12 правила за живота

354
Изглежда, всяко разумно Битие изисква ограничения. Може би това е така, защото Битието изисква Ставане, както и простото статично съществуване – а „да станеш“, означава да станеш нещо повече, или поне нещо различно.
Това е възможно само за нещо ограничено.
И така трябва да бъде.
От това следва въпросът: оправдано ли е страданието, което произтича от тези ограничения? Може би ограниченията, които изисква Битието, са толкова крайни, че е най-добре целият този замисъл да бъде заличен.
Достоевски излага ясно тази идея с гласа на главния герой от „Записки от подземието“: „С една дума, за всемирната история може всичко да се каже, всичко, каквото би могло да хрумне на най-разстроеното въображение. Само едно не може да се каже – че е благоразумно. При първата дума ще ви приседне“.
332
Както видяхме, Гьотевият Мефистофел, противникът на
Битието, се обявява открито срещу Божието творение. Няколко години по- късно Гьоте пише втората част на „Фауст“, където Дяволът повтаря своето кредо, формулирано малко по-различно за подсилване на внушението:
Край? Нелепо слово,
щом всичко ще започне с друг отново!
Не ги разбирам тези хора луди.
Защо човекът трябва да се труди
да прави нещо, нещо да създава,
като от него помен не остава?
Но те упорстват в свойта въртележка!
Не, правейки ги, Бог е сторил грешка -
на Неговото място ако бях,
не бих запълнил Нищото със тях.
333
Всеки човек може да разбере тези думи, когато мечтите се разбиват на парчета, бракът се разпада или някой близък е покосен от страшна болест.
Как е възможно реалността да е устроена така непоносимо? Как е възможно това?
Може би, както смятат убийците от гимназия „Колъмбайн (виж
Правило 6), би било по-добре изобщо да не съществуваш. Или още по- добре – да не съществува никакво Битие. Но имайте предвид, че хората, които достигат да първото заключение, всъщност флиртуват със само- убийството, а онези, които достигат до второто, флиртуват с нещо още по-
332
Достоевски, Ф.М. Записки от подземието; прев. Димитър Подвързачов. изд.
“Захарий Стоянов“, София, 2005 г.
333
Гьоте, Й.В. Фауст: Втора част; прев. Валери Петров, изд. „Захарий Стоянов“,
София, 2012 г.

355 страшно, с нещо истински чудовищно. Те прегръщат идеята за разруша- ването на всичко, което е. Всъщност те си играят с идеята за геноцида, дори с нещо по-лошо. Най-мрачните дълбини на съзнанието съдържат още по- мрачни кътчета. Но най-страшното е, че подобни заключения са разбираеми, може би дори неизбежни – макар че реализирането им изобщо не е неизбежно. Какво трябва да си помисли един нормален човек, когато вижда например, че някое дете страда? Тези мисли не измъчват ли именно нормалните, състрадателни хора? Ако Бог наистина е добър, как е възможно да позволи подобен свят да съществува?
Да, подобни заключения може да са логични, а също и разбираеми. Но те крият една ужасна уловка. Действията, предприети под тяхно въздействие
(ако не и самите мисли), влошават още повече положението, което и бездруго е лошо. Омразата, презрението към живота – дори да са оправдани заради болката, която причинява – не служат за нищо друго, освен да правят живота по-лош, непоносимо по-лош. Омразата не е форма на протест. Тя не служи за нищо добро. Напротив. Омразата представлява единствено и само желание да причиняваш страдание заради самото страдание. В това се състои същината на злото. Хората, които са подвластни на такова мислене, се намират само на една крачка от тоталното насилие. Понякога те просто не разполагат с нужните средства. Но в някои случаи, както е при Сталин, тези хора държат пръста си върху „ядрения бутон“.
Като се има предвид очевидната жестокост на съществуването, има ли някаква приемлива алтернатива? Кое може наистина да оправдае Битието с неговите маларийни комари, деца войници и дегенеративни неврологични заболявания? Струва ми се, че не бих могъл да формулирам адекватен отговор на този въпрос през деветнайсети век, преди появата на тоталитаризма, причинил ужасяващо страдание на милиони души. Не знам възможно ли е да се разбере защо такива съмнения са морално недопустими извън контекста на Холокоста, Голямата чистка
334
на Сталин и катастрофалния план на Мао
335
, известен като „Големият скок напред“
336
Освен това не мисля, че на този въпрос може да се отговори чрез мислене. То неумолимо води към пропастта. Не се е получило при Толстой. Не се е получило и при Ницше, а едва ли някой друг в историята е излагал по-ясни разсъждения по тези въпроси. Но ако в тежки ситуации не можем да се опрем на мисленето, на какво друго ни остава да разчитаме? В края на краищата
334
Политически репресии и гонения в Съветския съюз при управлението на Сталин. –
Б.пр.
335
Dikotter, F. Mao's great famine. London: Bloomsbury.
336
Държавен план за ускоряване на икономическото развитие на Китай и за превръща- нето му от аграрна в развита индустриална страна. Последиците са катастрофални: милиони гладуващи, нисък стандарт на живот и демографски срив. – Б.пр.

356 мисълта е най-високото достижение на човека, нали?
Или може би не.
Въпреки удивителната сила на мисленето, има нещо, което го превъз- хожда. Когато съществуването се окаже екзистенциално непоносимо, мисловната постройка се срутва от само себе си. В такива ситуации това, което е от полза на най-дълбоко ниво, е умението да забелязваме, а не умението да мислим. Като начало опитайте да забележите следното: вие обичате някого не въпреки неговите ограничения. Обичате го заради
неговите ограничения. Сложно е, разбира се. Не казвам, че трябва да обикнете и просто да приемете всеки един недостатък. Не казвам също, че трябва да се примирите със страданието и да спрете да полагате усилия за по-добър живот. Но по пътя към създаване на по-добър живот има някои граници, които не бива да престъпваме, освен ако не сме готови да пожертваме най-човешкото в себе си. Лесно е да се каже, че „Битието съдържа ограничения“, когато слънцето грее и животът е хубав, когато родители ни не страдат от Алцхаймер, децата ни са здрави и се радваме на щастлив брак. Но какво става, когато нещата се объркат?

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: