12 правила за живота
Още нещо за кучетата и... най-накрая за котките
Изтегляне 3.6 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
КУРСОВА ЗАДАЧА, Kursova rabota na tema Organizacionnata kultura na moia rabotodatel Kaufland Bylgariia (2)
| Още нещо за кучетата и... най-накрая за котките Кучето много прилича на човека. То е негов приятел и верен съюзник. Кучето е социално, питомно и живее в йерархична структура. То е щастливо на дъното на семейната пирамида. За вниманието, което получава, се отплаща с лоялност, възторг и любов. Кучето е удивително същество. Котките обаче са индивидуални създания. Те не са социални и не приемат йерархията. Опитомени са само донякъде, не изпълняват трикове и са дружелюбни само при условия, определени от самите тях. Ако кучето е опитомено по волята на човека, то котката е опитомена, защото така е решила. Тя е склонна да взаимодейства с човека по някакви си свои не- обясними причини. Според мен котката е въплъщение на самата природа, на Битието в неговата най-чиста форма. Нещо повече, тя е форма на Битието, която наблюдава човека и го преценява. Ако срещнеш котка на улицата, може да се случат много неща. Когато видя някоя котка, лошото в мен ме подтиква да я стресна с едно силно „пет!“. Това ще накара изплашената котка да настръхне и да застане странично, за да изглежда по-едра. Може би не е редно да се забавлявам за сметка на котките, но ми е трудно да устоя. Това, че можеш да ги стреснеш, е една от най- хубавите им черти (заедно с очевидното им недоволство и смущение от пресилената им реакция). Понякога все пак успявам да се въздържа и тогава се навеждам, за да повикам котката и да я погаля. В някои случаи котката побягва. Друг път демонстрира пълно пренебрежение просто защото е котка. Понякога обаче тя се приближава и доволно отърква глава в протегнатата ми ръка. Случвало се е даже да се търкулне по гръб на прашната улица (макар че в тази поза тя често хапе и драска дори една дружелюбно протегната ръка). От другата страна на нашата улица живее една котка на име Джинджър. Тя е красива сиамка, много спокойна и хладнокръвна. Според теста за 361 невротизъм на „Голямата петорка“ Джинджър има ниски показатели за тревожност, страх и емоционална болка. Тя не се плаши от кучетата. Тя е в приятелски отношения с нашето куче Сико. Когато я повикам – или по собствено желание, – тя прекосява улицата с високо вдигната опашка, с леко извито крайче. След това се търкулва по гръб в краката на Сико, който щастливо маха с опашка. Ако е в настроение, Джинджър се отбива при мен за половин минута. Това е приятна пауза в забързаното ежедневие, допълнителна радост в слънчевия ден и искрица светлинка в мрачния. Ако обръщате внимание, дори най-лошите дни може да ви поднасят малки поводи за радост. Може да видите малко момиченце, което танцува на улицата, облечено в балетен костюм. Да изпиете чаша прекрасно кафе на място, където наистина се грижат за клиента. Или да си откраднете десетина- двайсет минути, за да направите нещо глупаво, което ще ви разсее или ще ви напомни, че можете да се посмеете на абсурдната страна на съществуването. Лично аз обичам да гледам „Семейство Симпсън“, като пускам видеото на скорост 1,5 пъти по-висока от нормалната. Смея се през две трети от времето. Когато излизате да се поразходите, защото главата ви ще се пръсне, може да срещнете някоя котка. И ако спрете, за да ѝ обърнете внимание, само за петнайсет секунди тя ще ви напомни, че чудото на Битието компенсира неизбежното страдание, което го съпровожда. Ако някоя котка пресече пътя ви, погалете я. P.S. Малко след като завърших тази глава, хирургът, който оперира Микейла, ѝ каза, че изкуственият глезен трябва да се отстрани, а костите – да се съединят оперативно. Този път водеше към ампутация. От осем години, откакто смениха ставата ѝ, тя живее в непрекъсната болка, а напоследък подвижността ѝ значително се влоши, макар че при всички положения беше по-добре отпреди. След четири дни тя попадна случайно при един нов физиотерапевт. Беше едър и силен мъж, и много внимателен. Беше специализирал лечение на глезени в Лондон. Той обхвана с ръце глезена на Микейла и го притисна за около четиресет секунди, докато тя движеше стъпалото си напред-назад. Една лошо наместена кост се плъзна на правилното място. Болката моментално изчезна. Микейла никога не беше плакала пред лекарите и сестрите, но в този момент тя избухна в сълзи. Коляното ѝ също се изправи. Сега тя може да изминава дълги разстояния пеша и често ходи боса. Мускулът на прасеца на оперирания ѝ крак става все по-силен. Освен това движи много по-свободно изкуствената става. Тази година тя се омъжи и роди момиченце, Елизабет. Кръсти го на вече покойната майка на съпругата ми. Всичко е наред. Засега. |