аптеки може да затворят тази година

Вероятно около 100 аптеки в страната ще преустановят работа през 2011 г. по икономически причини. Това прогнозират от анализаторската компания IMS Health. Към края на 2010 г. у нас са работили 3925. Средният годишен лекарствен оборот през "средната" аптека достигна 408 хил. лв. Някои обекти са имали оборот от няколко милиона, на други годишният бизнес е бил под 40 хил. лв.

През м.г. над 100 аптеки затвориха, коментира за ДУМА Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки. Според него това не са само обекти в малки населени места, но и в големите градове.

Към момента 2024 аптеки имат договор за работа с НЗОК за отпускане на напълно или частично платени медикаменти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, съобщиха от касата. От тях 809 са заявили готовност да отпускат лекарства за поддържащата хормонална терапия на болни от рак. Лекарства за поддържащо лечение след трансплантация ще отпускат 654 аптеки, а 651 ще осигуряват медикаменти за лечение на редки заболявания. Около 2 хил. аптеки и през 2010 г. работеха с касата, коментира Костов.

През м.г. за една опаковка лекарства сме плащали средно 7.99 лв., докато през 2009 г. - 7.02 лв., сочат данните на IMS. За лекарства по рецепта българинът е платил средно по 10.32 лв. на опаковка, а за лекарства без рецепта - 4.17 лв.

От тази година хронично болните ще могат да получават своите лекарства в която и да е аптека, сключила договор с НЗОК, на територията на цялата страна. По стария механизъм остават единствено рецептите за скъпоструващи лекарства и такива, които съдържат наркотични вещества, припомнят от НЗОК.

"В много от случаите, обявени за лекарски грешки, експертните лекарски комисии са направили грешни изводи", твърди проф. Милан Миланов, председател на Етичната комисия в Българския лекарски съюз. Експертиза, според която болничното заведение не е можело да изпълни съответната медицинска услуга. Куриозното обаче е, че болницата имала договор с НЗОК за тази медицинска дейност на базата на това, че разполага с необходимите специалисти и медицинска апаратура. Ще организираме кръгла маса, на която ще разискваме как лекари са обвинявани неправилно от свои колеги, изтъкна проф. Миланов.

обществото, допълни проф. Миланов. Всички участници в дискусията се обединиха около идеята за създаване на регистър на лекарските грешки. Пламен Таушанов, представител на пациентските организации, поиска и създаване на фонд за обезщетение на пациентите, пострадали от немарливостта на докторите. Според зам.-министьра на здравеопазването Михаил Зортев обаче, преди да се създаде регистър трябвало да се проучи опитът в отделните европейски страни и начинът, по който може да бъде събирана информацията за лекарска грешка, като тя трябва се използва за целите на медицината. Кой ще събира тази информация, как ще се процедира, е въпрос на дискусия със съсловните лекарски и пациентски организации, обясни Зортев. Само при 8,5 % от подадените повече от 500 жалби в Изпълнителна агенция „Медицински одит" е установена проява на лекарска небрежност. При 73 на сто от всички жалби са установени сериозни проблеми с качеството и достъпността на здравеопазването у нас.

Според проучване на

„Евробарометър" от 2009 г. обаче 66 % от пациентите в България се страхуват от медицинска грешка при тяхната хоспитализация, което е с 16 % повече в сравнение с пациентите в другите страни от ЕС. 72 на сто от българите смятат, че качеството на медицинското обслужване у нас е по-лошо в сравнение с другите европейски държави. Според омбудсмана Константин Пенчев, нашето общество е болно от това винаги да търси виновни и медиите откликват на това. Главният секретар на БЛС Димитър Ленков пък смята, че докато държавата отделя само 3,7 % от БВП за здравеопазване, очакванията на пациентите за качествена здравна грижа няма да се осъществят. Той отбеляза, че развитите страни отделят 10-12 % от БВП.

В началото на промените помня как възторжените многохилядни митинги скандираха: „Демонтаж! Демонтаж!". Намерението естествено бе да се разгради тоталитарната система, но пътят към ада е покрит с добри намерения. Заедно с комунистическия режим още тогава еуфорично и пътьом се зачеркнаха и разрушиха и всички останали режими за обществен контрол, защита и социални политики, вероятно за да се спази традицията по нашите земи да започваме от гола поляна. На голата поляна и на нашия оголяващ гръб се извършиха поредица от безумни и неуспешни „реформи" и те буквално разчекнаха социалната ножица между около пет процента самопровъзгласил се съмнителен елит и останалите. Ако ножицата тръгне да се затваря днес под напора на масовото и все по-ожесточено недоволство, ще го отнесе тъкмо правителството на Борисов. Трасе на упадъка Стачката на железничарите, която произведе малко и само временен хаос, даде повод обаче да си направим трайна представителна извадка за разрухата във всички важни обществени сектори. Железопътната мрежа на България е в критично състояние и гледките от телевизионните репортажи стъписваха с разноезичието между железничарите, които всеки ден подкарват влакове с риск за живота на стотиците пътници в тях, и изреждащите се пред камерите с клиширани фрази десетки, все някакви си генерални директори. Стъписването пред абсурда колко началник има над всеки машинист или стрелочник може да се сравни само с числовата пропорция „на всеки войник - генерал" в българската армия. Но да се върнем към растящите цени и растящите протести, приобщаващи в гнева всякакви социални и професионални групи и общности. Десетки хиляди недоволни граждани заляха като петролен гейзер центъра на столицата и големите градове заради скока на горивата. Не остават по-назад и недоволните фермери, блокирали земеделското министерство. Оскотяване и бездуховност В политическия ефир се заговори истерично до крясък за спекула и картелни споразумения. Дочуха се и плахи намеци за индексиране на пенсии, покачване на минималната работна заплата и други антикризисни мерки, които звучат по-скоро като опити да се овладее предизборната ситуация, отколкото като реална загриженост за разкъсаната социална тъкан в държавата. В гражданския ефир звучат съвсем други гласове, поплаци и откровени попържни, но отново разноезичието е тотално. Голямата беда в случая е, че става дума за жизнеността на нацията: това, че българските потребители са аутсайдерите на Европейския съюз, е ясно, но не е ясно кое ще ги измъкне от дъното. Бедността отнема всякава перспектива и тревожните й размери водят към оскотяване, безнадеждният хаос в здравеопазването и тягостната суматоха в образованието, отказът от духовността и културните практики сега и тук намаляват окончателно възможността да се оттласнем нагоре.