12 правила за живота
Изтегляне 3.6 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
КУРСОВА ЗАДАЧА, Kursova rabota na tema Organizacionnata kultura na moia rabotodatel Kaufland Bylgariia (2)
| може да бъде намерено само по пътя нагоре, а не в мимолетното задоволство, което те очаква на следващия връх. До голяма степен щастието е надежда, независимо в каква мрачна преизподня се е зародила тази надежда. Ако се обърнеш към вътрешния критик по правилния начин, той ще предложи нещо да бъде сложено в ред – нещо, което можеш и искаш да сложиш в ред, доброволно, без недоволство и дори с удоволствие. Запитай се: какво е това в живота ти или в сегашната ти ситуация, което съществува в безпорядък и което можеш и искаш да оправиш? Можеш ли и искаш ли да коригираш това конкретно нещо, което неуверено напомня за себе си поради нуждата да бъде поправено? Можеш ли да го направиш сега? Представи си, че си някой друг, с когото трябва да преговаряш. Представи си, че си мързелив, раздразнителен, озлобен и имаш опак характер. Няма да е никак лесно да накараш такъв човек, в случая себе си, да се размърда. Може да се наложи да използваш чара и въображението си: „Извинявай – би могъл да се обърнеш към себе си, но без ирония и сарказъм, – опитвам се да намаля част от ненужното страдание по света. Но ще ми трябва помощ“. Не си позволявай и капка насмешка: „Питам се, има ли нещо, с което би желал да помогнеш. Ще ти бъда много благодарен за добрината“. Покажи откритост и смирение. Това не е толкова лесно. В зависимост от нагласата ти не е изключено да се наложи да продължиш преговорите. Може да нямаш доверие на себе си. Може да си мислиш, че щом веднъж поискаш нещо и го получиш, веднага ще поискаш и още. При това настойчиво и заплашително. И с пренебрежение към това, което вече си направил. Кой ще се съгласи да работи за подобен тиранин? Не и ти. Ето защо отказваш да направиш това, което искаш от себе си. Да, ти си калпав служител... и още по-калпав началник. Може би не е лошо да си кажеш: „Слушай, знам, че досега винаги ни е било трудно да се разбираме. Съжалявам. Опитвам се да поправя нещата. Вероятно ще продължа да греша, но ще се постарая да те изслушвам, когато не си съгласен. Ще се опитам да се поуча от грешките си. Днес забелязах, че не реагира с особено въодушевление, когато те помолих за помощ. Ако все пак решиш да ми подадеш ръка, има ли нещо, с което бих могъл да ти се отплатя? Например, ако нямаш нищо против да измиеш чиниите, обещавам после да те заведа на кафе. Знам, че обичаш еспресо. Е, какво ще кажеш? Чаша хубаво еспресо – може би двоен филтър. Или пък искаш нещо друго? Само кажи“. След това просто слушай. Някъде отвътре може да чуеш глас (гласът на едно отдавна 123 изгубено дете): „Какво? Искаш да направиш нещо мило за мен? Наистина ли ще го направиш? Да не е някакъв номер?“. В този момент трябва да си много предпазлив. Този неуверен глас е гласът на някой, който вече се е опарил. Затова много внимателно му кажи: „Да, наистина. Вярно е, че допускам грешки и че не съм най-добрата компания, но наистина ще го направя. Обещавам“. Доброто отношение върши чудеса, а разумната награда е мощен стимул за действие. А сега подай ръка на този твой несигурен Аз и измий проклетите чинии. После само не се втурвай да чистиш и банята. Ако забравиш за кафето (за филма или за бирата), ще става все по-трудно да призоваваш тези забравени части от теб от тъмните и потайни кътчета на психичното подземие. Задай си въпроса: „Какво бих могъл да кажа на някой друг – на приятел, на брат си, на шефа или на асистента си, – за да се разбираме малко по-добре още утре? Мога ли тази вечер да премахна малко от хаоса у дома, на бюрото си, в кухнята, за да разчистя сцената за една по-добра пиеса? Кои змии трябва да прогоня от килера и от ума си?“. Твоят ден – днес, утре, всеки ден – се състои от петстотин малки решения, петстотин малки действия. Можеш ли да избереш едно или две от тях и да ги доведеш до по-добър резултат? „По- добър“ от твоя гледна точка, според твоите индивидуални стандарти. Можеш ли да направиш сравнение между твоето утре и твоето вчера? Ако се опреш на собствената си преценка, как ще изглежда твоето по-добро утре? Поставяй си малки цели. Да се нагърбваш с прекалено голям товар, е неразумно от гледна точка на твоите ограничени възможности, склонността да се измъкваш, натрупаното недоволство и навика да бягаш от отговорност. Опитай със следната цел: в края на деня искам животът ми да е малко по- добър, отколкото беше тази сутрин. А сега се запитай: „Какво мога и искам да направя, за да постигна този резултат, и щом го постигна, с какво искам да се наградя?“. После направи това, за което току-що взе решение – дори да го свършиш зле. Въпреки всичко това е успех и заслужаваш да се наградиш с чаша от онова проклето кафе. Може да ти се струва глупаво, но все пак го направи. След това повтори същото утре, вдругиден, по-вдругиден. С всеки изминал ден ще вдигаш летвата малко по-високо. И това е чудо. Нарича се още капитализирана лихва. Ако правиш това в продължение на три години, животът ти ще се промени напълно. Сега вече наистина се целиш нависоко. Сега вече гледаш към звездите. Извадил си гредата от окото си и се учиш да виждаш. А това, в което се целиш, определя какво виждаш. Струва си да го повторим: Това, в което се целиш, определя какво виждаш. |