Незаконна търговия с лекарства в курортите

Във фактурите, издавани от "Глобъл асистанс" обаче, присъстват и лекарства, при това на цени многократно над пределните, определени от Министерството на здравеопазването.

За тези нарушения сигнал е подал агентът на застрахователната компания SOS International в България - дружеството "Фиделитас асистанс". То е специализирано в предлагане на застрахователна помощ за чужденци, пострадали в България.

"Като упълномощени от нашите скандинавски партньори и няколко други компании, още през есента на миналата година ние внесохме официална жалба до Министерството на здравеопазването за иницииране проверка за неправомерна търговия с лекарствени средства от страна на "Глобъл асистанс", каза за "Дневник" Константин Велев, управител на "Фиделитас асистанс".

От "Глобъл асистанс" отричат да продават лекарства на пациентите. Според изявление на управителката Катерина Ганчева медикаментите се купуват от лицензирани аптеки на съвсем законни цени, а след това просто се дават на болните, като се оскъпяват по пътя на доставянето си до тях. Оскъпяването върху лекарствата, фактурирани от "Глобал асистанс", обаче е фрапиращо.

Например за двата антибиотика, с които е лекувано зачервеното гърло на Йепе Тулструп – "Клацид" и "Курам", застрахователят му е таксуван съответно 60.38 евро и 30.95 евро. За сравнение - актуалните пределни цени на тези медикаменти са 32.24 (под 16 евро ) лв. и 17.30 (под 9 евро )лв.

Сигналът на "Фиделитас асистанс" във връзка с този тип нарушения получава сравнително бърз отговор от здравното ведомство - още в средата на октомври 2010 г. В него се казва, че е разпоредено да се направи проверка към съответната Районна инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) във Варна".

По думите на Константин Велев обаче тази проверка до момента не е приключила и по казуса няма становище на контролиращите органи.

Той получи като подаръкапаратза кръвно налягане. „Участвате редовно във футболни мачове с голям хъс и влагате много емоции. А имате и постоянни дразнители, които често ви нервират, така че апаратчето да ви е под ръка", демонстрира чувство за хумор ректорът Георги Паскалев. „Апарата ще го тествам първо върху Министерския съвет, продължи в същия дух Борисов.

Премиерът съобщи още, че ще обжалва решението на Апелативния съд за Пловдивския панаир, с което държавата загуби мажоритарния си дял в полза на „Пълдинтур инвест".

Борисов откри и спортен комплекс към Минно-геоложкия университет в София, но отказа да тества едно от петте нови игрища. „Всеки може да играе със скъп централен нападател като мен. Нека сега да видите дали е лесно без мен", заяви Борисов.

Той коментира и съобщението на Еврокомисията, че 15-годишните българчета са най-слаби по четене в ЕС: „Това ми е наследство. Ако ги е имало преди 20 г. обектите, които откриваме сега, нямаше да я има тази констатация. В следващите години ще има скок в образованието."


И здравното министерство нареди полезно, но скъпо меню за децата
За да изпълнят детските градини новите изисквания, таксата трябва да се вдигне поне с 30%
Деница Райкова, Драгомир Николов, Дина Христова

Опитите на различни държавни институции да осигурят качествено и здравословно хранене на децата ще доведат до съществено поскъпване на предлаганото меню в детските градини, без да е ясно кой ще поеме увеличението. Здравното министерство представи вчера нова Наредба за здравословно хранене на децата от 3 до 7 години, чиито задължителни изисквания ще оскъпят хранодена в градините с поне 30%. Агенцията по храните пък обяви, че пише собствена наредба, с която ще задължи забавачките да купуват стоки по стандартите за качество, което ще доведе до още едно увеличение на цената на храненето на децата.

Наредбата на МЗ предвижда плодове и зеленчуци вместо захар и мазнини в менютата на детските градини. Досега подобен нормативен акт не е имало, а забавачките готвеха по рецептурници. Документът влиза в сила от 15 септември тази година, обяви д-р Ангел Кунчев, държавен здравен инспектор. Новите изисквания ще бъдат задължителни не само за общинските градини, но и за частните заведения, лагерите и социалните домове.

Според тях децата ще трябва да ядат по 4 пъти на ден - освен традиционните закуска, обяд и следобедна закуска, те задължително ще имат и пресен плод преди обед. Поне четири пъти в седмицата на масата в градината трябва да присъстват пълнозърнести продукти. Изрично се забранява използването на колбаси в основни ястия. От менюто ще се изключат белият хляб, сирената с растителни мазнини, пилешкото месо с кожа, а кайма ще се ползва само ако мазнините в сухото вещество са до 30%. Предлаганото месо трябва да е без видими тлъстини. Ограничава се употребата на сол, а сладкиши ще се предлагат само два пъти седмично. Задължително е децата да ядат на ден поне 500-600 грама зеленчуци и плодове, както и най-малко 350 г кисело или прясно мляко без захар. Съдържанието на мазнини в млякото не трябва да надвишава 2%. Ако се ползват сладка и конфитюри, те трябва да са с над 60% плодово съдържание. Напитките трябва да включват чешмяна вода, слабо минерализирана вода и сокове, които да са само натурални. Варените и печени ястия изцяло ще изместят пърженото, което ще се дава максимум два пъти седмично.

Според наредбата препоръчителните калории, които дете на възраст между 3 и 5 години трябва да приема на ден, са 1570. При децата до 7-годишна възраст стойността е по-висока с 200 ккал.

В момента децата ядат често кренвирши, филии с масло, конфитюр, кайма. И в момента обаче им се дават плодове, айран, сокове. Като цяло родителите окачествяват храненето в градините като нискокачествено. Според директор на детска градина в София новите изисквания ще доведат до поскъпване на разходите за храна поне с 1/3. "В момента имаме 2 лв. на ден за храна на дете. Ако един ден направя меню за повече, на следващия трябва да го намаля", обясни тя пред "Сега". Поне веднъж в седмицата в градината се опитват да приготвят здравословно меню с риба и гарнитура от пресни зеленчуци и тогава цената стига до 2.50 лв. на дете. В момента с много усилия в забавачката успяват да осигурят плодове всеки ден, но по 100 г, а когато наредбата влезе в сила, ще трябват поне 200 г. По чаша айран или мляко е другото, което се опитват да осигурят ежедневно на децата. "Натурален сок никога не сме давали, защото парите не стигат. Ако разкладът остане 2 лв., няма никакъв начин да променим менюто им, каквито и наредби да пишат", каза директорът. Освен това според нея трябва да се търси друг начин за компенсиране, а не увеличение на таксата, тъй като това ще доведе до огромно напрежение, защото родителите са категорично против. В началото на 2010 г. тя вече беше вдигната от 40 лв. на 60 лв.

От Столичната община обясниха, че са запознати с новата наредба, но не успяха да коментират вчера дали ще се вдигне таксата за детска градина или ще се търсят други начини за покриване на новите изисквания. Ако обаче подопечните й градини не спазват наредбата, ги заплашват санкции между 500 и 5000 лв. От МЗ обещаха и изненадващи проверки в детските заведения.

Друга институция - Агенцията по храните, пък за пръв път чу за наредбата за здравословното хранене. "Тази наредба с нас не е съгласувана, ние имахме идея да правим обща наредба с Министерство на здравеопазването, но те отказаха, понеже работят по техни рецептурници за калориите в храната. Затова Агенцията по храните реши да си изработи собствена наредба, в която да впише как да се хранят децата с качествени стоки по стандартите", коментира вчера пред "Сега" шефът на Българската агенция за безопасност на храните д-р Йордан Войнов. Това означава, че храната на малчуганите ще се контролира по две наредби. Войнов уточни, че наредбата на МЗ ще контролира калориите в храната, а тази на земеделието - най-доброто качество на млякото, месото, хляба и другите стоки, което също допринася за здравето на малчуганите.

От министерство на земеделието не крият, че използването на храните по стандарти ще оскъпят още повече изхранването на децата, макар да не смеят да кажат официално с колко. Земеделският министър Мирослав Найденов вече излезе със спорна идея как скъпите храни да стигнат до детската градина, без да се повишава таксата - като се пренареди пазарът и се премахнат дистрибуторите по веригата. "Ако хлябът идва от производителите на хляб, то тогава цената ще падне. Всичко е въпрос на логистика", разясни той наскоро. "Цената на храноден във врачанската детска градина например е 1.80 лв. Ако се използват качествени продукти, имаме 15 стотинки оскъпяване", уточни преди две седмици Найденов.

По форумите обаче майките очакват поне с 20 лв. да скочи таксата за детска градина заради храните по стандарти. Затова родителски асоциации вече призовават държавата да поеме част от разходите. От месеци и родители, и производители са категорични, че на практика министърът на земеделието цели да осигури пазар на скъпите колбаси "Стара планина", млечни стоки по БДС и хляб "България".

За следващия програмен период - след 2014 г., България ще настоява да получи от фондовете на ЕС 15 млрд. евро, като 11 млрд. евро от тях са за базисна инфраструктура, обяви вчера регионалният министър Росен Плевнелиев на дискусия в НС за кохезионната политика. "Базисна" инфраструктура са шосета, жп линии, пристанища, ВиК мрежа, пречиствателни станции и др. Според депутати от опозицията обаче сумата е непостижима, защото страната ни вече показва, че не може да усвои и 8 млрд. евро. Вчерашната дискусия показа, че в самото правителство няма яснота и съгласие към какви сектори да се фокусират европарите.

"15 млрд. евро е твърде амбициозна програма", призна министърът по еврофондовете Томислав Дончева. Той бе категоричен, че не може да обещае 75% от тях да отидат за инфраструктура, тъй като поне 25 на сто от средствата от ЕС трябва да са за социална политика. Освен това в програмата "Европа 2020" никъде не е предвидено да се финансира базисна инфраструктура и затова на всяка среща с европартньорите Дончев поставял този проблем. "Не можем да говорим за сближаване между страните от ЕС, ако нямаме необходимата степен на свързаност", поясни министърът.

Правителството обмисля да съкрати броя на оперативните програми, които сега са 7, съобщи още Дончев. "Техническа помощ" и "Административен капацитет" ще се слеят, възможно е да се обединят също "Регионално развитие" и "Околна среда". В кабинета още не са наясно как едновременно да намалят европрограмите и да фокусират европарите към важни сектори като здравеопазването, просветата, енергийната ефективност и туризма. България е с най-сложна организация в момента, Естония например ще има само една оперативна програма, стана ясно вчера.

Плевнелиев изтъкна, че има две вълшебни думички за успеха на България в следващия период между 2014 и 2020 г. - "инфраструктура" и "мащабност" на проектите. Според него трябва да поискаме от Брюксел 20 млрд. евро, за да ни дадат поне 15 милиарда.

"Съмнявам се, че е възможно да постигнем бюджет за следващия период от над 14 млрд. евро, защото имаме много ниска усвояемост на европари и защото ЕС планира да намали бюджета за следващата рамка с 5%", обяви соцдепутатката Меглена Плугчиева, бивш министър по еврофондовете. Тя изрази опасение, че бизнесът ще остане в периферията на оперативните програми. Колегата й от левицата Димчо Михалевски предупреди, че ако се сбъдне формулата на Плевнелиев европарите да се насочат основно върху няколко големи инфраструктурни проекта, поръчките за строителство ще се концентрират в няколко фирми, а другите ще останат извън играта, тъй като няма как да покажат достатъчно обеми и обороти.

Според проучване на БСК как фирмите усвояват парите от ЕС 35% отговарят, че са кандидатствали, 52% казват, че възнамеряват да кандидатстват. 80 на сто от запитаните са категорични, че тежките процедури и изискванията за много документация е тежкото препятствие за усвояемостта.

Два месеца след като се възмути, че държавата издържа студенти, а те после отиват в чужбина, премиерът Бойко Борисов вече не вижда нищо лошо да изнасяме медицински кадри.

"Няма нищо лошо, че в Европа търсят български лекари. Може да бълвате и да произвеждате, както в Германия произвеждат автомобили, ние да произвеждаме качествена медицина и да изнасяме. Кое е лошото?", обърна се Борисов към студенти и преподаватели в Медицинския университет в Пловдив. Там заедно с министрите на финансите Симеон Дянков, на образованието Сергей Игнатов и на здравеопазването Стефан Константинов премиерът откри нов аудиторен комплекс. "Ако ни трябват 10 000 медици, може да произвеждаме 20 000", пресметна премиерът. Той отбеляза, че "дори трябва да стимулираме младите български лекари да работят в чужбина, защото по този начин ще рекламират страната ни". Министър-председателят не пропусна да отбележи, че Европа се отваря и даде за пример, че е гледал как по онлайн връзка лекари от София могат да наблюдават операция в Щутгарт.

Турът на Борисов из университетските кампуси продължи и в късния следобед в Минно-геоложкия университет, където откри нов спортен комплекс в компанията на Игнатов, на транспортния министър Ивайло Московски и на спорта Свилен Нейков. В София той обвини предишните правителства за високото ниво на неграмотност сред 15-годишните. Ако са правили университети като нас, ако са правили такива кампуси, няма да е така, заяви премиерът. Той добави, че "сега стягаме базата и в университетите, и в кампусите, така че резултатите ще дойдат, след като инвестираме". Изявлението му дойде по повод поредното напомняне за трагичните резултати на нашите деветокласници на международното изследване PISA. Както "Сега" писа, единствено България и Румъния се открояват в ЕС с близо 40% неграмотност.

"Четем в пресата, че нашите лекари се търсят. И тук е мястото на министър Игнатов да прецени и да предложи дали когато държавата години наред дотира един студент, след това той трябва да стане и да си замине, без да има никакъв ангажимент към тази държава. Тогава защо ние дотираме? Ние на практика вадим от парите на данъкоплатците, за да подготвяме специалист за друга държава. Вземете футбола - така ли е? Не. Има трансфер - за клуба, за тези, които са го готвили. Интересът на хората е такъв - да намират възможно най-доброто място за капитали. Оттук нататък обаче ангажиментът на държавата е да преценява кое кога и как да бъде дотирано".

Държавата ще обжалва пред Върховния касационен съд решението на Апелативния съд в Пловдив, с което контролът върху Пловдивския панаир бе върнат на близкия до БСП бизнесмен Георги Гергов. Това съобщи премиерът Бойко Борисов, но отказа повече детайли. Финансовият министър Симеон Дянков обеща този път държавата да се подготви добре за спора пред ВКС.

"Панаирът е незаконно взет", обясни Дянков, цитиран от plovdiv-online след края на тържеството по случай откриването на нов аудиторен комплекс в Медицинския университет в Града под тепетата. "Това е победа на Пловдив, а не на една личност, аз съм само един акционер. Панаирът трябва да бъде силен, защото представлява държавата, всичко друго са политически спекулации", коментира преди това самият Георги Гергов.

Апелативните магистрати постановиха, че двете увеличения на капитала на панаира, с които смесеното частно-общинско дружество "Пълдинтур инвест" на Гергов е станало собственик на над 50%, са напълно законни. Първият тур от съдебното дело бе спечелен от държавата, след като окръжният съд обяви за нищожно решението от края на 2006 г. на тогавашния икономически министър Румен Овчаров (БСП) за увеличение на капитала и вкарването на "Пълдин Туринвест" в панаира. Основната теза в жалбата на министерството на икономиката след идването на власт на ГЕРБ бе, че на 18 декември 2006 г. Овчаров е взел нищожно решение за увеличаване на капитала.

Болницата във Велики Преслав е на края на града. Направо е на края на света, тъй като е от ония малки лечебници, които са притиснати от дългове, липса на кадри и обслужват райони с намаляващо население. Въпреки това в интернет форумите е сочена за пример. През май местната управа увеличава почти два пъти общинската субсидия, приходите се изравняват с разходите, почват да се плащат стари заплати и дългове за медикаменти. Въпросът за закриването поне временно е отложен. За малка общинска болница, функционираща в условията на икономическа криза и неясна здравна реформа, това е голям успех.

В година на местен вот винаги тегне подозрението, че активността на управниците се дължи на предизборна загриженост. Но във Велики Преслав не е съвсем така, тъй като населението е лишено от други стимулиращи електоралната активност благинки - пълнене на улични дупки, ремонт на тротоари, улично осветление. Дофинансирането на болницата изцяло е за сметка на орязването на инфраструктурни пера. И това е направено след общоградско събрание. С други думи, общественият договор на Жан-Жак Русо в малкия български град се изчерпва до дилемата "Дупки или болница?". Изборът е паднал върху второто. В името на болницата хората са се съгласили да не бъдат толкова критични към състоянието на улиците, а местните управници са се отказали от ленторязането, неизменно свързано с асфалтополагането в България.

Хилядолетна реформа

"Здравеопазването в Преслав има хилядолетна история" - това пише на табела на входа на болницата, където е разказано здравното дело в града. Всички в старата българска столица са единодушни, че многократно стартираната, отлагана, възобновявана и като цяло половинчата здравна реформа също е можела да даде исторически принос, но с обратен знак - като ликвидира славните традиции.

"Големите проблеми започнаха в началото на 2010 г., когато излязоха новите стандарти за клинични пътеки", разказва управителят д-р Милчо Мавродинов. Изискването за наличие на определен брой специалисти вдига фонд "Работна заплата", а лимитите също създават проблеми. С бавенето на плащанията Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) влошава още повече ситуацията. Първоначално тя финансира 60% от заработеното, а останалото - след проверка. Разходите за заплати, лекарства, ток, вода и т.н. си вървят, трупат се дългове. "Ако преди това ни бяха нужни 10 000 лв. дофинансиране от общината, в първите месеци от 2010 г. те станаха 25 000-30 000. За август даже ни бяха нужни 40 000 лв., за да вържем баланса", разказва Мавродинов. Парите ги няма, растат задълженията за лекарства и заплати.

Освен община Велики Преслав болницата обслужва и част от селата край Смядово и Върбица. През 2009 г. 34% от пациентите са били от Върбица. Но постепенно тамошните лекари почват да ги насочват към Шумен или Омуртаг, докъдето има хубав път. Затова Мавродинов решава да въведе неизбежните "структурни промени". АГ-отделението е закрито, а след натрупването на огромните дългове от началото на 2011 г. е затворена и хирургията. Това би спестило към 160 000 лв. годишно от възнаграждения. Болницата запазва 4 отделения - нервно, вътрешно, детско и за образна диагностика, както и 4 легла за интензивно лечение. Влиза в критериите за "болница с първо ниво на компетентност". За добро или лошо, родилките и пациентите, нуждаещи се от хирургична намеса, се поемат от окръжната болница в Шумен.

"Екшън планът" на Мавродинов включва и продажба на цистерна, агрегати и друга не толкова нужна техника. Прави сметка обаче, че без осезаема общинска помощ 2011 г. може да се окаже фатална. А е едва пролетта, предвидената общинска помощ за цялата година е 60 350 лв. Те не стигат. Затова Мавродинов грабва елката и смята още по-детайлно. Според разчетите болницата се надява да генерира приходи от около 70 000 лв. на месец от НЗОК. Разходите са към 85 000, т.е. бюджетът става балансиран с 15 000 лв. допълнително на месец. Общинските съветници (от всички партии) решават да помогнат. В условия на остра икономическа криза и вече действащ бюджет това означава едно - просто пренасочване на пари от едни пера към други.

Вместо референдум

В навечерието на местни избори немалко градски управи решават да направят референдум. С което хем показват колко много зачитат народната воля, хем отбягват сами да поемат отговорност по съответния наболял проблем. За болницата във Велики Преслав не е проведен референдум, съответно са пропуснати неизбежните шумотевици, процедури и харчене на пари. В доста по-оперативен порядък е свикано градско събрание. В града са разлепени бележки, озаглавени "Тревога!!!", в което е описано състоянието на болницата. Ръководството на лечебницата, кметът Димо Бодуров и председателката на общинския съвет Миглена Ангелова споделят тревогите, казват алтернативите и след бурни дебати е решено: пари за болницата ще има. За целта с по 5000 лв. се намаляват разходите на съвета и администрацията, толкова се пести и от радиоточката. С цели 90 000 лв. е орязана поддръжката на инфраструктурата - ще бъдат запълнени по-малко улични дупки, градското осветление ще свети само до 1.30 през нощта. В общината действа процедура, според която стопаните сами могат да полагат или сменят тротоарни плочки, като парите се отпускат от кметството - и тази услуга е орязана. Не че не е наложително. Преславските улици са като във всеки български град - плачат за ремонт. Но общината ясно определя своя приоритет и е подкрепена ако не от всички, то поне от мнозинството жители на града.

Къде ни лекуват най-добре?

"Сега" разговаря с двама местни жители. Според единия е по-добре парите да отиват за дупки, тъй като болницата съществувала благодарение на шуменски лекари. Те идвали колкото да заработят заплати и не се отнасяли добре с пациентите. Затова било по-добре всички да се лекуват в Шумен. Според другия преславчанин няма гаранция, че обслужването в шуменската болница ще е по-добро. Отделно от това ужасният път между Преслав и областния град забавял придвижването, което в рискови случаи може да е фатално. Пък и всеки ли може да се лекува или поддържа болен в град на разстояние?

Председателката на общинския съвет Миглена Ангелова сподели и за друг сходен казус. Общинският медицински център (поликлиника) е затворил, тъй като един лекар напуснал, а друг починал внезапно. За функциониране на здравно заведение в малък град това е фатално. Но пък жителите не страдат, тъй като медицински услуги с направление по НЗОК предоставя частната практика.

Абе, къде е държавата?

Първоначално д-р Мавродинов смята да продава и лапароскопската апаратура от закритото хирургично отделение, но лекарският съвет не му разрешава. Мотивът е, че "може да дойдат добри дни". Такива засега не се очертават. Дълговете на болницата към външни кредитори са над 400 000 лв.

Според Мавродинов въведените лимити се отразяват зле на малките болници, липсата на пътеки при тях натоварва големите. Смята, че за по-малките операции например не са нужни високите стандарти, заради които лечебницата му е закрила хирургията.

Председателката на общинския съвет Миглена Ангелова недоумява от липсата на държавна политика. Тя е учител и дава за пример реформата в образованието, където след закриването на училища по селата са осигурени училищни автобуси, които да карат децата в по-големите училища. Но в здравеопазването няма. "Безработицата се увеличава, хора и фирми обедняват, все по-трудно се събират такси и данъци", казва тя. Откъде пари догодина? А здравеопазването не е единствената общинска грижа.

Спасението не е в ръцете на давещите се.




Израел иска 1000 наши строители
Бойко: Можем да произвеждаме лекари за чужбина

Еврокомисар ни хвали за напредъка
България може да бълва медицински специалисти, които да се реализират в чужбина. Такова мнение изрази премиерът Бойко Борисов на среща с бъдещи лекари и стоматолози в пловдивския Медицински университет. „Имаме умен народ. Можем да произвеждаме специалисти и да ги изнасяме. В Европа се търсят български лекари. Ако й трябват 10 000 медици, ние можем да произведем 20 000”, защити тезата си министър-председателят.

Преди това той и министрите Симеон Дянков, Стефан Константинов и Сергей Игнатов прерязаха лентата на новия аудиторен комплекс във ВУЗ-а. Общата му площ е над 2750 кв.м, като в него влизат двуетажна сграда, реконструиран параклис и прилежащ парк.

В проекта са инвестирани близо 5,6 млн. лв.

„Всеки студент като тръгне на изпит, може да мине през новия параклис и да каже „Бог напред, ние след него!”. Така гарантирано си е взел изпита”, посъветва кандидат-висшистите Борисов. Според него новият медицински комплекс е по-добър дори от намиращия се в Хага. „Предните правителства имаха милиарди левове излишъци. Ние в условията на криза инвестираме в образование, в строителство на църкви и на магистрали. Нашите пари са видими и затова ги дразним толкова. На година правим по 40 км магистрали, а догодина ще стигнем и до 60 км. Така се прави държава”, категоричен бе лидерът на ГЕРБ, който получи почетния знак на университета. Неговият ректор доц. Георги Паскалев му връчи и апарат за кръвно с пожеланието да се ядосва по-малко.

След срещата си с еврокомисаря по търговията Карел де Гухт вчера Борисов разкри, че на съвместното си заседание с българския кабинет миналата седмица израелското правителство е поискало 1000 наши строителни работници. Комисарят пък отбеляза от своя страна, че е бил в България през 2006 г. и оттогава държавата ни се е развила много бързо

Борисов изтъкна още, че отношенията ни със Северна Африка и Близкия изток са приоритет.

Борисов не изпитва притеснения и по повод подготвяния от опозицията нов вот на недоверие. Зад инициативата стояли едни и същи хора, създавани през годините, за да могат да препятстват всяко едно демократично правителство. Борисов запита защо ще се иска вот на недоверие точно за сферата на сигурността, при положение, че съдебните зали са пълни с убийци, крадци и всякакви престъпници.