140 години от Освобождението на град Сливен

„Изгреяло е ясно слънце

ясно слънце по бял Дунав,

та й греело, та й блестяло

та й трептяло по бял Дунав,

та й греело денем, нощем,

цели три дни и три нощи.

Не е било ясно слънце,

най са били казаците,

казаците бре донските,

блестели са сабите им,

сабите им, маждраците.

Стигнали са до Цариград.”

……………………………………………………………………………………

Сливенецът архимандрит Амфилохий, един от свещениците на Българското опълчение, който заедно със свещеника Петър Драганов от Търново освещават Самарското знаме. За отец Амфилохий д-р Симеон Табаков отбелязва: ”С кръст в ръка и сабя през рамо, той е придружавал опълчението от момента на сформирането му в Румъния до окончателното завършване на неговия триумфален ход отсам Балкана.”

За освещаването на Самарското знаме в Плоещ пише кореспондентът на „Всемирная илюстрация” Николай Каразин: „Знамето се донесе лично от кмета на Самара Кожевников и члена на градския съвет Алабин. Лагерът бе разположен на голямо зелено поле. Дружините стояха в гъсти колони в една линия.

Негово Величество Главнокомандуващият пристигна в два и половина часа след обяд. Тържествен молебен последва молитвената команда „Батальон на колене!”. Служиха българският архимандрит от Сливно и свещеника Петър Драганов от Търново – двамата забележителни с това, че неведнъж с оръжия в ръка са стояли начело на своите въстанали енориаши”.

…………………………………………………………………………………….

Из Обръщение към опълченците на П.В.Алабин, член на Думата /Градския съвет/ на град Самара.

„Отдалеч, през цялата руска земя, знамето е донесено Вам, като живо доказателство, че то Ви се дава, не от отделно кътче на Русия, а от цялата руска земя…Нека то бъде залог за любовта на Русия към Вас!”

………………………………………………………………………………….

Материалите за отец Амфилохий са подбрани от Кольо Колев –

Държавен архив - Сливен

Из тържествената реч на архимандрит Амфилохий, произнесена след

освещаване на Самарското знаме.

„ Братия мили българе,

Тази година благословена и щастлива, този ден благословен и знаменит, радвайте ся зрители, гдето сте се събрали от всичките краища на Румънското княжество.

Мили братья българи!

Този ден благословен и знаменит, гдето сме го чакали от 477 години за Освобождението на милото ни отечество, дойде! И днеска виждаме преславно чудо: на Плоещкото поле да ся служи божествен молебен над знамето на Св.Кирил и Методий, принесено подарък из Россия от град Самара на първата новосъставена българска войска. Дано Всевишний даде, щото туй свято знаме да ся развява от края на Дунава в Тесалия до края…”

След речта му Главнокомандуващият действащата армия великият княз Николай Николаевич, който присъствал на тържеството с целия си щаб, целува благоговейно ръката на вдъхновения архимандрит.

……………………………………………………………………………………
По случай освещаването на Самарското знаме подпоручик Стефан Кисов пише в спомените си: „Веднага след поздрава опълченците пристъпиха към церемонията. Пръв пое златното чукче и прикова три гвоздея Негово Императорско Височество…, подир този последния висшите офицери и най-после всичките офицери от ІІІ дружина. Тук се намираше и войводата дядо Цеко, който също заби гвоздей, и при това той каза: ”Нека Всевишният бог укрепи десницата на могъществения император Александър ІІ и му помогне да избави България от турското робство.”

……………………………………………………………………………………

……………………………………………………………………………………

...................................................................................................................

Още с обявяването на войната, влиятелният български войвода Панайот Хитов пристига в Букурещ, където изразява своята готовност, да се включи веднага в тайната разузнавателната служба на руската армия. За да убеди организаторът на разузнаването – полк. П.Д.Паренсов, той заявява пред П.Черковски следното: „Кажи на господин Димитра Паренцова, че аз вида ли да има война на Русия с Турция, и да ме пъдят, пак ще отида с войната. Най-сетне в такова време не можете ми запрети да воювам и аз с войските. Толкова дълго хода за свободата на България, че сега питане ли иска дали ще воювам…!”

Поставил се на разположение на руския Генерален щаб, Хитов започва активна дейност по сформирането на доброволчески български чети и отряди, които да се включат във военните действия. За главен организатор на българските волни чети от страна на руската армия е назначен полк. Н.Д.Артамонов, а през м. юли на Хитов е издадено специално „Свидетелство”, като на Главен войвода на тези чети В заповеди се регламентира тяхната дейност – предимно разузнавателна, като действат пред фронта на настъпващите руски формирования. Наред с това са издадени строги указания: четите в никакъв случай да не обръщат своето оръжие срещу мирните жители – мюсюлмани и християни.

Четите подпомагат и преминаването през проходите на Балкана, а по- късно вземат участие в тежките сражения през м. декември 1877 г. в околностите на град Елена, срещу войските на Сюлейман паша; в боевете през м.януари 1878 г. срещу башибозушки банди около селата Кадърфаклий и Садово – Котленско и др.

На 5 януари 1878 г. четата, водена лично от П.Хитов влиза в Сливен; впоследствие войводата достига с една от четите си до Одрин, в авангарда на руската армия. За участието си във войната П.Хитов е награден с орден „Св.Станислав ІІІ степен” /с мечове/.

###


ІІ. Положението в Сливен и региона /м. май 1877 – януари 1878 г.:
По време на войната Сливен остава встрани от големите сражения, но разположението му – проходите и пътищата наоколо, му отреждат и съответното място в стратегическите планове на двете воюващи империи. Последиците от това „средищно” положение за града и региона са потресаващи – натрупаните с труд и предприемчивост богатства стават примамка за отстъпващите турски военни части. Грабежи, палежи, безнаказани убийства стават ежедневие в административния център на санджака. В Сливен търсят убежище селяните от околните разорени селища, а самите сливенци търсят убежище в планинските усои и пещери и воденици, в избите на фамилните къщи. Мъжете стоят денонощно въоръжени на пост, за да опазят челядта и честта си, докато през града преминават поредните редовни или редифски части на отстъпващата вражеска армия. Преднамерено и напълно неоправдано в законово отношение са арестувани и изпратени на заточение в Мала Азия най-влиятелните и богати сливенски първенци. Опожарена е централната част на Сливен – прочутият Аба пазар, училищата, с ценни колекции от книги и ръкописни сбирки, дарени от сливенци в странство.

…………………………………………………………………………………

на доброволци от всяка народност. Събирането на доброволци стана със зурли и тъпани на мястото, називаемо Сахат- мегданъ, като побиха едно знаме с храбрите около него. Тези храбри бяха таквизи, щото беснееха, както искаха, без да им рече нещо правителството. Грабеха, биеха хората, а най-вече бакалите, като вземаха ракия и хляб без пари и навред в града, без да им рече нещо правителството. Тези доброволци бесняха около 25 дни и заминаха за войната.”

…………………………………………………………………………………….

„През тези времена данъци връз данъци, пари за дрехи на войската, пари за волна помощ, пари за коля, за волове, за коне. От друга страна, обири и убийства от турците вред, а най-вече по селата. На юний 27, в понеделник, пристигнаха в Сливен няколко фамилии турци бежанци, които казваха, че били от три каази из Търновско. След това цяла неделя слизаха турци от Балкана. Във вторник /28 юний/ пристигнаха черкези конница; през нощта пристигнаха зейбеци с ножове на кръста и пушки от царските. В събота те заминаха за Балкана през боазите.”

…………………………………………………………………………………….

„В неделя на 3 юлий стана битка при селото Оризари. Турците бидоха съвсем разбити. В понеделник, 4 юлий, турците взеха да горят селата и да ограбват и убиват де когото срещнат по пътя. Него ден убиха трима мирни хора, които си идели от полето, между които беше и покойният ми брат Васил.”

…………………………………………………………………………………….

„Сливен, четвъртък, 7 юлий. В него ден рано побягнаха по-главните агалари от града, като мютесарифинът, мюдюринът от фабриката /имперската фабрика в Сливен/, кадията и гюмюркчията.”

……………………………………………………………………………………

„ 7 юлий 1877. В четвъртък обесиха двама селяни от Кадъкьой. Войската ги взела за съгледатели.

От 8 юлий до края на месеца всичките селяни се пръснаха. Черкезите, башибозуци и турци тръгнаха по яма из селата. Сливен се напълни със селяни. Те додоха голи в града.”

……………………………………………………………………………………………

……………………………………………………………………………….

Между затворените са най- видните търговци на града и най- почтените граждани, които, ако и съвършено невинни, са могли да се спасят от бесилка благодарение само на големите суми, които са заплатили на Садък бей във вид на откуп.

Повечето от затворените българи са от ближните опустошени села. При всичко, че всеки ден бесят известно число затворници, на тяхно място идват други, така щото затворите си остават препълнени. Осъдените на смърт не се никак разпитват. Не си дават труд да им кажат в какво се обвиняват – всъщност те са съвършено невинни. Ограничават се само да им кажат: „Днес ти ще бъдеш обесен” - казано и свършено. Аз със собствените си уши чух тези нещастни хора да възклицават: „Няма ли Господ на този свят да ни избави от ръцете на тия джелати?”

…………………………………………………………………………………….

На 12 декември българските първенци на град Сливен, на брой двадесет и четири, бяха арестувани и хвърлени в затвора, дето стояха три дни, след което ги закараха в Цариград, оковани във вериги двама по двама. Повечето от тия първенци са на възраст над шейсет години; някои от тях са остарели на държавна служба. В последно време те всички са давали на няколко пъти големи суми във вид на помощ за турската войска и правителството дължи грамадни суми на някои от тях…

Въпросните затворници пристигнаха на 18 декември в Цариград и бяха хвърлени във влажната тъмница на Метерхането, дето мнозина от тях се изпоразболяха. Българският екзарх Йосиф молил великият везир да ги освободи, което Едхем паша обещал да направи. Но вместо това пратиха ги на заточение в гр.Боло, Мала Азия. Аз сам видях, когато заминаваха на 25 декември и узнах от тях съдържанието на записката /тескерето/ на сливенския военен съвет до мюстешара на заптието /министъра на полицията/ в Цариград, в което се казвало: „Тъй като тия лица са влиятелни българи в гр. Сливен и са в състояние чрез влиянието си да подигнат бунт, то ние ви ги изпращаме, за да направите с тях, както намерите за добре.”

……………………………………………………………………………………

„Опожарени са Аба пазар, Тюфекчийската чаршия, Еминджийската чаршия, Житния пазар, Темната чаршия – изгарят около 800, от всичко 1 000 дюкяна. Изгорени са повече от 100 къщи, както и Централното класно училище, добре обзаведено с пособия, което Макгахан сравнява с училищата на Англия и Франция. С него изгаря и ценната билбиотека на Българското благодетелно читалище, с дарения на Силимински, Берон, много ръкописи и др.

Според събрани сведения след Освобождението в Сливенската каза са разсипани 1290 дома – 17%, 9 църкви и 600 други здания – 63 % .

На 2/14 януари отстъпващите войски запалват големия муниционен склад /джебхане/. Силният трясък е чут надалеч от града и принуждава многобройните шайки, които мислят, че руските войски бомбардират Сливен, да очистят околността. Този ден последните представители на фискалната власт напускат Сливен. Те задигат телеграфния апарат, но не успяват да унищожат Държавната фабрика и да разсипят изцяло града. Следващите два дни над Сливен вее тишина, нарушавана от пращенето на догарящите сгради или от някой закъснял да избяга башибозук.”

…………………………………………………………………………………
Неизвестен дописник до вестник „Daily News”
„До победоносното идване на русите под Балкана ивицата от Пловдив до Сливен е представлявала ужасна картина. Турците, предчувствайки края си, напрягат силите си за последен път да изсипят своята ярост над българското население.”

„Заселищата от Карлово до Сливен, са опустошени. Южнобългарското население е напуснало окървавените си огнища и бягало към Балкана, за да избегне сечта.”

„Сливен, един от цветущите и благосъстоятелни градове, които бяха гордостта на българите, до идването на русите се намирал в ужасно положение…”

###

……………………………………………………………………………………

„ Центърът на града е опожарен: турската войска от Стара река, Сливен и Ямбол набързо отстъпи към Адрианопол; българите се завръщат по домовете си. Телеграфният апарат е взет от турците, жиците и стълбовете са запазени.”

…………………………………………………………………………………..
Рапорт на генерал- майор И. Безяев до командващия Левия страничен отряд генерал- лейт. Е.К.Делингсхаузен /м.януари 1878 г./:
„Полковник Лермонтов ме осведоми, че Високопреосвещенството Серафим с духовенството, представители от града и с множество жители вече ме чакат на верста от града, с хляб и сол и че затова авангардът им е изостанал. Изправяйки се пред войската и поздравявайки я, аз дойдох до Преосвещения, който ми каза няколко думи на български език, след което беше прочетена от един българин реч на руски език, която в оригинал представям на Ваше превъзходителство. На мен ми бяха поднесени хляб и сол. Всички жители бяха окичени с миртови вейки, а също и войската от авангарда, на която жителите поднесоха цветя и молеха войниците да ги приемат. Помолвайки Преосвещенството да обходи сбора на моя отряд аз изпратих да уведомят двата полка за по-бързо придвижване и за предстоящите овации, но за нещастие Устюжския полк беше толкова закъснял поради дадената от полковите командири необичайна почивка, че ме застави да обърна внимание на сана и на годините на Преосвещенството и аз реших да вдигна само Петрозаводския полк, който с развети знамена, под звуците на музиката влезе в града. Възторгът на жителите беше неимоверен: викове „Ура” и „Да живее Император Александър ІІ” не спираха, жителите – мъже и жени – обсипваха войската и целия път с миртови вейки. Старите и младите мъже прибягваха към офицерите, стискаха им ръцете и ги прегръщаха със сълзи на очи. Както войската, така и народът се придвижваха към църквата, която даже отвън нямаше вид на църква, но отвътре беше много красива и цялата осветена, където Преосвещенството отслужи тържествен молебен, в края на който беше произнесена прочувствена реч от добрите гости.

След свършването на молебена аз се отделих от Преосвещенството и се отправих към квартирата си, но той не се забави да ме посети и аз се възползвах от този случай и го помолих да назначи няколко знатни българи в помощ на комендантското управление, сформирано от мен, съгласно заповедта на Ваше превъзходителство.

Полковник Лермонтов ми заяви, че Преосвещенството Серафим предложил да се снабди войската с хляб и с всички припаси даром, но полковник Лермонтов каза, че той няма да се възползува, което потвърдиха и другите полковници, тъй като градът е пострадал от турците, но всички искат да се възползуват от съдействието на Преосвещения за получаване на хляб и продукти с пари.

В града няма турци, а също такива няма и на разстояние 30 версти, както ми каза полковник Лермонтов. Градът има до 40 хиляди жители и от него могат да се доставят всички припаси.”

…………………………………………………………………………………….
Из записките на Хаджи Киро Табака / Из „Опит за история на град Сливен”, т.ІІ от д-р Симеон Табаков/.
„5 януарий 1878 г. Пристигнаха нашите герои, Панайот Хитов с 6 дружини, които се отправиха в митрополията при стареца дядо Серафим. На 6 януарий пристигна войводата дядо Жельо с няколко момчета. На 8 януарий, в неделя, пристигна руската пехотна войска, 26 дивизия.”

…………………………………………………………………………………….

Населението на нашия град почти половин век очаква радостен и тържествен за него ден: още са живи старците, от паметта на които не е изличил обетът, даден им през 1829 т. от предводителя на руските армии – Дибич Задбалкански, обет че православна Русия след освобождението на Молдова и Сърбия в бъдеще ще смята за свой свещен дълг и освобождението на останалите християнски народи на Балканския полуостров.

…………………………………………………………………………………….

Елате, елате дългоочаквани и скъпи гости, пристъпете със смели стъпки към нашия град. Неговото население измъчено от тежките страдания със сълзи на очи Ви очаква с разтворени обятия. Утешете го със своето присъствие. Излекувайте негови пресни и димящи още рани с целителния балсам на разумната свобода и правосъдие, за да възкръсне от дълбокото униние пълна сърдечна радост.

Да живее великоруския император Александър ІІ! Да живее негово императорско височество Николай Николаевич! Да живеят всички храбри пълководци и цялото христолюбиво и победоносно войнство!

…………………………………………………………………………………….

„ В град Сливен

2-ри и 3-ти батальони от 101 пехотен ПЕРМСКИ ПОЛК – 10 роти

1-ви и 3-ти батальони от 102 пехотен ВЯТСКИ ПОЛК – 10 роти

103 – ти пехотен ПЕТРОЗАВОДСКИ ПОЛК – 15 роти

2-ри дивизион от 13-ти драгунски на Военния орден полк – 2 ескадрона

1-ва батарея на 26-та артилерийска бригада – 8 оръдия

Дивизион от 2-ра батарея на 26-та артилерийска бригада – 4 оръдия

1-ви дивизион от 6-та батарея на 2-ра артилерийска бригада – 4 оръдия

20-та конно-артилерийска батарея – 6 оръдия

2 ескадрона

22 оръдия
Дислокация на 104-ти пехотен УСТЮЖСКИ ПОЛК към 15.І.1878 г.
В Сливен: 1,3 батальони без 11 рота – общо 9 роти с 1 486 души
Командир на полка: ТИВАЛОВИЧ”
…………………………………………………………………………………….

Из „Писмо на митрополит Серафим до княз Черкаски за освобождаването на българи, заточени в град Боло, Мала Азия /24 януари 1878 г., Сливен/”
Жителите на градовете Сливен, Ямбол, Ени-Загра, Бургас и други, намиращи се в Сливенския санджак и моята Епархия, ме помолиха да ходатайствам пред руското началство за завръщане от заточение на родствениците и съгражданите им, невинно изпратени от турското правителство, както по време на настоящата война, така и преди нея.

Прилагам списък с имената на лицата с означения, както на местата и времето на заточението им, имам чест да представя на Ваше Сиятелство означеното ходатайство от моята Епархия – списък на лицата, изпратени на заточение от турското правителство по време на сегашната война и преди това.

Из Сливенското окръжие:

1. 
   Парашкев Бянов 2.Панайот Минков 3.Антон Икономов 4.Захария Жечков 5.Антон Златанов 6.Хаджи Стефан Хаджи Стоянов 7.Панайот Г.Попович 8.Кутю Панчев 9.Неделко Сотиров 10. Русчо Вълков 11. Димитър Милков 12. Стефан Съръиванов 13. Хаджи Петър Добрев 14. Иванчо Събев 15.Тодор Добрев 16.Добри Панайотов 17. Доктор Планински 18.Димитраки Боев 19.Ненко Хаджи Райнов 20.Георги Карамалаков 21. Димитър Хаджи Манолов 22. Андрея Христофоров Топракчиев 23. Махаил Хаджи Панайотов.
   

Всички упоменати лица са изпратени в град Боло по време на сегашната война, до войната е изпратен в Деар Бекир Доктор Георги В.Миркович.

Към края на турската война се отдало от град Сливен насилствено да отведат със себе си следващите пет граждани от този град: 1.Петраки Елков 2.Александър Пенков 3. Христо Кафалиев 4.Панайот Калчев 5. М.Н. Болашиков.

…………………………………………………………………………………

Нужно е да се отбележи, че всички лица упоменати в този списък представляват част от първенците на българското население, принадлежащи към разните съсловия – комерческо, земеделско, учителско и докторско.

Моля, не отказвайте да направите възможното за облекчение участта на невинно страдащите.

С искрени почитания и съвършена преданост към Ваше сиятелство

Серафим Сливенский”