14 май 2010 г. Тема: здравеопазване борисова: Ако не се справя, си вземам чантата

Да бъде една жена майка е сакрално. Майчинството трябва да бъде посрещано и акламирано не само с радост, но и с възхищение. Като се има предвид, че българската нация намалява, възхищението и преклонението ни би следвало да е още по-голямо.

Когато обаче става дума за една 62-годишна жена, пожелала да роди деца, това вече е сериозен медицински проблем. Най-разумният отговор могат да дадат лекарите, защото не е без значение, въпреки емоциите, дали тези деца ще оживеят, дали те ще бъдат здрави, дали износването и раждането няма да провокира здравословни проблеми и за самата госпожа. Като изключим тези неизвестни, да родиш на 62 е юнашка работа.

В момента критиците към тази жена са повече, отколкото поддръжниците й. Когато се разглежда въпросът за късното родителство, особено майчинство в извънфертилна възраст, осъществено по метода на асистираната репродукция (метода ин-витро, б. ред.) трябва да се вземат предвид и някои други обстоятелства. Детето, в случая децата, ако оцелеят, ще растат. Поне до осемнадесетата - двадесетата си година те ще имат нужда от грижи не само в битов план. Когато дечицата бъдат на 15 години, сегашната майка на 62 ще е на 80 години.

Ще може ли една възрастна жена да се грижи за тях? Дори тя да е материално добре обезпечена, какъвто е случаят с родилката от Русе, тя няма да може да им даде нещо много основно и определящо всяка човешка личност - разбирането, общуването, адекватното отношение. Напълно възможно е тогава тя да е в лошо здраве, да не може дори да се обслужва сама.

Правозащитните организации, особено някои неправителствени, защитаващи правата на жените, веднага биха се обявили в нейна подкрепа с мотивите, че никой никому няма право да се намесва в личния живот и да определя правото му на избор, особено когато иде реч за един такъв сакрален момент като осъзнатото родителство. На пръв поглед демократичното общество би я подкрепило. Всяко право обаче, което по един или друг начин би навредило на даден индивид и неговите права в същото това общество, подлежи на ревизията на отношението на същото това общество. В случая майчинство на 62-годишна възраст е определена опасност за децата във всеки един аспект - житейско оцеляване за момента, евентуални заболявания занапред, емоционално и социално развитие в бъдеще. Стана ясно, че 62-годишната родилка от Русе е подавала документи за осиновяване на дете преди време, но й е било отказано заради напредналата възраст. Някои правозащитници обаче, се възмущават срещу възрастовото ограничение и смятат, че то трябва да отпадне като условие в Семейния кодекс за осиновяване на дете.

Когато човек е на една такава пределна възраст - 62, на каквато е майката от Русе, той вече е много уморен и износен и има много преживян и опосредствен опит. В много голяма част оня емоционален и младежки заряд, така присъщ за възрастта между 18 и 40 години, репродуктивната възраст, когато жената е готова да се раздава, на 62 е вече с много намален потенциал.

Както всяка монета има две страни, така и нещата в природата не са еднозначни. Българският народ казва още: "От стара коза яре."

От гледна точна на оцеляването д-р Красимира Димитрова може да научи своите деца на много повече неща, отколкото някои по-млади родители. Тя може би ще им предаде повече мъдрост, натрупана на базата на личния опит, но в някаква степен ще ги ощети откъм емоционална енергия.

Природната спонтанност и емоционалност след репродуктивната възраст са с далеч по-нисък еквивалент, а малчуганите ще имат нужда именно от тях. Те обаче ще спечелят до известна степен, тъй като ще бъдат научени от малки да възприемат познания от чуждия опит и да бъдат по-мъдри, защото майка им има по-голям опосредствен опит.

Като психолог приемам факта майка на 62 само ако жената не е имала никаква друга възможност и е хванала последния влак. Тя обаче трябва да е наясно, че родителството не е само акта на създаването на живот. Съществува една тегоба, един кръст, който се носи много години след раждането. Затова тя трябва да си даде ясна сметка дали в чисто биологичен план може да даде на тези деца всичко, от което те имат нужда до съзряването им до 18 години. В този период те имат нужда от присъствието на доверен възрастен в живота си. Ако нещата се сложат на везните и това е единственият й шанс, о'кей, но в случая за мен това е жива авантюра. По някакъв начин тези деца ще бъдат ограбени, независимо че за майка им тяхното раждане е върхът на удоволствието от живота.

Реформа

карта, за да може да е ясно какви нужди има от лечебни заведения по региони и да се направи разпределение на болниците.

Тя поясни, че болниците ще се делят на нива на компетентност. Министърката обясни, че една от задачите на здравното министерство е да се регламентира методиката, по която да се определят лекарските заплати. Ще се вземат предвид тежестта на работата, сложността, квалификацията, трудоемкостта, специализацията и други фактори. "Трябва да има някакъв ред във всички случаи", допълни тя.

Рамо

► Едни от най-големите техни длъжници са ВМА, болница "Лозенец", "Св. Георги"-Пловдив, МБАЛ-Ловеч, МБАЛ-Бургас, Национална кардиологична болница.

► Срещата бе доброжелателна и конструктивна, посочи Силвия Петрова, председател на Асоциацията на фирмите, търгуващи с медицински изделия и консумативи.

► Аз този проблем ще го реша, казала Борисова, но не уточнила откъде ще намери средства. "Големият проблем е, че министър Борисова не може да повлие на ведомствени болници като ВМА и болница "Лозенец", които са сред най-големите ни длъжници", коментира Петрова.

► Фирмите от бранша планират след 20 май да спрат доставките на консумативи за двете болници.

Светлана Желева


Кризата сви доходите на една трета от българите

Хората пестят от лекарства и частни уроци на децата си
Дина Христова

Кризата е посегнала на доходите на 33% от българите. Това показва представително изследване, направено от Световната банка и "Отворено общество". То е проведено сред 2400 семейства през февруари-март 2010 г. и обхваща данни за доходите им за година назад.

На 29% от домакинствата им се налага да пестят дори от консумацията на основни храни, показва проучването. "Докато в други страни, като Румъния например, хората задължително си купуват хляб, мляко и други основни храни, в България се намаляват разходите и за тях", казва Сароджини Хиршлайфер, икономист от Световната банка. В 8% от семействата пропускат по едно хранене през деня, а значителна част - 41%, започват да пестят от отоплението и водата.

След като са изчерпали всички други възможности за справяне в кризата, редица домакинства предприемат доста неподходящи стратегии. Например редуцират драстично своите разходи за здравеопазване и образование. Не си купуват редовно лекарства, много по-рядко ходят на лекар. Намаляват разходите за частни учители на децата си или за транспорт до училище. Около 10% от населението - най-бедните, твърдят, че вече не си плащат здравните и социалните осигуровки.

Българите, които оцеляват със средства под прага на бедността, в момента са 21% от населението. През 2007 г. те са били 14%. Прагът на бедност за 2010 г. е 211 лв., но той се изчислява по данни за две години назад. Според най-новите предварителни данни за физическото оцеляване на хората трябват малко повече средства, твърди Боян Захариев от "Отворено общество".

Основната причина за изпадане в бедност у нас е сривът в пазара на труда, докато в други държави върху това влияят по-скоро кредитните пазари. За година безработните у нас са се увеличили два пъти и вече са над 360 000. Само в 1/4 от домакинствата има по двама членове, които работят.

Намаление на заплатите се отчита основно в частния сектор и в неформалната икономика. Възнаграждението е намалено при 16.4% от работещите, но работата им не е по-малко, докато други 15.8% получават по-малко възнаграждение, защото са минали на намален работен ден.

Друга причина за увеличаване на бедността у нас е намаляването на трансфера на пари и възможностите за достъп до неформалните системи за социална защита, което ще рече вземане на заеми от приятели, използване на спестявания и др. 77% от домакинствата нямат никакви спестявания, а от тях 23% трупат и дългове.

Хората в 60% от най-бедните и засегнати от кризата домакинства са се опитвали без успех да намерят втора работа. Изследването отчита, че и образовани и заможните с намален заради кризата доход си търсят нова заетост и успяват по-лесно от по-необразованите. Едва след като изчерпат всички други възможности за оцеляване, хората се обръщат към формалната мрежа за социална защита.
ОПТИМИЗЪМ

След пика на безработицата през февруари, когато достигна 10.26%, или 374 000 регистрирани в бюрата по труда, вече втори месец тя върви леко надолу, похвали се социалният министър Тотю Младенов. Към 12 май е 9.89%, или около 366 000 безработни по данни на Агенцията по заетостта. Младенов се надява тенденцията към намаляване да продължи до края на лятото.

Болниците за активно лечение в България ще останат 130, обяви пред Би Ти Ви здравният министър Анна-Мария Борисова. В момента лечебниците са общо 400, като останалите 270 ще се преобразуват в болници за долекуване и продължително лечение, допълни тя.

Понастоящем огромният брой болници са за активно лечение, а здравната каса още няма пари и клинични пътеки за долекуване и продължително лечение. Още в края на миналата година се твърдеше, че те ще се появят, но Министерството на финансите така и не отпусна пари за целта. "Към болниците за долекуване и продължително лечение ще бъде прехвърлен голям ресурс", твърди обаче сега Борисова.

Освен че ще бъдат преструктурирани, болниците ще се разделят на няколко нива на компетентност, каза още Борисова. "Не всеки може да направи операция на язва. Болницата в Бяла Слатина например ще бъде с първо ниво на компетентност и там няма да се правят такива операции", посочи тя. Те ще се правят във второто и третото ниво - областни и университетски болници. Вероятно по този механизъм ще се отсеят болниците, които ще имат право да работят активно лечение. Ако действително само 130 болници ще имат право да лекуват активно, това значи, че най-вероятно жителите на по-малките общини ще трябва да пътуват до областния град, за да се лекуват.

"Една от задачите, които имаме в бъдеще, защото не е първата ми в момента, е да регламентираме методиката, по която да се определят лекарските заплати", заяви министърът. В нея ще се вземат предвид тежест и сложност на работа, квалификация, трудоемкост, специализации.

Неефективно управление, лошо финансиране, ниско качество на услугите, трайно влошаване на здравето на нацията, перманентни протести, корупция и квази-реформи. Това са постоянните променливи в здравната система, които наследи новият министър Анна-Мария Борисова. Основна причина за това състояние е фактът, че здравната политика неизменно се прави от медици. През последните десетилетия САЩ разработваха няколко проекта за здравна реформа и от работата по всички бяха изключени лекарите. Презумпцията е, че тяхното място е в лечебните кабинети, а присъствието им в екипите води до конфликт на интереси

Фактите у нас потвърждават това.

Нормално е лекарите да имат съсловни интереси, но не е нормално да липсва компетентна политическа класа, която да бъде техен коректив. Стана обратно: политиците "прихванаха" от медиците техния език - езика на кризата. А политизацията на НЗОК е провал за политическия елит. С всяка смяна на властта управляващите самонадеяно обсебват касата с илюзорната надежда "нейните" доктори най-после да осъществят лелеяната реформа и това да им донесе добър политически дивидент. Но в резултат имаме провал след провал.

По принцип здравната политика се определя от Министерския съвет и се изпълнява от здравния министър. У нас в условията на перманентна криза с всяка смяна на властта управляващите назначават за министри лекари с надеждата, че те ще предложат политика за изход от кризата. Оставени без платформи и при липсата на необходимата квалификация, медиците предлагат или това, което се покрива с техния личен опит, или копират чужди образци, или търсят реализация на съсловния интерес. Обикновено се случват и трите.

Симбиозата между политици и медици претърпя фиаско при промяната на вноската от 6 на 8%. Обективно вноската е ниска. В Унгария например е 19%, но услугата е наистина безплатна. Увеличението на вноската обаче създаде уникална ситуация: в хронично недофинансираната система се появи

голям излишък, който никой не знаеше как да оползотвори

В него някои видяха механично нарастване на средствата. Лекарите поискаха покриване на дефицити и по-високи заплати. Политиците се дистанцираха, като пратиха парите в скалъпен за целта резерв. Финансовият министър Симеон Дянков заяви, че ще държи парите там, докато решат за какво да ги използват. Имаше идея резервът да се деблокира, за да покрие неизплатени заплати. А логиката на здравното осигуряване изискваше най-напред да оптимизираме 6-процентната вноска, да преценим потребностите и като уточним приоритетите, да разпределим пропорционално новите постъпления за дофинансирането им. Преди въвеждането на по-високата вноска трябваше да се направят и разчети за пропорционално реимбурсиране на част от джобните разходи на здравноосигурените за лекарства, зъболечение и за други регламентирани плащания. Според доклад на Програмата на ООН за човешко развитие през 2004 г. при 6% вноска съотношението между публичните и личните разходи за здраве у нас е 57 към 43%. Логиката диктуваше с увеличената вноска да променим съотношението на 66 към 34%.

Смисълът на увеличението е услугите да стават по-качествени, а преките плащания да намаляват, докато отпаднат.

След като плащаме по-високи осигуровки, е естествено да искаме парите, които даваме, да се връщат при нас под формата на услуга. Освен това от двупроцентното увеличение е редно да се задели за профилактика и промоция на здравето. Практиката показва, че медиците трудно съчетават тези дейности с лечебната и не поради нежелание, а поради тяхната принципна разлика. За това и резултатите от съвместяването са посредствени. Ето защо профилактиката и промоцията на здравето следва да се отделят като дейности на специализирани звена. На трето място резервът следва да се използва за усъвършенстване на финансирането на болничната помощ. Шестте процента бяха замислени като ресурс за доболнична помощ, но с времето се изгради механизъм, при който този ресурс бе разпределен между двете и проблемите не закъсняха.

Причина за провала е и кризата в обществознанието, което не предложи адекватна методология на реформата и се оказа неспособно за критичен анализ на междинните резултати

Вярно е и това, че ако науката предложи адекватно решение на проблемите, едва ли някой ще го чуе. Синдикатите и пациентските организации пък не са способни да предложат алтернатива на текущата здравна политика. Едно удачно съчетание на такава алтернатива с прилична по големина членска маса би представлявало могъщ лост за промяна, ако трябва, и принудителна.

Накрая, вина имат и медиите, които патетично тиражират всяка нова вълна на псевдореформата и не допускат концептуалната критика. Привидно се дава простор за дискусии и изява на различни гледища, но ако погледнем отблизо, ще видим, че по правило събеседниците са медици, а зад гледните точки се крие познатият конфликт на интереси.

И така - при липсата на адекватни субекти на реформата кризата е закономерна и ще се задълбочава. За да секне "лошата" еволюция, е нужна програма, противоположна на това, което се прави. Първо, НЗОК трябва да получи управленска и финансова независимост. Да се ликвидира партийната опека, да се премахнат квотите и да се въведе избор на ръководните органи на демократичен принцип. Това ще позволи на касата да провежда системна и последователна линия, съобразена с реалните потребности и независима от партийните борби. Тя сама следва да решава дали да участва в доброволното осигуряване. Един доброволен фонд за стоматологичната помощ например успешно би конкурирал частната практика. Второ, необходимо е остойностяване на услугите, но в никакъв случай не от МФ, където вместо реалните доходи на медиците винаги ще имат за ориентир прокрустовото ложе на бюджета.

Трето, трябва да се въведе индивидуализация на вноските чрез категоризация на населението в зависимост от степените на риск. С това ще съчетаем принципите за солидарността, справедливостта (при по-голям риск да се плаща по-висока вноска) и отговорността на пациента за собственото му здраве. В касата ще постъпват достатъчно средства и допълнителното задължително осигуряване ще стане излишно. Четвърто, трябва да направим преход от клинични пътеки към диагностично свързани групи, което ще изключи възможността болниците да изписват недоизлекувани пациенти. Пето, мрежата от здравни заведения трябва да се подложи на оптимизация. Единствен критерий следва да бъдат здравните потребности. Г-жа Борисова обяви за свой приоритет изготвянето на национална здравна карта и това заслужава адмирации.

Шесто, България трябва да има национална програма за промоция на здравето. За начало можем да започнем с минипрограма от 1 до 18 години. Това ще бъде инвестиция в бъдещето с огромни дивиденти и най-доброто средство да се освободим от етикета "най-болна нация в ЕС".

И козметичките у нас ще могат да се сдобият с висше образование, при това не къде да е, а в колежа към Медицинския университет в София.

Това става ясно от решението на Министерския съвет за прием на студенти и докторанти през 2010/2011 година.

Условия

Инвалидност

Другата нова специалност на МУ - масажист с увредено зрение, също е към колежа „Йорданка Филаретова". За нея могат да кандидатстват лица с доказано с решение от ТЕЛК увредено зрение и получена група инвалидност. Изпитът им ще е събеседване с комисия на тема „Мотивация за осъществяване на

здравни грижи за нуждаещите се". Обучението също е 3 г.

Общият прием на МУ в София ще е 1177 души. С 20 се увеличават бройките за студентите по стоматология. Акушерките и медицинските сестри също ще са повече - при първите ще има 10 места отгоре, при вторите - 25. Така кандидатите ще се борят съответно за 140 и 225 места.