13 март 2012 г. Тема: здравеопазване

“Още днес (б.р. - понеделник) ще се разпоредя по тази тема - да се промени законът или да изчистим всички възможни плащания, т.е. да падне таванът от 180 хил. лв., които в момента държавата отпуска за лечение на едно дете”, обясни той. Повод за решението му са зачестилите напоследък протести за недофинансиране на нуждаещите се деца.

“Аз се дразня не по-малко от вас.” Така Борисов репликира водещия, който отбеляза, че болните трябва да разчитат на подаяния от върнати бонуси, за да получат нужното им лечение.

“Това не е подаяние. Кога е било осигурено лечението?”, попита премиерът и сам си отговори - “Никога!” Според него нищо не налага да има специален фонд, който да разпределя пари за нуждаещи се, при положение че принципно здравната каса осигурява плащанията и не би трябвало да има разлика между операция на апендицит или на костен мозък.

Премиерът аргументира падането на лимита за болни деца с мотива, че един път завинаги трябва да приключи “тази толкова гадна, неприятна тема”.

Борисов ясно изрази недоволството си от здравния министърд-р Стефан Константинов, който “търпи този горещ картоф(темата с фонда) да обикаля студиата”. Според него шефът на здравното ведомство е този, който носи отговорност за ситуацията, въпреки че решението е на Министерския съвет.

“Мине, не мине - или умре дете, или гледаме хора, които ходят да просят. Затова и Дянков (финансовият министър Симеон Дянков - б.а.) правилно каза - трябват управленци”, продължи Борисов. Той риторично попита, защо, след като си дал 180 хиляди лева, “да не додадеш и останалите и да затвориш тази страница”.

Премиерът обаче не се ангажира категорично дали даренията чрез есемеси за благотворителност ще бъдат освободени от ДДС.

“Всеки депутат може да внесе промяна в закона, за да падне ДДС по даренията. Ще помоля депутатите от ГЕРБ да подкрепят идеята”, увери той. И продължи да критикува д-р Константинов: “Той това работи, това му е работа. Не може от 2010 г. да се вдигат лекарствата, а ние само за десетина дни да сме ги предоговорили.” На въпроса дали д-р Константинов ще бъде сменен, Борисов каза: “Две са му вините - че върви след събитията и оставя някой друг да вади горещите му картофи, все едно не е знаел за това.” Премиерът отново подчерта, че министърът на здравеопазването има още няколко дни, за да “влезе в час”, като успее да овладее ситуацията с цените на лекарствата.

“Не, заклевам се, да пукна!” - Борисов се прекръсти и така отговори на питането дали е възможно разликата в цените на лекарствата да е отивала в “черна каса” на ГЕРБ.

Премиерът обясни, че и оценките на депутатите от ГЕРБ са най-тежки за здравния министър - реално той е двойкаджията на кабинета. Другите били оценени добре. Тази година обаче представителите на ГЕРБ в парламента се изхитрили и не си позволили да пишат оценки на Борисов.

На въпрос да не би случайно да се страхуват от него премиерът отговори: “Да, и това е нормално. Не виждам нищо лошо в това да има респект, това е един вид превенция”, завърши премиерът.

- С колко реално могат да поевтинеят лекарствата, д-р Дечев? Виждате ли скрит ресурс, който не се използва?

- Нека първо обясним на хората, че цената на лекарствата, плащани с бюджетни средства, се формира от 4 компонента: цена на производител, надценка за търговия на едро, надценка за търговия на дребно (това са аптеките) и ДДС. Средната надценка за търговеца на едро е 10%, за аптеките - 25% и ДДС е 20%. Т.е. 55% от цената на медикамента се формира от тези три компонента. Сега ще ви дам пример, за да стане още по-ясно: ако крайната цена на лекарството в аптеката е 10 лв., то 5,50 лв. отиват за надценките и данъка. А производителят получава едва 4,50 лв. Държавата иска медикаментите да поевтинеят, но се занимава само с производителите. Не разбирам защо не се обсъжда коригиране на надценките за търговците на едро, на дребно и дори ДДС. И защо се сравняваме с най-ниската цена на производител в други 8 държави в ЕС, а не прилагаме същия принцип за най-нисък процент и за надценките, и за ДДС.

- А така много по-сериозно ще паднат цените?

- Това ще бъде стъпка в правилната посока, тъй като от 2004 г. до 1 юни 2009 г. освен от цената на производителя Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) имаше отстъпки и в надценките за търговия на едро и на дребно. А те бяха минимум 50% от максимално разрешените по закон.

- Дайте пример?

- При средна надценка за търговия на едро от 10%, НЗОК ползваше минимум 5% отстъпка от тези 10 на сто. А от търговията на дребно - минимум 12% при 25% надценка. За изцяло плащаните скъпоструващи лекарства пък НЗОК не даваше нито стотинка надценка на дистрибуторите и аптеките. По този начин НЗОК изразходваше между 30 млн. и 35 млн. лв. по-малко годишно за лекарства, отколкото плаща по сегашните цени. При частично платените медикаменти пациентите също вадеха по-малко от джоба си и си спестяваха между 65 млн. и 75 млн. лв. годишно.

- Това значи, че годишно икономиите на касата и осигурените са били повече от 100 млн. лв.?!

- Точно така. Но от 1 юни 2009 г. (месец преди парламентарните избори) влезе в сила нова организация на ценообразуването, известна като модела “Райнов” (б.р. - на името на зам. здравния министър д-р Емил Райнов в кабинета “Станишев”). При него бяха върнати максималните надценки за търговец на едро и дребно, както и максималните надценки за скъпо струващите медикаменти, за които дотогава НЗОК не даваше и стотинка.

- Нека кажем кой се облагодетелства от промяната!

- Фирмите за търговия на едро и всички аптеки с договор с НЗОК. В продължение на 3 години в техните каси влязоха над 300 млн. лв. повече, което нямаше да се случи, ако бе оставен моделът преди 1 юни 2009 г.

- Добре, как цели 3 г. нито НЗОК, нито здравното министерство не видяха фрапантния скок в плащаните средства за лекарства?

- Да, много странно е, че хора с опит в търговията с медикаменти не са го забелязали. Имам предвид началничката на лекарствената дирекция на НЗОК Калина Пенчева (тя бе търговски директор на печално известна фирма, чиито сметки бяха запорирани поради прикриване на ДДС и митнически нарушения), както и д-р Нели Нешева (преди да стане шеф на НЗОК, тя също е работила във фармацевтична компания).

През целия период на дейността на Нешева и Пенчева в здравната каса на десетките заседания на Надзорния й съвет не е внесен нито един анализ за потреблението на медикаментите! И ако обяснението за по-големите разходи през 2011 г. се крие в прехвърлянето на онкомедикаментите от здравното министерство към касата (съответно те започнаха да се купуват на високите референтни цени, а не на в пъти по-ниските тръжни), то как да си обясним бездействието на Нешева и Пенчева през 2009 г. и 2010 г., когато разходът за лекарства се покачва с повече от 20%, или над 60 млн. лв.?!

- Тук веднага се появява съмнението, че може да са имали лична полза от това?

- Не мога да отрека твърдения за персонална изгода, при положение че въпреки скока в разходите, те двете не са запознали Надзорния съвет с проблема цели 2 г.

- Съпротива срещу коригирането на настоящия модел на ценообразуване обаче има и в парламента?

- Да, сериозна част от депутатите в здравната комисия (които бяха и в миналия парламент) подкрепя и до ден днешен този очевидно вреден за бюджета на касата и за пациентите модел на ценообразуване... Затова трудно ще мине всяка една промяна.

Касата прати покани за отстъпки

Здравната каса изпрати писма до 62 компании, производители на 284 онкомедикамента, с което им отправя покана да направят отстъпки от цените им. Става дума за медикаментите, които ще се купуват на търгове от болниците. Според методиката за договарянето цените няма да са по-високи от тръжните през 2010 г. А отстъпките ще започват от 5%.

“За някои препарати тя ще е по-висока, но за други ще е 0%, защото продаваме на най-ниските цени в ЕС”, казаха от Асоциацията на чуждите производители. От генеричната асоциация заявиха, че най-важното е, че има готови за преговори компании.


Носталгията по соца все не си отива
ЕВГЕНИ ПЕТРОВ

Голяма част от обществото у нас продължава да обича социализма по две причини - по носталгични спомени и по принуда. Последните седмици държавата беше разтърсена от няколко скандала, покрай които се разбра колко дълбоко са вкоренени у нас някои черти от миналото и колко трудно се разделяме с ония 45 години, които уж стигаха.

След поредното разкриване на скандални суми от бонуси един сравнително млад форумец беше написал във фейсбук: „Е това при Тато никога не можеше да се случи."

Само преди дни Бойко Борисов призна, че имаме посткомунистическо мислене, а самият той действа като популист. Всъщност командата за връщането на бонусите (или както там се наричат допълнително получените пари) си беше чиста проба военно-кому-нистическа заповед „по гарнизона". Все едно партийният гаулайтер спуска директивите на партийните и безпартийните маси с указание за действие. Иначе - уволнение и/или изключване от партията. И тя беше изпълнена в 99 на сто с онова подчинение, характерно за минало несвършените времена преди 10 ноември. Масово и унизително, както го определи самият премиер. Нали не си представяте в апарата на някоя от белите европейски държави изобщо да се стигне до подобна ситуация? Първо - с получаване на бонуси, и второ - с тяхното връщане.

Кога чувството за неравенство не се преглъща

Самото получаване на огромни суми над заплатата връща спомена за социализма. Бедният народ е бесен, когато едва свързва двата края, докато чиновникът взема в пъти над заплатата си, и носталгично си припомня, че „преди не беше така". Чувството за неравенство при капитализма може да се преглътне, когато става дума за собственика и чорбаджията, който дава хляб на работника, но не и за цяла армия държавни служители, директори, зам.-министри и членове на кабинети, които се хранят от данъците на същия обеднял народ.

Вижте и поведението на министрите. Земеделският преди година се опита по чисто социалистически начин да влияе на някои по-високи цени на хранителни стоки и дори създаде група за наблюдение и контрол на цените, а летящи бригади от пенсионери трябваше да обикалят магазините и да съобщават на специален телефон къде е най-евтино. Сега пък е принуден да снове между производители и търговци на яйца и да говори за спекула, защото хората очакват министерството, а не пазарът да свали цените. И са прави да искат, защото в бедна България след 22 г. пазарна икономика яйцата излизат от производителя на цена, на която в богатата Германия вече се продават на потребителя. Такъв див капитализъм, такова неразбиране на природата на пазара естествено ще предизвика противоположна реакция и жалба по времето, когато яйцето струваше 8 стотинки.

Цените -ударени със закон

Как няма да жалим за социализма, когато се оказва, че сега здравната каса плаща лекарствата на цени 3-4, дори и 10 пъти (!) над тези в аптеката и това са моите пари, както и на всички здравноосигурени. И за какво друго освен за социализъм могат да си мислят хората, когато здравен министър от дясно правителство предлага, и то съвсем сериозно, цените на лекарствата по законов ред да се върнат на нивата от 2010 г.

Как стана така, че в държава - член на ЕС, ВМРО провежда не за първи път митинг с искане за одържавяване на ЕРП-тата, а в същото време се водят за партия от център-дясното. Пригласят им от „Атака" и срещат масовата подкрепа на хората. Подобен ход ще ни върне десетилетия назад във времето, с което очевидно мнозина не са се разделили. И ако някой сега направи допитване по въпроса, резултатът ще бъде катастрофален в полза на мисленето от времето на социализма.

Нима не е показателен начинът на мислене на организираната предимно от млади хора по интернет група СИЛА, която за пореден път, макар и малобройно, протестира срещу цените на горивата? В това няма нищо лошо, напротив. Но си е жив социализъм иска-

нето държавата да дотира цените и да ги фиксира на 2 лева. Такова нещо трудно се изпълняваше дори през последните години на социализма и никоя държава в ЕС не смее дори да си го помисли, защото петролът е борсова стока. Видя се преди месеци, че от намесата на държавата нищо не се получи. Друг е въпросът, ако има картелно споразумение, но за това си има комисия и закони. Обаче народът масово приема, че държавата трябва да се намеси за цените на горивата, което по същество си е масов социализъм.

Вижте какво става в ГОРУБСО-Мадан. Работници в едно частно предприятие стачкуват за неполучени заплати. Какво скандират? „Собственикът - вън" (!?) и правят подписки за отнемане на концесията. Тоест -отново тотално и безусловно одържавяване. И отново търсят помощ от държавата. Двама министри (отново пълен популизъм) отидоха до миньорския град - Тотю Младенов и след него Трайчо Трайков, за да посредничат и да преговарят с работодателя за възнагражденията... Да оставим настрана къде са профсъюзите, но това работа на министрите ли е? А самите миньори и техните семейства с носталгия си спомнят как е било навремето при социализма.

Като капак на всичко -две магарета да се запънат на мост - търсят премиера да разреши спора.

Това са примери само от последните две седмици. Някой може и да допълни списъка. Но със ситуациите, в които попадаме с бонуси, награди и стимули, с управленски подходи от минало време, с криворазбраната роля на пазара и със задълбочаващото се през тези две десетилетия разслоение на обществото носталгията по миналото не само че не си е отишла, но и скоро не мисли да си ходи.


Даваме най-малко за лечението на рак
Проф. Бен Йонсън

Специалист по здравна икономика в Стокхолмския колеж по икономика

България е сред страните в Европа, които годишно отделят най-малко средства за лечението на пациенти с рак. По този показател средно на човек от населението ни се падат под 50 евро годишно, докато в Австрия, Норвегия, франция и Германия сумата надхвърля 200 евро.

Това съобщи проф. Бен Йонсън, специалист по здравна икономика от Стокхолмския колеж по икономика, на кръгла маса за новостите в лечението на рака. Дискусията се проведе през изминалата седмица в Брюксел и бе организирана от неправителствената асоциация „Юръп Колон", обединяваща 21 европейски дружества, посветили се на борбата с рака на дебелото черво.

Разработват се над 900 нови медикамента

„Навсякъде на Стария континент спасителната терапия срещу карцином се плаща 100% от здравните фондове и точно така трябва да бъде, защото в един момент тежкоболните няма как да продължат да работят и да участват в съставянето на брутния вътрешен продукт", обясни проф. Йонсън. Да не забравяме, че модерното лечение, като т.нар. прицелни терапии (които акакуват само раковите, не и здравите клетки), е изключително скъпо и няма как да се покрива от самия пациент.

В момента в Европа се разработват над 900 нови медикамента и ваксини срещу различни видове рак, съобщиха още на кръглата маса в Брюксел. Проучвания показват, че близо 12 г. отнема създаването на ново онколекарство, а докато то стигне до фармацевтичния пазар, в него се инвестират над 1 милиард евро.

„Големи надежди се възлагат върху разработването на индивидуална антиракова терапия, т.е. специална за всеки пациент, добави проф. Ерик ван Кутсем, началник на клиниката по онкология в раковия институт в Лювен, Белгия. „Създаването й обаче няма да е никак лесно, ще са нужни поне 5 години, преди да постигнем първите сериозни резултати", каза още проф. Кутсем. Той и колегите му обясниха, че чрез специални маркери след време ще се изследва дали пациентът би се повлиял от дадено лечение. По този начин ще му бъде спестена химиотерапия с препарат, които може да влоши състоянието му. А статистиката показва, че повече от половината онкоболни умират от „химията" срещу тумора, защото тя се понася изключително трудно. С предварителните изследвания ще се пестят средства и на здравните фондове.

За съжаление в страни като България ракът се открива много късно, а в ранните си фази той е лечим. „Затова не пропускайте профилактичните си прегледи и активно търсете своя семеен лекар", призоваха от европейската пациентска организация „Юръп Колон".

Боли ме сърцето! Прималява ми! Вдигам кръвното! Лошо ми е! Умирам!

Може би не е толкова страшно, но важното е, че човекът реално вярва, че е зле. С една дума - хипохондрик.

Хипохондрията не означава просто страх от болести. Тя е сериозно заболяване, провокирано от страха от живеене и справяне с живота си, обяснява психоложката Борислава Крендева. Според нейните наблюдения от хипохондрия страдат най-вече перфекционистите, както и онези хора, които имат прекалено високи изисквания към себе си.

Повечето от пациентите, които се оплакват, че са тежко болни и имат какви ли не симптоми, са над средното ниво или на по-високи позиции в големи фирми. Нервните пристъпи атакуват най-вече хората в активна възраст - между 35 и 50 г. В последно време случаите на това заболяване се увеличават, предизвикани от кризата. А пациентите са основно представители на силния пол.

Все повече мъже имат чувството, че не могат да се справят с живота и не могат да удържат на конкуренцията, добавя Крендева. Обяснението е, че господата обикновено така биват възпитавани -да не показват емоциите си и да си налагат маска насипни личности.

Заболяването се отключва под влиянието на голям стрес - най-вече проблеми в работата или в семейството. Това е начин човек да обяви на близките си, че няма повече сили да се бори и да поема отговорност за собствения си живот, а иска някой друг да го прави вместо него, обяснява психоложката.

По правило хипохондриците мислят, че са пред инфаркт, инсулт, имат рак или СПИН. Те вярват, че дори настинката им е знак, че имунитетът им е паднал и най-вероятно са заразени с вируса на ХИВ.

Много често хипохондрията се отключва, когато в семейството на пациента има близък, който страда от сериозна, но доказана болест и дори умира. Ако бащата на хипохондрика е починал от инфаркт на 50 години, то той, когато наближи тази възраст, започва да си мисли, че също ще умре от сърдечен удар, казва Крендева.

За специалистите има най-общо два вида пациенти, страдащи от хипохондрия. Едните непрекъснато висят пред лекарските кабинети и си правят различни изследвания. Другият

тип също се страхуват, че са болни, но пък никога не стъпват при доктора. Причината е, че те се притесняват още повече, че ако отидат на преглед, ще им открият тежка и

нелечима болест

И в двата случая обаче след прекаления стрес идва безсънието, може да се появят и гастрит, сърцебиене, схващания. Причината е, че самото тяло реално започва да поглъща и усеща стреса и органите се натоварват.


Как да помогнем на хипохондриците
Хипохондрията не е болест на тялото, а състояние на духа, обяснява психоложката Борислава Крендева. Най-успешният вариант за лечение е психотерапията, но при по-тежки случаи може да се пристъпи и към медикаментозна терапия.

Много важна е ролята на близките. Обикновено те не могат да схванат какво се случва с хипохондрика и вярват, че той си измисля. Именно заради това психолозите съветват преди всичко да проявим разбиране към човека, който се страхува, че е смъртоносно болен.

Хипохондрията е част от онези тревожни болести, които колкото повече отричаме, толкова повече сила им придаваме. Затова е много важно да се говори за този проблем. Когато хипохондриците останат неразбрани, започват да се страхуват още повече за живота си. Те могат да изпаднат в депресия, изолират се,отказват се от социалния живот. Може да се нарушат интимните отношения в семейството и то да се разпадне. Понякога се стига и до самоубийство.

Затова, ако в семейството ви има хипохондрик, е добре да му помогнете в търсенето на добри лекари, а след това да го насочите към психолог. Защото обикновено болните отричат, че имат проблем.

✓Хубаво е да не се гледат медицински филми или драми с тежко болни и да се ограничи достъпът до информация, свързана с насилие и кръв.

✓Много важен е оптимистичният поглед към света. Добре е да поощрявате хипохондрика да прави нещата, които му харесват и разтоварват - помагайте му да се захване с хоби или да прояви страстта си към колекциониране, рисуване, музика...

✓Препоръчват се повече физическа активност, спорт и разходки на открито.


Губим парите за здраве от Европа?
България е на път да загуби парите за здраве­опазване от европейски­те фондове, защото ус­вояването им е едва 15-20%, предупреди дирек­торът на програмите, фи­нансирани от Глобалния фонд, д-р Тонка Върлева пред ТВ7 вчера. Според нея пряк отговорник за управлението на фондо­вете е зам.-министърът на здравеопазването Де­сислава Димитрова. При­помняме, че Димитрова и Върлева са от двете страни на поредния го­лям скандал в здравео­пазването, който избух­на в края на миналата седмица, когато бяха из­вадени списъците на ра­ботещите по програмите, получили многохилядни бонуси. Сред тях бяха Върлева, експерти и шо­фьори, които взели меж­ду 4000 и 5000 евро го­дишно. По думите на шефката на Глобалния фонд зам.-министърката е виновна това да се слу­чи. Върлева не изключи възможността това да е атака към здравния ми­нистър д-р Константинов и припомни, че Димитро­ва е спрягана като дове­рен човек на друг минис­тър - вицепремиерът Си­меон Дянков, който през последните дни е в кон­фликт с Константинов. Не може Върлева да полу­чава пари от тези, които трябва да контролира, атакува пък Георги Тодо­ров от Центъра за защи­та правата на здравео­пазването. Той обвини министерството, че ползва фонда като втори стълб на финансиране, за да ремонтира болници. Това е законно, защото една от целите на прог­рамата е да се създадат нормални условия за болните от СПИН и тубер­кулоза, контрира д-р Ан­тония Колева от Габро­во, която също е в спи­съка на хората, получи­ли големите хонорари.


Бойко Борисов: Ще правя коалиция със сините, Яне Янев и възможно с Кунева
- Чака ли ни много тежка година? Изправени ли сме пред ситуация, в която да сме принудени да теглим заем? Защото това, което като приходи се очаква, май ще е доста по-малко от това, което тряб­ва да се плаща и като разход по външен дълг и има вече сравнения с Виденовия период по отно­шение на дълга, пред който сме изправен да погасяваме и да теглим заем заради това.

- То миналата година се говори за Виденова зима, нали. Не се случи действи­телно.

- Дали няма да е друга­та?

- 2013 година е ключова година, защото идват тогава падежите от дълговете, които са натрупали предиш­ните години. 1,7-1,8 млрд. трябва...

- Какво ще се прави днес, 2012-а? Ще се взема ли заем? Какво правим?

- Затова в момента финансистите умуват върху няколко възможности. От вътрешния пазар, между 10 и 20% от Сребърния фонд, защото пък там лихвите са изключително ниски.

- Да се вземе от Сребър­ния фонд?

- Да се вземат, да се управляват по-добре.

- Кристалина Георгиева каза: „На една ръка разс­тояние от Сребърния фонд". Съвет от Кристали-на Георгиева. И да не взема финансовият минис­тър сам такова важно решение. Това са пари, целеви, за пенсии.

- Точно така. И аз на министър Дянков съм му казал... Сребърният фонд са 2 млрд. Ние плащаме 10 млрд. на година - парите за пенсии.

- Би трябвало да са неприкосновени тия пари.

- Да де, и какво? С тези пари можем да платим за 2 месеца. Има ли значение дали ако държавата фалира, ще плати още 2 месеца или няма да плати?

- Ама за фалит ли вече ще говорим?

- Не, казвам ви, понеже задавате този въпрос. Точно обратното. Може да се пробва и да се види - с 10%, с 15% от Сребърния фонд, ако се вземат, колко ликвидност ще дадат. Защо­то в момента те са на най-ниската лихва.

- Колко доходност - това да обясним.

- Да, колко доходни са. В същото време България плаща на година от порядъ­ка на 1,2 млрд. лихви по различни кредити, които са вземани, допълнителни пари.

- Не е ли по-добре да има такава реформа, която да намалява разходите и...

- Да, и ние направихме такава реформа.

- Само преди да минем за бонусите, кажете заем ще трябва ли да се тегли, за да спасим положението?

- Не, ние няма какво да спасяваме. Ние заем винаги можем да изтеглим. Ние и в момента имаме подписа­ни договори в Европейската инвестиционна банка, с Европейската банка за възстановяване и развитие, със Световната банка, за над 3 млрд. евро.

- Няма ли да ни излязат през носа нови заеми и на следващите поколения?

- Точно затова ние не вземаме вече трета година заем и се опитваме да се справим със собствените ресурси, главно с парите, които идват от еврофондовете, повишаваме тези възможности във фискалния резерв.

- Кажете сега, стигнахме дотам, че може да се пипне Сребърният фонд.

- И към момента той е, повтарям, 4,3 млрд. Моля?

- Стигнахме дотам, обяс­нявайки как ще се...

- Не повече от 20% може да се пипа Сребърният фонд, ако, повтарям, да се съберат икономисти, финан­систи да го решат, да чуем и „за" и „против" и едва тогава бих се съгласил да се пипнат тези пари.

- А това сега е незаконно. Законът трябва да се про­мени, нали така?

- Кое?

- Ние не ги ползваме. Ние ги държим като непри­косновен резерв. Само че те са на най-ниската възможна лихва.

- На БНБ?

- Образно казано, на 2% са сега те или даже под 2%.

- Защо се оказа, че не знаете, че хората, които управлявате, са взимали бонуси, някои повече, други по-малко?

- Защото няма как да го знам.

- А защо, кой трябва да знае?

- Министърът.

- А премиерът защо не

трябва да знае, при тези проблеми с парите и разхо­дите да не знае, че много пари отиват за бонуси?

- Защото няма как да знае. Обяснявам го просто. Министърът е прекият ръководител по вертикала на цялото си ведомство. Той си подписва абсолютно всичко от А до Я, от назначението, заплатите. По никаква схема те не идват при мен като ня­каква справка или някак­во движение.

- Дянков скрил ли е от вас в такъв случай информация? Той би трябвал като финансов министър д е наясно. Има твърдения, че са 55 млн. лв. раздаде­ните пари за 2011 г. от неговата администрация.

- Това са пари, които са на данъчните, митниците, които и предишното правителство е давало на редови­те хора, които работят там.

- Били сме честни с вас и сега също ще ви кажа нещо, което ми направи неприятно впечатление, може да не ви е приятно да го споделим публично. Казахте за благотворител­ност. Усещането е, че държавата не осигурява конституционни права на хората да се лекуват, деца да живеят и накрая с чужда пита помен. Значи всички тези пари, за които говорим, дали са бордове, бонуси, премии, ДМС, са пари наши на данъкоплат­ците.

- Да, и за това се върнаха от ГЕРБ, да ги върнат сега и другите, и г-н Доган да си върне хонорара. Той като мандатоносител е шеф на всички министри в предиш­ното правителство, благода­рение на това са министри. Той не е само обикновен председател на партия, това е партията, мандатоносител на предишното правителст­во, и няма никакво морално право да каже, че това не е бонус, а хонорар.

- Ще си отиде ли Стефан Константинов, здравният министър?

- Ще си отиде, ако не влезе в час. Това му е работата, това е неговата отговорност.

- За какво не е в час днес?

- Не може от 2010 г. досега да се вдигат цените на лекарствата и за няколко дена да съумеем с милиони сега да ги предоговорим. Защо?

- Коя е най-голямата вина на Стефан Константи­нов?

- Две са му вините, че върви след събитията и оставя някой друг да вади горещите му картофи, все едно той не носи отговор­ност за това. Лекарства? Кой подписва...

- Вярвате ли му, че не е знаел за лекарствата и за повишението на цените?

- Как няма да знае?

- А вие как не сте знаели, че си раздават бонуси министрите?

- Защото министрите раздават бонуси. Няма как да разбера, че те са дали бонуси. Аз ги питам -дадохте или не - и те казват не сме.

- Имаше разлика в лекарства от 25 лв. на 250 лв., как ще коментирате слухове, че е възможно част от тези разлики да са отивали в черна каса на

ГЕРБ, за която вие да не знаете?

- Заклевам се, ще дам черна каса да взимат от лекарствата...

- Не знам зрителите дали видяха, че вие току-що се прекръстихте.

Понеже е огромна тази разлика, къде са отивали парите, ако има разлика от 10 пъти, това е чудовищно на фона на факта, че ние си доплащаме най-много в ЕС за здраве?

- Аз се дразня не по-малко от вас. 3,5 млрд. лв. сме отделили от парите на данъкоплатците, за да ги лекуваме добре. И в един момент се оказва, че сега предоговаряме цени на лекарства, сега предогова­ряме апаратура или сега проверяваме болници и какво ли не още.

- Големият проблем е битовата престъпност.

- Тя винаги е била проб­лем.

- Има населени места в България, където хората не спят по цяла нощ, защото очакват някой циганин, в повечето случаи, да ги посети. Я за кокошка...

- Аз съм убеден, че колкото по-яка става съдеб­ната система, толкова по-малко ще намалява и всичко това. И то поради следната причина. Първо, извършителите ще влизат в затвора. И аз мисля, че сега се намери един добър консенсус, работи се много по-добре, в синхрон между прокуратура и МВР. От друга страна, виждам в съдебната система много се стараят хората, защото всички ние искаме колкото може по-бързо и докладът от Брюксел да падне, да не ни унижава като нация. И в същото време преди всичко да е по-ефективна за граж­даните.

- Я ни кажете какво мислите, като човек, който идва от системата на МВР, трябва ли в рамките на жилището и на собствената ти територия, когато някой е влязъл, да можеш да си запазиш здравето и имота, посягайки дори и на живо­та му. Кратко, ако може да коментирате. Ние подготвя­ме такава тема, в рамките на предаването ще я нап­равим. Ще разкажем уни­кални истории на едни дядовци, които са престъп­ници, защото четири пъти влизали и ги обирали.

- Аз като главен секретар имах такива случаи. Правили сме оглед на

убийства такива.

- И?

- Ами няма да звучи по европейски.

- И ще бъда обвинен. Иначе изцяло съм на страната на неприкоснове­ната частна собственост. В дома ти никой няма право. Ако някой дойде, да си търпи последствията, как­вито и да са те. И като се има предвид, че в болшинс­твото случаи крадците са много добре на тренирани хора и с огромно предимст­во пред обикновените хора, които си стоят в жилището, освен това те идват подгот­вени, идват в кондиция да правят обир или каквото и да било, докато човекът може да седи, да си гледа телевизия, да си чете вест­ник, отпуснал се. Реакцията му е в пъти по-занижена, отколкото на крадеца, който влиза вътре. Така че моето мнение, ако мога, да се подразбере какво е, е, че който влезе там, да си носи каквито и да са му после­диците.

- В Италия промениха наскоро закона. Близки до американските - каквито и да са последствията, дори и смърт, човекът не носи отговорност.

- Ама, разбира се. Вижте, то звучи просто и глупаво. Да дойде някой да те обере, да има право да те убие и след това да лежи, пример­но 10 години затвор, защото горе-долу толкова ще му (...).

- Трябва да се намери балансът да не ви дойде някой на гости и да го гръмнете например и после да се обясни, че е искал да ви направи нещо.

Когато е влязъл с взлом и това се докаже, е ясно, че няма как да стане.

- Затова има съдия накрая, който да реши. В единия случай ще има свидетели, че е дошъл на гости, клетките на телефо­ните ще хванат, че са си говорили, че е дошъл. В никакъв случай не е вне­запният крадец, който ти влиза през прозореца и те атакува.

- Може ли да се мисли, последен въпрос по тази тема, за законодателна промяна, така че да се гарантира сигурността на хората?

- Може. И без да го

казвам на глас, съм готов да го подкрепим, ако влезе в парламента, с пълна сила. Това ми е убеждението.

- Добре. Това също е нов момент. Това също е мо­мент, който, между другото, много хора ще се чувстват спокойни.

- Няма работа в твоя двор. Ами за един селянин да влезеш да му откраднеш прасето е равносилно на някой да му фалираш фирмата или това му е животът.

- Я ни кажете и вие ли като Станишев смятате, че БСП начело с Първанов не е алтернативата на ГЕРБ? Задават се избори, очевидно има престрелки вътре в БСП, очевидно има прест­релки и отвън.

- Не знам преди колко време бях при вас една сутрин...

- Преди много.

- ... и ви казах какво ще се случи в БСП между Първанов и Станишев. Тогава още Първанов беше държавен глава и аз ви казах, че един президент не може да се държи по този начин. Той си беше партиен лидер, не беше надпартиен, не беше президентът на всички българи. Първо опита с АБВ - видяхте, че нищо не се получи. И тогава вече една година близо от цялото си президентстване той всъщност си е правил политическа кариера.

- Вие какво предпочитате - каква опозиция, с кой лидер?

- Не, не. Аз не се меся във вътрешните им работи.

- Все пак идват избори. Кого предпочитате - Стани­шев или Първанов начело на БСП?

- Не, не, нямам никакви предпочитания. Това си е работа на БСП - да си определят кой ще им е лидер. Но и на двамата искам да кажа, че се забав­лявам искрено, когато говорят, че те били против коалиция с ГЕРБ.

- Защо се забавлявате?

- Защото никой никога не им е предлагал. По никакъв начин няма да им предложа. Няма по-изгодно за ГЕРБ време да направи коалиция от сегашното време - в най-тежката финансова криза...

- А след изборите с кой ще направите коалиция?

- Най-близо до нас е Синята коалиция, най-близо до нас е Яне Янев, най-близо до нас е, ако има

такъв проект на госпожа Кунева. Но...

- Но пак се сещам, че Яне Янев искаше да ви уволнява.

- Иска. Това е политика­та. Като не могат да ни уволнят, по-добре да пома­гат.

- Тук съм си написала блиц въпроси, за които не остана време. Един авст­рийски лобист се появи в австрийската и в немската преса последните дни, но не знам дали ще ни остане време да го коментираме. Случаят с Моника Йосифо­ва... Следите ли го този казус?

- Просто само мога да се възхищавам на възможнос­тите на господин Станишев да има такъв медиен ком­форт и по такъв умел начин да запуши устите на всички медии. Само мога да му се възхищавам.

- За кое? По какъв умел начин запушва устите на медиите?

- Много умел. факт е начинът, по който дори и вие го коментирахте сега.

- Коментирайте го вие.

- Това си е работа на Първанов и Станишев. Те си правят тези номера и за съжаление си ги правят в чужбина, като...

- Според вас Първанов е направил номер с тази публикация ли? На Стани­шев?

- Убеден съм.

- С австрийски вестник влиятелен - „Ди пресс". Има ли такъв ресурс госпо­дин Първанов да направи... Откъдето излезе публика­цията.

- Аз се надявам, че Станишев ще си направи своите разследвания и ще ми се извини, че ГЕРБ стои зад тази работа. Както виждате, този скандал върви с пълна сила в чужбина вече една седмица. Вашите зрители дори не знаят за какво става въпрос.

- Защото главните дейст­ващи лица не искат да дойдат в нашето студио. Но няма какво да се оправда­ваме. Още от момента, в който разбрахме за този случай, сме ги поканили...

- Аз като председател на ГЕРБ, ние не се храним от скандали, ние не ги инспи­рираме и не им се радваме. Те винаги са в ущърб на България като цяло, когато особено се правят навън.