14 януари 2013 г. Тема: здравеопазване

Национална комисия под шапката на здравния министър ще определи за всяка област минималния и максималния брой на болниците, в които се извършват високотехнологични методи на лечение. Става дума за фиксиране на броя на лечебните заведения с кардиохирургия, с инвазивна кардиология, с прилагане на вътресъдови терапии в неврохирургията, с лъчелечение, трансплантации, роботизирана хирургия и ПЕТ скенери, които правят изключително важните за раковоболните изследвания. Това съобщи вчера за „Труд" здравната министърка Десислава Атанасова.

С поставянето на таван на тези болници се цели парите на здравната каса да

отиват в най-добрите по специалността лечебни заведения в областта, защото само определен брой във всеки регион ще сключват

договор с нея. Това ще бъде отбелязано в областните здравни карти, които пък съставляват националната. Задача на документа е и да премахне диспропорции примерно като тази, че в София има 6 кардиохирургии, а в цяла Северозападна България - нито една. „Националната комисия вече започна работа и тя ще приключи в 6-месечния срок, предвиден с промените в Закона за лечебните заведения от 17 юли м.г.", обясни министърката. В комисията са националните консултанти по кардиохирургия проф. Генчо Начев, по инвазивна кардиология доц. Иво Петров, по неврохирургия доц. Николай Габровски, експерти от МЗ и др. Националната карта се ревизира на всеки 3 години, а частично - при необходимост, предвижда законът.


В очакване на психореформа
АЛЕКСАНДЪР БОТЕВ

Двама психично болни мъже извършиха убийства в рамките на няколко часа във великотърновско.

Кръвопролитията станаха малко след като в София бе открито мъртво цяло семейство, чийто син имал психични проблеми.

Цифрите за България са стряскащи - 200 000 българи страдат от най-тежките умствени болести - шизофрения и афективни разстройства.

И вероятно част от тях са опасни за себе си и за околните.

Лекарите ни правят всичко възможно да върнат хората с проблеми в реалния живот. Но май с това всичко свършва. Излезе ли пациентът от клиниката на улицата, всичко остава на заден план. Защото само с хапчета не става.

По света има дневни центрове, където болните са непрекъснато ангажирани.

А у нас вече спряхме да броим годините, които чакаме, за да бъде извършена реална реформа в психично-здравната помощ.

Робко може да напомня за часа за вземане на лекарства, да сервира храна, да включва електронни уреди и дори да праща информация, ако здравето на неговите стопани се влоши, на лекар или на роднините.

Неговият братовчед -Сянката, е разработен така, че да помага само на възрастни хора. функциите са му са като на Робко, но задачите му са по-скоро обслужващи.

Естествено има и роботи, които са със специализирани дейности. Той се нарича Пасивния и задачата му е да извлича енергия от морските вълни. Има и робот, който може да се използва само в медицината при лечение рак.

Задачата на машината е да инжектира лекарства само в туморните клетки,

без да уврежда органите. Изобретението е дело на доц. Костадин Костадинов от Института по механика на БАН.

До момента с този робот са правени експерименти само на мишки. Предстои

да бъде изпробвано и върху човек. Роботът ще инжектира клетките чрез миниатюрна пипета, коя- то на дебелина е по-тънка от човешки косъм. Освен това този робот може да опложда яйцеклетки.

„Роботът подбира сперматозоидите с най-добри показатели и опложда яйцеклетката за минута", обясни преди време доц. Константинов.

За разработката на машината лечител БАН е инвестирала 500 000 лева.

Операциите бяха извършени едновременно от два екипа, ръководени от директора на болницата проф. Любомир Спасов.

Органите бяха дарени от близките на 36-годишната Красимира Илиева, изпаднала в мозъчна смърт.

Трансплантираните бъбреци започват постепенно да функционират, казаха още от болница „Лозенец". От здравното заведение благодарят на семейството на починалата жена.

Двамата психично болни мъже от Великотърновско, които в петък извършиха две зверски убийства, са прибрани в затворнически психиатрии. В болницата към ловешкия затвор за 30 дни е пратен Йордан Бонев-Камшиков (44 г.) от село Драганово. За 20 дни в психоболницата към затвора в Белене е прибран 40-годишният Георги Тасев от село Лесичери. Двамата извършители на кървавите престъпления ще бъдат подложени на щателни психиатрични експертизи. Резултатите от анализите ще покажат дали ще носят наказателна отговорност.

Зловещите деяния бяха извършени за броени часове на 11 януари. Йордан Бонев, който страда от тежка шизофрения и години наред тормозил родната си майка, преди 2 месеца избягал от психоболницата в търновското село Церова кория и се прибрал в Драганово. В нощта срещу петък поканил в дома си Димитър Първанов-Подпалито (42 г.). Двамата се напили и се скарали. Бонев проснал госта на земята и захванал яростно да го рита с кубинките в главата, докато не издъхнал от мозъчен кръвоизлив. В лудницата започва проверка защо не са взети мерки след бягството на пациента.

В 21,30 ч в петък след скандал Георги Тасев пък затрил 64-годишния си баща Атанас. Георги от 20 години бил с тежки мозъчни увреждания след прострелване в главата. В злополучния ден бащата се скарал на сина, че е излязъл гол на двора. Георги побеснял и пробол с нож родителя си. При аутопсията били открити 5 дълбоки рани в гърдите на жертвата.

В общината има 13 населени места и според кмета Ибрахим Палев планинският

град се нуждае от подобна здравна услуга. „Проблемът е от години и многократно пред различни министри сме настоявали да се реши", призна градоначалникът.

„Създаването на филиал на Спешна помощ е жизненонеобходимо, тъй като пътуването до съседните общини може да се окаже фатално за болните", убеден е Палев. Той смята, че това е задължение на държавата, а общината може да съдейства с осигуряване на сграда, която да приюти здравното заведение.

Преди Нова година градоначалникът изпратил официално писмо до областната управа в Благоевград. Оттам искането е препратено до здравното министерство, но отговор още няма.

В община Белица живеят близо 10 500 жители, а проблемът е най-сериозен за хората от селата.

Миналата година у нас са били извършени едва 2 трансплантации от трупни донори, а от началото на тази година са присадени 2 бъбрека и 1 черен дроб. В момента 1018 българи чакат да получат нов орган.

Малко по-късно стана ясно, че бащата всъщност се е самоубил и вероятно той е извършителят. Този регистър не трябва да е публичен, но да бъде достъпен за експертите и психиатрите.

Психолозите припомнят, че от 2001 г. е отпаднала задължителната диспансеризацията. Тя става само по желание.

Според проф. Вихра Миланова, национален консултант по психиатрия, дори и психично болното хлапе да не е извършителят, то неговото състояние е най-вероятната причина за трагедията. По думите й за всички пациенти с психични проблеми, които са извън болничните заведения, трябва да се предостави по–добра грижа.

Психично болните у нас са около 1% от населението, коментира доц. Емил Калудиев, който оглавява психиатричната клиника във ВМА. Според негови колеги обаче реалната цифра е много по-голяма, тъй като това са само официалните и регистрирани случаи. Много често се случва хората да крият, че имат член от семейството с такива проблеми. Според Калудиев само 1–2 процента от психично болните могат да извършат тежки деяния.

Темата коментира и вицепремиерът Цветан Цветанов. По думите му анализът на експертите продължава. Именно проблемите на децата са ключът към загадката. По думите му големият син е лекуван в клиника миналата година и вероятно е спрял вземането на лекарства.

Цветанов призова да бъдем толерантни към хората с психични проблеми. Той смята, че сутрешните блокове не трябва показват толкова много агресия, защото това е времето, когато родителите изпращат децата си на училище.

“Това деформира и дава отражение върху днешното подрастващо население”, каза вицепремиерът. „Не би трябвало да фокусираме вниманието си и да нагнетяваме обстановката”, заключи той.

- Вашите колеги ви посочиха като един от 17-те най-добри анестезиолози в София, специализирал сте в Израел, имате дългогодишен опит. В същото време масово анестезиолозите напускат страната, вас какво ви накара да останете тук?

- За мен причината е една – това, че си обичам професията. Много по-лесно е да напуснеш държавата и да отидеш някъде, където да се реализираш, но според мен камъкът си тежи на мястото.

- През последните години постоянно чуваме, че в страната има изключително малко лекари с вашата специалност, цели клиники се затвориха, защото няма анестезиолози, които да работят в тях. Каква е причината това да се случва?

- Мисля, че причините са две. Едната е ниското заплащане и втората е условията на труд. Много е трудно да се работи с техника от 80-те години на миналия век. В същото време заплащането на нашия труд е обидно ниско за отговорността, която поемаме към пациента, която носим за пациента през целия му престой - и в операционна зала и след това в Клиниката по интензивно лечение.

- Колко обидно ниско е заплащането?

- Моята средна заплата в болницата е 780 лв., има допълнителни заплащания и сумата достига до 1000-1200 лв.

- Колко млади лекари специализират при вас?

- За радост доста. Има интерес в младите колеги, стремят се да са в час с новостите в нашата специалност, което е похвално. Трудното е зачисляването за специализация, което е една от причините колегите да не искат да специализират в анестезиология и реанимация. В медицината зачисляването за специалност е едно голямо препятствие пред тях, докато на Запад самите болници набират лекари за специализации и им плащат тези специализации. При нас са принудени самите колеги да си плащат, за да специализират.

- Споменахте и липсата на апаратура, как стои този въпрос в “Пирогов”?

- Като казах, че няма условия на труд и апаратура, нямах предвид “Пирогов”. “Пирогов” е една от малкото болници в България, даже и на Балканския полуостров, с такава модерна реанимация. Наистина клиниката по интензивно лечение е уникална и от страна на апаратура, и от страна на специалисти.

- Да разбирам, че в “Пирогов” не липсват анестезиолози?

- Да, макар че ако ме слушат сега колегите хирурзи, ще кажат, че има. Но да работят в тази болница 70 анестезиолози близо, това е горе-долу 1/10, че и малко повече от анестезиолозите в страната.

- Доколкото знам, 680 са анестезиолозите, а нуждата на България е от 1700 анестезиолози…

- Точно така. През 2003 г. анестезиолозите в страната бяха 1851, а хирурзите бяха 1850, което означава, че ние бяхме с един човек повече от хирурзите.

- Къде отидоха тези лекари?

- Това е въпросът. Разбира се, част от тях се пенсионираха, но по-голямата част работят в Германия, в Англия, във Франция. Много приятели имам, които заминаха.

- Казахте, че “Пирогов” има прекрасна реанимация, една от най-модерните, но как е положението с апаратурата в страната?

- Поради липсата на кадри не може да се поддържа това звено. Клиника по интензивно лечение може да има в големите градове, но там въпросът е не толкова до апаратура, колкото до кадри. Просто няма кой да работи и е безсмислена една инвестиция от страна на болницата в модерна реанимация, в която няма да има кой да работи. Не апаратурата прави медицината, правят я лекарите.

- Отговаряте за антишоковата зала в "Пирогов". Разкажете ни как преминава един ваш ден, с какви пациенти, с какви диагнози се срещате, със сигурност и срещата ви със смъртта е честа?

- Противошокова зала не е едно от местата, където колегите искат да работят с голямо удоволствие. Там наистина пациентите са най-различни и обект на шокова зала са пациенти, които са в критично, животозастрашаващо състояние. Тези състояния са най-различни, от ПТП с политравматизъм, който не е изяснен и при нас се изяснява, до измръзнали клошари, наркомани. Контингентът е много различен и много обемен.

- Има ли нещо общо работата ви с това, което гледаме по т.нар. лекарски сериали. Най-често се снима точно противошокова зала, дефибрилатори, екшън?

- Има много общо, но в сериалите има и много художествена измислица. Тази апаратура, която толкова често показват, я имаме и ние, това е всекидневие.

- Всекидневие да си на ръба между живота и смъртта на пациента си…

- Това е нашата специалност. Това е водене на пациента по ръба на бръснача, между живота и смъртта.

- Вие се грижите и за пациентите в кома, чували сме за случаи, при които по чудо те се събуждат от продължителна кома. Имали ли сте такъв случай?

- Колегите в реанимация имат доста успехи при т.нар. будни коми, с пациенти, които са били в кома дълго време. Има случаи, когато са излизали от това състояние и са се връщали към почти нормален начин на живот.

- Доколкото знам, и при бившия световен шампион по бойно самбо Благой Иванов-Багата лекарите не са давали големи шансове, но ето, че всичко при него е наред.

- При него комата не беше от някаква черепно-мозъчна травма, а от голямата кръвозагуба, след това от нуждата от дихателна реанимация. Комата при него в повечето време беше медикаментозно предизвикана.

- Знам, че е много скъпо да се поддържа животът на човек в кома, как се справяте финансово, достатъчно ли отделя държавата за тази дейност?

- Справяме се по някакъв начин, но при всички положения болницата губи от тази дейност. Страхотно скъпо лечение е това, повече от 1000 лв. на ден е престоят на един пациент в такова състояние. Някои лежат по 30, 40, 60 дни.

- Хората, на които им се налага операция, много често се страхуват именно от анестезията. Най-черният сценарий е пациентът да не се събуди или да остане парализиран, какъв е рискът наистина?

- Рискът е толкова голям, колкото и когато вървите по улицата да ви падне саксия на главата. Доста са преувеличени тези неща.

- Много пациенти разказват, че са сънували интересни неща по време на пълна упойка, че са виждали тялото си и операционната маса, тунели, матрици, това халюцинации ли са, как го обяснява медицината?

- Има наистина описани такива случаи в медицината. Всичките медикаменти, които прилагаме по време на анестезията, са отрови и балансът е в дозата. Някои от отровите, разбира се, че имат и халюциногенно въздействие. Не искам да плаша слушателите, че ги отравяме по време на анестезия, това е много далече от истината. Това е контролиран процес, така че няма абсолютно никаква опасност.

- Специализирал сте в Израел, защо толкова много българи избират да се лекуват там?

- Израелската медицина е уникална. Аз спечелих тази специализация през 2002 г. и бях за един месец в болница “Бен Гурион” в Бер Шева – в средата на пустинята. Българите се стремят да се лекуват в Израел, защото медицината им е на светлинни години от нашата и по-специално рехабилитационната медицина. Тяхната реанимация примерно е коренно различна от нашата. Противошоковата им зала е уникална, с 18 работни места.

- Вашата зала с колко работни места е?

- С две, с възможност за трето. Там, знаете, поради спецификата на района стават такива масови травми, че и 18 са им малко понякога. Това е болницата за цял Южен Израел.

- Много от вашите колеги казват, че не качеството на лекарите е по-добро в Израел, отколкото в България, а организацията на здравеопазването…

- Точно така. За цял Южен Израел имаше един лекар за Бърза помощ, който обаче разполагаше с 40 линейки и 4 хеликоптера и в тези превозни средства имаше парамедици. Те не могат да си позволят това разхищение на лекарски труд - да возим един лекар в линейка напред-назад в цяла София. Човек, за когото държавата е дала пари 6 години да го обучава и той да изчете един тон учебници, да се вози в линейка.

- Ако имахте властта да промените здравната система в България, с какво бихте започнал?

- Може би с нещото, което ще накара лекарите да останат в България - да специализират, да повишат квалификацията си. Това е, което трябва да се направи първо.


Диагноза "Нормален"
„Ехо, здрасти, кого ще убиеш днес?”, „Този те гледа лошо, пречукай го!”, „Всички те мразят, ликвидирай ги!”. Чувате ли често тези досадници да кънтят в умовете ви или сте от онези щастливци, които просто намират заплашителни бележки под изтривалката?

Извънземни нашепват ли ви великите си планове за вас и имате ли чувството, че някой ви следи? Ако нямате привилегията да водите високо интелектуални разговори със себе си и не сте новия месия, имам лоша новина за вас!

Време ви е да започнете да се отчайвате, защото сте от онези скучни 99 процента, на които е поставена диагнозата „нормален” или поне така твърдят специалистите. Напук на лудостта, в която живеем, се оказва, че психично болните у нас са едва един процент от целокупното население. Ама то си е така. Всички сме скучни и нормални.

Съседката, която контактува с ангелите, и мъжът, който всяка сутрин спори със себе си пред кварталната будка за цигари, всъщност са напълно с акъла си. Луди са тия, дето не чуват божествените гласове, които кънтят в ушите им. Дядото, който ти пуска бележки в пощата, че ще изпече кучето ти във фурната, ако още един път препикае розите пред входа, също не е луд. Той е просто страстен любител на цветята. Изпи ли си хапчетата, народе? Бързо влизай в усмирителната риза, гражданино, и се приготви за поредната доза нормалност. Обръсни си главата до голо. Покажи си задника в автобуса, но бъди нормален.