12 правила за живота
Изтегляне 3.6 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
КУРСОВА ЗАДАЧА, Kursova rabota na tema Organizacionnata kultura na moia rabotodatel Kaufland Bylgariia (2)
| живота. А в теб. Това осъзнаване поне предлага някои алтернативи. Ако животът ти не върви, причината може да е в твоето недостатъчно познание, а не в самия живот. Може би ценностната ти система се нуждае от сериозно преразглеждане. Понякога желаното от теб ти пречи да видиш полето от реални възможности. Понякога си вкопчен толкова здраво в нещата, които искаш тук и сега, че оставаш сляп за всичко останало – дори за това, от което наистина се нуждаеш. Представи си, че завиждаш на шефа си и тайно си мислиш: „Аз трябва да съм на неговото място“. Ако шефът ти обаче упорито и компетентно се е окопал на поста си, този начин на мислене ще те доведе единствено до раздразнение, недоволство и възмущение. Може да осъзнаеш това и да си кажеш: „Аз съм нещастен. Но ако осъществя амбициите си, мога да се излекувам от това нещастие“. Мислите ти не спират дотук. „Един момент – сепваш се изведнъж. – Може би причината да съм нещастен не е в това, че нямам работата на шефа ми. А в това, че не спирам да я искам.“ Това не означава, че можеш просто така, като с магическа пръчка, да спреш да искаш тази работа и изведнъж да станеш нов човек. Не можеш да се промениш толкова лесно. Трябва да задълбаеш още по-навътре и да промениш това, което искаш, на най-дълбоко ниво. И така, решаваш да опиташ и си казваш: „Не знам как да се справя с това глупаво страдание. Не мога просто така да се откажа от амбициите си. Това ще ме лиши от посока. Но стремежът към един пост, който не мога да имам, само влошава нещата“. В резултат на това сменяш подхода. Надяваш се да те осени прозрението за един напълно различен житейски план – план, който действително ще задоволи и желанията, и амбициите ти и ще те освободи от горчивината и недоволството, които те измъчват сега. „Ще си начертая нов план – казваш си ти. – Ще се постарая да искам само онези неща, които ще направят живота ми по-добър (каквито и да са те), и ще започна още сега. Ако се окаже, че това не е работата на шефа ми, а е нещо съвсем различно, ще го приема и ще продължа напред.“ Сега вече наистина поемаш по един изцяло различен път. Преди правилното, желаното и достойното за преследване беше нещо строго определено и много конкретно. С този подход се чувстваше нещастен, защото те караше да тъпчеш на едно място. Ето защо сега се отказваш от него. Това е необходима жертва, благодарение на която пред теб се разкрива един пълен с възможности нов свят – свят, който доскоро не виждаше, заслепен от предишните си амбиции. И това не е всичко. Как би изглеждал животът ти, ако стане по-добър? Как би изглеждал Животът въобще? Какво означава „по-добър“? Не знаеш точно. Все още не знаеш. Но това не е толкова страшно. Щом вече си взел решението, щом го искаш, постепенно ще започнеш да разбираш какво означава определението „по-добър“. Ще 128 започнеш да проглеждаш за всичко онова, което е оставало скрито зад твоите предубеждения и предразсъдъци – зрителните инструменти, които преди си използвал. Накратко, ще започнеш да се учиш. За да успее този подход обаче, трябва наистина да желаеш да подобриш живота си. Не можеш да заблудиш своята несъзнавана система от възприятия и ценности. Това е немислимо. Тя избира посоката и целите, които ти ѝ задаваш. За да я преработиш и ревизираш, за да ѝ поставиш по-добра цел, трябва щателно да я преразгледаш. С други думи, трябва да подредиш своята психика. Да разчистиш цялата бъркотия вътре. Не забравяй, че намерението да направиш живота си по-добър означава поемане на отговорност и изисква много повече усилия от нелепото примиряване с болката и от това да живееш в лъжа, високомерие и недоволство. Ами ако светът разкрива най-добрата си страна в точно съответствие с твоя стремеж към най-доброто? Не е ли възможно колкото повече извисяваш, разширяваш и усъвършенстваш своето разбиране за най-доброто, толкова повече да растат и благоприятните възможности, които получаваш? Това не означава, че само да си пожелаеш нещо, веднага ще го имаш, нито че всичко е въпрос на тълкуване или че реалността е илюзия. Светът продължава да съществува със своите закономерности и ограничения. Докато живееш в него, той ще продължава да те спъва или улеснява. Понякога, стига да искаш, е възможно да танцуваш с живота – а с нужните умения и грация е възможно дори да се научиш да водиш този танц. Това няма нищо общо с теологията или мистицизма. Това е емпирично познание. В този подход няма нищо магическо – като изключим магията на осъзнаването. Ние виждаме само това, към което се стремим. Всичко останало (а това е почти целият свят) остава скрито за нас. Ако си поставим различна цел – например: „Искам животът ми да е по-добър“, – умът ще започне да ни съдейства и да ни подава информация от този невидим преди свят. Тогава можем да се възползваме от тази информация, за да напредваме, да действаме, да наблюдаваме и да се учим. Когато научим достатъчно, може да изберем друга, по-висока цел, например: „Искам не само моят живот, а животът като цяло да е по-добър“. В този момент прекрачваме в една по-възвишена и по-съвършена реалност. А когато се озовем там, накъде ще отправим поглед? Какво може да видим? Нека започнем с наблюдението, че нещата, които желаем, са много повече от онези, от които се нуждаем. Такава е човешката природа. Всички ние познаваме усещането за глад, самота, жажда, сексуално желание, агресия, страх и болка. Тези неща са градивни елементи на Битието – първичните и вечни елементи на Битието. Но тъй като светът е сложно и ужасно реално място, ние трябва да подредим тези първични желания и да ги организираме в една обща система. Невъзможно е винаги да получаваме това, което искаме тук и сега, заедно 129 с всичко останало, което по принцип искаме, защото желанията ни могат да се окажат както в конфликт помежду си, така и в конфликт с желанията на другите хора и света като цяло. Затова е важно да осъзнаем своите желания, да ги формулираме, да определим кои имат приоритет и да ги организираме в йерархия. Това им придава повече изтънченост. Помага им да съществуват в съгласие както помежду си, така и с ценностите на другите и със света по принцип. Това е и начинът да издигнем желанията си на по-голяма висота. Така те образуват система от ценности и се превръщат в морал. А нашите ценности, нашият морал, са показател за израстването ни като личности. Философската наука за морала – за разграничаването на правилно и грешно – се нарича етика. С изучаването на тази наука човек може да усъвършенства начина, по който прави своите избори. Още по-стара и по- задълбочена от етиката е религията. Тя не се интересува (само) от правилно и грешно, а и от добро и зло – архетипните представи за правилно и грешно. Религията функционира в полето на ценностите, на абсолютните ценности. Това не е полето на науката. Не е територията на емпиричната представа за света. Авторите и редакторите на Библията не са били учени. Не може да са били такива, дори да са искали. Библията е написана много преди да бъдат формулирани научните възгледи, методи и теории. Религията се занимава с това, което наричаме порядъчно поведение. Това е идеята за Доброто 128 на Платон. Истински вярващият религиозен последо- вател няма за цел (макар че може да се опитва) да си формулира точна представа за обективната природа на света. Неговият главен стремеж е да бъде „добър човек“. Естествено, той може да разбира „доброто“ поведение просто като „послушание“, и то сляпо послушание. Точно по тази причина класическото либерално западно Просвещение се противопоставя на религиозните вярвания: послушанието не е достатъчно. Но все пак е някакво начало (нещо, което сме забравили). Ако си тотално недисциплиниран и не- Изтегляне 3.6 Mb. Сподели с приятели:
|