12 правила за живота

130 крайна дестинация, но поне като отправна точка? Без това ти си като един двегодишен възрастен, но без чара и потенциала на детето. Не казвам, че послушанието е достатъчно. Но един човек, способен на послушание – или на самодисциплина, казано по друг начин, – е като добре издялан инструмент. Което съвсем не е малко. Естествено, трябва да има и визия отвъд дисциплината, отвъд догмата. Всеки инструмент се нуждае от предназначение. Точно по тази причина в Евангелие на Тома
129
Исус казва:
„Царството на Отца е разстлано върху земята и никой човек не го вижда“.
130
Да разбираме ли тогава, че онова, което виждаме, зависи от религиозните ни вярвания? Да! А също и онова, което не виждаме! Вероятно ще възразиш:
„Но аз съм атеист“. Не, не си (за да разбереш какво имам предвид, трябва да прочетеш „Престъпление и наказание“ на Достоевски – може би най- великият роман на всички времена, където главният персонаж, Разколников, взел насериозно своя атеизъм, извършва по свое убеждение благородно убийство и накрая си плаща за това). Ти не си атеист в своите действия, а именно действията отразяват най-точно най-дълбоките ти убеждения – онези неосъзнати убеждения, които са вградени в самото ти съществуване, които са скрити под осъзнатите и ясно изразени разбирания и видимото са- мопознание. Единственият начин да разбереш в какво вярваш (а не в какво си мислиш, че вярваш) е да наблюдаваш действията си. Преди да го направиш, ти просто не знаеш в какво вярваш. Ти си прекалено сложен и не е толкова лесно да разбереш себе си.
Трябва внимателно да наблюдаваш, да учиш и да се образоваш, да размишляваш и да общуваш с другите. Едва тогава можеш да се докоснеш до повърхността на своите вярвания. Всичко, което е ценно за теб, е плод на невъобразимо дълъг процес на развитие – в индивидуален, културен и биологичен план. Ти не разбираш по какъв начин това, което искаш – и следователно виждаш, – е предопределено от необятното и непонятно минало. Не разбираш как всяка невронна верига, през която опознаваш света, е еволюирала (при това доста болезнено) под въздействие на етичните стремежи на твоите предшественици в продължение на милиони години, под въздействие на живота, появил се милиарди години преди това.
Точно така, ти не разбираш нищо.
Не знаеше дори, че си сляп.
Известна част от информацията за нашите вярвания е документирана. В продължение на десетки, стотици хиляди години ние наблюдаваме своите действия и поведение, размишляваме върху наблюденията си и разказваме истории през призмата на тези размишления. Всичко това е продиктувано от
129
Вж. http://www.earlychristianwritings.com/thomas/gospelthomas13.html
130
Притча 114. Евангелие на Тома не е канонично евангелие и не присъства в Новия завет на Библията. – Б.пр.

131 нашия стремеж, индивидуален и колективен, да открием и да обясним ясно и точно в какво вярваме. Част от познанието, придобито по този начин, е обобщено от големите световни учения и е съхранено в различни текстове от древността, като Дао Дъ Дзин
131
, вече споменатите ведически текстове и историите от Библията. За добро или за лошо. Библията е основният писмен документ на западната цивилизация (даващ информация за западните ценности, морал и представи за добро и зло). Той е плод на работа и усилия, които като процес остават извън възможностите на нашето разбиране.
Библията е всъщност библиотека от много книги, написани и редактирани от най-различни хора. Тя е документ, който се ражда постепенно, чрез подбор и добавяне на текстове, образували накрая една обща, съгласувана история, писана от никой и от всеки в течение на хиляди години. Тя се появява от дълбините на съзнанието и е дело на колективното човешко въображение, което на свой ред е плод на невъобразими сили, оказвали въздействие в течение на колосални периоди от време. Нейното внимателно и почтително изучаване може да ни разкрие ценна информация за това в какво вярваме, как постъпваме и как би трябвало да постъпваме – информация, каквато не можем да придобием по никакъв друг начин.

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: