16 април 2013 г. Тема: здравеопазване

Великден наближава и с него чудесата изглеждат все по-възможни. Здравната каса може да отпусне до 10 000 лева за животоспасяващата операция на Станислава Христова от Варна. Това съобщиха оттам вчера. Ако това се случи, институцията ще стане част от шанса за още едно възкресение на 28-годишната Станислава. В навечерието на големия християнски празник "Стандарт" започна кампанията "Възкреси доброто", с която търсим съдействие от институциите да помогнем на младата жена и други хора, нуждаещи се от подкрепа.

Миналата година Станислава беше на косъм от смъртта. Тогава тя претърпя два инсулта, изпадна в кома и след това роди втората си рожба. Сега обаче жената отново се нуждае от спешна операция. Причината е, че има изтънена стена на кръвоносен съд в мозъка, която може всеки момент да се спука. Стентът за операцията струва 32 400 лв. без ДДС. Досега Станислва е събрала 8000 лв. Здравната каса може да прибави още 10 000 лв. За тази цел Станислава заедно с лекарите, които ще правят операцията, трябва да изпратят молба, колкото може по-бързо, казаха от касата. Оттам се ангажираха да придвижат документите веднага, щом ги получат. Одобрението им обаче зависи от Надзорния съвет на касата. В него влизат 9 души. Председател е Десислава Димитрова, зам.-министър на здравеопазването. Останалите членове са директорът на НАП - Красимир Стефанов, Валентин Николов - директор на АЕЦ "Козлодуй", д-р Светлозара Илиева - директор на агенция "Медицински одит", Пламен Таушанов, председател на БАЗП, д-р Иван Кокалов от КНСБ, Тома Томов от "Подкрепа", доц. д-р Красимир Гигов от БТПП и Виктор Серов от АИКБ. Тези девет души ще решат дали Станислава ще получи още 10 000 лв. за стента, от който има нужда или право на живот. "Стандарт" няма да спре опитите си да й помогне в тази трудна борба.

Мария Чипилева
ПОМОГНЕТЕ

Дайте още един шанс за живот на Станислава Красимирова Христова, като изпратите пари по банковата й сметка: Експресбанк

BG17TTBB94001515008451

Банков код TTBB BG 22.SG


Дават код за здравно досие
Здравната каса вече започна да издава кодове за достъп до електронните ни досиета. Над 650 души подадоха документи в понеделник - първият ден, от който услугата е налична. Всеки желаещ може да подаде документи в регионалните здравни каси.

Срещу персоналния код човек ще може да вижда здравното си досие в интернет. В него са отразени лекарствата, които са му предписвани досега, прегледите, на които е ходил, както и операциите, които е имал. Информацията ще се актуализира своевременно в бъдеще. Данните в досието обаче са само за медицинските услуги, които плаща касата.

Кодът за достъп е от 10 символа.

Мария Чипилева


Държавата получи тройка по грижа за децата
"Среден 2,90" е оценката, която държавата получи в грижата за децата в "Бележник 2013 г.". Това съобщиха от неправителствената организация "Национална мрежа за децата" (НМД). Бившият здравен министър Десислава Атанасова не хареса слабата оценка за здравеопазването и напусна пресконференцията. "Бележникът" е независим проект на НМД, която обединява над 113 неправителствени организации. Инициативата дава годишна оценка на политиките за детето и семейството. "Бележникът" написа оценка "среден 2,71" за правата на децата у нас, "среден 2,93" за семейна среда, "среден 3" за образование и "слаб 2,38" за здравеопазване. Според изнесените данни малко над половината хлапета у нас живеят в риск от бедност, а в Европа средният показател е 27%. Близо 1/3 от българчетата пък израстват в абсолютна бедност.


Е-здравните досиета вече са активни
Електронните здравни досиета вече са активни. Всеки, който желае да получи уникален код за достъп до него, трябва да подаде заявление лично в офис на районните здравноосигурителни каси. Уникалният код за достъп се създава в рамките на няколко минути срещу лична карта и ще се предава на получателя на хартиен носител в запечатан плик. Чрез него пациентът може да отвори досието си, за да провери кой е личният му лекар, дали е постъпвал в болница и какви дейности са извършени при неговото лечение. За тази цел болниците ще са длъжни да качват епикризите в досиетата на болните.

„Пациентите ще могат да видят само тези дейности, които са по линия на касата, т.е. - заплатените от НЗОК, а не всички прегледи, извършени от специалисти", обясни в ефира на БНР Таня Загорова, главен експерт „Информационни системи и бизнес технологии" в НЗОК. Ако пациентите забележат несъответствие, могат да подадат жалба в районната каса.

Родителите ще имат достъп до информация за здравния статус на детето си, без да е необходим нов код за достъп. Предвижда се и абонамент за известяване на постъпила промяна в досието на пациента чрез имейл или есемес, поясниха от институцията.


Татяна Стоева: Не може здравето на децата ни да бъде номер на клинична пътека

У нас се употребяват в пъти повече антибиотици, отколкото е необходимо
Лили Ангелова, Дарик радио

Татяна Стоева е лекар пулмолог в университетска болница „Лозенец“. В рубриката "Най-добрите лекари" тя коментира, че повечето родители се страхуват да позволят на децата си да спортуват, ако имат бронхиална астма. Идеята на лечението на астма обаче е точно обратната - детето да води напълно нормален живот Според нея в обратния случай децата стават астматици с наднормена телесна маса, която пък обикновено влошава белодробната функция и бронхиалната астма.

-

Казват, че да лекуваш деца, освен че е много емоционално, е и трудно, защото детето понякога не може да каже какво точно се случва с него. Как решихте да специализирате педиатрия и по-точно детска пулмология?

- Смятате ли, че българските деца употребяват повече антибиотици от необходимото?

- В пъти повече отколкото е необходимо. За съжаление тази тревожна тенденция не се променя в годините. Колкото и да осъвременяваме възгледите си върху медицината, като цяло нещата не се променят. Масовото изписване на антибиотици идва първо по желание на родителите, страхът им е голям. На второ място и поради податливостта на лекарите, които следят децата, а именно общопрактикуващите лекари. Може би поради тяхната голяма натовареност те предпочитат да се предпазят, да се застраховат и да изпишат антибиотик. И оттам идва масовата и неправилна употреба на антибиотици за заболявания, които биха могли да преминат без такова лечение. Масово родители идват и не знаят за какво детето им е било лекувано с антибиотик. Те не могат да кажат диагноза. Вярно, че не е работа на родителите да знаят диагнози. Но мисля, че те имат право да попитат лекаря, който назначава антибиотика, защо се изписва, за да знаят какво заболяване да цитират следващия път, когато ги попитат. Най-честото обяснение е, че детето пие антибиотик за зачервено гърло. Зачервеното гърло не е диагноза, но така стоят нещата в България.

- Възможно ли е един родител дълго време да не разбере, че детето му страда от астма?

- Това всъщност е най-честият проблем в България. Много често дълго време родителите не знаят, че детето има бронхиална астма. В някои случаи дори и да се досещат, родителите не искат да признаят пред себе си, че детето им има такова заболяване. Двете неща в комбинация – незнанието и страхът поставят всъщност късното откриване на астмата при децата.

- За какви симптоми трябва да следят родителите?

- Неясна кашлица, която в повечето случаи е свързана с температура, но в една част от случаите би могло да не бъде съпътствана от температура. Характерно е, че кашлицата се появява при физически усилия, често се появява нощем, кара детето да се буди. По-големите деца могат да се оплакват от задух, при по-малките обикновено дишането е учестено и затруднено. Може да се долавя определен шум при дишане, което ние наричаме свирене на гърдите, някои родители го описват като хриптене, други като хъркане. При част от децата това може да е свързано с отказ от игра - да иска да седне, да си почине. Това са най-общо симптомите.

- Достатъчно ли сте детските пулмолози в България, които да следят децата, болни от астма?

- В големите градове има детски пулмолози, които биха могли да задоволят нуждите на гражданите. Не така обаче стоят нещата в провинцията. Това там осезаемо се усеща, защото много родители търсят специалисти от столицата или по-големите градове.

- Битува едно мнение сред младите майки на новородени, че след като бебето е изписано от болницата, то трябва да се отглежда в стерилна обстановка. Мит ли е, че това помага едно дете да има по-малко алергии или да се предпази от развитието на астма?

- Напротив. Смята се, че не само не може да ни предпази от алергии, а и че има обратен ефект. Тоест няма да доведе до превенция от заболяването, а би могло да засили риска от развиване на алергични заболявания. Сигурно сте чували за т.нар. хигиенна хипотеза. Тя навлезе в началото на ХХ век горе-долу, за да може да обясни как възниква рискът от алергични заболявания. Според тази хипотеза много по-застрашени от възникване на астма и алергии са децата, които живеят в стерилно-урбанистична среда, а много по-предпазени – онези, които живеят в големи семейства, на село, контактуват с животни. Вторите имат много по-честа среща с вирусни и бактериални инфекции и алергени.

- Кои са най-странните неща, които са ви споделяли родители?

- Наскоро имах такъв случай с една майка, която не е извеждала бебето си навън поради страх от болести. В момента, в който някой се приближи към детето, подава маска, калцуни, стерилни кърпички. Това са неща, които е ясно, че няма да предпазят детето от болести, защото голяма част от инфекциите са по въздушно-капков път. Достатъчно е един от семейството да ходи на работа и може да донесе всякакви вируси, бактерии и всякакви неща, от които тази майка много се притеснява.

- Може ли астмата да се излекува напълно?

- Астмата е хронично заболяване. В този смисъл, ако кажа, че астмата се лекува, това означава да създам фалшива надежда на голяма част от родителите, чиито деца страдат от това заболяване. Не може да се излекува, но за щастие може да се контролира. Идеята за лечение на астма е именно заболяването да бъде държано така под контрол, че всяко дете с астма да води напълно нормален живот. Голяма част от децата израстват проблема в някакъв период от живота си. В този смисъл, да, може да кажем, че тя е лечима.

- Трябва ли децата с астма да избягват определени видове спорт?

- Тук идва големият въпрос и по него спорим с много родители на деца с бронхиална астма. Повечето се страхуват да позволят на детето си да спортува. На първо място се ограничават посещенията от занятията по физическо възпитание от училище. На второ място идват страховете детето да не бъде записано да тренира активен спорт. Идеята на лечението на астма е точно обратната - детето с тази диагноза да води напълно нормален живот. Това означава да не му се ограничава физическата активност, да не му се потиска желанието да спортува активно. В света има много такива известни спортисти – Денис Родман е един от тях, така че не би трябвало децата с астма да бъдат ограничавани в спорта. В обратния случай се стига до деца астматици с наднормена телесна маса, която пък обикновено влошава белодробната функция и бронхиалната астма.

- Ако имахте властта да промените здравната система в България, какво щеше да е първото, което щяхте да направите?

- Сигурно не го чувате за първи път, но бих направила така, че да се демонополизира здравната каса. Ограниченията, които тя налага, са огромни, това не ни прави достатъчно свободни в професията си да постъпваме по начин, по който би трябвало да постъпим. Когато лекарската практика и етика е подчинена на такъв тип закони, тя не може да бъде успешна. Не може здравето на нашите деца да бъде номер на клинична пътека.

- Предложиха въвеждане на диагностично-свързани групи…

- Може да се опита, но не вярвам, че и това ще помогне. Не съм специалист в тази насока, не мога да дам така лесно спасителния план, но трябва да се опита, особено в областта на детското здравеопазване нещата да са действително доста по-свободни.

- Какво ви ограничава в момента?

- Какво ли не ни ограничава? Примерно невъзможността да бъде прието в лечебно заведение дете, което е с определено заболяване, което е извън клиничните пътеки. Защото не може да бъде насочено към болнично лечение дете с гнойна ангина, тъй като такава пътека няма. В същото време това дете може да е в толкова увредено състояние, че наистина да му се налага болнично лечение. Тогава ние сме принудени да лъжем и да крием диагнозата зад друга такава, която е поета от НЗОК.


Един аборт, моля
Таня Калинова

След като стана популярна дестинация за алкохолен туризъм, България започна да привлича чужденци и като място за „женски” туризъм. С други думи освен евтината бира, водка и почивка, дългите плажове и красивите, но леки жени магнит за чужденци и по-точно чужденки се оказват и достъпните аборти в нашата страна.

Според украински вестник полякините, на които им е забранено да прекъсват нежеланата бременност в родната си страна, потеглят към други държави, сред които и България, за да се отърват от бремето си. Като, разбира се, по-заможните ходят в Западна Европа, а по-бедните идват тук или у северните ни съседи.

Да се радва ли човек, че имаме още един начин да привличаме чужденци да оставят парите си у нас, да плачем ли, че предимно предлагането на евтини неща ни водят по-бедни туристи, докато стойностните неща като природа, история и култура не привличат толкова, колкото ни се иска?

Сега, ако бяхме наистина толкова изкусни продавачи на родните природни и исторически богатства, както Италия или Гърция например, можеше да предложим на жените, направили аборт у нас, отстъпка за почивка по Черноморието, по време на която да забрави емоционалния шок. Пък било то и с прословутата ни евтина бира. Да направим отстъпка и за двама-трима нейни приятели, защото в компания е по-весело. Да й предоставим и психолог срещу скромно заплащане, ако е необходим.

Дребни неща, които биха върнали у нас един „женски” турист, превръщайки го този път в един културен турист например. И за тези, които ще ме обвинят, че се опитвам да търгувам с човешкото нещастие, ще посоча, че полза ще имат и двете страни. Жената, която ще забрави по-лесно стреса, и ние, които бихме могли да превърнем негативите от имиджа си на евтина страна, в ползи.

Разбира се, всичко това може да стане само докато все още има лекари в България, защото както лесно привличаме алкохолни туристи с ниските си цени, така лесно отблъскваме и лекарите с ниските заплати. Но това е една друга тема.


Полякини идват в България, за да правят аборти

По-бедните дами пристигали у нас на "женски" туризъм
Бременни полякини са принудени да пътуват до страни като България, за да правят аборт, като броят им е толкова голям, че се наблюдава истински „женски туризъм”. Това пише украинският вестник „Тижден” по повод разгорелия се дебат в страната по темата „за” и „против” прекъсването на нежеланата бременност.

Според украинското издание полското законодателство и католическата църква, които категорично забраняват абортите, са причина жените да търсят спасение от нежеланото бебе в чужбина. По-заможните дами предпочитали Великобритания, Германия, Австрия или Холандия, докато по-бедните се насочвали към България, Румъния и Словения.

Според официалните данни на полското министерство на здравеопазването в страната намаляват криминалните аборти. Правозащитни организации посочват, че това се дължи именно на факта, че жените заминават зад граница, за да прекъснат бременността си.

„Тижден” изтъква тези данни в защита на законното извършване на аборти в Украйна. В момента в страната текат дебати дали прекъсването на бременността да бъде забранено със закон.

Привържениците на идеята за легалния аборт изтъкват, че примерът на Полша е показателен и за това, че въпреки забраните нежеланите бременности не намаляват, а търсенето на медицинска помощ в чужбина създава много разходи, стрес и здравни заплахи за жените.


Ключовете за здравните досиета вече се раздават
ДИАНА ТЕНЧЕВА

В районните здравни каси и някои ДКЦ (бивши поликлиники) от вчера раздават на всеки желаещ универсален код за достъп, чрез който може да влиза в електронното си здравно досие.

В София 10-символният код се получава срещу документ за самоличност в РЗОК, но и в пет диагностично-консултативни центрове: номер 20 в „Красно село", номер 25 в „Младост", номер1 8 в „Подуяне", номер 12 в „Люлин" и номер 8 в „Надежда".

До 12 ч вчера в районната каса в столицата например бяха минали само20 столичани, за да си вземат „ключа" към електронното досие. А такова имат не само осигурените, но и неосигурените. Описаните данни в него са натрупани от 2009 г. Става дума за извършвани прегледи, хоспитализации, изследвания, диспансеризация поставяне на импланти. Най-важната функция на досието е, че проверявайки го, пациентът ще може да следи дали лекарите вписват дейности, които не са му приложили. За такива нередности българинът ще може да сигнализира в районната си каса и тя ще провежда разследвания.

Това написаха до вестника четири пациентски организации – на българите с болестта на Бехтерев, асоциация „Хипофиза", алиансът на хората с редки болести и на пациентите с ревматологични заболявания. Става дума за материал в „Труд" от 4 април т.г., в който алармирахме, че близо половин милион болни 2 пъти в годината трябва да се сдобиват с протокол, за да се осъществи лечението им със скъпи медикаменти срещу ракови и тежки заболявания, диабет, множествена склероза. Но обработката им се бави до 4 месеца, терапията се прекъсва и не се постига нужният ефект. А от касата заявиха, че няма как да накарат докторите в болници и поликлиники да обработват протоколите по-бързо и те не знаели да има сигнали за забавяния.

В писмото си организациите описват дългия път на протокола, прилагат конкретни жалби за размотаването и предлагат фиксиране на срокове за обработката на документите.


Уредиха ни с още една опашка
Опашки пред кабинета на джипито, опашки за получаване на протоколи след няколкомесечно чакане, а сега и още една. Този път ще висим в районната здравна каса или близката поликлиника, за да получим кода за електронното здравно досие.

Далеч по-добра бе първоначалната идея кодът да се получава от личния лекар, защото до него опира всеки осигурен. Най-малкото веднъж годишно. Дали заради профилактичния преглед, или заради някоя и друга настинка.

От касата веднага биха контрирали, че и неосигурените имат досие, т.е. и те отнякъде трябва да си вземат кода, а са без право на джипи. Да, но все пак трябва да е удобно на изрядните платци, които тази година с вноските ще преведат в бюджета на касата близо 2 млрд. лв.

И по принцип електронното здравеопазване трябва да ни улеснява. Само че хора от отдалечени места и махали трудно биха отишли до районната каса за 10-символния „ключ". Което ще продължи да осигурява възможност за надписването на фиктивни прегледи, дори операции.

Защото без код няма как да влизаш в досието. И да вадиш на светло, че д-р X или У погазва закони.


Здравните досиета вече са в интернет

Всеки осигурен ще има 10-цифрен код за достъп
От понеделник всеки пълнолетен и здравно осигурен гражданин на България може да поиска 10-цифрен код за достъп до електронното си здравно досие. То ще събере данните от всичките прегледи, направления, изследвания, лечения, хоспитализации, дентални услуги и дори предписани лекарства. Новата услуга на здравната каса се подготвя от миналата година и струва около 1 млн. лева.

От институцията предупредиха, че системата ще се чисти от технически проблеми поне още един месец, докато болниците и личните лекари въвеждат информация в нея, както и от наплива от първите й клиенти.

Заявленията за кода се подават в регионалните звена на НЗОК. Издаването му е безплатно и става за минути, затова чакането зависи единствено от дължината на опашките, казаха от касата. Единственото условие е да се прави лично на място - и заявяването, и получаването на 10-те цифри. Кодовете ще се издават независимо от актуалния здравноосигурителен статус и последните извършени здравни услуги.

Информацията, която договорените партньори са въвели и занапред задължително ще въвеждат своевременно в електронното досие, ще е за различни периоди. За извънболнична и болнична помощ информацията ще стига назад във времето до 2000 г., а за зъболечението – до юли 2012 г. Данните за манипулации, извършени от лекари специалисти, болници, лаборатории и аптеки, ще са с начало 2009 г.

От 1 май т.г. всички болници ще бъдат задължени да подават отчетите си всекидневно и така информацията ще се обновява в реално време. Същото се предвижда по-нататък и за зъболекарите и фармацевтите.

Системата ще позволява пациентите да получават известия чрез есемес и имейл например за предстоящи дати за имунизация и прегледи. Децата и младежите до 18 г. също ще имат електронни досиета, до които ще имат достъп родителите им чрез собствените им профили.

Докладът поставя акцент върху черната статистика в здравеопазването, което е с най-ниската оценка. Тази оценка не се хареса на бившия министър на здравеопазването Десислава Атанасова, която напусна пресконференцията.

Липсват механизми за наблюдение на бременността при жени без здравноосигурителни права, заяви д-р Радосвета Стаменкова от Българската асоциация по семейно планиране. По думите й подходът в здравеопазването е комерсиален, а не социален.

През 2011 г. 449 деца са посегнали на живота си, от които 394 са момичета. Последните статистически данни показват, че областите с най-висока детска смъртност са Сливен и Пазарджик, като най-ниска е в София, Кюстендил и Враца.

Около 16% от фирмите не биха наели служител с някакъв процент нетрудоспособност, докато всяка четвърта българска компания изразява готовност да наеме такъв служител. За 56% от работодателите от значение е степента на нетрудоспособност на кандидата за работа. Това показват данните от проучване на "Ноема", проведено през април сред 202 фирми. В 2% от анкетираните фирми се оказва, че работят хемофилици. Според 21% от анкетираните фирми хората, страдащи от хронично заболяване, ще имат значителни трудности при реализирането си на пазара на труда. Само 27% от анкетираните смятат, че е възможно хемофилиците да се реализират само в определени браншове, но от всяка десета фирма са убедени, че няма проблем хората с хемофилия да са успяващи служители.

Проучването "Нагласи на бизнеса към наемане на служители с хронични заболявания и хемофилия" е проведено в навечерието на Световния ден на хемофилията 17 април. Около 600 души у нас са с хемофилия - заболяване на кръвта, при което кръвосъсирването е трудно, а кръвоизлив може да се получи и при най-малко нараняване. Заболяването е генетично, като носител на "дефектния" ген са жени, но заболяват само мъже. Близо 100 са децата хемофилици. Учителите и възпитателите в детските градини ги посрещат с неохота, каза Виктор Паскалев, председател на УС на Българската асоциация по хемофилия, в отговор на въпрос на ДУМА. По думите на Паскалев по-големи затруднения с приема в детско заведение има в малките населени места. Основният проблем според представителите на асоциацията е свързан с недостатъчната информация за заболяването. По-възрастните хемофилици имат затруднения в работата, защото голяма част от тях са получили увреждания на опорно-двигателния апарат, но младите, които имат достъп до съвременно лечение, едва ли след години ще имат проблеми в трудовата си кариера, убедени са от асоциацията.

В момента осигуреността с препарати за лечение на хемофилия у нас е 2,19 единици на глава от населението. Според световните изисквания минимумът е 2 единици на глава от населението. 3 единици гарантират, че пациентите няма да получат увреждане на опорно-двигателната система, 4 единици се приемат за норма, 5 единици гарантират социална адаптация и интеграция в обществото. Сред страните в ЕС най-добра осигуреност с препарати има в Швеция (8 единици на глава от населението), в Ирландия и Унгария - по 7. След България в класацията е само Румъния.

Над двеста служители на дружеството в Северозападна България не са получавали заплати от началото на годината. След дълго закъснение в края на март "Напоителни системи" платиха дължимите възнаграждения за последните месеци на миналата година. В началото на този месец трябваше да се изплатят и останалите заплати, но това не се случи.

"Бях принуден да дам кръв, взех за децата памперси и храна. Сега за Гергьовден и Великден не искам и да мисля, че идват празници, защото не мога да си позволя нищо. Ако колегата ми помогне и ми даде яйца, ще мога да осигуря Великден, но да взема агне за семейството е просто немислимо. Парите, които ни дадоха за заплата, бързо свършиха", разказа Борис.


Видинската болница осъди НЗОК
С решения на Административния съд във Видин са отменени две писмени покани на директора на РЗОК-Видин за възстановяване на неоснователно получени суми, научи ДУМА от Центъра за защита на правата в здравеопазването. Спорът е по повод на болнично лечение на 4 пациенти, за всеки от които по време на престоя са регистрирани прегледи в лечебни заведения за извънболнична помощ.

Съдът приема, че в нито един от случаите НЗОК не е доказала, че е налице неизпълнение от страна на болницата на изискванията за минимален престой и извършване на всички заложени в алгоритъма на клиничните пътеки дейности.

Писмените покани на обща стойност 1503 лв. са отменени, а на болницата са присъдени направените съдебни разноски.


Среден (3-)
Аида Паникян

За последната година за грижите си за децата на България правителството получи една измъчена тройка. Държавната грижа за здравето на българските деца през последната година е оценена още по-ниско - с 2,38. С такава оценка не се минава изпит! Но ГЕРБ очевидно работят на свой извратен принцип: разликата между тройка и шестица е минимална, а разликата между двойка и тройка може с повече усилия да купи следващ мандат!

Едва ли някой се учудва на тази оценка, след като повече от 3 години доходите на родителите на децата бяха във фризера и нормалното им отглеждане бе под въпрос. По тази причина и повечето семейства след 2009 г. се отказаха от второ дете, което намали раждаемостта рязко. В същото време в България детската смъртност е по-висока, отколкото в европейски страни,

които още не са приети в ЕС. Доказано е, че само от организацията в здравеопазването зависи равнището на детската смъртност до 7-ия ден след раждането, ала у нас тя е над 1,5 пъти по-висока и от най-бедните слоеве в Западна Европа.

Без никакъв анализ не е трудно да си спомним множеството случаи на отказ от страна на държавни фондове да отпускат средства за животоспасяващо лечение на деца в чужбина (да припомним случая с 5-годишната Габи от Русе, за който ДУМА писа през ноември 2012 г). Не е необходим и анализ, нито дълга памет, за да кажем,

че с превенцията на изоставането на бебета в социални заведения се занимават предимно неправителствени организации, а осиновяването все още е единственият шанс на децата от домове. Мерки от държавата така и не са предприети, въпреки многократни обещания.

В края на краищата как да не изпадат в бедност 1/ 3 от българските деца, след като над 4 години детските надбавки са по 35 лв. и като компенсация за тези години родителите на някои от тях получават по... 50 лв. (по 1,2 лв. месечно за целия минал мандат на ГЕРБ)! Цяло чудо е, че все още има деца в България.


Гърци ни завидяха за евтините стоки
Производители и търговци опитват да ограничат свободната търговия през граничния пункт в Златоград
ВАЛЕНТИН ХАДЖИЕВ

Тон и двеста мляко го карам на четири курса до Ксанти. Млякото е платено, само трябва да се достави, но през пункта не пускат буса. Гърците мерят на око, защото няма кантар, казва д-р Адам Персенски, докато претоварва каси със стока преди граничния пункт в Златоград. Лекарят е трети в листата за кандидат-депутати на партия ГЕРБ в Кърджали и шеф на общинската болница в Ардино. Семейството му има мандра и продава кисело мляко на складове в Ксанти. Кофичките от мандрата в с. Жълтуша дори са с надписи на гръцки, по договор. От няколко дни на пункта граничните власти на Гърция са поставили знак, че се допускат превозни средства до 2 т

„Не знаех за поставения знак. Върнаха буса с мляко и казаха да претоварвам и да карам по 300 кг", обяснява Азис Ходжов от Жълтуша, който е шофьор към мандрата на Персенски. Така, вместо курсът да им е 120 км от пункта до Ксанти и обратно, той става към 600 км. Табелка преди ГКПП от българска страна сочи, че е допустимо преминаването на автомобили с 3,5 тона. Още преди 3 г. при откриването на четвъртия поред пункт с Гърция в района на Златоград от тогавашните премиери Бойко Борисов и Георгиус Папандреу бе обявено, че заради тесния път ще минават коли до 3,5 тона. Сега гърците сложиха табелата, без да я съгласуват с нас, разминаването в тонажа от 1500 кг е смешно, но нищо не може да направим. Били им разпоредили от комендантството в Ехинос. Кантар обаче няма. Критерият е какво пише в документите на автомобила, а товарът е на око, вдигат рамене родните граничари.

Кавгата между гърци и българи тлее от месеци, но ескалира миналата неделя, когато

за 5 минути на всеки кръгъл час пунктът бе блокиран от гръцки търговци. Протестът бе организиран от тамошната индустриална камара и трая няколко часа. Те се заканили пак да бастисат пътя.

„Едва ли, чакаха някаква телевизия от Солун да им раздуха протеста, но след като камерите не дойдоха, решиха, че няма смисъл", издава склададжия от Ксанти, който търгува с българска стока.

Съседите негодуват срещу преминаващите през пункта български микробуси със стоки, които се продават на по-ниски цени в сравнение с гръцките. Производители и търговци от Гърция се оплакват, че стоките ни подбиват техния пазар и че много гръцки граждани идват да пазаруват у нас. Освен че търсят бяла и черна техника, горива и автоуслуги тук, те вече идват специално за строителни материали и дори за стоки от първа необходимост заради двойно по-ниските цени.

„Всички стоки, които преминават през границата, са легални и с фактури. Става въпрос за различен стандарт на живот в двете държави", обясняват гранични власти и от двете държави.

Гръцката индустриална камара обаче се заканила да повдигне въпроса на политическо ниво в Ксанти и Атина. Според сметките й по протежение на цялата граница с България северната част на страната им губи годишно около 2 милиарда евро. В същото време Златоград отчита 30% ръст от туристи. Курортната такса в градчето също се е вдигнала в пъти.

След първоначалния бум в потреблението на хранителни стоки сега всеки ден гърци идват за поръчка на дограми, печки и дърва за огрев. Далаверата при дограмите се разчула чак до Халкидики и поръчки правят цели хотели. Конкурентни гръцки фирми се оплакват в тамошните институции от дъмпинг, но напливът към златоградските фирми не спира и българи инсталират наред дограми в селищата около Ксанти

Нека си говорят за загуби. Търговията им губи, но ние също пръскаме огромни суми през лятото по техните плажове, няма за какво да се оплакват, просто един браншове губят, други печелят, казват в Златоград. „Запознал съм с проблема институциите. В момента се правят проверки на поетите ангажименти и на ограничителните условия

за пункта. Събират се сведения от министерството на транспорта, граничните власти и всички служби, които имат отношение да се реши въпросът", каза областният управител в Смолян Стефан Стойков. Той обаче е предупредил нашите власти да не въвеждат реципрочни на гръцките мерки, за да не ескалира проблемът.

„Търговско-промишлените палати в Смолян и Кърджали са поискали среща с гръцката камара, но оттам няма желание за диалог", каза Александър Митушев, собственик на етнографския комплекс в Златоград. Според него проблемът се създава от дребни бакали, а не от едрия бизнес. Сами Амеркехая от Ехинос е собственик на магазин и склад. Не отишъл на протеста, понеже нямало кой да му работи. „Магазините ни загиват. Няма работа заради България. Трябва да се минава през пункта през Златоград само за туризъм. Не трябва да се пазарува. Нашите пълнят у вас колите с хляб, сирене, кашкавал и какво ли не, а нашата стока залежава. Трябва да го спрат този пункт", категоричен е търговецът. Според него българите не купували нищо от Гърция, а си носели храна и ядели по техните крайпътни беседки на крак. Твърди, че заради кризата и вноса на стоки от България работата му е паднала наполовина.

„Дори на плажа ходите със сандвичи, една дъвка не купувате", сочи той.

„Срамота е. Ще оправят искане на 20 души търговци, а ще развалят интереса на 20 000", категоричен е Басим Каваз от гръцкото село Термес. Той е пенсионер и взема 560 евро на месец. „Ако не прескачам до България за по-евтино, няма как да изкарам месеца. Като ми забранят да ходя към Златоград, ще преминавам нелегално през баира с чантите за стока", добавя гръцкият гражданин. Според него собственици на магазини и бензинджии от границата до бреговете на Егейско море негодуват срещу свободната търговия, защото няма кой да им купува по-скъпите стоки.

„Не ме интересува техният интерес

Защо сме чакали повече от 60 години да има път между двете държави в нашия район", намесва се Тасим Браимбашов, строител от Термес. „Всичко купувам от България. Оня ден преди забраната взех 60 торби с цимент за 5 лева бройката. В Гърция струва 7 евро. За една проста фасунга за крушка в Ксанти искат 4 евро, а при вас е 1,50 лева", изрежда Браимбашов. Корените му са от България и е известен с това, че пее перфектно български песни. Тасим обаче сгафил в Златоград и му отнели книжката за две години. „Пийнахме с един приятел и на границата ме спряха. Признах си, че съм пил, върнаха ме да мина обратно, за да ме карат да надувам дрегера. Взеха ми книжката за 2 г. и ме глобиха с 3000 лева. Ако не си бях признал, можеше да се размина", разказва той. Въпреки това не се отказва да пътува до Златоград, защото е по-евтино.

Отскоро из района е тръгнала хайка за проверка на регистрацията на автомобили. Заради голямата разлика в данъците местните предпочитат табелки с български номера и да плащат у нас стотина лева за масовите пикапи вместо от 300 до 400 евро в Гърция.

Болести, прекарани шарки, информация за алергии, извършени имунизации и още куп полезна информация за здравния ни статус вече е достъпна в нета. Това става посредством активирането на електронните здравни досиета, с които разполага всеки пълнолетен нашенец. За да използваме услугата, която бе активирана вчера обаче, трябва предварително всеки лично да подаде заявление в регионалните здравни каси. Достъп От там на всеки пациент се издава уникален 10-знаков код, който е входът към е-досието. Това става срещу лична карта, а процедурата отнема само няколко минути. Кодът трябва да се въведе на страницата на Националната здравноосигурителна каса и гарантира, че никой освен пациента не може да рови из болестите му. В досието има пълния обем информация, който включва още диспансеризации, хоспитализации, операции, изписвани лекарства, лабораторни изследвания, болнични листове, епикризи и други медицински процедури, извършвани от 2009 г. насам. За пациентите обаче видими ще бъдат само дейностите, които са по линия на касата. Ако в здравното досие има невярна или некоректна информация, потребителите на онлайн услугата ще могат да подадат жалба в РЗОК. Новата информация ще постъпва със закъснение от около 1 месец. Рецепти Що се отнася до досиетата на децата, те ще бъдат в това на родителя, направил избора кой да е личният лекар на сина или дъщеря им. Майката или бащата обаче ще имат възможност да гледат информацията на наследниците си само до навършването на 18 г. След това достъпът на възрастните ще бъде преустановен, а вече пълнолетното дете ще трябва да отиде в регионалната каса, за да поиска своя уникален код за достъп. Последната стъпка е в новата система да се включат и аптеките, за да влязат в сила електронните рецепти. В онлайн услугите се предвиждат и бъдещи подобрения като например пациентите да бъдат известявани за постъпила промяна в досието чрез SMS или e-mail. За първото ще се заплаща абонамент, а вторият начин се очаква да бъде безплатен. Друга възможност, която е на път да бъде въведена, е изборът на личен лекар също да става по електронен път.

С попълнени данни само в 3 от общо 15 графи се оказаха електронните досиета на двама пациенти, установи проверка на "Сега". От вчера НЗОК осигурява онлайн достъп на всеки българин до електронното му досие чрез издаден, в която и да е районна здравна каса персонален идентификационен код. Досега това можеше да става само с електронен подпис. Засега обаче досиетата се оказват с доста постна информация. Една от графите с информация е за регистрация при личен лекар от 2000 г. до момента. В другите две графи е дадена информация за приложени лабораторни изследвания и история на прегледите от 2009 г. насам. В историята на прегледите се виждат направления за специалисти, посещения при лекари, поставени диагнози, подробни амбулаторни листове с оплакванията на пациентите. Все още не са попълнени графите за издадени болнични листове и предписани лекарства. Липсват и манипулации от началото на годината, които са отразени в здравната книжка. Все още не е въведена и базата данни за останалата обща информация за кръвна група, алергии, имунизации, хоспитализации, дентална помощ, рецептурна книжка, имплантанти, медицински процедури, диспансеризиране и рискови групи. Очаква се информацията да се разшири след 1 май, когато изтича срокът на болниците да синхронизират софтуерите си с тези на касата. След това ги чакат тежки все още неуточнени глоби. С разширяването на достъпа до досиетата на пациентите болничните заведения, стоматолозите и аптеките вече ще бъдат задължени да отчитат дейността си ежедневно, а не еднократно в края на месеца. Според НЗОК ползата за здравната каса от подобен вид досие е, че контролът на средствата ще може да се осъществява в реално време, а пациентът от своя страна ще може да проследява дали не се злоупотребява с диагнозите му. Писането на фалшиви диагнози, срещу които се искат пари от здравната каса, е един от най-разпространените начини за източване на парите за здраве. С въвеждането на електронната услуга ще може по-добре ежедневно да се следи колко хора наистина минават през здравните заведения и в кои от тях действително се лекуват пациенти. Чрез новата услуга НЗОК планира до няколко месеца всеки да може да смени личния си лекар онлайн.

За да види електронното си досие през сайта на касата, е необходимо всеки пациент да разполага със свой уникален код за достъп, който се издава във всяка регионална здравноосигурителна каса, независимо от местоживеенето. Трябва обаче да се отиде лично, да се попълни заявление на място и кодът се издава веднага на хартиен носител в запечатан плик. Той представлява парола от цифри и букви, известна само на пациента, и е безплатен.

Хубава работа се оказаха електронните здравни досиета. Националната здравноо-сигурителна каса, макар и със закъснение шест години след предвиденото, пусна народа да си гледа здравните досиета. След като финансовата институция пробва да накара хората да си купят електронни подписи, за да си гледат диагнозите, но не успя, измисли по-лесен и напълно безплатен начин. От вчера всеки, който си е плащал редовно осигуровките, може да си извади персонален идентификационен код. Това му позволява в сайта на НЗОК само с няколко щраквания на клавиатурата да си гледа диагнозите, епик-ризите и дори да брои хапчетата, които е изпил по лекарско предписание.

Идеята е от една страна да няма скрито-покрито в лечебния процес, хората да са наясно от какво са лекувани, кой ги е лекувал, каква е диагнозата им и да имат епикризите си в електронен вариант за цял живот, а не да ги губят или забравят ту в един, ту в друг лекарски кабинет. От друга страна касата ще е наясно какво точно е платила персонално за всеки един от нас, когато сме били болни. Като финансова институция, управляваща и разплащаща се с обществени средства, тя ще има възможност

за тотален контрол във всеки един момент. Така НЗОК ще знае дали те са отишли действително за лечението на един или друг човек, и дали някой доктор не си е надписал дейности, за да се облажи с по-висок хонорар по скъпа клинична пътека.

Сега не е тайна, че има и такива доктори, най-вече болнични, които пишат нещо си в картона на пациента, вземат едни пари, а впоследствие проверка установява, че въпросният човек въобще не е страдал от заболяването, за което уж са го церили. Това, впрочем, е един от най-наглите опити за измами от страна на някои болници с пари на НЗОК, тоест с нашите пари от осигуровките. Независимо че е един от най-наглите, той е твърде често практикуван. Показват го докладите от проверките на инспекторите. Занапред чрез персоналния си безплатен код, който всеки от нас може да получи, ще знаем дали някой не цака касата на наш гръб, т.е. че ни е „лекувал", без да сме разбрали от нещо, от което въобще не сме били болни.

Идеята супер! Изпълнението обаче, пак нашенско!

Вместо здравната каса да огласи месеци преди старта на издаване на въпросния код и широко да рекламира плюсовете на новата услуга чрез поредици от публикации в медиите, филми или който и да е друг метод на рекламата, не бе направено нищо. Освен ако не се брои една епизодична пресконференция.

Резултатът: вчера, в първия ден, едва 650 човека си извадиха код. Практиката в Европа, за САЩ да не говорим, показва, че при нови инициативи най-големият удар се прави в първите два дни. Равносметката показва, че някой не си е свършил работата. И в случая това не са медиите, а някой от касата, който не си е дал труд да направи анализ, рекламен план и въобще да разясни на хората за какво става дума.

- Д-р Хинков, кажете трябва ли да се дава гласност в обществото на опитите за самоубийства, които напоследък зачестиха?

- Връзка между начина на отразяване на самоубийствата и самозапалванията има. Много сериозна е ролята на медиите при отразяването - дали едно такова действие е извършено по подражание, дали няма да има верижен ефект по различни, психологически и социални причини. Това не значи, че трябва да се цензурират медиите. Информацията трябва да бъде представена като факт, а не като провокация. Доказано е, че когато едно самозапалване се представя с битови подробности - откъде е взет бензинът, как е налят в тубата и т.н., то самото събитие се насища с плът и кръв, става съвсем реалистично и има обратен ефект. Човек си казва: „И други го правят! Реално е, напълно възможно е! Какво ми пречи и аз да го направя?,, Тогава той започва много повече да се идентифицира с човека, който вече се е самозапалил, представен по този начин в медията. Когато самозапалването се представи по този начин, бива последвано от други. Но ако информацията се ограничи или не се показват подробности, нещата се обръщат. Наскоро показаха интервю с оцелял при самозапалване. Този пример е положителен, защото човекът казва: "Не го правете. Много е болезнено!"

- В единия случай става въпрос за ефект на заека, в другия - на Папагено от „Вълшебната флейта" на Моцарт. Имаме положително и отрицателно влияние в зависимост от това по какъв начин е представено това действие. Но не бива да се крие информация.

- Хората, които правят опити за самоубийство, често нямат психопроблеми, нужен ли е регистър на хората с такива разстройства?

- Всеки случай е индивидуален. В някои може да се касае за нелекуван проблем, в други - за битови неуредици, психологически особености и т.н. Регистърът, за който споменахте, няма нищо общо с подобни дилеми, макар през 2009 г. в Закона за здравето да беше вписано, че Министерството на здравеопазването поддържа регистъра на психичноболните. Това е абсолютно погрешно и неправилно. Това е дълбоко нарушаване на конституционни права. В следващата алинея на този текст на закона се казва, че регистърът е за нуждите на боравенето с общоопасни средства. Трябва да се прецизира дали става въпрос за опасно поведение. Има едно ограничаване на кръга лица, които могат да попаднат в този така наречен списък. Мнението е, че може да има такъв регистър за изключително малък, ограничен кръг лица, които наистина отговарят на строги критерии за това дали имат опасно поведение. Дали са били с агресивно поведение, или са лекувани. Този кръг от лица намалява многократно. Докато всички с психични разстройства по статистика са една пета от хората. Самоубийствата нямат нищо общо с този регистър.

- А трябва ли според вас да се върнат списъците в бившите психодиспансери, в които

се отбелязваше кой е лекуван и кой не?

- Необходим е за медицински цели, тъй като може да потрябва в един или друг момент за лечение на пациента. Въпросът е в това данните в него да бъдат добре защитени, за да не влизат в тях случайни хора. Същевременно обаче те трябва да съдържат информация за това къде, от кого и с какво са лекувани хората, за да се знае. Сега често пъти човек, попаднал в психична болница с психоза, може да няма никакви документи. След време той попада в друга клиника, но колегите не знаят каква терапия е преминал. Затова е необходима такава информационна система за хората, които попадат в психиатрична клиника. От нея пък да се извадят в регистър лица, които отговарят на определени критерии за опасно боледуване. Но това в никакъв случай не е за медицински цели. Според Закона за здравето изискването е всъщност хората, които боравят с общоопасни средства, хората, които да кажем са на възлови места - шофьори или пък полицаи, или бомбаджии, които биха могли в един момент да бъдат опасни за обществото и за това има достатъчно твърди и ясни доказателства от тяхната анамнеза в миналото. Тази информация трябва да бъде съхранявана в една база данни. Това е цялата идея. Но от това да се направи извод, че едва ли не регистърът ще реши проблемите на психичноболните, е грешка.

- Какво е състоянието на клиниките за психичноболни. Оказва се, че от 6 само една е в по-добро състояние и отговаря на евростандартите ?

- Болницата в Пазарджик например отговаря на стандартите, току-що мина акредитация и тя получи отлична оценка. Александровска също е в добро състояние, но тя е клиника към многопрофилна болница. Вероятно има и други подобни отделения.

- Какво не се направи през всичките тези години за реформата в психичното здраве според вас?

- Проблемът е тежък. След 2001 г. бе спряна практически цялата реформа в здравеопазването и понеже имаше някакви инерции и натиск от страна на правозащитни организации, се заговори за психиатрична реформа, което доведе до една национална програма. Тя завърши миналата година.

- Някой отчете ли ефекта от нея?

- Никой не е искал отчет, защото на практика няма никаква дейност. Както и никакво финансиране. Тя беше шестгодишна програма, първите две бяха финансирани с някакви минимални средства, сред което работата спря тотално. В общия бюджет на програмата се включваха и средства, които идват по линията на различни оперативни програми, които се управляват от други ведомства. Например Агенция за социално подпомагане, социалното министерство, и т.н. Тези средства трябваше да се обединят за една обща кауза, а не да се разпиляват. Има някаква дейност в клиниките, които са регламентирани по закона за социалното подпомагане. Разкриха се дневни центрове, защитени жилища, но няма никаква връзка между тях и медицинската служба. Това беше един от приоритетите на тази програма, да установи такова институционално сътрудничество.

- За тези години, откакто не прокопса така наречената реформа в психиатричната помощ, има ли увеличение според вас на хората, които имат нужда от помощ?

- В България, по данни на наше изследване, прието и от световната общност, 19,5% от населението някога в живота си е имало психично разстройство. Една пета от

българите са имали някакъв психиатричен проблем. Не става въпрос за шизофрения, за деменция или за умствена изостаналост, а за психични проблеми, които много често не достигат до лекар. Те намаляват трудоспособността, водят до проблеми включително и до самоубийства. Защото неразпознатите депресии могат да доведат до такова нещо. Има колеги, които казват - нямаме никаква информация колко са болните у нас. Въпросът не е в това колко са, а да се знае какво е нивото на заболеваемост. Въз основа на това можем да планираме съответните психично здравни услуги на различни нива.

Ако сте страдали някога от безсъние, значи ли това, че трябва да влезете в регистъра на психичноболните и да ви включим в тази цифра, разбира се, че не. Вие сте страдали някога, след това сте се излекували, но това е динамична величина, тя дава ориентация. Затова не може да има регистър на психични разстройства, защото те трябва да се обвържат с конкретния човек.

- Ясно ли е колко самоубийства е имало през миналата година?

- През миналата година е имало 2982 опита за самоубийства. 763 са починали, а 2219 случая са завършили без смъртен изход. Най-често на живота си посягат 35-40 годишните.
■ Д-р Христо Хинков е психиатър с 30-годишна практика

■ Работил е в Нови Искър, в Медицинската академия, в специализираната клиника по психиатрия на "Пирогов" и в Министерството на здравеопазването