13 февруари 2014 г. Тема: здравеопазване

Нито една институция у нас не плаща лечението на жена с рядко заболяване. То8а не е нито първият, нито ще е последният случай. Грижата за пациентите - дело на самите пациенти.

По-страшното е, че българите вече обръгнаха на подобни новини, а трагедии като тази на Наталия се приемат с безразличие - и от институциите, и от обществото. Но докато държавата пише поредната стратегия за реформи Във фалиралото ни здравеопазване, гаснат животи. А хората като Наталия също плащат здравни осигуровки. Те също имат право на лечение.

И какво излиза? Ако не си здрав, поне гледай да те уцели болест, за която държавата

плаща.


HAП пак ще събира стари дългове с предимство

Гражданите и фирмите ще плащат четири отделни банкови такси
ЦВЕТЕЛИНА ЙОРДАНОВА

Най-старите дългове ще се покриват с предимство и след отпадането на единната сметка. Разликата е, че плащанията за данъци и осигуровки няма да се смесват. Това става ясно от законодателните промени за премахване на единната сметка, които във вторник бяха внесени от председателя на бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев. Така данъци, здравни вноски, социални вноски и вноски за частен пенсионен фонд ще се плащат поотделно.

Все още не е ясно дали единната сметка ще се раздели на четири подсметки или ще се въведат четири отделни сметки. Това ще се определи със заповед на министъра на финансите. И в двата случая обаче гражданите и фирмите ще плащат четири отделни банкови такси.

Както и преди въвеждането на единната сметка, когато преводът е за данъци, ще се покрива първо налогът, чийто падеж е настъпил най-отдавна. Преди единната сметка действаше изключение, според което длъжникът можеше да избира между налози, чийто падеж настъпва в една и съща година. Сега това няма да важи.

Спешните изменения в закона се наложиха заради решение на Конституционния съд от миналата седмица. С него бяха обявени за противоконституционни текстове от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които даваха възможност да се смесват плащанията за данъци и осигуровки чрез единната сметка. Очаква се промените, внесени от Йордан Цонев, да бъдат приети в спешен порядък от парламента. Целта е те да влязат в сила преди или паралелно с решението на конституционните съдии.


Заплатите растат повече в обществения сектор
Заплатите в обществения сектор растат двойно по-бързо, отколкото в частните фирми. Това показват данните на НСИ за четвъртото тримесечие на 2013 г.

През последното тримесечие на 2013 г. средното възнаграждение във ведомствата на бюджетна издръжка (държавна администрация, полиция, болници, училища) се е увеличило със 7,5% и е стигнало 889 лв. Причина за големия ръст са бонусите и премиите, които се плащат в края на годината. В частните предприятия ръстът е далеч по-скромен - с 3,4%. Средната заплата там е нараснала до 806 лв.

Общият размер на средната заплата в страната е 828 лв.

Най-добре платени са наетите в сферата на информационните технологии, които получават средно 1846 лв. Три пъти по-ниски са официалните заплати в туризма. Повишението на възнагражденията в периода октомври-декември е съпроводено от значителни съкращения. През декември м.г. наетите на трудов договор са намалели с над 57 000 или с 2,5% спрямо края на септември. Най-големи съкращения е имало в хотелите, ресторантите и селското стопанство, което показва, че спадът в заетостта е свързан с освобождаването на кадри след края на активния летен сезон. На годишна база обаче също има намаление на работещите с трудов договор с около 12 500. Към края на 2013 г. броят им е 2,21 милиона.

Но за Наталия има спасение - терапия, която предвижда вливания, и която в повече държави от ЕС гарантира на болните близо 12 години живот. Дори „фалирала" Гърция и съседна Румъния осигуряват лечението, но у нас нито здравното министерство, нито здравната каса го плащат.

Терапията, от която се нуждае Наталия, ще върне към живот и още 14 болни българи като нея. Производителят на лекарствата или представителят му нямат икономически интерес да регистрират медикамента в България. Но той може да бъде поръчан от болници. Според регламента на Наредба №10 комисия от трима лекари съставя протокол и така поръчва на доставчик да внесе лекарството. Това обаче не се случва. „Коя болница може да си позволи да отдели по 40 000 лв. месечно от бюджета си, за да покрие интравенозната терапия?", риторично запита Наталия.

Заради това, че нито държавата, нито НЗОК плащат спасителната терапия с вливания, миналата година умират петима българи с пулмонална хипертония. Сред тях е и дете на 3 г. - поставят му диагнозата през май, през ноември вече издъхнало.

„Това е нямало да се случи, ако му е било осигурено лечение", каза Наталия.

Самата тя не се предава.

Болестта я застига преди 4 години, когато я поваля настинка. Две седмици по-късно Наталия започва да се изморява бързо, а въздухът не й стига. Няма сили да мине и 100 метра.

„Разбрах, че нещо се случва и отидох във Военната болница. Там всяка сутрин осъмвах с нова диагноза в продължение на една седмица. На седмия ден ми съобщиха, че съм с пулмонална хипертония - заболяване, което въобще не бях чувала", спомни си жената, която днес е председател на Българското общество на пациентите с пулмонална хипертония. „Връщайки се назад, единственото, за което се сещам, е, че доста време преди да настина, краката ми отичаха. Постоянно. Консултирала съм се с кардиолог, но тогава със сърцето ми всичко бе наред", сподели младата жена. И продължи: „След като ми поставиха диагнозата, лекарите заявиха, че ще живея 2 години. Тогава никой не плащаше лечението ми, но все пак трябваше да продължа да живея някакси... От юли 2009 г. родителите ми започнаха да плащат по 1500 лв. месечно за медикаменти".

Два месеца по-късно Наталия пише писмо за помощ до тогавашния здравен министър д-р Божидар Нанев. „Отговорът му бе, че трябва да се лекувам с помощта на инхалаторни медикаменти. Да, ефект имаше. Само че когато постоянно приемаш едно лекарство, развиваш резистентност към него... Две години и половина аз бях в стабилно състояние. Но после започна да ме дави кашлица, специалистите установиха, че имам непоносимост към медикамента и се налага да премина на друга терапия с определена, таблетна форма. Става дума за два препарата. И в момента продължавам, но те вече не действат...", свършва историята на Наталия.

Днес само скъпото лечение с вливания може да й даде живот. Затова на 20 ноември м. г. специализирана комисия в столичната университетска болница „Св. Анна" (бивша Окръжна) решава, че болната жена трябва да се постави на интравенозно лечение.

От кореспонденцията, която води със здравното министерство, става ясно обаче, че трябва да накара някоя болница да го плати. Това отговаря в писмо от 15 януари т.г. д-р Бойко Пенков, зам. здравен министър (виж факсимилето). „За всички е ясно, че няма как българско лечебно заведение да даде толкова много за един болен! Затова написах ново писмо този път до здравния министър д-р Таня Андреева", каза пациентката. В него тя пита Андреева кое лечебно заведение според МЗ ще й поеме терапията. А ако и ведомството не може да посочи такова, то Наталия предлага да съдейства министерството да получи оферта от държава от ЕС за лечение със спасителния медикамент. Стига МЗ да е готово да плати за него.

Екипът ни изпрати почти същите питания до здравното министерство във вторник, но до редакционното приключване на броя вчера отговори не бяха дадени.

„Ако терапията ми бъде осигурена, ще мога да живея 12 години, така е в цивилизованите държави посочи Наталия. Тя обясни, че радикалното лечение за нея е белодробна трансплантация. Но всички задгранични клиники изискват, преди да се стигне до присаждането, пациентът да е бил на интравенозната терапия. „Т.е. без нея нито една чужда клиника няма да ни пусне да вляза в нея. И пак се връщаме в омагьосания кръг...", завърши Наталия.


Второ бебе почина от грип в Добрич
ИВА ДИМИТРОВА

Още едно дете почина от усложнения след грип в Добрич, научи „Монитор”. То било на две години и половина и е било настанено в болницата, където е починало, съобщи директорът на здравното заведение д-р Красимир Николов. Детето е било докарано твърде късно за лечение и след 12-часова борба за живота му е починало, каза лекарят. Според източници на „Монитор” след усложнения от грип е починала и 30-годишна жена, но д-р Николов уточни, че не е запознат с подобен случай, вероятно жената не е починала в болницата. В момента 57-годишен мъж от Генерал Тошево е в реанимация, с 30-процентов работещ бял дроб. Припомняме, че в края на януари за часове от усложнения почина и момченце на година и осем месеца. Д-р Николов припомни, че от референтната лаборатория в столицата бе потвърден случай на щам на свински грип, от който в отделението по реанимация лежеше мъж на над 60 години.

„Макар че отмениха грипната епидемия, не може да се каже, че все още пикът на заболяването отшумява. Обръщаме внимание на хората при първите симптоми на заболяване да търсят личните си лекари, които да ги насочват при нужда и към специалисти,” призова д-р Николов.


В болница “Света Екатерина” спасяват от инсулт с уникален метод

Отстраняват тромби в сънните артерии с точност до 100%
СИЛВИЯ НИКОЛОВА

Хирурзи от Университетската болница „Света Екатерина” спасяват пациенти от инсулт с помощта на уникален метод, който е един от иновативните в цял свят. Специалистите успяват да направят това с хирургично отстраняване на тромбози на сънните артерии, съобщиха от лечебното заведение.

Инсултът е третата водеща причина за смърт в развитите страни, той е водеща причина за смъртността и у нас. За неговото предотвратяване от основно значението е лечението на т.нар. каротидна атеросклероза, причинена от изменения в сънната (каротидната) артерия. Затова заболяванията й и нейното оперативно лечение са едни от най-проучваните оперативни интервенции в съдовата хирургия във всички реномирани кардиологични клиники по света.

Острите тромбози са резултат от разрязване на каротидната плака при пациентите с високостепенна стеноза. От своя страна те представляват голям риск човек да получи тромбемболия на мозъка.

В 30% от случаите острата тромбоза за вътрешните сънни артерии приключва с инсулт, а в 5 на сто пациентите са застрашени да получат повторно мозъчен удар, ако заболяването не се открие навреме, предупредиха съдовите хирурзи.

Специалистите обясняват, че само допреди няколко години оперирането на тромбозирали сънни артерии беше отричано от световната медицина. Отскоро обаче тези интервенции са признати като единствените надеждни и спасяващи за пациентите със запушени напълно сънни артерии, особено за болните, на които лекарствата вече не помагат увериха от болница „Света Екатерина”.

Всяка година у нас се разболяват около 40 000 души от мозъчен инсулт. Тази диагноза е трета като причина за преждевременната смъртност в нашата страна. Над 120 000 са инвалидите в резултат на такъв удар, голяма част от тях не могат да се обслужват сами и се нуждаят от придружител. Над 90 000 души годишно преживяват преходни нарушения на мозъчното кръвообращение и над 50% от тях в следващата една или две години ще получат истински инсулт с инвалидизиране или смърт, предупреждават специалистите.

За да не се стигне дотам, е необходимо засегнатите от сърдечносъдови заболявания, особено от хипертония, да правят профилактични прегледи ежегодно, припомнят лекарите.

Средната брутна заплата се е увеличила през последните три месеца на м.г. до 828 лв., сочат данните на НСИ. Увеличението в сравнение с юли-септември 2013 г. е 4,7%, а спрямо същия период на предходната година - с 3,7%.

За октомври средната брутна заплата е 820 лв., за ноември - 818 лв., а за декември - 846 лева.

Спрямо същия период на предходната година средното възнаграждение в обществения сектор нараства с 6.1%, а в частния сектор - с 2%.

Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение на средната заплата през есента в сравнение с лятото, са образованието - с 14.7%, следвано от култура, спорт и развлечения - с 8.7%, и здравеопазване и социална работа - с 6.8%.

Най-високи са средните заплати в секторите на създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - 1846 лв.; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива - 1522 лв., както и във "финансови и застрахователни дейности" - 1517 лв.

Най-ниско платени са били наетите в хотелиерството - 546 лева; в административни и спомагателни дейности - 554 лева.


40 разлики между Борисов и Орешарски

Как виждам отличителните белези на предишното и на сегашното правителство
Христо ПРОДАНОВ

1. Борисов замрази доходи, пенсии, детски и майчински, а Орешарски ги размрази, даде коледни надбавки, върна Швейцарското правило, увеличи майчинските и какво ли още не.

2. Борисов работеше в ситуация на пълен обществен и медиен комфорт и нищо не направи, а Орешарски работи в една изключително тежка среда, под натиска на всекидневни протести, на крайно подмолна и агресивна опозиция, но въпреки това постига резултати.

3. Борисов увеличи цените на тока, а Орешарски ги намали за първи път по мои спомени, откакто водя съзнателен живот.

4. Борисовият любимец Симеон Дянков заклейми учените като "феодални старци", докара науката до почти пълен колапс, а Орешарски не си позволи подобни гаври, даде за пръв път от 4 години допълнително средства и за първи път от 2010 г. насам не сме свидетели на протести на учените от БАН и на пресконференции, в които те се оплакват, че няма какво да ядат.

5. При Борисов бяха пренебрегнати 120 сигнала за надигащата се бежанска вълна и същевременно под предлога за борба с нея са били откраднати 200 000 лв. Орешарски само за няколко месеца почти реши проблема, за което му беше поискан може би най-нелепия, абсурден и откровено нагъл вот на недоверие в историята на Третата българска държава.

6. При Борисов имаше масово незаконно подслушване. СРС-тата, ушаците, антенките и флашките бяха превърнати в символ на неговото управление, а при Орешарски това чудо го няма. Няма го, поне що се отнася до злоупотребите от страна на държавата. Срещу този тип злоупотреби бяха създадени достатъчно ясни гаранции.

7. При Борисов имаше натиск, рекет и принуда върху бизнеса, а при Орешарски има мерки в подкрепа и осигуряване на спокойна и предвидма среда за бизнеса.

8. При Борисов фискалната позиция на страната беше влошена с 8 млрд. лв., а Орешарски смъкна дълга от 14,6 млрд. л в. на 14,1 млрд. л в.

9. При Борисов държавата беше най-неизрядният платец, а при Орешарски всичко беше разплатено, за да може днес държавата да не дължи и 1 левче ДДС на бизнеса.

10. При Борисов демокрацията беше почти суспендирана, имахме авторитарно управление, МВР беше превърнато в политическа полиция, държавата представляваше заплаха за живота, здравето и сигурността на своите граждани, а при Орешарски всичко това беше премахнато или поне ограничено до поносимост. И дори нещо повече - при Борисов всички бяха "абсолютни престъпници" до доказване на противното, а при Орешарски всички са невинни до доказване на противното.

11. При Борисов държавните пари бяха концентрирани в една-единствена и близка до самия него банка, а при Орешарски средствата бяха преразпределени по ясни критерии, така щото да не се получава свръхконцентрация на средства.

12. Борисов беше свален от власт, след като само след няколко дена на протести успя да окървави улицата, а Орешарски вече 7 месеца удържа на уличния натиск, не подава оставка и не репресира улицата, каквито и театрални постановки да му спретват.

13. При Борисов се провеждаха граждански и социални протести, провокирани от глада и мизерията, а при Орешарски дефилират неолиберални защитници, партизирани от ГЕРБ реаниматори, протестъри и окупатори, щедро заплатени от НПО-та, тинк-танко-ве, енергийна мафия и олигархия.

14. При Борисов бизнесът беше използван за интересите на Борисов и черните партийни каси на ГЕРБ, а при Орешарски - за интересите на икономиката и хората.

15. При Борисов контрабандата беше вдигната от 14-16% на около 40% и макар при Орешарски да се забелязва скромен напредък, той се дължи по-скоро на това, че "авгиевите обори от управлението на ГЕРБ" не е толкова лесно да бъдат разчистени.

16. При Борисов хората бяха "лош човешки материал", "кучета", "шибан народ" и от тия дни - "петна" и "лекета", а при Орешарски са стимул за работа.

17. При Борисов по цял ден имаше мачлета, тенисчета, обикаляне с народни средства по села и паланки, 24 часа гастрол по медиите, рязане на лентички, реване, тупане в гърдите, жалване и оплакване как все някой Му пречи, а при Орешарски имаме работа, работа и пак работа.

18. Докато при ГЕРБ "ги ловяха, ама и ги пускаха", Борисов успя да усвои 34,4% от еврофондовете, докато за по-малко от 7 месеца Орешарски вдигна усвояването до около 64%.

19. При Борисов бизнесът и хората бяха рекетирани, а при Орешарски са стимулирани.

20. При Борисов имахме вътрешен министър, който вместо да бъде стожер на държавността, използваше закона за лични и партийни цели, а при Орешарски имаме вътрешен министър, който видимо се отнася с респект към закона, държавността и правовия ред.

21. При Борисов имахме партийна бюрокрация и калинки, а при Орешарски имаме държавна администрация и експерти.

22. Борисов имаше целия комфорт на света, но вместо реформи извърши проформи, а Орешарски извършва реформи без никакъв комфорт, с критични медии, с всекидневни протести, с нестабилна парламентарна подкрепа, безпрецедентно агресивна опозиция.

23. Борисов беше специалист, а и още е, по пожарникарските и милиционерски науки, по Винету, чалгата и простотията, а Орешарски е ерудиран и образован икономист, чиито качества не се оспорват дори от най-големите му опоненти.

24. Борисов превърна парламента във фасада, а парламентарната си фупа - в безлична маса за изпълнение на неговите прищевки, докато при Орешарски имаме некамуфлажен парламент, много по-силно контролирано правителство, в това число и посредством блиц контрола, повече прозрачност и обществени обсъждания.

25. При Борисов от хората бяха ограбени милиарди от пенсионни и здравни осигуровки, а Орешарски прави чудеса и успява да закърпи системите.

26. При Борисов имахме тотална непоследователност и непредвидимост, всичко зависеше от неговите моментни настроения, от това дали е на кеф или не, докато при Орешарски всичко е въпрос на дебат и експертни решения. Макар и да има решения, които според мен дърпат назад, това не е превърнато в управленска практика и всяко връщане назад е разумно дебатирано, включително "от свои", които не са каменна стена като при ГЕРБ.

27. При Борисов огромна част от държавните предприятия бяха фалирани, печалбата им беше източвана и бяха разпродавани на безценица, при Орешарски пред много от тях вече започва да се вижда светлина в тунела.

28. Борисов успя да проведе най-недемократичните избори в България, като с всеки изминал вот машинациите ставаха все по-големи, черешката на тортата беше костинбродската афера, а сега сериозните експерти и наблюдатели очакват с новия Избирателен кодекс да бъде проведен един много по-честен вот.

29. При Борисов независимата съдебна власт беше превърната в инструмент на изпълнителната, в изтривалка за всеки провал на вътрешния министър, изпълняваше мръсните политически поръчки на Борисов и Цветанов, полицейски операции бяха кръщавани на имена на съдии, а неудобните бяха отстрелвани като пилци. Докато при Орешарски тези практики бяха прекратени. Днес., със сигурност натискът и кадруването в съдебната система не са издигнати в ранг на държавна политика.

30. При Борисов управляваните от ГЕРБ големи общини бяха приоритетно финансирани, малките общини на опозицията бяха целенасочено фалирани, а регионалните дисбаланси достигнаха непознати в цялата българска история нива, докато Орешарски създаде цял фонд, който да се бори срещу това.

31. За Борисов депутатите бяха безделници, за Орешарски те са народни представители.

32. Борисов закри болници като тази в Девин, лишавайки от елементарни здравни грижи жителите на цели общини, обричайки ги на болести и смърт, а Орешарски без много шум я откри отново.

33. Борисов отрови обществената атмосфера със своите агресия, омраза и злоба, а Орешарски му сърба попарата, опитвайки се да възстанови нормалните обществени отношения.

34. Борисов обслужваше енергийната мафия и олигархия, а Орешарски се бори срещу нея.

35. Борисовият министър Цветанов организираше показни телевизионни полицейски пиар акции, с които разчистваше конкуренцията, докато при Орешарски тихо и кротко се работи, за да се ограничи днешният престъпен монопол.

36. Борисов мачкаше всеки, който не е с него, Орешарски е готов да изслушва всеки неудобен.

37. Около Борисов имаше безлика маса от кариеристи, нагаждачи и калинки, а при Орешарски има немалко доказали се политически личности и експерти.

38. Според Уикилийкс Борисов се кланяше пред западните господари, докато Орешарски се съобразява с негово величество българския избирател.

39. При Борисов имаше купуване на протекции от МВР с частни дарения, а при Орешарски това е прекратено.

40. И най-накрая, Борисов управляваше чрез насаждане на страх, натиск, рекет и принуда, а Орешарски управлява с последователност, стоически усилия и търпение, с надежда и перспектива за хората, държавата и бизнеса.


Медик на 33 г. е най-младият професор
АНЕЛИЯ ПЕРЧЕВА

Софиянец на 33 г. стана най-младият професор в историята на българската медицина. Титлата е присъдена на д-р Дроздстой Стоянов от 7-членно международно жури за поредица научни публикации и труда му „Синдром на професионално изпепеляване".

„Резултатите от изследването ми показаха, че синдромът се среща много често в „Спешна помощ" и реанимацията, както и в онкологията и психиатрията", каза проф. Стоянов.

Той е специалист по психиатрия и медицинска психология. Син е на известните психиатри проф. Дрозда Писева и покойния проф. Стоян Стоянов, на които е кръстен.

На 15 г. е завършил средно образование и е станал студент в Медицинския университет в София. Завършил го с отличие и станал докторант в МУ-Пловдив. Сега работи в болница „Св. Иван Рилски" в София и е хоноруван преподавател в Нов български, Пловдивския и Софийския университет.

Три пъти досега съм получавал примамливи предложения за Великобритания, но избрах да остана в родината, каза проф. Стоянов. Той е почетен научен сътрудник в Университета в Питсбърг и чл.-кор. на Кралския колеж на психиатрите в Лондон.

Плазмаферезата е процедура, при която кръвта на пациентите се очиства от антитела. Това са белтъчни молекули с голяма маса, които предизвикват увреждания на редица тъкани и органи в човешкия организъм, казва проф. Емил Паскалев. Те се получават при заболявания, които имат имунна генеза. Такива са някои нефрологични като гломерулопатиите или гломерулонефритите, някои хематологични и неврологични като миестиния гравис или определени полиневропатии, както и ревматологични - лупусът. Също така подобни проблеми могат да се появят и при пациенти, които са трансплантирани или чакат за присаждане на орган. Когато антителата се образуват, чрез кръвта те се движат в организма и достигат до определени антигени върху повърхността на клетките. Антителата се свързват с антигените, инактивират ги и така водят до смърт на клетката обяснява проф. Паскалев. Когато загиват клетките, започва да се нарушава функцията на органа, който те образуват. Най-често се поразяват бъбреците, сърцето, черния дроб, ставите, нервите, костния мозък, слезката. Подобно заболяване започва с един орган и продължава с останалите, уточнява проф. Паскалев. Времето, за което става разрушаването, е различно в зависимост от заболяването. В някои случаи стигат само няколко дни. При пациент с бързо прогресиращ гломерулонефрит, който днес е в нормално здраве, а утре се разболява, до седмица бъбречната функция е фалирала казва проф Паскалев. Единственият вариант за друго развитие е навременното лечение. При него с изследвания се установява наличието на антитела и се започва плазмафереза. Допреди 1 г. тези хора не можеха да се лекуват тук и се изпращаха в чужбина, казва проф. Паскалев. Терапията там започва от 20-25 000 евро и расте в зависимост от броя курсове, които са нужни. Разходите се поемат от Комисията за лечение към здравното министерство. Сега у нас има апарат за плазмафереза, но парадоксът е, че тези хора пак трябва да ходят в чужбина, ако искат държавата да им покрие разходите. Причината е, че тук нито касата, нито министерството плащат стойността на процедурата. Така разходите трябва да се поемат от пациентите или от болницата. Един курс плазмафереза включва 3-5 процедури. Нашите специалисти са дали предложение към Министерство на здравеопазването (МЗ) да се плащат 14 500 лв. за целия курс поне за хората, които чакат за трансплантация. В министерството обаче сложили цена от 7000 лв. Към тези пари отказват и до ден днешен да включат някакъв процент за труда на персонала, а той е високоспециализиран казва проф. Паскалев. В процедурата се включват много изследвания, които трябва да се интерпретират. Самата плазмафереза е по-тежка от катетризацията на съдовите артерии, казва проф. Паскалев. Здравната каса също не иска да поеме процедурата, защото казва, че няма пари.

Така държавата решава, че няма средства, за да плаща по 14 500 лв. за един курс в България, но има пари, за да дава по 20 000 евро за същата процедура в чужбина.

Освен че така се разхищават обществени средства, хората, които не успяват да се преборят с бюрокрацията в комисията за лечение в чужбина, остават без терапия.

Има доста пациенти, които се нуждаят от плазмафереза, но засега ги спираме, защото няма финансиране, казва проф. Паскалев. Най-голямата трагедия е, че това са млади хора в трудоспособна възраст при които заболяването е дошло изневиделица, те си плащат здравните вноски редовно, а не получават лечение, допълва той. В същото време понякога е достатъчен само един курс, за да оздравее човек напълно. При последния му пациент след една плазмафереза бъбречната функция на човека се е подобрила само за 10 дни. След месец и половина ще се видим пак и ще преценим след изследвания дали има нужда от нова плазмафереза, обяснява проф. Паскалев. Той смята, че тук ще се приключи с една-две процедури. При други хора може да се наложи и поддържаща терапия. Тя обаче удължава времето до диализа с 10-15 години, така човек може да планира живота си, казва той. Само че явно това се случва само в цивилизованите страни, не и у нас.

Мария Чипилева


Спасява сърцето на 600 г бебе, но се бои, че с колегите му са обречен вид

Д-р Стоян Лазаров е ангел за 3000 деца
Превърнахме се в търговци на здраве, казва с горчивина кардиохирургът
Тази седмица светът е посветил на децата с вродени сърдечни малформации. У нас единствената клиника, където те могат да получат помощ, се намира в Националната кардиологична болница (НКБ). Затова решихме да ви разкажем малко повече за един от лекарите, които се борят ежедневно за живота на тези деца. Това е кардиохирургът д-р Стоян Лазаров, началник на отделението, в което се извършват операциите на малчуганите.
"Животът е 100 м бягане - за съжаление или за радост, защото през това надбягване се случват страхотни неща. Но човек, за да остави нещо, трябва да свърши маса работа. Не че ще се помни", казва д-р Стоян Лазаров. Той определено е оставил следа след себе си. Досега през ръцете му са минали над 3000 деца, които са имали сърдечни проблеми и малформации. И повечето от тях са получили шанс да пробягат по пистата на живота своите 100 м.

Първия досег с медицината д-р Лазаров получава още като дете. Дядо му е бил директор на софийската здравна служба и у дома било пълно с много лекари. "А за тях винаги се говореше с изключително уважение и то от администратор от подобен ранг", казва той. Според него това е показателно за разликата между тогавашната и сегашната държава. "Както цитираха наскоро Ангел Баевски, покойния председател на БАН: "Преди 9 септември имаше държава - не я коментирам, след 9-и имаше държава - не я коментирам, сега - не коментирам", смее се с тъга д-р Лазаров и добавя: "Останахме в плен на администрацията, но и лекарите станахме търговци на човешко здраве".

"Моето поколение лекари израснаха с едно драматично събитие - на 3 декември 1967 г. Кристиан Барнърд направи първата трансплантация на сърце и така

за една нощ разбрахме, че всичко е възможно казва той. Тогава е на 15 г., но решава, че тази професия наистина си струва. "Кардиохирургията не е най-сложният вид хирургия, но е най-драматичният. Може да направиш всичко перфектно и само след 3 минути в реанимацията пациентът да си отиде, докато при операциите на корема, главата хората умират бавно", обяснява той.

Ако Кристиан Барнърд го вдъхновява да се посвети на кардиохирургията, то сред учителите му са едни от най-добрите специалисти в света. Д-р Лазаров завършва медицина в София, а след това след конкурс печели асистентско място в НКБ. Много скоро обаче заминава със стипендия за Германия в Националния сърдечен център в Мюнхен. Там учи около 2 г. при д-р Фриц Себениг и започва да се занимава с детска хирургия. "При възрастните операциите дълги години останаха едни и същи, а тези при вродените пороци у децата са неизчерпаем извор на фантазия за хората, които ги правят", обяснява той. И за да не е голословен, разказва как е оперирал бебе от 600 грама. Детето било в кувьоз, за да стигне до него, се наложило да мушнат със сестрата ръцете през дупките му. А когато разказал на съпругата си вкъщи, тя се стреснала и само успяла да каже -та дори пилетата в магазина са по-големи

Бебето обаче сега е голям човек.

Проф. Христо Червенков, който работи в Монреал и е най-известното ни име в кардиохирургията, също е бил сред наставниците му. От 25 г. са близки приятели. По негово настояване дори е влязъл в ръководството на световното дружество. Проф. Александър Чирков също е сред учителите му на младини, когато идвал на гастроли в НКБ. "Видяхме, че някои неща не правим добре, той промени манталитета и превърна кардиохирургията у нас от събитие в ежедневие", казва д-р Лазаров. Точно професорът го изпраща и при следващия му учител - д-р Алдо Кастанеда, директор на детската болница в Бостън, част от "Харвард медикъл скул". Било 1989 г. За тихата революция у нас д-р Лазаров разбрал от в. "Бостън глоуб"

Тогава се надява, че нещата ще се подобрят, но сега не е толкова убеден. "Сега има села, където хората си вадят зъбите с каруцарски клещи или не могат да се лекуват, днес се обсъжда въпросът дали да се слагат ваксини. Как да кажа, че живеем по-добре? А в същото време няма как за 30 г. животът да не е мръднал напред", обяснява той.

В бостънската болница научава и още нещо - каква е разликата в манталитета между българите и американците. Всеки ден по време на визитациите там вкарвали един много възрастен човек - над 95 г., в инвалидна количка. Кола ходела и го вземала от дома му. "Трябваше ми време, за да разбера, че това е бащата на детската кардиология в света - проф. Александър Надас. Това е уважение, а ние какво правим - когато заемаме едно място, казваме: "Преди мен нищо не е било. Добре, но и след тебе нищо няма да е", казва д-р Лазаров. Според него нямаме национален идеал "да живеем утре по-добре от днес", както е дори в съседите ни на Балканите. "Произхождам от два рода - "шоплука" и Вардарска Македония. Шопите ги обичам много, но те дадоха манталитета на националната ни философия - както казва Нане: "Я че си извадим едното око -

да умре тъщата от яд, че има кьорав зет

А другата ми баба - македонка, казваше за някакви роднини: "Нека имат, нека имат - и да не ни дадат, няма да ни искат. Това е егоизъм, но позитивен", разсъждава д-р Лазаров.

Признава, че клиниката за детска кардиохирургия е на ръба да оцелее. "Имам страхотно текучество на персонал, хората бягат по частните клиники, където им плащат повече, миналата година ме напуснаха двама колеги, сега чакам да си отиде една от опитните анестезиоложки и сигурно трябва да спрем тази дейност тук в България, защото гълта много пари", казва той. Признава, че лъч надежда е отделянето на пътека за деца от здравната каса, но все още няма по-добро финансиране за нея. "Това може да стане само ако не изтичат пари от НЗОК, а те изтичат. За медицински консумативи например се плаща унифицирано - 1200 за стент, а един вид струва 200 лв., докато друг е 2200", обяснява той и пита защо. За съжаление политическата картина, която вижда сега, не му дава надежда. "Не харесвам много неща в тези, които управляват, но това, което иска да дойде, също не ме вдъхновява. Да видим", добавя той скептично.

Иначе го спасява четенето. "Единствената разлика между хората е дали четат", цитира д-р Лазаров една от последните книги, които е чел - "Нощен влак за Лисабон" и се ядосва, че сега има по-малко време за книги. Любимите му български писатели са Емилиян Станев и Йордан Радичков. А сред поетите са Недялко Йорданов и бургаската школа, както и Любомир Левчев, с когото дори се познават лично. Преди 2 г. при последното ни преброяване обикаляли заедно Родопите и говорели за "Орфей, разбира се". "Тогава той ми каза, че в графата религия е писал, че е последовател на орфизма", казва д-р Лазаров. Самият той не е кръстен, но вярва, че има нещо над нас.

Ежедневно Го виждам и имам страх от него

добавя той и съжалява, че сме атеистичен народ, както и, че живеем много бързо. Според него разликата в живота сега и преди е като тази между механичния и дигиталния фотоапарат. "Когато имаш 36 пози в една лента, внимаваш какво правиш", казва той и дава пример с негов приятел, който, когато трябва да пише нещо важно, вади пишещата машина. "Защото трябва да смени листа, да сложи ново индиго, да задрасква, ако не се замисли внимателно какво иска да каже", обяснява д-р Лазаров и добавя: Сегашният живот ни кара да даваме на 6-та скорост, а вече има и 7-ма, но човек трябва да спре, да се замисли какво прави. Затова той също е решил да извади пишещата машина от чекмеджето.

Мария Чипилева


Само в УМБАЛ "Св. Иван Рилски" в София:

Лекуват епилепсия и със скалпел
Операцията струва около 20 000 лв., Касата не я поема
Тази седмица - на 10.02 - отбелязваме Европейския ден на епилепсията. Колко са хората, които засяга това заболяване? И как и къде могат да получат помощ? попитахме доц. Петя Димова от Центъра за хирургия на епилепсията в УМБАЛ "Св. Иван Рилски" в София.
Епилепсията е най-честото хронично неврологично заболяване. Този проблем засяга между 0,5 и 1% от хората по света. Това означава, че у нас около 35 000 души са с епилепсия. При 2/3 от тях пристъпите се овладяват от лекарства. Останалите обаче продължават да получават пристъпи, които стават и по-тежки и чести с времето, а това значително влошава качеството им на живот. Такива пациенти се приемат, за съжаление, като "бреме за обществото". За някои от тези близо 10 000 българи с тежка епилепсия, обаче, остава още една надежда. Това е хирургичното лечение, казва доц. Димова.

В света то се практикува отдавна. У нас лекарите прилагат терапията със съвременни средства едва от 2006 г., и то само в "Св. Иван Рилски" в столицата. Там от 2012 г. с огромната подкрепа на ръководството на болницата в лицето на д-р Дечо Дечев и със съдействието на здравното министерство и Фондацията на родители на деца с епилепсия функционира Център за хирургия на епилепсията. За 7 г. у нас са оперирани 133 пациенти, от които 65 деца, а резултатите са сходни с тези в развитите страни - около 70% са без пристъпи и много от тях вече са без лекарства. Това лечение е подходящо за пациенти, при които епилепсията се дължи на вродени аномалии и увреждания, най-често възникнали в детска възраст, или по-късно при травми, инфекции, тумори. При тях пристъпите продължават и лечението не може да се спре след 3-5 г., както е обичайно. Естествено не всички пациенти с тежки епилепсии могат да се оперират, а само тези с малко "огнище" в мозъка. Дали това е така, лекарите установяват с редица изследвания. Благодарение на тях, локализират точно огнището и изрязват само него, без да увредят останалата част от мозъка. Най-важното изследване се нарича видеоелектроенцефалография. При него пациентът трябва да остане няколко дни в болницата, за да се запишат епилептичните пристъпи и внимателно да се анализират, обяснява доц. Димова. Задължително е провеждането на висококачествен ядреномагнитен резонанс. Ако има съвпадяемост на всички данни и няма риск за функциите на пациента, може да се препоръча операция. Ако няма пълна корелация, се продължава с по-сложни функционални изследвания, казва доц. Димова. Целта е да се ограничи максимално зоната от мозъка, която може да се изреже. Защото ние искаме не само пациентът да няма пристъпи, но и да няма дефицити - да се движи нормално, да вижда, да говори, да чете, да пише - тоест да е отново напълно здрав. Затова при определени пациенти се налага да се поставят електроди вътре в мозъка, за да се установи още по-точно областта, която генерира пристъпите. Тук е и основният проблем, който имаме, казва доц. Димова. Един такъв електрод струва 1000-2000 лв., за пациент средно са нужни около 15-20 000 лв. Въпреки че цената на тази интервенция у нас е 5-6 пъти по-ниска от тази в Западна Европа, никой не я поема. При децата помага Фондът към здравното министерство, но при възрастните разчитаме на проекти или техните собствени средства. Затова специалистите искат национална програма по която да се финансира този вид лечение и необходимите многобройни, а понякога и много сложни изследвания. Дори в Румъния има такава програма - за лечение на тежки епилепсии - като през последната година само за хирургия на епилепсията от здравното им министерство са отделени над 200 хил. евро, казва доц. Димова. Според нея у нас може да се започне с половината на тази сума, защото все пак сме по-малка страна. Засега обаче разбиране няма.

В понеделник "Стандарт" ви запозна с идеите, които се тиражират у нас, както и с моделите, наложени по света. Днес даваме думата на специалистите и техните виждания за реформата.

Реформата на здравната система минава през промяна на здравноосигурителния модел и по-точно - през пълната демонополизация на НЗОК. България отдавна се е отказала от модела "Бевъридж" и няма как да се върнем сега към него. Ние обаче пропуснахме и момента, в който можехме да въведем допълнително задължително осигуряване. Той беше преди 10 г. Тогава можеше да се каже, че НЗОК не покрива всичко и 2% или 3% от вноската да се дадат на втория стълб. Сега обаче единствената възможност е пълна демонополизация на НЗОК. Холандия е типичен представител на подобен модел, а предимствата му са много:

1. Дава се право на избор за хората.

2. Създава се реална среда на конкуренция, което подобрява качеството на услугата.

3. Застрахователните компании се превръщат в партньор на държавата и допълнителен източник на финансиране.

4. Дава се възможност за допълнителни доходи на медицинските специалисти чрез втори договор, който им плащат дружествата.

5. Създава се възможност за преструктуриране на здравната мрежа чрез публично-частни партньорства между дружествата и болниците.

6. Отговорността ще се сподели между държавата и застрахователните дружества.

България е избрала здравноосигурителен модел, както повечето европейски страни. Той обаче има доста вариации: наличие на една или повече каси, развитие на доброволното осигуряване или така наречения втори стълб. Развитието на задължителен втори стълб и доброволен трети, което се прави по аналогия с пенсионното осигуряване, е друг вариант, който обаче в здравеопазването е неуместен. Такъв експеримент в Европа беше правен само в Хърватия за 3-4 г., но приключи неуспешно, защото не е удачно да се дели вноската по вертикала, а само по хоризонталата. Моето лично мнение е, че у нас е най-добре да се тръгне към стимулиране на доброволното осигуряване чрез изчистване на пакета на НЗОК и въвеждане на по-значимо доплащане. Французите имат значимо доплащане във всички дейности и това води до факта, че 93% от тях имат и доброволна осигуровка. Втората стъпка, която може да се направи, е частична демонополизация на касата, при която хора с доходи над 1500 или 2000 лв. или самоосигуряващи се лица да имат право да изберат други фондове. Част от вноската на тези лица ще остава в националната каса, без да ползват услугите й, но срещу това винаги ще могат да се върнат обратно. По този начин самоосигуряващите се ще се стимулират да извадят на светло реалния си доход.

Запушването на сънните артерии е основната, но не и единствената причина за инсулт. "На второ място по честота са т. нар. елонганции, или огъвания на артерията, които се срещат при около 30 % от пациентите и трябва да се отстраняват единствено по оперативен път."

Как да се предпазите от инсулт? Не пушете! По мнението на водещи специалисти това е най-опасният фактор. Никотинът повишава честотата на сърдечния ритъм и кръвното налягане. Въглеродният окис, съдържащ се в цигарения дим, измества кислорода и уврежда артериите. А това помага за образуването на атеросклеротични плаки. Но

ако човек откаже цигарите, рискът намалява няколко пъти.

Следете нивото на холестерола в кръвта си. Ако то е по-високо от 200 мг %, обсъдете този факт със своя лекар. Повишеното ниво на холестерола и липопротеините с ниска плътност значително увеличават риска. Основното изискване в случая е да се употребя-

ват колкото се може по-малко продукти, богати на холестерол и наситени мазнини. Няма никакви съмнения, че храненето влияе на нивото на холестерола в кръвта. Ограничете говеждото месо, говеждия черен дроб, пълномасленото мляко, маслото, шоколада. Наблегнете на плодовете и зеленчуците, на птичето месо, на киселото мляко и нетлъстата риба. А и не пренебрегвайте редовните прегледи за измерване нивото на холестерола.

Следете нивото на захарта в кръвта си. Защото е установено, че когато вследствие неправилното производство на инсулин се нарушава въглехидратната обмяна, се увреждат кръвоносните съдове. Ако при мъжете обемът на талията превишава обема на бедрата, значи вече са в групата на риска. Заседналият начин на живот допълнително ее отразява на състоянието на кръвоносните съдове. Занимавайте се с физически упражнения. Упражнявайте някакъв спорт поне 3 пъти в седмицата.

Повечето хора не предприемат нищо срещу симптомите на инсулта - внезапно замайване или загуба на баланс, зрение на едното или другото око.