Какво искаш и какво виждаш

125 не е всичко. Доктор Саймънс провежда още един експеримент. Този път той показва на участниците видео на човек, когото обслужват на касата в магазин. Продавачът се навежда зад тезгяха, за да вземе нещо, и отново се изправя. И какво от това? Повечето участници не забелязват нищо смуща- ващо. Но всъщност мястото на първоначалния продавач е заето от различен човек! „Няма начин – мислят си повечето от вас. – Аз щях да забележа.“
Само че „има начин“. Съществува много голяма вероятност да не забележите подмяната дори когато другият човек е от различен пол или раса. Значи вие също сте слепи.
Това е така, защото зрението е трудоемко от психо-физиологична и невро- логична гледна точка. Една много малка област в централната част на ретината се заема от фовеята – участък с висока разделителна способност, който отговаря за остротата на зрението, включително за това да разпоз- наваме лицата на хората. Всяка от малкото на брой клетки на фовеята разчита на работата на 10 000 клетки в зрителната кора на мозъка, за да извърши едва първия етап от сложния зрителен процес.
127
След това всяка от тези 10 000 клетки се нуждае от други 10 000, за да стигне до втория етап от този процес.
Ако цялата ретина беше фовея, щяхме да имаме нужда от огромен череп, като на извънземните от нискобюджетните продукции, за да може да побере мозъка ни. Затова ние виждаме избирателно. През повечето време из- ползваме периферното си зрение, което е с ниска разделителна способност.
И пестим силите на фовеята за важните неща. Използваме нейната висока разделителна способност за малкото значими неща, към които се стремим. А останалото – което означава почти всичко – оставяме да избледнее на заден фон.
Ако нещо неприятно, на което не обръщаме внимание, изведнъж нахлуе в тесния фокус на интересите ни, ние ще го забележим. Иначе то просто не съществува. Топката, която поглъщаше вниманието на доброволците на
Саймънс, не беше закрита нито за миг от горилата или от другите участници.
Тъкмо затова (защото не се намеси в текущата тясно определена задача) горилата остана неразличима от всичко онова, което участниците не забелязваха, тъй като следяха топката. Те сполучливо пренебрегнаха огромното човекоподобно. Използваме същия подход, за да се справим с парализиращата сложност на света: пренебрегваме я и се фокусираме върху личните си тревоги. Ние забелязваме нещата, които ни улесняват по пътя към желаните цели. Забелязваме и препятствията, които се изпречват по този път.
Но сме слепи за всичко останало (а това „всичко останало“ е страшно много – следователно ние сме страшно слепи). Така и трябва да бъде, защото светът
127
Azzopardi, P. & Cowey, A. (1993). „Preferential representation of the fovea in the primary visual cortex.“ Nature, 361, 719-721.

126 е по-голям и от вас, и от мен. Налага се да пестим ограничените си ресурси.
Виждането е сложен процес. Затова трябва да избираме кои неща да виждаме и кои да пропускаме.
В древните ведически текстове (най-старите писмени паметници на индуизма и отчасти основа на индийската култура) се съдържа една много дълбока идея: светът като възприятие е майя – видение или илюзия. Това означава, че хората са заслепени от своите желания (или просто са неспособни да виждат нещата такива, каквито са). Смисълът на това твърдение излиза извън метафоричното. Нашите очи са инструмент. Те ни помагат да получаваме това, което искаме. Дават ни посока и фокус на вниманието, а цената, която плащаме, е да сме слепи за всичко останало.
Това няма голямо значение, когато животът тече гладко и получаваме всичко, което искаме (макар че дори тогава може да ни затрудни, защото стремежът да получим това, което искаме сега, отклонява вниманието ни от нашите по-висши цели). Когато сме в криза обаче, когато нищо не върви както трябва, заобикалящата ни реалност, която доскоро сме пренебрегвали, се обръща срещу нас. Това може да се окаже проблем, който не е по силите ни. За щастие, точно този проблем съдържа в себе си ключа за своето решение. Ако сме пренебрегнали такава огромна част от заобикалящата ни реалност, значи наоколо е пълно с възможности, които трябва само да потърсим.
Представи си, че си нещастен. Не получаваш това, от което се нуждаеш.
Причината, колкото и смахнато да звучи, може да е в това, което искаш. Ти си заслепен от него. Вероятно това, от което се нуждаеш наистина, е точно пред очите ти, но не можеш да го видиш заради нещо друго, към което в този момент се стремиш. Така стигаме до нещо много важно: цената, която трябва да се плати, преди всеки от нас да получи това, което иска (или по-скоро това, от което се нуждае). Ще го обясним по друг начин. Ти възприемаш света по своя специфичен, индивидуален начин. Използваш набор от инструменти, за да отблъснеш или допуснеш до себе си определени неща. Вложил си много време в моделирането на тези инструменти. И те са станали част от самия теб. Те не са просто абстрактни мисли. Те изграждат твоя мироглед. Помагат ти да се ориентираш в света. Това са твоите най-дълбоки и много често несъзнавани ценности. Превърнали са се в част от твоята биологична структура. Те са нещо живо. И не искат да изчезнат, да се трансформират или да умрат. Но на този свят няма нищо вечно и понякога едно нещо трябва да умре, за да се роди друго. По тази причина (а и не само) е необходимо да се освобождаваме от ненужния товар по пътя нагоре. Когато нищо не върви както трябва, може би си казваш: животът е гаден, а после умираш (както гласи един от най-циничните афоризми). Но преди отчаянието да те тласне към това ужасно заключение, помисли върху следното: проблемът не е в

127

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: