14 януари 2013 г. Тема: здравеопазване

Жената откри храната и създаде диетата.

Макар и афоризъм, това са фактите. Едва ли има представителка на нежния пол у нас, която поне веднъж в живота си да не е правила някакъв режим за сваляне на килограмите. Едни ги предприемат през пролетта, други след коледно-новогодишните празници, трети от всеки понеделник.

Впрочем последната група е и най-многочислена. Тя е и групата, която е изпитала най-много и най-разнообразни, че и причудливи методи (в повечето случаи напълно безрезултатни) за стопяване на излишните килца.

Ако влезете в който и да е женски форум в мрежата, ще срещнете какви ли не „универсални” начини за отслабване, та до най-авангардните, като заменяне на храната с алкохол, вкарване на течности с тръбичка през носа, че дори до умишлено заразяване с чревни глисти, каквито навремето са имали децата. Именно под най-причудливите диети са и най-многобройните коментари. Те са най-четените. И най-прилаганите.

Безумните диети набират все повече почитателки и последователки у нас. Ако не вярвате, че има жени, че и 15-годишни ученички, които поркат всеки ден по две големи водки и не хапват нито залък, за да отслабнат, надникнете в токсикологиите. Модата вече дава своите жертви.

Диетопоклонството е не само в България. То заразява жени и девойки, а в последните няколко години и все повече мъже по цял свят. Но не както някога чрез кльощавата фигурка на Туиги от екрана, а чрез сайтове и форуми, в които могат да се разпространяват всякакви небивалици. При това крайно вредни, дори опасни за здравето и живота на читателките, които се осмелят да прилагат безумните съвети, написани от кой знае колко по-безумни и неангажирани с нищо смислено женички.

Бумът на вредните диети вече дойде у нас. Дойдоха и последствията – те лежат в токсикологиите и клиниките по хранете. Някои от тях се нуждаят и от психиатрична помощ. Защото всяка една продължителна и ненормална диета довежда до отказ от храна, до анорексия, булимия – все заболявания, от които лечението е твърде несигурно. Но те удрят тежко и психиката.

Фактите: наше момче, студент в Германия, решава да се освободи от токсините и следва стъпка по стъпка тридневен режим само на сокове, за който е прочел в интернет. След третия ден обаче организмът му е стресиран до такава степен от наложения глад, че хранопроводът и стомахът не могат да приемат повече никаква храна. Следва анорексия. 26-годишният студент, висок 178 см, сега тежи едва 41 кг.

Ученичка решава да бъде пет дни само на вода. От солидарност приятелят й също отказва храната. И двамата сега са кожа и кости, защото организмът им не може да приеме и преработва храната. Тийнейджърите са на лечение в клиника. Примери като тези - колкото искате. Всички те са прочели за въпросните вредни диети от безбройните женски сайтове и форуми. Независимо че повечето от режимите звучат така, сякаш са написани от д-р Менгеле, никой от администраторите не си дава труд да прочете какво точно се казва в тях и да ги премахне.

Една диета като тази да пиеш на поразия, но да не се храниш месец или пък да си наливаш физиологичен разтвор със сламка през носа е не по-малко вредна от това някой да ти предложи откровено кокаин в мрежата. Ако не вярвате, питайте който и да е токсиколог.

Време е администраторите на сайтове и форуми да надничат в словоизлиянията на дамичките и да омитат от там това, което е във вреда на здравето. Така се практикува в не малко европейски страни, където за промъкнала се вредна реклама, дори под формата на съвет, сайтовете отнасят крути глоби. Време е някой да въведе контрол и у нас.

Към днешна дата се оказва, че в една малка и с ограничен като цяло ресурс за здравеопазване, каквато е нашата страна, годишно се раждат 4000 бебета, заченати ин витро. За тази година например, независимо че ин витрото премина към здравната каса, за него има и добро финансиране – 15 млн. лева. Признак на лош вкус е да се изчислява колко бебета могат да се родят за тези пари. Но пък е съвсем уместно да кажем най-сетне блага дума за българския лекар.

Хвала, докторе!


96% от пациентите не си пият лекарствата

Семейството се срамува, че има психичноболен
Д-р Веселин Герев*

Две нови убийства с психоелемент разтърсиха вчера Великотърновско (виж стр. 5).

Това, което наблюдаваме в Америка - стрелбите и масовите убийства, вече започва да се наблюдава и тук, за съжаление. Затова вина има цялото общество. Дори близките да не виждат, че член от семейството им има психически проблем, някой от съседите или от приятелите трябва да им каже да вземат мерки, защото може да стане страшно.

Трагедия

Близките винаги се страхуват или срамуват да признаят, че в семейството им съществува такъв тип проблем. Обикновено те задържат проблема до последно. Междувременно търсят прихоаналитици и какви ли не специалисти. Повечето психични състояния обаче могат да се повлияят чрез намеса отвън, т.е. чрез приемане на медикаменти. Когато човек не иска да взема лекарства, ролята на неговите близки е да го убедят или да задействат принудително лечение, за да може пациентът да започне да приема медикаменти.

Насила

Когато обаче се провежда едно принудително лечение и след това човекът трябва да се наблюдава амбулаторно, в повечето случаи той си спира лекарствата и след време пак се влошава. Това е световен проблем и той не съществува само в България. 96% от влошаването на състоянието на хронично болните е резултат от спирането на медикаментозната терапия.

Ще си каже човек „Ей, браво, влязохме в Европата!,, Спазваме правилата. Задминахме и гърците и германците. Чудно защо тогава обаче всеки ден само на един от сайтовете, които следят за спазването на забраната (bezdim.com), се получават над 60 сигнала за системно пушене. Най-често за барове и дискотеки. И като влезеш там, вярно: от пъпчиви тийнове, които правят дискотечното си сефте, до солидни господа, които пият само уиски, набор на първите - всички кътат в шепа цигарата и гузно подръпват. Ни фас пушили, ни фас мирисали. По всичко личи, че те явно не разбират смисъла на забраната за пушене. Да обясним - той не се изразява в това да кадиш уж незабелязано до машината за изкуствен дим. Нито пък в това тютюнът да се тръска в чаша с лед вместо в обикновен пепелник. Идеята е просто да не се пуши. И ако за ученичетата един звучен зад врата от тати може и да е достатъчен, то за солидните господа са нужни по-солидни глоби.

Крито не може сам да се възпира, инспекторите трябва да му помогнат.


4000 инвитро бебета родени за година
МИЛЕНА ДИМИТРОВА

4000 бебета у нас са родени чрез инвитро процедура през последната година, съобщи здравният министър Десислава Атанасова. 15 милиона лева са средствата, които държавата ще отдели за асистираната репродукция през 2013 година.

Регистър за потенциални донори ще заработи у нас.„Ще търсим начин за техническа обезпеченост и заработване на регистъра до няколко седмици", каза още здравният министър. „Проблемът е, че в България има изключително малко донори, а списъците с чакащи са изключително дълги. Например за бъбречна трансплантация чакат около 1000 души.

Вчера здравният министър Десислава Атанасова откри многопрофилна болница за женско здраве „Надежда,, в София. Около 150 лекари, медицински сестри и акушерки ще работят в новото лечебно заведение.

Шефът на Александровска проф. д-р Лъчезар Трайков източвал касата на болницата и рекетирал онкоболни пациенти. Това установил медицинският ДАНС по време на проверката в лечебното заведение.

Както „Телеграф" вече писа, още през октомври 2012 г. инспекторите от здравния одит влязоха в болницата по сигнал, че шефът й д-р Трайков рекетира онкоболни пациенти. Няколко месеца по-късно инспекторите потвърдили тези обвинения. Те обаче се натъкнали и на други особено груби нарушения.

Схеми

Заповед

Абсурдно

- Проф. Миланова, знаете ли за друг случай на открити 7 мъртви в рамките на часове заради психоболни българи?

- Седем?! От вас научавам, че има нови случаи. Но дори и само убийството в Со­фия, което заличи до корен цяло семей­ство в петък, е достатъчен повод за трево­га у специалистите и в обществото. Въ­преки че статистически погледнато, па­циентите с психически заболявания не са по-чести извършители на тежки престъ­пления, отколкото т.нар. здрави хора.

- Вие имате над 30-годишен стаж в клиника, баща ви също е бил психиа­тър, и сте точният човек за въпроса мо­же ли да се прогнозира кои болни са склонни към убийство.

- С голяма вероятност може да се пред­види склонността към агресия и в двете й форми - към околните и към себе си, за­щото самоубийствата, които също не са редки сред хората с такива диагнози, съ­що са агресия, но насочена навътре. Че­сто в разговорите се долавят признаци, които могат да накарат психиатъра да до­пусне, че има рискове.

- Какво правите, като "усетите" такъв пациент?

- Лекуваме го - с медикаменти и психо­терапия, с разговори и убеждения се опи­тваме да мобилизираме най-добрите му страни, за да е безопасен за обществото и полезен за себе си.

- А ако няма резултат?

- И това се случва, но тогава преду­преждаваме близките, изпращаме сигнал в прокуратурата, опитваме се да задър­жим пациента в клиниката, докато преми­не критичният момент. Но практиката по­казва, че е необходима по-голяма гъвка­вост по отношение на прилагането на принудителното лечение. Сега редът е твърде тромав.

- Вие сте за прибиране по "бърза процедура"?

- По-скоро за бързо "задвижване" на системата - веднага след сигнал да се проверява, да се насрочва обсъждане, да се взема бързо мнението на експертите, за да е лечението наистина ефективно, а не да се действа по модела "след дъжд -качулка". Системата плаче за реформа, не очевидно, а направо очевадно е, че много неща трябва да се променят.

- Какво имате предвид?

- Психиатрията като медицинска спе­циалност е много по-добре развита от то­ва, което като държава и общество пред­лагаме на тези болни. Има наистина модерни и без странични ефекти медикамен­ти от ново поколение, които могат да кон­тролират състоянието. Ако се вземат редовно, разбира се. Има работещи пси­хологически практики, които също правят възможна социализацията на човека и контрола на заболяването му. Това е мо­делът на дневните центрове - места, къде­то хората с такива диагнози да прекарват смислено и под наблюдение на социални работници времето си. Освен това у нас няма и регистър на болните.

- А къде "се водят на отчет"?

- При всеки инцидент с психично болен ме питат "води ли се". Къде да се води?! Няма такова нещо от 2001 година. Реги­стър е крайно необходим, и то най-вече в интерес на самите болни. Да може да се види историята на заболяването, предиш­ните терапии, цялата документация да е на разположение на психиатъра, есте­ствено с гаранции само за оторизиран до­стъп и невъзможност с информацията да се злоупотребява или хората да се репресират.

- Въпреки че няма регистър, вие по емпиричен път имате представа - уве­личават ли се психоболните?

- С тежките диагнози - шизофрения и афективни разстройства - не, те са около 2 на сто. Но се усеща ръст при депресии­те, фобиите, паническите атаки, зависимо­стите - от хазарт, алкохол, наркотици, до­ри от интернет. Но това не е някаква из­ненада - в кризи расте несигурността и вади от душевно равновесие повече хора. Безработица, заеми, нестабилност в отно­шенията, всичко това дава отражение.

- Общо за колко хора можем да ка­жем образно, че са на и зад чертата?

- Около 18-20 на сто. И за съжаление у нас нито един от тях не е застрахован от стигма.

- Смятате, че като цяло психиатрията е в дълг към болните, а лекарите доста­тъчно ли са, че има толкова много па­циенти на улицата?

- Съсловието застарява и се очертава дефицит на специалисти, защото въпреки че са много променени, условията не са много мотивиращи. И не е въпрос само за заплати, а и за специализации, модерни форми на работа.

- След ужасяващото убийство са ви поканили за обсъждане в парламента, какво ще кажете на депутатите?

- Тези неща, които казвам и на вас.

- Досега депутати интересували ли са се от професионално мнение ?

- Не. Или на мен не ми е известно.


Посегнат ли на розата. ще има ново Априлско въстание

Брюксел добре да помисли, преди да унищожи поминъка на хиляди българи
Генка Маркова

Велика конспирация! Ударят ли ни розо­вото масло, няма на­къде вече - ще се вдигаме на ново Априлско въста­ние. Така реагираха хора от Карлово и Казанлък, щом разбраха, че в Евро­пейската комисия обмис­ляли да ограничат употре­бата на розово масло и ла­вандула в парфюмерията и козметиката, защото ня­кои техни съставки причи­няват алергии. Няма такова чудо, гневят се местните от Розовата до­лина, които от поколения знаят, че розата не е само удоволствие и аромат, а с маслото и водата от розата хората дори се лекуват. И досега никой не е чул да има пострадали от розово масло.

Там знаят и друго важно нещо – че розовото масло не го удрят нито войни, нито икономически кризи, нито други световни ката­клизми. Освен човешката глу­пост, разбира се. Или интереси за милиар­ди - каквито без съмнение имат химически концерни, които искат да наложат своето производство и да нанесат удар върху бизнеса с био и екологично чисти натурални продукти, към които потребителското търсене расте всяка годи­на. В областта на козмети­ката и парфюмерията на­пример, където българ­ското розово масло има най-голямо приложение, през 2010 г. натуралните продукти имат ръст от 12-13 %. И тенденцията е трай­на. Откъде тръгва цялата дандания срещу розата и лавандулата? През юни миналата година Научният комитет по безопасност на потребителите (SCCS) из­лиза със становище, че ня­кои съставки на розовото и лавандуловото масло при­чиняват алергии. Консул­тативният комитет на ЕС е определил над 100 алергена, които се съдържат в ароматите и са потенциал­но опасни за гражданите на общността, затова трябва да се изписват на опаковки­те и флаконите на парфю­мите. И сега се очаква ре­шение на Еврокомисията. Експертите в България приемат заключенията в този доклад като много се­риозни. Те не се и съмня­ват, че стигне ли се до край­ния вариант - забрана, или до по-мекия - препоръки да се намали до 0,01% учас­тието на розово и лавандулово масло в козметичните продукти, това ще е началото на края на отглеждането на рози и лавандула в България. На България се пада 40% от световния дял в произ­водството на розово масло, а през 2012 г. изпревари ли­дера Франция по производ­ство на лавандула. Страна­та ни изнася над 90 процен­та от своето производство - най-много за Франция, за други водещи производи­тели в Европа, както и за САЩ, Япония, Индия. От­сега е ясно, че ако се стигне до забрана по европейска линия, тя ще удари и пазарите на България извън ЕС. Защото и в Азия, и в Северна Америка вече знаят за въпросния доклад и ще се запитат колко се­риозни са заключенията на неговите автори. Това ту­такси ще се отрази и на це­ната на продуктите - ще падне драстично. Което на­право ще откаже произво­дителите, които и сега играят хазарт всяка годи­на, защото стойността на килограм розово масло ва­рира в зависимост от каче­ството му. То пък зависи много и от природата. Падне ли драстично цената,

от мащабното приложение на розовото масло в козме­тичната и парфюмерийна­та индустрия ще останат само спомени. Единствено­то сигурно за бизнеса у нас ще останат поръчките от САЩ - американците ку­пуват розово масло, което употребяват като смазоч­но масло за космическите апарати, защото розовият екстракт е устойчив на вся­каква температура. Това обаче ще е само бледа утеха за българските розопроизводители. За­щото големият пай в този бизнес си остава в парфю­мерията и козметиката. Световният бизнес там е за 25 милиарда долара и Бъл­гария държи своя дял в не­го именно заради безцен­ните качества на розовото си масло. Или поне досега беше така. Ако обаче се стигне до санкции - карти­ната ще се промени дра­стично.

Ударят ли ни черния печат, че розовото масло причинява алергии, иди се обяснявай и се спася­вай. Вярно, розовото масло е в списъка на 100-те парфюмни алергена, но е сред 26-те най-често срещани, казват лекари. Но добавят, че въпреки посочения спи­сък досега не са срещали пациент със свръхчувстви­телност към розовото мас­ло. А за специалистите ня­ма никакво съмнение - при­чините за алергиите, които са налегнали съвременно­то човечество, са ком­плексни. И големият дял от тях се пада на мръсния въз­дух, лошите качества на питейната вода, съхраня­ването в пластмасови съдо­ве на храна и напитки, кон­серванти и химикали от всякакви е-та в храните и козметиката. И дори фрук­товият сироп, заради който ханшът на средния амери­канец за двайсет години по­расна от 100 на 250 санти­метра, също е опасен, но се използва без проблем в уж охраняваното европейско пространство. Всички тях обаче не ги забраняват. За­щото ще си навлекат гнева и боя от големите между­народни компании, че и от цели правителства. Впрочем французите, чиято парфюмерийна инду­стрия печели годишно по 1,5 млрд. евро, и които също ще бъдат силно ударени от под­готвяния регламент, вече протестират. И дават факти - от качествените им парфю­ми досега никой не е бил по­търпевш. Как да се спасява Бълга­рия? Ами ясно как - като да­де категоричен отпор, и то още сега. Няма смисъл да ча­каме решението на еврокомисарите, пък после да се вдигаме на защита. Най-до­брата защита е нападението и още сега трябва да заявим на Брюксел, че бъдеща за­брана или свиване на дела на розовото масло в производството на парфюми и козме­тика обричат на глад десет­ки хиляди българи, за които отглеждането на рози е ос­новен поминък. Грешка ще бъде да чакаме с наведени чела бъдещия сатър над Розовата долина. Преди да питаме Европа да­ли предлага друг поминък, ще има ли финансови ком­пенсации и да търсим алтер­нативна заетост на хората от Розовата долина, трябва да обясним на Брюксел, че този път нещата ще опрат до бой. И че българинът може да е преглътнал много неща, но няма да предаде символа си -Долината на розите. Че тя освен поминък от столетия за българите е и част от на­ционалната ни съкровищница и гордост. И че хората мо­же и да не са се вдигнали до крак за Априлското въста­ние (парадокс - тогава зара­ди занаятите и розовото мас­ло са пазели имотите си), но този път ще се поправят. И в новото издание на Април­ското въстание ще бранят хляба си - своя и на следва­щите поколения. И че по-скоро България ще обърне гръб на Брюк­сел, отколкото да загроби розопроизводството. Защо­то един ден и Европейският съюз ще замине по пътя си към историята, но ако е пи­сано да има България, тя не­пременно ще е опазила поне Розовата си долина. За дру­гите хубости - видя се, неща­та не са толкова сигурни.