12 правила за живота



Pdf просмотр
страница145/153
Дата31.12.2022
Размер3.6 Mb.
#116075
1   ...   141   142   143   144   145   146   147   148   ...   153
12 правила за живота - Джордан Питърсън - 4eti.me
Свързани:
КУРСОВА ЗАДАЧА
като към човек, за когото сте отговорни).
С жена ми осъзнахме, че ако си зададеш този въпрос и наистина желаеш да научиш отговора (колкото и ужасен, позорен и срамен да е той), от дълбините на паметта винаги изплува спомена за нещо глупаво или погрешно, което си направил, обикновено в недалечното минало. След това трябва да отидеш при партньора си, да обясниш защо си се държал като глупак и да се извиниш (искрено). Другият трябва да върне жеста и също да се извини (искрено). Едва тогава тази двойка глупаци, тоест вие, ще можете отново да разговаряте. Може би най-искрената молитва е въпросът: „Каква грешка допуснах и какво мога да сторя, за да я поправя, доколкото това е възможно?“. В този момент трябва да сте готови за жестоката истина, трябва да бъдете възприемчиви за онова, което не искате да чуете. Щом вземете решението, че искате да научите грешките си и да ги поправите, вие се свързвате с източника на онези мисли, които са извор на откровение. Може би точно това означава да се съветвате със собствената си съвест. И в известен смисъл, да разговаряте с Бог.
В такова състояние на духа и с лист хартия пред себе си си зададох въпроса: Какво мога да правя с новата си светеща писалка? Запитах се така, сякаш наистина исках да разбера. Очаквах отговорът да се появи. Водех вътрешен диалог, като едновременно разсъждавах искрено и слушах, както е описано в Правило 9 (Слушайте. Приемете, че събеседникът ви може да
знае нещо, което вие не знаете). Това правило е еднакво приложимо и към другите, и към вас самите. В конкретния случай аз бях този, който задаваше въпроса, и този, който отговаряше. Но това бяха две различни части от мен.
Аз не знаех какъв е отговорът. Очаквах той да се появи в театъра на въобра- жението ми. Очаквах думите да изплуват от нищото. Как е възможно един човек да измисли нещо, с което да изненада самия себе си? Как е възможно да не знае какво е това, за което мисли? Откъде идват новите мисли? Кой или какво ги поражда? https://www.researchgate.net/publication/235336060_Peacemaking_among_higher- order_primates


365
След като от всички възможни неща получих точно тази светеща писалка и вече можех да изписвам искрящи думи в тъмното, трябваше да я използвам по най-добрия начин. Затова зададох точния въпрос и почти незабавно отговорът се появи: Напиши думите, които искаш да останат запечатани
в душата ти. Записах тази мисъл. Звучеше доста добре – леко романтично, наистина, – но все пак по правилата на играта. След това реших да вдигна залога, като си задавам най-трудните въпроси, които мога да измисля, и очаквам отговорите да се появят. В края на краищата, щом притежаваш светеща писалка, логично е да я използваш, за да търсиш отговор на най-
трудните въпроси. Ето какъв беше първият: Какво мога да направя утре?
Отговорът дойде веднага: Възможно най-доброто, което може да се
направи в най-кратък срок. Останах доволен и от този отговор, който съчетава амбициозната цел и изискването за максимална ефективност. Това беше достойно предизвикателство. Вторият ми въпрос беше в същия дух:
Какво мога да направя следващата година? Да се уверя, че доброто, което
ще направя тогава, ще бъде надминато единствено от доброто, което ще
сторя no-следващата. Това също звучеше разумно – да разширя амбициозната цел, конкретизирана в първия отговор. Споделих с приятеля ми, че провеждам сериозен експеримент, използвайки подарената ми от него писалка. Попитах го дали е съгласен да чуе какво съм написал досега.
Въпросите и отговорите заинтригуваха и него. Това беше добре. Беше стимул да продължа.
Третият въпрос се оказа естествено продължение на първите два: Какво
мога да направя с живота си? Да се стремя към Рая и да съсредоточа
вниманието си върху днешния ден. Ами да, знаех точно какво означава това!
То е същото, каквото направи Джепето, когато си намисляше желание.
Старият дърводелец вдига поглед към звездите, блестящи като диаманти над света от постоянни човешки тревоги, и изрича най-дълбокото си желание: създадената от него дървена кукла да се освободи от конците, с които другите я манипулират, и да се превърне в истинско момче. Това е и главното послание в Проповедта на планината, както видяхме в Правило 4


Сподели с приятели:
1   ...   141   142   143   144   145   146   147   148   ...   153




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница