12 правила за живота
Изтегляне 3.6 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
КУРСОВА ЗАДАЧА
| смокини – от репеи? Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове. Не може добро дърво да дава лоши плодове или лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огън. И така, по плодовете им ще ги познаете. (Матей 7:16-7:20) От Правило 7 научихме, че прогнилото трябва да се разкрие, за да можем на негово място да съградим нещо здраво. Тази закономерност помага за разбирането на следния въпрос и неговия отговор: Какво да правя с просветления? Ще го заменя с търсещия просветление. Не съществуват просветлени хора, а само такива, които се стремят към още по-дълбоко просветление. Правилното Битие е процес, а не състояние; то е самото пътуване, а не крайната цел. Може да се обясни като неспирната трансфор- мация на това, което знаете, при сблъсъка с онова, което не знаете. То не е 369 отчаяното вкопчване в сигурността, която така или иначе никога не е достатъчна. Този факт подчертава значението на Правило 4. Винаги поста- вяйте процеса на „ставане“ над моментното състояние, в което се намирате сега. За тази цел вие трябва да признаете и приемете своята недостатъчност, за да можете непрекъснато да я поправяте. Това със сигурност е болезнено, но е за ваше добро. Следващата група въпроси и отговори също са взаимносвързани и засягат темата за неблагодарността: Какво да правя, когато презирам това, което имам? Ще си напомня за хората, които нямат нищо, и ще се старая да бъда благодарен. Направете си „ревизия“ и вижте с какво разполагате. Припомне- те си поднесеното с лека ирония Правило 12 (Ако някоя котка пресече пътя ви, погалете я). Не забравяйте, че това, което спъва развитието ви, може да не е липсата на възможности, а собствената ви арогантност, която ви пречи да се възползвате напълно от наличните обстоятелства. Спомнете си и Правило 6 (Преди да критикувате света, въведете идеален ред в собствения си дом). Неотдавна се запознах с един млад човек, с когото се заговорихме на тази тема. Разказа ми, че рядко се е разделял със семейството си и че никога досега не е напускал родния си щат. Беше дошъл в Торонто, за да чуе една от лекциите ми и да ме посети в дома ми. За краткия си жизнен път беше достигнал до жестока изолация и в резултат на това страдаше от силна тревожност. При първата ни среща думите едва излизаха от устата му. Каза ми, че преди година решил да се вземе в ръце. Той започнал нископлатена работа като мияч на съдове. Но вместо да се отнася с презрение към тази работа, решил да я върши добре. Беше достатъчно умен, за да не се озлоби към света, който не цени уменията му, и приемаше всяка една възможност с искреното смирение, което е предвестник на мъдростта. Той взе зрялото решение да напусне дома на родителите си и сега живее сам. Разполага с някакви пари – не много, но и малкото е повече от нищо. По-важното е, че ги печели сам. Сега той се сблъсква със света и обществото и извлича полза от конфликта, произтичащ от този сблъсък: Който познава другите, е мъдър. Който познава себе си, е просветлен. Който побеждава другите, е силен. Който побеждава себе си, е могъщ. Който има мяра, е богат. Който упорства, е духовно свободен. Който не губи началото, е безкраен. Който оцелява след смъртта, е безсмъртен. 339 339 Лао Дзъ. Книга за Пътя и Постигането; прев. Крум Ацев, „Кибеа“, София, 2002 г. 370 Ако този млад човек – все още тревожен, но решителен и променящ се – продължи по същия път, той ще стане много по-компетентен и реализиран. И това няма да отнеме много време. А успехът му ще се дължи единствено на факта, че е приел нищожното си положение и е бил достатъчно благодарен, за да направи първата също толкова нищожна крачка по пътя напред. По-добре това, отколкото да чака до безкрай магическото пристигане на Годо. Това е за предпочитане пред надменното, пасивно, непроменящо се съществуване, при което над душата се събират демоните на гнева, озлоблението и неизживения живот. Изтегляне 3.6 Mb. Сподели с приятели:
|