120 литературни разработки
Изтегляне 2.95 Mb.
|
Свързани:
Алеко Константинов - Бай Ганьо, Алеко Константинов - Депутат с побъркани местоимения, Алеко Константинов - Дребни работи, Алеко Константинов - Един белгийски министър, Алеко Константинов - Ех че гуляй му дръпнахме, Алеко Константинов - И сега бият брате мой, Алеко Константинов - Избирателен закон, Алеко Константинов - Кандисахме, Алеко Константинов - Що значи народът ликува
| Яворовата „Нощ”
(Примерен модел за анализ) I. Характеризиране на поемата в контекста на другите изучавани Яворови произведени изследване на нейната обвързаност с тях. Въпроси: 1. Кога е създадено произведението и през какви етапи от творческото си развитие вече преминал поетът? 2. Какви свои житейски и философски прозрения е засвидетелствал до момента? 3. Какви образи и художествени знаци са се утвърдили трайно в лириката му? 4. Потвърждава ли или разколебава поемата вече познатата система от идейно-смислови, образни и емоционални внушения? II. Изследване на функцията и внушенията на заглавието. Въпроси: 1. Може ли заглавието да се определи като ключов момент в тълкуването на произведението? Защо? 2. Какви асоциации предизвиква образът на нощта? 3. С какво се характеризира физическото и душевно състояние на личността в среднощния мрак? От какви знаци е белязан контактът й с видимата реалност? Какво властва в тези часове? III. Изследване на физическото и душевно състояние на лирическия Аз в субективирания контакт с реалността. Въпроси: 1. Потвърждават ли началните стихове асоциативните очаквания, родени от заглавието? Какво състояние на лирическия Аз разкриват те? За каква вътрешна нагласа свидетелстват определенията „сам си”, „в треска”, „пламнали очи”? 2. От какво е породено състоянието на лирическия Аз? Плод на обективни дадености или на субективни възприятия е то? 3. Каква връзка съществува между знаците на реалната, видима предметност и вътрешната духовно-психологическа представа на Аза? Има ли граница помежду им? 4. Какви са емоционалните и духовно-психологически последици от контакта между света и личността и какъв облик на Аза се очертава в стиховете: ................ – уста готови проклятие да изрекат. ………………………………… „Затварям пламнали очи, ала напразно – няма сън; ………………………………… И чак в душата ми прониква настръхнал в кътовете мрак. Аз чезна и се сливам с мъгли страхотни – задушливи, на ада сякаш от недрата стихийно блъвнати въз мене; ……………………………………… в душата хаос и тревога. 5. Каква е идейно-смисловта и художествена натовареност на адовите предметни и пространствени знаци („……… злвовещо/ехтят отчаяни въздишки/и гладни плачове, и диви/подземни писъци… Хлести/размахан бич от скорпиони,/звънят окови – железа.”)? Какви типични Яворови възгледи за света и човешкото битие се утвърждават чрез активирането на адовите символи? 6. Как сетивно възприемаемата и същевременно условна картина на адовото страдание рефлектира в душата и съзнанието на лирическия Аз? Каква е идейно-смисловата обвързаност между мотивите за грешническото изкупление, разяждащата мъка, „гризещата” съвест, болезнените питания „като че някога ръка/въз клета майка съм подигнал,/сестра продал, от страден брат/лице отвърнал безучастно” и готовността за лично жертвоприношение? 7. Как се преплитат в съзнанието и душевността на Аза представите за греха и изкуплението, за проклятието и прошката? С чии образи обвързва той ценностните си опори и устойчиви ли са те? Постижимо ли е за него реабилитирането на душевното равновесие и постигането на вътрешна хармония? Защо? 8. Кои са постоянните духовно-психологически и емоционални определители на лирическия Аз и как са внушени те по художествен път? Каква е функцията на натрупващите се фрагментарни и противоречиви образи, на неизменно конфликтуващите начала, на напрегнатата и накъсана реч, на възклицателните и въпросителни изречения, на емоционалните контрапункти? 9. Идейните постулати на каква екзистенциална и всемирна философия се утвърждават чрез лирическите обобщения: ………А-х, на зло видял се Злокобен и всегдашен сън. ………………………………… ............. В безмълвност нощна и тук, притиснала ме гробно, и вън тъма.................................... ………………………………… ................Чернило черно орисници ми предвещаха. И няма никога душа криле по воля да размаха! IV. Изследване на образната система като път за постигане на смисловите внушения. Въпроси: 1. Каква е природата на художествените образи в произведението – реалистична или условна? Еднопластови ли са те? 2. От какви сфери на човешката култура са заети тези образи? Как битуват помежду си конкретно-предметното, митологичното, библейското, фантазното и национално регламентираното? 3. Кои от образите имат характер на устойчиви символи и кои са оригинални творчески хрумвания? 4. Кое обединява разнопосочните образи (нощ, природни елементи, мъченици грешници, родина, „дух злобен”, „зрак-звездица”, „мечта на моите мечти”, тълпа, пророчестваща фъртуна, орисници, майка, смърт, гроб, близки, ужасни чудовища, камина – „все тъй прозината”) в единна художествена система? 5. Кои са градивните елементи в целокупния властващ образ на ужаса? Съществува ли в произведението негова алтернатива? 6. Какви художествени принципи са използвани в изграждането на образната система? Как чрез тях се реализира внушението за вътрешната раздвоеност, драматичната разпокъсаност и трагичната обезвереност на лирическия Аз? 7. Символни знаци на какви смислови послания са образите в поемата? V. Изследване на поетичните средства и похвати за идейното и образно внушение на поемата. Въпроси: 1. Как е структурирана поемата, притежават ли смислова и образна завършеност отделните строфи, в каква връзка се намират помежду си? 2. Какви предметни, образни, духовни и емоционални планове се открояват в произведението и съществува ли принцип, който ги обединява? 3. Как по художествен път се реализира динамиката на чувствата, вътрешната напрегнатост на Аза, тревожните му лутания и трагичното му световъзприятие? 4. Какви семантични ядра могат да бъдат определени като носители на основния смисъл? 5. Кои цветове преобладават в поетичната атмосфера, какви асоциации пораждат и каква символна натовареност притежават? Защо са предпочетени именно те? 6. Каква е функцията на графичното структуриране, на множеството тирета, многоточия, възклицания, въпроси? За какво свидетелстват те и позната ли е подобна структура в поетичната традиция до Яворов? 7. С какви традиционни и оригинални моменти в употребата на лексикалните средства се характеризира произведението и в какво се състои творческият му принос? Изтегляне 2.95 Mb. Сподели с приятели:
|