18 февруари 2010 г. Тема: здравеопазване

Преди месец правителството изглеждаше решено на революция. Парите на здравната каса за 2010 г. бяха намалени с около 500 млн. лв., тъй като в криза управляващите не могат или не искат да дадат повече. Със закон бяха наложени делегирани бюджети на всяка болница, т.е. фиксирани пари, над които касата не плаща независимо колко пациенти са лекувани. Бюджетите съответно бяха намалени средно с 40% спрямо парите, получавани от болниците през 2009 г. Целта - дисциплиниране на системата, спиране на отчетите на мъртви души и източването на НЗОК. Парите за здраве да отиват за здраве, а не за кражби.

Касата наложи тежки правила за сключване на договори с болниците, според които те трябва да имат поне по двама лекари на трудов договор за всяка от нужните специалности в съответните отделения. Обяснението - ако няма достатъчно лекари, които да осигуряват 24-часов прием, болниците не предоставят качествени здравни услуги и не следва да получават пари.

Така заявените намерения щяха да доведат до фалити в около 160 малки лечебни заведения - общински и частни. Спестените за оцелелите пари обаче щяха да са само около 130 млн. лв. - недостатъчни да компенсират намаления бюджет, тъй като отдавна е ясно, че големите държавни болници харчат и крадат най-много, а не малките. Щеше да се стигне до листи на чакащи и още по-големи дългове в големите болници, силно влошен достъп до лечебница в по-малките населени места и редица инциденти, тъй като спешната помощ не е достатъчно подготвена. Тоест нито до кой знае колко повече пари за системата, нито до спиране на големите течове и далавери, а още по-малко до качество за хората, които трябва да пътуват или да чакат с месеци за операция.

Естествено последва огромен обществен отпор. Срещу реформата се обявиха партии, неправителствени организации, общини, лекари, синдикати - в общи линии почти всички освен самите реформатори. Появиха се съмнения, че реформата цели приватизация на сектора за жълти стотинки. Дали по тази причина, или защото управляващите осъзнаха, че промените няма да доведат до нищо добро, започнаха компромиси. Най-важният беше, че министър Дянков тържествено обеща да отпусне още 350 млн. лв. за болниците, благодарение на което пък колегата му Божидар Нанев обяви, че болниците ще получават пари за всяко отчетено лечение и над делегираните бюджети. Но, разбира се, само след щателни проверки дали това лечение действително се е провело. Така на практика системата се връща към досегашния си принцип на действие - плащане за отчетен случай.

Колкото и МЗ, и касата да се кълнат, че ще правят проверки до припадък, отдавна е ясно, че да се спрат злоупотребите с подобен контрол, във всяка болница трябва да има по един одитор 365 дни годишно. А такива няма. Надписването ще продължи до изчерпване бюджета на касата.

Паралелно с това се оказа, че лечебните заведения с 0 договора с касата за месец са намалели двойно - от 21 на 12, тъй като са успели да отговорят на условията. Общинските болници с над 50% орязани договори, т.е. реално застрашени от фалит, са 35. След това властта обяви, че ще направи компромис за 20 болници в трудно достъпни места и те ще работят без нужните специалисти. Излиза, че от цялото упражнение ще пострадат отдавна фалиралите болници в Трън, Кула, Радомир и Брезник плюс няколко частни. Останалите ще посвият по някое отделение, а вездесъщото "качество" минава на заден план. Всичко ще си продължи по старому напук на революционния плам на Симеон Дянков.

Дежа вю

След като месеци наред и Дянков, и Нанев обвиняваха БСП за плачевното състояние на болниците, което налага болезнената реформа, сега те правят абсолютно същото като социалистите.

Когато здравната каса, управлявана от кадри на БСП, установи, че принципът за плащане на отчетен случай води до свръххоспитализация, отчет на мъртви души и все повече преразходи, през 2008 г. тя реши да ограничи приема в болница и въведе идентичен на делегираните бюджети механизъм. Нарече го регулативен стандарт или на по-прост език - лимити. Всяка болница имаше спуснат лимит пари, с които да лекува през годината. Разликата със сега беше, че парите не бяха намалени, а останаха колкото предходната година. След като половин година касата се правеше, че спазва лимитите, оказа се, че по закон това е невъзможно и НЗОК е длъжна да плаща за всяка отчетена дейност, за която не е доказано, че не е фиктивна. Затова и касата обяви, че ще плаща над лимитите, но само след проверки. Целта беше да се спре или поне забави ръстът на хоспитализациите, а не те да намалеят. И касата почти успя в това - в последните 2 години поне няма резки увеличения в броя на "лекуваните" в болница.

Също през 2008 г. като метод за ограничаване на разходите и осигуряване на качество касата за пръв път въведе изискването за наличие на един лекар специалист на основен трудов договор за сключване на договор по съответната пътека. Така отново щеше да се ограничи движението на лекари гастрольори, които работят за по няколко часа седмично в общинските и частните болници, да се намалят договорите на лечебниците и съответно да се застраши съществуването на част от тях. И тъй като БСП не е ГЕРБ, касата беше принудена да започне да прави компромиси за отдалечени болници и редки специалности още преди да започнат протести. Ефектът от промяната беше, че се ускори предизвестеният край на болниците в Кула, Трън, Радомир и Брезник.

Единствената разлика между тогавашните действия на НЗОК и настоящите реформи е, че преди година и половина касата опита да спре настъплението на доста скъпите болници и отделения за инвазивна кардиология, които започнаха да никнат навсякъде в страната. Три такива болници гълтат около 50 млн. лв. годишно, т.е. колкото една трета от общинските лечебници. Сега обаче не се е чуло точно тези скъпи болници да имат проблем с договорите.

И като стана дума за скъпи болници, първото нещо, което ГЕРБ направи, когато пое здравното министерство, беше същото, което направи и БСП преди 4 години - смени част от директорите на големите държавни областни и университетски болници. Точно болниците, които трупат огромни дългове, където се правят търгове за ремонти, апаратура и лекарства за милиони, а съмненията за размерите на корупцията са най-мащабни. Болниците, от които трябва да започнат реформата и контролът. Засега ГЕРБ подобно на БСП не дават особени признаци на активност в тази посока и нищо чудно да спазят традицията кражбите да не се спират, а само да се канализират в по-правилната политическа посока.

Да, здравната система е консервативна и не допуска резки движения. Това отдавна си е ясно и трябва да сме благодарни, че дори и настоящите управляващи успяха да го разберат, макар и в 12 без, но все пак, преди някой да пострада. Сега те дават заден, което е добре - макар статуквото да е неприемливо, то е поне по-безопасно от хаотичната революция. Оттук нататък има два пътя. Единият е в бавни промени, които да ограничат неефективните разходи и на големи, и на малки играчи, да осигурят спешната помощ и адекватни медицински грижи на отдалечените места.

Другият път е крепене на статуквото, от което системата да си остане нереформирана и недофинансирана - поле за експерименти на следващите революционери.



Всеки пети се съмнява в диагнозата си

Ана Атанасова

18% от българите смятат, че са пострадали от неправилно поставена диагноза, а 5 на сто смятат, че са претърпели неправилно оперативно лечение. Това сочат данни от изследване у нас, правено през 2007 г. Данните оповести Мина Попова от здравното министерство.

Около 7000 пациенти годишно стават жертва на медицински грешки и некачествено лечение в България, припомни тя друго изследване от 2008 г., проведено от Световната банка по поръчка на НЗОК.

Според трето проучване пък 66% от българите се страхуват, че може да станат жертва на лекарска грешка. Също толкова са загрижени за безопасността си по време на болнично лечение. Доверие в денталната медицина имат 37% от анкетираните. Доверието в лекарите е сред 35%, а в другия медицински персонал - 33%.

Доклад от 2008 г. за страните от ЕС сочи, че при 7.5-16.7% от хоспитализираните пациенти се стига до инциденти, като при всеки трети от тези случаи се стига до смърт. Един на всеки 20 хоспитализирани пациенти е бил заразен от инфекции, свързани с медицинско обслужване.

В същото време 66% от българите изпадат в ужас само при мисълта, че може да им се наложи да влязат в болница. Оказва се, че хората не се страхуват толкова от самото заболяване, колкото от това да не попаднат в ръцете на разсеян доктор,

който да им обърка лечението или хирургът погрешка да ги среже там, където не ги боли.

Едва 35 на сто от анкетираните вярват на лекарите, 33% вярват на медсестрите и останалия персонал в болниците, а 37 на сто вярват безрезервно на зъболекаря си.

Около 18 на сто от българите са категорично убедени, че поне веднъж в живота им доктор им е поставил невярна диагноза, а 5% смятат, че са ги оперирали, без да е било наложително.

В същото време се оказва, че при 7,5 -16,7% от хоспитализираните болни в Европейския съюз се стига до инциденти. При всеки трети от тези случаи изходът е фатален, а всеки 20-и, настанен в болница, е изписан оттам с инфекция, придобита по време на лечението. Над 140 000 дни пролежават средно годишно европейците на болнично легло, показва друго изследване на Световната банка. У нас обаче няма точна статистика колко нашенци

са изписани с инфекции от лечебните заведения

България е сред страните в ЕС с най-висок коефициент на болници за активно лечение, съобщи пък директорът на Националния център за здравна информация Християн Грива. 3,1 болници за активно лечение се падат на 100 000 души. В Холандия например има 0,6 болници за активно лечение на 100 000 души, а в Латвия те са 3,1. В същото време болничните легла на 100 000 души в България са 651. Средно в ЕС се падат по 565. По данни на НЦЗИ средният престой в болниците в България е 6,8, а в ЕС - 6,7 дни.

Независимо че водим по цифри, качеството на лекарската помощ у нас не е на добро ниво, единодушни бяха лекарите по време на дискусията.
Парите за клиничните пътеки ясни през март

В средата на март ще стане ясно дали има недофинансиране и в какъв размер на клиничните пътеки, каза председателят на здравната комисия и зам.-председател на парламента д-р Лъчезар Иванов. Според него напълно възможно е, ако сега се смята, че недостигът е 2,2 млрд. лв., то след остойностяването на клиничните пътеки идния месец да се окаже, че той е много по-голям.

Броят на лечебните заведения не е гаранция за качество и достъпност на медицинската услуга, подчерта депутатът.



Университетски болници губят статут

Велиана Христова

Някои от университетските болници ще загубят статута си, ако бъдат приети промените в Закона за лечебните заведения, чието първо четене предстои. За София са прекалено много 21 университетски болници, някои са обявени за такива, само защото обучават студенти в едно отделение, каза здравният зам.-министър Валери Митрев вчера пред Комисията по образование и наука в НС.

С промените се въвеждат изисквания, на които сега не всички университетски болници отговарят. За да бъде болницата университетска, поне 25% от лекарите на трудов договор трябва да са и преподаватели, а от тях поне 10% трябва да са хабилитирани. От лекарите пък поне 5% трябва да са специализанти, пише в проекта. Университетските болници трябва да осигуряват качествено обучение, поне веднъж годишно ще се проучва студентското мнение. Освен тези критерии обаче нищо друго за тези болници не е уредено в проектозакона, отбелязаха Валентина Богданова от БСП и Лютви Местан от ДПС. Според тях са неясни обещанията на зам.-министъра, че за второто четене текстовете щели да се преработят, за да не се разминават с изискванията в Закона за висшето образование.

Аида Паникян

Около 7000 пациенти годишно у нас умират от лекарска грешка, сочат данни от изследване на Световната банка, проведено през 2008 г. по поръчка на НЗОК. Според Евробарометър около 66% от анкетираните българи се страхуват от медицинска грешка, докато в ЕС този процент е 40. На година в България се падат по 6170 хирургични операции на 100 000 души, средно в ЕС са 8710.

Доверието в лекарите у нас е 35%, в сестрите - 33%, докато 63% от европейците имат доверие в работата на сестрите. Около 18% от българите смятат, че са пострадали от неправилна диагноза, а 5 на сто, че са оперирани неправилно. Доверие в стоматолога си имат 39% от българите и 74% от европейците.

Един на всеки 20 пациенти в ЕС, приети в болница, страда от инфекции, свързани с медицинско обслужване, сочи още проучването.

Всеки четвърти българин е приеман в болница през 2008 г., показват данните на Националния център за здравна информация, които представи директорът му доц. Християн Грива на дискусия за болничната помощ, проведена в парламента.

Българинът лежи средно по 7 дни в болница, като средно за Европа престоят е 8,8 дни. Болничните легла на 100 000 души у нас са 651, а в ЕС - 565. Използваемостта на леглата в болниците за активно лечение в България е 74%, а средно за ЕС е 77%.

Според представената статистика България има повече лекари от средния показател за ЕС. У нас има по 181 лекари в болниците на 100 хил. души. Половината от докторите ни работят в болници. Докато през 2000 г. частните болници у нас са били под 20, през 2009-а са 106.

България е сред страните в ЕС с най-висок коефициент на болници за активно лечение, обяви вчера Християн Грива, директор на Националния център за здравна информация. У нас има 3,1 болници за активно лечение на 100 000 души. В Холандия например те са 0,6 болници на 100 000 души, а в Латвия - 3,1. Общо болниците на 100 000 население в България са 4,6, а в ЕС - 3. С високи стойности болници на база броя на населението са Финландия, Литва, а с ниски - Унгария, Испания, Холандия.

Болничните легла на 100 000 души в България са 651. Средно в ЕС се падат по 565 легла на 100 000 души. Леглата в болниците за активно лечение в България са по 455 на 100 000 души, а в ЕС - 395. Леглата на частни болници като процент от всички легла в ЕС са 21,1%, а в България 8,2. Към края на 2009 г. у нас има 106 частни болници. Средният престой в лечебниците в България е 6,8 дни, а в ЕС - 8,8 дни. Използваемостта на леглата в болниците за активно лечение в България е 74%, а средно за ЕС е 77%.



Пациентите ще проверяват електронното си здравно досие

Националната здравноосигурителна каса ще представи до месец електронния си здравен портал, през който пациентите ще могат да влизат в здравното си досие. Това заяви вчера зам.-директорът на НЗОК Александър Огнянов на конференция „Е-здравеопазване – от инвестицията до качествената промяна“. Той обясни, че в досието ще се съдържа цялата медицинска информация за даден пациент – имунизации, хоспитализации, диспансеризации и др. Огнянов допълни, че до една година трябва да бъдат подготвени и електронните рецепти, за изграждането на които са необходими около 1 млн. лева. Тези средства обаче в момента не са налични. Преди това председателят на здравната комисия в парламента д-р Лъчезар Иванов предложи да се създаде съвместна междуведомствена работна група, която да проверява проектите в електронното здравеопазване. Според него трябва да бъде изготвен и законопроект за електронното здравеопазване.

Около 7000 пациенти годишно стават жертва на допуснати медицински грешки в България. Това съобщи вчера Мина Попова от здравното министерство по време на дискусия за болничната помощ. Данните са от изследване по поръчка на НЗОК. Според тях 66% от българите се страхуват от допускане на грешки при лечението им.

Да се създаде регистър на медицинските грешки, за да могат да се проследяват и анализират, а след това и да се предотвратяват. Това предложиха участниците в кръгла маса за болничната помощ, която се проведе в парламента.

Около 7 хил. души годишно у нас стават жертва на медицински грешки или вътреболнични инфекции, сочи изследване на Световна банка от 2008 г., поръчано от Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/. От общо 119 жалби, подадени в осигурителната институция, 32.13% са в резултат на медицински грешки, като 11.9% от тях са поради недостатъчна по обем лечебна дейност, а близо 6% са свързани със затруднен достъп на болните до лекар. Данните съобщи Мина Попова, експерт от Националния център по обществено здраве. Според проучване на Евробарометър 66% от българите се страхуват от лекарски грешки по време на лечението си. Освен това около 18 % смятат, че вече са пострадали от неправилна диагноза, а 5% са убедени, че са претърпели неправилно хирургично лечение.

"В Европейския съюз средно един на всеки 20 души, които са лежали в болница, е пострадал от вътреболнична инфекция, свързана с медицинското обслужване. Във връзка с това се стигна до създаването на една обща препоръка на Европейската комисия за безопасността на пациентите и за превенцията на вътреболничните инфекции, която е приета през декември 2009 г.", обясни Мина Попова. Основните цели са да се подкрепи създаването и разработването на национални политики и програми в тази област, да се предоставят права и информация на пациентите, да се подпомогне създаването на системи за отчитане на нежеланите медицински грешки, да се обучават здравните работници по безопасност на пациентите, да се създадат индикатори за измерване на безопасността на пациентите, както и обмяна на опит и знания между страните членки.

Препоръчва се също да се приемат и прилагат на подходящо равнище стратегии и превенции за контрол на инфекциите, свързани със здравните грижи. По думите на Попова министерството на здравеопазването е изразило желание да работи в тази посока.



"Света Марина" - Варна и "Пирогов" бяха избрани за най-иновативни болници

Варненската болница "Света Марина" и "Пирогов" са победителите в конкурса "Най-иновативна болница". Те бяха наградени по време на Петата национална конференция "Е-здравеопазване – от инвестицията до качествената промяна".

Форумът, посветен на навлизането на информационни и комуникационни технологии в здравеопазването, беше организиран от ICT Media и Фондация "Електронно здравеопазване България" със съдействието на Министерството на здравеопазването и здравната комисия.

"Няма дейност в болницата, която да не е обвързана с информационните технологии", каза проф. Красимир Иванов, изпълнителен директор на "Света Марина". Варненският лечебен комплекс спечели в категорията "Комплексно внедряване на информационни и комуникационни технологии". Нейни подгласници са столичната "Света Екатерина" и Токуда Болница София.

Илияна Вълчева, ръководител сектор "Информационни технологии" на "Пирогов" обяви, че им предстои проект с БАН за телемедицина в болницата, както и проект за мониторинг на пациентите с възможност за онлайн консултации и проследяване на състоянието им. Спешната болница е първа в категория "Ефективни мениджърски решения". Веднага след нея в това направление се нареждат ВМА и болница "Св. Марина" в Плевен.

Призовете бяха връчени на победителите от Александър Огнянов, заместник-директор на НЗОК.

Електронните рецепти трябва да са готови до една година, съобщи зам.-директорът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) Александър Огнянов. За изграждането им са необходими около един милион лева, които в момента не са налични, но могат да дойдат по Оперативната програма "Административен капацитет".

Идеята на електронната рецепта е да се изпраща от личния лекар директно в аптеката и да улеснява пациентите.

Здравният портал на НЗОК, за който "Дневник" вече съобщи, ще бъде представен най-късно до месец. Той ще позволи на лекарите и болниците да се отчитат онлайн. През него 6.5 млн. здравноосигурени граждани ще могат да влизат в електронното си здравно досие, където ще се съхранява цялата медицинска информация – прием в болница, диспансеризации, имунизации и др. Това ще позволи да се повиши контролът в системата, като всеки гражданин ще може сам да провери дали е отчетена от лекарите неизвършена реално дейност.

В електронните здравни досиета засега ще се влиза с електронен подпис на пациента. По-късно всеки здравноосигурен гражданин ще има свой идентификационен номер. Чрез него след позволение на пациента достъп до досието ще има и общопрактикуващият му лекар.

Има идея в медицинските досиета да се съхраняват и електронни изображения – снимки и др. изследвания, но кога точно ще стане това Огнянов не се ангажира да предвиди.

Целта на електронното здравеопазване е да се постигне единна информационна среда, в която да могат да се разменят данни между лечебните заведения, лекарите и пациентите – първо в България, а след това и в ЕС.

Със съществуващите електронни системи на НЗОК ще трябва да се съобразят до една година и частните здравни фондове, които ще участват в допълнителното задължително здравно осигуряване.

Още когато новото правителство заговори за реформа в здравеопазването, стана ясно, че ще се повишат изискванията към лечебните заведения, а някои от тях ще бъдат закрити. Това предизвика вълна от недоволство. Проблемът обаче е в самия модел на здравеопазване и няма как да се премине към модерна и ефективна система без смели реформи. Само че засега не се наблюдават много смели реформи. Държавният монопол продължава да доминира, решенията се вземат централизирано, а пациентите остават на заден план. Много пъти сме писали за необходимостта от реформа и допускането на частния сектор в предоставянето на здравните услуги, но сега ще се спра на една важна част от ефективната здравна реформа - приватизацията на болниците.

Всяка година болниците приключват с огромни дефицити и започват преговори за покриването им от бюджета. Всъщност дори бюджетът за лечебните заведения да се удвои, пак ще има дефицити, защото стимулите са изградени погрешно. Очакването (не без основание, като се има предвид, че всяка година се случва същото), че дълговете така или иначе ще бъдат покрити, не дава мотивация за ограничаване до предвидения бюджет.

Това е и една от причините за пренебрегване на пациентите в цялата система на здравеопазване. Фокусът е насочен към управляващите - тези, които дават парите, а не към ползващите услугата. Например в момент на криза, когато приходите са по-малко, управляващите държавни болници ухажват министъра, а управляващите частни болници - пациентите.

За неефективност говори и недоброто предоставяне на услугата - като се започне от раздутия леглови фонд и се стигне до неудовлетворението на медицинския персонал и пациентите. България е от водещите в Европа страни по брой на болниците и болничните легла. В същото време бюджетът не може да отдели толкова средства, за да поддържа цялата материална база в добро (или дори приемливо) състояние, а заплащането на труда на служителите - на добро ниво.

Основните проблеми на болниците в България идват от държавната намеса, а начинът за преодоляването им се крие в ограничението й. Започването на процес по приватизиране на държавните болници трябва да е неделима част от прехода към съвременно здравеопазване. Българският и международният опит показва, че приватизацията ще осигури:

- по-ефективно разходване на средствата

- по-добри управленски решения

- по-високо заплащане на медицинския персонал

- по-добро обслужване на пациентите

- по-ефективно здравеопазване.

Разбира се, има две важни условия. Първо, приватизацията да се осъществи по прозрачен начин. Второ, да е част от цялостна реформа към една модерна, ефективна и евтина система на здравеопазване.

ЗОРНИЦА СЛАВОВА, ИНСТИТУТ ЗА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА



Всеки четвърти лежи в болница

Всеки четвърти българин е лежал в болница през 2008 г. Това сочат данните на Националния център за здравна информация, представени от директора му доц. Християн Грива.

Според статистиката в България е имало 24,1 хоспитализации на 100 души, а средният показател за ЕС е 17,6. България е сред страните в ЕС с най-висок коефициент на болници за активно лечение - 3,1 на 100 000 души, с което сме на първо място в Европа заедно с Латвия.

651 болнични легла се падат на 100 000 българи, докато за европейците средната стойност е 565.

През 2008 г. средният престой в българска болница е бил 6,8 дни, а в европейска - 8,8 дни.

Боряна Йотова

Около 7000 пациенти годишно умират от лекарска грешка. Това съобщи на дискусия в парламента Мина Попова от Министерството на здравеопазването. Цитираните данни са от изследване на Световната банка, проведено през 2008 г. по поръчка на НЗОК. Според друго проучване две трети от българите се страхуват от медицински грешки. Също толкова са загрижени за безопасността си при престой в болница. Доверие в денталната медицина имат 37% от анкетираните. Доверието в лекарите е сред 35%, а в другия медицински персонал - 33%.

Същевременно доклад от същата година за страните в ЕС сочи, че при 7,5-16,7% от хоспитализациите на пациентите се стига до инциденти. При всеки трети от тези случаи се стига до смърт.

Боряна Йотова

Реалното остойностяване на клиничните пътеки почти е приключило и в средата на март ще имаме реална представа с колко са недофинансирани. Това обяви председателят на парламентарната здравна комисия д-р Лъчезар Иванов по време на кръгла маса за добрите европейски практики в болничната помощ. По думите му, пирамидата на финансиране на здравеопазването в България е обърната и в болничния сектор се наливат в пъти повече средства, отколкото в извънболничната помощ.

В страните от ЕС през последните 20 години болничните разходи са намалели от 55% до 30-35%, каза проф. Цекомир Воденичаров от МУ – София. У нас обаче разходите за болнична помощ все още преобладават, стана ясно от думите на Ивайло Ваклинов от НЗОК. Според него една от основните причини за нарастване на хоспитализациите у нас е заобикалянето на първичните нива, което означава, че има сериозен проблем в извънболничния сектор.

Хоспитализациите в България наистина са над средното за Европа, сочат данните на Националния център по здравна информация, представени от доц. Християн Грива. Според статистиката у нас се регистрират по 24,1 хоспитализации на 100 души, което означава, че за година всеки четвърти българин е влизал в болница. В страната ни имало и повече болници и болнични легла от средното за Евросъюза, отбеляза доц. Грива. Ако на 100 000 души в ЕС се падат средно по 3 болници, у нас са по 4,6. Във Финландия обаче има по 6,5 болници на всеки 100 хиляди души население. Болничните легла в България са 651 на 100 000, при средно 565 за ЕС. Близо три пъти по-нисък обаче е броят на болничните легла в частни болници като процент от общия брой легла у нас – 8,2% при средно 21,1% за Европа. Използваемостта на леглата ни все пак се доближава до средната за ЕС – 74% при средно 77% за държавите-членки.