12 правила за живота
Изтегляне 3.6 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
КУРСОВА ЗАДАЧА, Kursova rabota na tema Organizacionnata kultura na moia rabotodatel Kaufland Bylgariia (2)
| Позорният дивак Твърди се, че всеки човек, съзнателно или не, е последовател на някой от влиятелните философи. Убеждението, че детският дух е чист и неопетнен и може да бъде покварен единствено от културата и обществото, до голяма степен е заимствано от Жан-Жак Русо – философ от 18-ти век, роден в Швейцария. 142 Русо е убеден в покваряващото влияние на човешкото общество и частната собственост. Той твърди, че няма нищо по-прекрасно и по-нежно от човека, незасегнат от цивилизацията. По същото време Русо установява, че ролята на баща не е за него, и оставя пет от децата си на милостивото и фатално благоволение на сиропиталищата от онова време. Благородният дивак, когото Русо описва, е идеал – архетипна и религиозна абстракция, – а не съществото от плът и кръв, за каквото той го смята. Божественото дете, в своята митологична чистота, непрекъснато обитава човешкото въображение. То е потенциалът на младостта, новороденият герой, несправедливо обвиненият, отдавна изгубеният син на законния крал. То е усещането за безсмъртие, присъщо на най-ранните ни преживявания. То е Адам, съвършеният човек, който, неопетнен от греха, се разхожда заедно с Бог в Рая преди грехопадението. Но в човешките същества има не само добро, а и зло. Мракът, който вечно обитава душата, живее в нас и в най- невинните ни години. Общо взето, с възрастта хората стават по-добри, а не по-лоши – опитът ги прави по-мили, по-съвестни и емоционално стабилни. 143 Тормозът над по-слабите в неговата най-чиста и жестока форма, която познаваме от училище, 144 рядко се проявява у възрастните. „Повелителят на мухите“, мрачната и анархична антиутопия на Уилям Голдинг, неслучайно се превърна в класика. Съществуват множество преки доказателства, че не е толкова просто да припишем на историята и на обществото ужасните прояви на човешкото поведение. Приматологът Джейн Гудол достига до това особено болезнено за нея откритие през 1974 година, когато забелязва, че любимите ѝ шимпан- зета са не просто способни да извършват убийства (ако трябва да използвам подходящата за човека терминология), но освен това го правят охотно. 145 142 Кратък, но задоволителен преглед на тези идеи ще намерите тук: https://www.britannica.com/art/noble-savage 143 За повече информация вижте: Roberts, В. W., & Mroczek, D. (2008). „Personality trait change in adulthood.“ Current Directions in Psychological Science, 17, 31-35. 144 Тези въпроси са разгледани задълбочено и подкрепени с примери от Olweus, D. (1993). Bullying at school: What we know and what we can do. Malden, MA: Blackwell Publishing. 145 Goodall, J. (1990). Through a window: My thirty years with the chimpanzees of Gombe. 146 Поради шокиращия характер и огромно антропологическо значение на тези наблюдения тя ги пази в тайна в продължение на години. Гудол се опасява, че контактът ѝ с животните може да е причината за това неестествено пове- дение. След като публикува откритията си, мнозина отказват да им повярват. Скоро обаче става ясно, че наблюдаваното от нея поведение съвсем не е рядко срещано явление. Шимпанзетата, така да се каже, водят междуплеменни войни. Освен това проявяват невиждана жестокост. Зрялото шимпанзе обикновено е два пъти по-силно от човека, въпреки че е по-дребно на ръст. 146 С известен ужас Гудол съобщава за склонността на изучаваните от нея шимпанзета да изтръгват здрави стоманени кабели и лостове. 147 Те са способни взаимно да се разкъсат на парчета и действително го правят. И за това не са виновни човешките общества и техните сложни технологии. 148 „Когато се будех нощем – пише тя, – често в съзнанието ми неканени нахлуваха ужасни картини. Сатана (шимпанзе, което Гудол наблюдава отдавна) е подложил шепа под брадичката на Сниф, за да пие от кръвта му, която блика от дълбока рана на лицето му... Джомео откъсва ивица кожа от бедрото на Де. Фиган се хвърля напред и обсипва с удари раненото, треперещо тяло на Голиат, един от неговите герои от детството.“ 149 Малки банди от млади шимпанзета, повечето от мъжки пол, „патрулират“ по границите на своята територия. Ако срещнат натрапници и ако имат числено превъзходство, бандата напада и безмилостно ликвидира пришълците (дори това да са шимпанзета, с които някога са се познавали, но които после са се отцепили от разрасналата се група). Шимпанзетата нямат силно развито суперего, така че е разумно да имаме предвид, че човешката способност за самоконтрол може също да е надценена. Внимателен прочит на една толкова шокираща и ужасяваща книга като „Изнасилването на Нанкин“ 150 от Айрис Чан, описваща жестокото унищожаване на един китайски град от японските нашественици, ще отрезви дори най-заклетия романтик. 151 А колкото по-малко се говори за Отряд 731 – създадена по същото време секретна японска част за изследвания в областта Boston: Houghton Mifflin Harcourt. 146 Finch, G. (1943). „The bodily strength of chimpanzees.“ Journal of Mammalogy, 24, 224 147 Гудол, Дж. В сянката на човека; прев. Весела Илиева, Лиляна Генкова. София, „Земиздат“, 1982 г. 148 Wilson, M.L. et al. (2014). „Lethal aggression in Pan is better explained by adaptive strategies than human impacts.“ Nature, 513, 414-417. 149 Goodall, J. (1990). Through a window: My thirty years with the chimpanzees of Gombe. Houghton Mifflin Harcourt, pp. 128-129. 150 Книгата описва събитията от Китайско-японската война (1937-1939), когато японската армия окупира Нанкин, тогава столица на Китай, и подлага града на разрушение, а мирното му население – на масово клане и изнасилвания. – Б.пр. 151 Chang, I. (1990). The rape of Nanking. New York: Basic Books. 147 на биологичните оръжия, – толкова по-добре. Четете за нея на свой риск. Предупредени сте. Въпреки своя общностен начин на живот и изолирана култура, ловците- събирачи са много по-склонни да убиват, отколкото жителите на индустриалните градове. Годишният брой на убийствата в съвременна Великобритания е около 1 на 100 000. 152 В САЩ тази цифра е около четири- пет пъти по-висока, а в Хондурас – цели 99 пъти, което е най-високата известна стойност за страните от съвременния свят. Данните обаче дават сериозни основания да се смята, че хората са станали далеч по-миролюбиви с течение на времето, с разрастването и по-високата степен на организираност в обществата. При африканските бушмени, които през 50-те години Елизабет Маршал Томас романтично описва като „безобидни хора“ 153 , годишният брой на убийствата е бил 40 на 100 000. Тази стойност намалява с повече от 30%, след като бушмените са поставени под държавно управление. 154 Това е много поучителен пример как сложните социални структури служат, за да ограничават, а не да повишават човешката склонност към насилие. Според статистиката, в бразилското племе Яномами, известно със своята агресивност, броят на ежегодните убийства е 300 на 100 000. Но това не са най-високите стойности за подобни данни. За жителите на Папуа Нова Гвинея те варират между 140 и 1000 жертви на 100 000 души. 155 А рекордът очевидно се държи от племето Като, коренно население на Калифорния, при което около 1840 година от насилствена смърт загиват 1450 на 100 000 души. 156 Децата, както и всички човешки същества, нямат само добри страни, така че не могат да бъдат оставени да се развиват сами. Без влиянието на обществото те не могат да просперират и да постигнат съвършенство. Дори кучетата трябва да се социализират, за да бъдат приети от глутницата. А децата са доста по-сложни от кучетата. Това означава, че те могат много по- сериозно да се отклонят от правилното поведение, ако никой не ги обучава и дисциплинира, ако не насърчава най-доброто в тях. Означава също, че да 152 United Nations Office on Drugs and Crime (2013). Global study on homicide. Източник: https://www.unodc.org/documents/gsh/pdfs/2014_GLOBAL_HOMICIDE_BOOK_web.pdf 153 Thomas, E.M. (1959). The harmless people. New York: Knopf. 154 Roser, M. (2016). Ethnographic and archaeological evidence on violent deaths. Източник: https://ourworldindata.org/ethnographic-and-archaeological-evidence-on-violent- deaths/ 155 Пак там. И също: Brown, A. (2000). The Darwin wars: The scientific battle for the soul Изтегляне 3.6 Mb. Сподели с приятели:
|