбоджа, защитава докторска степен в Сорбо- ната. В докторската си дисертация, написана през 1959-та, той твърди, че работата на „нефермерите“ в камбоджанските градове е безполезна – банкерите, бюрократите и бизнесмените не допринасят с нищо за общест- вото. Според него те са паразити, които живеят на гърба на работещите в селското стопанство, леката промишленост и занаятчийството – тези, които произвеждат истинските блага. Идеите на Самфан се приемат благосклонно от френските интелектуалци, които го удостояват с докторско звание. Когато се завръща в Камбоджа, той получава възможност да приложи теориите си на практика. Червените кхмери изселват хората от градовете в селата, затварят банките, забраняват използването на парите и разрушават целия пазар в страната. Една четвърт от населението на Камбоджа умира от изтезания и глад в „полетата на смъртта“. Изтегляне 3.6 Mb. Сподели с приятели:
|