12 правила за живота
ЕПИЛОГ Какво мога да правя с новата си светеща писалка?
Изтегляне 3.6 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
КУРСОВА ЗАДАЧА, Kursova rabota na tema Organizacionnata kultura na moia rabotodatel Kaufland Bylgariia (2)
| ЕПИЛОГ Какво мога да правя с новата си светеща писалка? Към края на 2016 година предприех пътуване до северна Калифорния, за да се срещна с един мой приятел и бизнес партньор. Прекарахме заедно една вечер в разговори и размисли. По едно време той извади писалка от джоба на сакото си и си записа нещо. Писалката имаше светодиод и от върха ѝ се излъчваше светлина, така че с нея да можеш да пишеш в тъмното. „Поредната нова джаджа“ – помислих си аз. Едва по-късно, настроен на една по-метафорична вълна, идеята за светещата писалка ме плени дълбоко. В нея имаше нещо символично, бих казал метафизично. Всички ние през повечето време се лутаме в тъмното. Ако използваме нещо, което е изписано със светлина, то може да ни показва пътя. Казах на моя приятел, че искам да напиша нещо, докато седим и си говорим, и го помолих да ми подари писалката. Щом ми я подаде, изпитах необичайно задоволство. Вече можех да изписвам греещи в светлина думи в тъмното! Стори ми се изключително важно да го направя както трябва. И така, най-сериозно се запитах: „Какво мога да правя с новата си светеща писалка?“. В Новия завет има два стиха, които дават насока по този въпрос. Често съм мислил върху тях: Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори, защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори. (Матей 7:7-7:8) На пръв поглед това звучи единствено като завет за магическата сила на молитвата, като начин да склониш Господ за някаква услуга. Само че Господ, каквото или който и да е Той, не е просто изпълнител на желания. Даже Исус, когото самият Дявол подлага на изкушения в пустинята – както видяхме в Правило 7 (Преследвайте това, което е изпълнено със смисъл, не това, което е изгодно), – отказва да призове на помощ своя Отец. Да не говорим, че всеки ден молитвите на толкова много отчаяни хора остават без отговор. Може би проблемът е в това, че въпросите, които те съдържат, са формулирани неправилно. Може би нямаме право да искаме от Бог да нарушава законите на физиката всеки път, щом се провалим или допуснем 363 сериозна грешка. Може би това е все едно да поставяме коня пред каруцата, тоест да очакваме проблемът да се реши като по чудо. Вместо това може би е най-правилно да помолим за напътствие как да станем по-решителни, да изградим характер и да намерим сили, за да продължим напред. Може би е най-правилно да поискаме да прогледнем за истината. В близо трийсетгодишния ни брак с жена ми неведнъж сме имали разногласия – понякога дълбоки разногласия. В такива моменти ни се струваше, че бракът ни е разбит на някакво необозримо дълбоко ниво. Тогава беше невъзможно да преодолеем разрива между нас с говорене. Оказвахме се в капана на емоционалните, изпълнени с гняв и тревога семейни спорове. Накрая се споразумяхме, че в такива случаи е най-добре за кратко да се разделим: тоест да стоим в различни стаи. Проблемът е, че е изключително трудно да отстъпиш в разгара на спора, когато гневът поражда желание за пълна победа или пълно поражение. Макар и сложна за изпълнение, тази стратегия беше за предпочитане пред последиците от едни словесен сблъсък, който всеки момент заплашва да излезе извън контрол. След това, щом всеки от нас останеше сам, се опитвахме да се успокоим и си задавахме един и същ въпрос: С какво е допринесъл всеки от нас, за да се окажем в ситуацията, предизвикала спора? Може да е незначителна и неволна... но всеки е допуснал някаква грешка. Накрая се събирахме отново и споделяхме заключенията, до които сме достигнали: Ето къде сбърках... Най-сложното при този въпрос е, че трябва действително да искате да научите отговора. Проблемът е, че този отговор може изобщо да не ви хареса. Когато спорите с някого, вие искате да бъдете прави, а другият да греши. При това положение не вие, а другият трябва да пожертва нещо, трябва да промени нещо в себе си. Разбира се, този вариант е за предпочитане. Но ако вие сте човекът, който греши и който трябва да се промени, тогава сте принудени да си направите равносметка и да преосмислите своите спомени за миналото, начина, по който живеете в настоящето, и плановете си за бъдещето. След това трябва да вземете решението да се промените и да откриете как можете да го направите. И най- трудното – действително да го направите. Това е изтощителен процес, който изисква непрекъснати усилия, за да изградите нови възприятия и да превърнете в привичен новия модел на поведение. Вместо това е много по- лесно да не осъзнаете, да не признаете и да не се ангажирате. Много по-лесно е да извърнете очи от истината и доброволно да останете слепи. Това е моментът, в който трябва да решите какво искате: да бъдете прави или да сключите мир. 337 Трябва да решите дали ще настоявате на 337 Peterson, J.B. (2006). Peacemaking among higher-order primates. In Fitzduff, M. 8i Stout, C.E. (Eds.). The psychology of resolving global conflicts: From war to peace. In Volume III, Interventions (pp. 33-40/New York: Praeger. Информацията е взета от: 364 абсолютната правота на собствената си позиция, или ще започнете да слушате и да преговаряте. Стремежът да сте винаги прави неумолимо ви отдалечава от мира. За да бъдете прави, партньорът ви трябва да греши – тоест да бъде в позицията на победения. Ако това се повтори десет хиляди пъти, с брака ви е свършено (или ще ви се иска да е така). Да изберете другия вариант, да изберете пътя към мира, означава да решите, че отговорите са по- важни от това да бъдете прави. Това е единственият изход от капана на упоритите предубеждения и същевременно – предпоставка за преговори. По този начин вие прилагате на практика Правило 2 (Отнасяйте се към себе си Изтегляне 3.6 Mb. Сподели с приятели:
|